№ 417
гр. Перник, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211720104163 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.410 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от **** срещу С.К.В., с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 313.64 лева, представляваща неплатена главница за
доставена и използвана топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., сумата от 32.92 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 280/01.06.2021 г.
по ч. гр. д. № *** г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът С.К.В. е подал отговор, с който е оспорил
исковата молба като недопустима. Алтернативно ответникът е оспорил вземанията по
основание и размер, поради което и иска отхвърляне на исковете като неоснователни.
Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че
не притежава правото на собственост върху процесния апартамент. Ответникът оспорва
всички представени с исковата молба документи.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от ю.к. М., която
поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото
разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. Ц. и адв. В., които оспорват
1
предявения иск и молят съда да го отхвърли, като им се прнисъдят сторените по делото
разноски.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410
от ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 280 от 01.06.2021 г. по ч. гр. д. №
*** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се
произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата
на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части
в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това
качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 08.02.1990 г., се установява че ответникът, е придобил
собствеността на апартамент, находящ се в *** От приложеното удостоверение с изх. №
21/СЛУ-1167 от 12.02.2021 г. се установява, че недвижим имот находящ се в гр. ***, описан
в Договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.02.1990 г. е идентичен със сега
действащия административен адрес в *** При това положение следва и извода, че през
процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ответникът е бил собственик, респ.
ползвател на собственият си апартамент, находящ се в ***, който административен адрес е
идентичен с адреса на недвижимия имот – апартамент, закупен от ответника с Договор за
2
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
08.02.1990 г. По делото няма доказателства в процесния период собствения на ответника
топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване
на друго лице. Оспорването от ответника в отговора на исковата молба за липса на
облигационна връзка между ответника и ищеца е банкетно, като по делото няма
доказателства, от които да се направи извод, че в процесния период ответника не е ползвал
сочения в исковата молба топлоснабден имот.
В горния смисъл, съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния
топлоснабден имот за процесния апартамент, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,
от момента, в който за определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за
битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират
своите съконтрахенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която
предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да
бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на
топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема
на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
3
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща
писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27,
ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми продавачът издава
документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия ,купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок.
В проведеното на 11.10.2021 г. открито съдебно заседание е обявено за безспорно и
ненуждаещи се от доказване размера на доставената, ползвана, начислена и незаплатена
топлинна енергия.
Предвид горното съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.154, ал.1 от ЗЕ,
ответника е потребител на топлоенергия, поради което и искът, с който се иска признаване
за установено, че се дължи процесната главница е основателен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
4
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Ищецът е предявил и иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., който размер на
начислено обезщетение за забава също не е спорен между страните. Тъй като с оглед
изложеното е прието, че ответникът дължи на ищеца суми представляващи незаплатена,
доставена и ползвана топлинна енергия, дължи и заплащане на обезщетение за забава в
претендирания размер.
На основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното и плащане.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на
част от процесните вземания. Съгласно константната съдебна практика когато
потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно,
периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на
потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.
„в”ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения с посочен в Общите условия падеж. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време по силата на чл.422 от
ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както материалноправните,
така и процесуалноправните последици от предявяването му. В настоящия случай
заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 31.05.2021 г., поради което и
съдът намира, че вземанията на ищеца, за процесния период на главницата от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г., не е изминал три годишният период по чл.111, б. “в“ от ЗЗД и вземането не
е погасено по давност, като възражението е неоснователно.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е представил и списък
на разноските по чл.80 от ГПК, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в
заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като
взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС
намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева
5
общо за заповедното и исковото производства, което следва да бъде възложено върху
ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, възнаграждение на вещи лица, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на
особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 210.00 лева,
които разноски и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от **** и със седалище/адрес
на управление: *** срещу С.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 313.64 лева, представляваща неплатена главница за доставена и използвана
топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г., сумата от 32.92 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2019 г. до
18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 280 от 01.06.2021 г. по ч. гр. д. №
*** г. на ПРС.
ОСЪЖДА С.К.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на **** и със
седалище/адрес на управление: ***, сумата от 210.00 (двеста и десет) лева, представляваща
направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. гр. д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6