Р Е Ш Е Н И Е
№ 1656, 26.11.2010г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На осми октомври две
хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка
Стоева
Секретар: И.Д.
като
разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско
дело №174 по описа за две хиляди и десета година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Иск по
чл.55,ал.1,предл.2 от ЗЗД.
Предварителни бележки.
1. Гр.дело №174/10г. е било образувано въз основа
определение №1021/29.09.09г. на ПАС по ч.гр.д. №858/09г., потвърдено с
определение №53/14.01.10г. на ВКС по ч.т.д. №738/09г., с което е решен
повдигнат от Районен съд –гр.Асеновград спор за подсъдност по негово гр.д.
№1379/08г., като делото е изпратено за разглеждане на ПОС.
Гр.д. №1389/08г. на Районен съд-
гр.Асеновград е било образувано въз основа определение от 26.11.2008г. на ПОС
по гр.д. №1453/07г., с което, след преценка на съда, че по делото са предявени
множество обективно съединени частични искове, всеки с цена под 10000лв.
/делото се разглежда по реда на ГПК-отм/, то е изпратено за разглеждане на
Районен съд- гр.Асеновград, като местно компетентен да го разгледа по правилата
на родовата компетентност съд.
Поради изложените по-горе
обстоятелства, събраните в хода на производството доказателства се намират и в трите описани
дела, като за улеснение при посочване на местонахождението на коментираните с
решението доказателства, съдът ще използва условно за тези дела вместо пълната
им номерация и съдилища, които са ги разглеждали, номерата 1-за гр.д.
№1453/07г. на ПОС, 2- за гр.д. №1389/08г. на АРС и 3- за гр.д. №174/10г. на
ПОС.
2. Доколкото част от намиращите се в
кориците на делото доказателства се отнасят единствено до допуснатото по делото
в полза на ищеца обезпечение на предявения иск и допуснатата по искане на
ответника замяна на обезпечителната мярка, съответно- във връзка с твърдени от
ответника като създадени му трудности да реализира дейността си, свързани с
допуснатото обезпечение, и с негова бъдеща възможност за търсене на обезщетение
за вредите, претърпени от допускането му, тези доказателства няма да бъдат
предмет на коментар от съда в това решение /вж. конкретно н.а. на стр.5, фактура
на стр.33, вносна бележка за внесена гаранция на стр.142, документи на
стр.195-199 и изявления на адв.П. ***1.07г. /
3. Доколкото доказателствата на
стр.88-136 от дело №3 и на стр.154 от дело №3 са приети единствено за целите на
допуснатите по делото графологични експертизи- единична и тройна- ползвани са
от тях сравнителни образци от подписите на Х.И., тези документи не са предмет
на обсъждане с решението на съда.
4. Доколкото част от доказателствата по делото са били
събрани по няколко пъти, в решението те се коментират само веднъж. Казаното
касае конкретно информацията в писмото на стр.243, идентична с тази в писмото
на стр.48 от дело №1; доказателствата на
стр.284-289, дублиращи приложените на стр.67-72 от дело №1; справката на стр.113-114 от дело №1, еднаква
с тази на стр.7 от дело №1; справката на
стр.47 от дело №3, еднаква с тази на стр.468 от дело №1; стоковите разписки,
копия от които са подредени на стр.184, 186 и 187 от дело №1, намиращи се в оригинал в кочан
стокови разписки №4, приложен в папка втора от дело №1, като такива без номер
от 14.06.06г., под №705/14.06.06г. и под №704/10.06.06г.; договор и фактура с
преводи на стр.360-363 от дело №1, еднакви с договор и фактура с преводи на
стр.402-405 от дело №1; нотариална покана в оригинал на стр.3 от папка,
приложена в дело №3, еднаква с копие от същата покана на стр.493 от дело №1.
5. Доколкото част от събраните по
делото доказателства не могат да бъдат намерени от съда за пряко относими към
наведените от страните твърдения или възражения, очертаващи предмета на спора
между тях, съдът не ги коментира с решението си. Виж конкретно книжа на
стр.195-199 от дело №1, представени от ответника в с.з. от 06.11.07г., издадени
в периода януари- октомври 2007г., касаещи процедури във връзка с разрешаване
строителството на цех за производство на *** и *** на „***”ЕООД.
Ищецът
Д.А.П., ЕГН **********,***, твърди, че
в края на 2005г. постигнал устно споразумение с Х.Н.И., в
качеството и на едноличен собственик на капитала на „***”ЕООД, за приемането му
като *** при равни права с прехвърляне на дружествени дялове с ликвидационна
стойност, равна на направените от него вноски, както и за назначаването му за
***на това дружество. В резултат на това споразумение и въз основа указание на
едноличния собственик на капитала на дружеството, в последното била открита
сметка на негово име за дяловите му вноски. По същата сметка в определен период
от време, бил внесъл суми на обща стойност от 256 954.09лв. Въпреки
настояването *** му във фирмата да се оформи писмено и да се впише като
обстоятелство в търговския регистър, собственикът на дружеството отказал да
стори това. Макар да поканил с нотариална покана от 07.05.07г. дружеството да
му възстанови внесените суми, това също не станало. По изложените причини
счита, че ответното дружество неоснователно се е обогатило за негова сметка,
като получило и задържало без основание, на отпаднало основание или на
неосъществено основание внесените от него суми /съгласно молби, които ще се
коментират подробно по-долу с решението/. Затова моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 84462лв. /вж. опр. за допуснато увеличение от
24.01.08г., стр.318-319 от дело №1/, като сбор на описани по дати и размери
вноски с молба на стр.311 от дело №1, от общо внесената от него сума, размерът
на която е предмет на други молби, които ще се коментират от съда по-долу, като
част от бъдеща дялова вноска, с която ответникът се е обогатил, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба, както и разноските в
производството /вж. искова молба на стр.1-2 от дело №1/. По същество пледира за
уважаване на иска, като изцяло доказан, с писмени защити от 10.07.08г.
/стр.497-499 от дело №1/ и от 08.11.10г. /стр.192-200 от дело №3/, с присъждане
на разноски.
Отвеникът „***”ЕООД- ***, оспорва
иска изцяло и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по
съображения, изложени с писмени защити от 14.07.08г. /стр.500-505 от дело №1/ и
от 19.10.10г. /стр.182-191 от дело №3/, като му се присъдят разноските в
производството.
І. Твърдения и възражения на
страните, осъществени процесуални действия и събрани в производството
доказателства.
В първото по делото с.з. от 03.07.07г. /стр.27-29 от дело №1/,
ответникът оспорва исковете изцяло по основание и размер. Оспорва твърдението
на ищеца за налично между тях устно
споразумение за приемането му като съдружник в дружеството, както и твърдението
му за направени в дружеството вноски за прехвърляне на дружествени дялове.
Твърди, че ищецът е бил ***на готова продукция като м.о.л. по трудов договор
към фирмата ответник, както и към друга фирма- „***”ООД, в която управителката
и еднолична собственица на „***”ЕООД е *** със съпруга си, и че справката,
която той представя, отразява именно тези взаимоотношения, като записванията в
нея се отнасят и до двете упоменати дружества. Заявява, че подписът под
представеното от ищеца извлечение от сметка не е на *** и поради това не
ангажира дружеството, както и че фирмите на съпрузите се обслужват от един и
същ счетоводител. Твърди, че ищецът не би могъл да внесе сумите по справката,
тъй като в периода, за който тя се отнася /20.12.05г.-28.11.06г./, не е
разполагал с доходи в този размер, като по негово искане в това заседание
ищецът е бил задължен да представи подадените от него за периода 2000-2006г. пред
НАП декларации по ЗОДФЛ, както и е издадено на ответника съдебно удостоверение,
въз основа което да се снабди с копия от подадените за същия период от ищеца
данъчни декларации.
По повод оспорването на иска от ответника в първо с.з. от 03.07.07г. /вж.стр.27-29 дело
№1/, ищецът е заявил, че извлечението от сметката, открита при ответника на
негово име за внесените от него суми, е единственият документ, който му е
издаден за целта от ***на дружеството, който и е приемал фактически внасяните
от него суми. Не е оспорил наведеното в същото с.з. от ответника твърдение, че
е имал идентични взаимоотношения и с дружество „***”ООД, в което управителката
на „***”ЕООД и съпругът и са ***, където е внасял суми за сходна съвместна
дейност, каквато се е осъществявала за известно време, но е оспорил да е
работел по трудов договор като м.о.л. и да е получавал дивиденти за това свое
участие в дейността на дружествата По
повод твърдението на ответника, че не би могъл да внесе сумите по справката,
тъй като не е разполагал с доходи, заявява, че е ползвал за целта заети
средства, получени от частни лица, както и средства, получени от извършена
продажба на имот. За твърдението си относно уговорките, въз основа които твърди
да е внасял суми за захранване на сметката си по извлечението /справката/, моли
да се допусне един свидетел при режим на довеждане, а за твърдението си, че е
разполагал с парични средства да направи спорните вноски, моли да му се даде
възможност да ангажира писмени доказателства, които искания са уважени от съда.
В с.з. от
02.10.07г., страните са реализирали дадената им от съда в с.з. от
03.07.07г. възможност за представяне на писмени доказателства, като ищецът е представил нотариално заверен
препис от справката на стр.7 от делото /стр.113-114 от дело №1/, 24бр.
квитанции към ПКО /стр.115-126 от дело №1/, предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 17.05.07г./стр.127 от дело №1/ и 3бр. изходящи от
него разписки за получени в заем парични средства от лицата Г. М П., Г.П. К и Я
А.П. /стр.128-130 от дело №1/, а ответникът е представил с молба писмени
доказателства по опис- ПКО и фактури /вж.стр.49-112 от дело №1/. Ищецът не е
представил в изпълнение на вмененото му от съда в предходно заседание
задължение подадени от него в периода 2000-2006г. декларации по ЗОДФЛ, а въз
основа издаденото на ответника в тази връзка съдебно удостоверение е постъпил в
съда отговор от ТД на НАП- гр.Пловдив /вж.стр.48 и стр.243 от дело №1/, че за
описания период ищецът не е подавал данъчни декларации с деклариран доход.
Дадена е на ищеца възможност да разпита допуснатия му свидетел в следващо
заседание, поради изтъкнати уважителни причини да не бъде доведен на 02.10.07г.
В с.з. от
02.10.07г. /стр.131-133 от дело №1/ ответникът признава, че подписът под
представената от ищеца справка е на А.Д., който е осъществявал *** на фирмите
„***”ЕООД и „***”ООД. Поддържа тезата си, че тази справка се отнася до
отношения на ищеца и с двете дружества, като за разлика от становището си в
с.з. от 03.07.07г. твърди, че тези взаимоотношения са били такива не по трудов
договор, а по устно постигнати споразумения между двете фирми и ищеца за
реализация на стока от внос и собствено производство срещу получаване на
комисионно възнаграждение за сключените сделки, при наличие на ненаименовано дружество,
както и че справката отразява внасяни от него суми за реализирана продукция
/закупени стоки/. Твърди още, че в същото време ищецът е действал и в
качеството си на ***на фирма „***”-основен клиент на фирми „***”ЕООД и
„***”ООД, като предвид търговските му контакти се ползвал с доверието на
последните фирми и получавал на преференциална цена предлаганото от тях за
реализация ***. Във връзка с твърденията му за наличие на уговорки за заплащане
на комисионно възнаграждение на ищеца, му е дадена от съда възможност да
конкретизира за какъв размер и при какви условия са били тези уговорки. По
негово искане, във връзка с представените в това заседание от ищеца разписки за
получени заеми, съдът му е издал удостоверение, с което да се снабди с друго
такова от НАП за декларираните от посочените като заемодатели в разписките лица
доходи в периода 2000г.-2006г.
В с.з. от 02.10.07г., във връзка с твърденията на
ответника относно естеството на отношенията им и основанието за внасянето на
сумите по извлечението, ищецът моли да се допусне изготвяне на ССЕ, която да
провери били ли са осчетоводявани и как постъпленията по справката и по
представените по делото ПКО и да му се издаде удостоверение, с което да се
снабди с представените от дружеството ответник за 2005г. и 2006г. счетоводни
отчети и баланси. Във връзка с възражението на ответника, че действия на
главния счетоводител, който е издал приложената от ищеца справка, не биха могли
да ангажират дружеството, е поискал да бъде задължен ответника да представи по
делото трудовия договор и длъжностната характеристика на А.Д.. Тези искания са
били уважени от съда, като в предмета на експертизата е включено изследването и
на формулирания в това заседание от
ответника въпрос дали средствата по справката се осчетоводени в дружеството
като привлечени, задбалансови, чужди или като средства от реализация на
собствена продукция.
В с.з. от
06.11.07г. /стр.200-204 от дело №1/ ответникът е конкретизирал твърдението
си за наличие на комисионни отношения с ищеца в насока, че като ***, ищецът е
имал достъп на складовете на „***”ЕООД, откъдето получавал пликове и ***, при
условия за заплащане на възнаграждение от 0.50лв/кг. Изпълнил е задължението си
да представи доказателства относно трудовите правоотношения на лицето,
изпълнявало функциите на ***при фирми „***”ЕООД и „***”ООД и за длъжностната му
характеристика /вж. молба на стр.167, трудови договори на стр.165 и стр.166,
длъжностни характеристики на стр.168-171, трудови книжки на стр. от дело
№172-178, справки и придружителни писма за изпратени до НОИ уведомления по
чл.62,ал.4 от КТ на стр.179-183- все от дело №1/. Представил е допълнително
нови доказателства за удостоверяване на отношенията между ищеца и „***”ЕООД-
стокови разписки за получени от ищеца стоково- материални ценности /стр.184-187,
дело №1/. Въз основа издаденото му съдебно удостоверение относно декларираните
доходи от заемодателите по разписките, представени от ищеца, в съда е постъпил
отговор от ТД на НАП- гр.Пловдив /стр.188 от дело №1/. За оборване твърдението
на ищеца, че е разполагал с финансови средства за извършване на спорните вноски
от заем, както и с оглед на получения от НАП отговор относно декларирани от
двама от заемодателите за годините 2005г. и 2006г. доходи, ответникът е поискал
да му се издаде удостоверение за снабдяване с информация били ли са в страната
към датите, описани в разписките като такива на получаване на сумите, в
страната, което искане съдът е уважил.
В с.з. от 06.11.07г. ищецът е събрал показанията на
свидетеля Г П- съпруга, допуснат му в с.з. от 03.07.07г. свидетел за
установяване твърдението му за фактическо предаване на сумите по постигнати
устни уговорки между страните. В същото заседание, за да опровергае твърдението
на ответника, че справката отразява отчетени суми от продажби на стока, извършени
от ищеца като ***или като *** на фирма „***”, както и за да установи, че е
разполагал с парични средства за направата на вноските по справката, ищецът е
представил уведомление, издадено от „***”ООД /вж.стр.193 и с печат стр.244 от
дело №1/, за това, че е работил при последното дружество, което е било основен
клиент на „***”ЕООД, по трудов договор и за заплатеното му по този договор в
периода 2001г.-31.10.07г. трудово възнаграждение. За оборване на твърдението на
ответника, че отношенията между тях са свързани с получаване на комисионни
възнаграждения, е поискал да му се допусне до разпит един свидетел, което
искане е уважено. Все във връзка с това спорно обстоятелство ответникът е
заявил, че макар и уговорено, комисионно възнаграждение на ищеца не е било
заплащано, тъй като за получената от дружеството за продажба стока ищецът
отчитал само стойностно постъпленията, а не по бройки и килограми, а това
поставило дружеството в невъзможност да фактурира за плащане от клиентите
5000кг. получена от ищеца за реализиране стока, за която са налични приемно-
предавателни протоколи. За установяване на твърденията на страните по това
спорно обстоятелство, както и за да даде възможност на ответника да опровергае
твърденията на ищеца, че плащанията са извършвани по уговорки за изкупуване на
дружествен дял, в това заседание съдът е допуснал до разпит двама свидетели на
ответника и го е задължил да представи по делото счетоводните документи, от
които личи какво е начисленото и незаплатено на ищеца комисионно възнаграждение
във връзка със сумите, фигуриращи в справката- извлечение към исковата молба,
за които твърди, че са постъпления от извършени от ищеца продажби на стока на
дружеството.
В с.з. от 04.12.07г. /стр.294-298, дело №1/, са събрани изпратените
от НАП, въз основа на издадено на ищеца по определение от с.з. от 02.10.07г.
удостоверение, отчет за приходи и разходи за 2005г. и годишен финансов отчет за
2006г. на „***”ЕООД /вж.стр.213-241 от дело №1/. В това заседание ищецът е
представил фактури с касови бележки за продадени от ответното дружество на
„***”ООД вакуумни опаковки /стр.245-274 от дело №1/, а ответникът е представил
с молба документи по опис- отчети продажби, твърдяни като изходящи от ищеца,
стокови разписки и справки за издадени от „***”ООД и от „***”ЕООД фактури
/вж.стр.275-289, от които доказателствата по т.4-9 вкл. от описа са вече били
приети -вж.стр.67-72- дело №1/, като доказателство за твърдението си, че ищецът
има неотчетена и нефактурирана от една стока над 5000кг, а от друга- над
1000кг., приета и предадена по складови разписки. Съдът е приел в това
заседание писмените доказателства, представени и от двете страни, независимо от
възражението на ищеца, че част от документите не са подписани и за тях твърди,
че не са във връзка със спора, като е уведомил страните, че доказателствената
стойност на неподписаните документи ще се обсъди при произнасянето по
съществото на спора. В това заседание, на въпрос на ответника към ищеца по
чл.114 от ГПК- отм за това от него ли са съставени същите документи, ищецът е
дал положителен отговор. В същото заседание ответникът е представил още
протокол от с.з. от 05.11.07г. по гр.д. №545/07г. от Районен съд-
гр.Асеновград, водено между същите страни, което обстоятелство ищецът е признал
в с.з. от 04.12.07г., и в тази връзка е поискал ищецът да бъде задължен да
представи по делото квитанции №№110/19.05.06г., 127/05.06.06г., 279/06.12.06г.,
2/10.01.07г., 5/15.01.07г. и 12/31.01.07г., тъй като те са в подкрепа на
твърденията му относно фактически отношения между страните и осъществяваните
между тях сделки. По това искане съдът е дал възможност на ищеца да представи
исканите квитанции, вместо да го задължи за това, като е счел, че в протокола
от с.з. на АРС не се съдържат достатъчно данни, от които да се съди със сигурност,
че тези квитанции са в държане на ищеца. Разпитани са в това заседание и
допуснатите на страните в предходно заседание свидетели - св.Д. и св.Н,
доведени от ответника и св.И, доведен от ищеца. Допусната е от съда и СТЕ, във
връзка с искане на ищеца да опровергае събрани в това заседание свидетелски
показания, че сумите по представената към исковата молба справка са авансови
плащания за стока, която да установи въз
основа на закупеното като суровина количество вакуумно *** какво количество
вакуумни опаковки са били произведени за период от 6 месеца през 2006г. и до
31.01.07г., тъй като твърди, че като се съпостави количеството произведена
стока и реализираната за нея стойност, пак остава една голяма разлика в сумата.
Формулирана е по негово искане и допълнителна задача към ССЕ с въпроса дали
преди юни 2006г. от други фирми е било закупувано или пък внасяно вакуумно ***.
По молба на ищеца вх.№849/14.01.08г.
/стр.311 от дело №1/, с определение от з.з.
№190/24.01.08г./стр.318-319 от дело №1/, съдът е допуснат увеличение на
иска от 15000лв. на 84462лв.
В с.з. от
12.02.08г. /стр.364-369 от дело №1/ са
събрани данни относно пътуванията извън страната на ищеца и на лицата, посочени
като заемодатели по представените от него разписки за заем /вж.стр.329-333 от дело
№1/, изискани от ответника. Във връзка с дадена на ищеца възможност да вземе
становище по двата кочана стокови разписки, представени от ответника в с.з. на
04.12.07г., ищецът е заявил, че доколкото не носят негов подпис няма какво да
бъде оспорено, а с оглед съдържанието им- че отрича да е получил стоките,
описани в тях, а също, че са съставени от „техен човек” и имат съвсем друго
значение. Впоследствие е заявил, че част от текста в някои разписки е изпълнен
от него. Доколкото ответникът е твърдял, че описани подробно в протокола от
с.з. стокови разписки са подписани и написани от ищеца, а последният е оспорвал
твърдяното, съдът е открил производство по оспорване на изброените стокови
разписки по отношение обстоятелствата дали почеркът върху тях е на Д.П. и дали
подписът на две от тях е негов. Във връзка с откритото производство по
оспорване е допусната поискана от ищеца графологична експертиза. Представени са
от ответника в това заседание нови писмени доказателства по опис- отчет на
ищеца за извършени продажби и имейли от фирма „***” до него с указания относно
фактуриране на предадена и продадена стока, намиращи се в потвърждение и на
представената в предходно с.з. изготвена от ищеца справка, по отношение на
която той признал авторството си, като количествено и стойностно съответстващи
си /стр.334-345 от дело №1, като съдът констатира, че описаната като приложена
по т.3 от молбата на стр.334 фактура №79/08.09.06г. не е налична измежду
приетите в това с.з. документи по молбата на ответника, но е била към този
момент вече приета като представена от ищеца, в с.з. от 04.12.07г.-вж.стр.267/.
По повод на тези документи ищецът е дал лично обяснение, че отчетът без подпис
и печат бил съставен от него по молба на Б И., тъй като му бил необходим за да
получи кредит от банка, като част от „черното” счетоводство на фирмата, тъй
като производството давало много голям брак, както и че този отчет и приетият в
предходното заседание вървели заедно, но това не бил отчет за продажби.
Имейлите били от счетоводството на „***”, стоките били фактурирани и нямало
нищо общо между едното и другото. В същото заседание са дадени отговори от
ищеца на въпроси по списък /вж.стр.358-359, дело №1/, зададени му по реда на
чл.114 от ГПК/отм/ от ответника и са приети изготвеното от в.л. Р У заключение
от 07.02.08г. по допуснатата ССЕ /вж.стр.346-351 от дело №1/ и от в.л. В Т от
06.02.08г. по допуснатата СТЕ /вж.стр.354-357 от дело №1/. Допусната е
допълнителна експертиза по задачи на ответника, формулирани с писмена молба
/стр.352-353 от дело №1/, както и е допуснат на негова страна един свидетел, с
показанията на който да установи създадените между ищеца и дружество „***”
практики по предаване на документи в счетоводството. По искане на ищеца са
допуснати : допълнителна задача към изготвилото заключение по СТЕ в.л. Т,
изискване на информация кандидатствало ли е дружеството ответник за получаване
на кредит от „Райфайзенбанк” в периода ХІІ,2006г.-ХІІ,2007г. Приети са
представени от ищеца във връзка с възражение за нередовно водено от ответника
счетоводство писмени документи на чужд език /стр.361,363 от дело №1/, като му е
дадена възможност да представи легализиран техен превод, тъй като представеният
не е такъв /стр.360, 362 от дело №1/, както и му е дадена възможност да
представи молба до трето неучастващо по делото лице във връзка с изискване на
намиращи се при него документи.
В с.з. от
04.03.08г. /стр.406-407 от дело №1/, са приети: представени от ищеца
легализирани преводи на копията от документи на турски език
/вж.стр.402-405,дело №1/, които е представил в предходно заседание. По този
повод ответникът е заявил, че представеният от ищеца договор е примерен
образец, както и че същинските отношения с доставчика на машината „Пак метал”
са уредени от друг договор, във връзка с което сам представя документи с превод
на български /стр.393-397- приложени при
непоследователно следване на номерацията,дело №1/; отговор на
„Райфайзенбанк”, че „***”ЕООД не е техен клиент /стр.398 от дело №1/, по молба
на ищеца по чл.153 от ГПК/отм/-стр.392,дело №1/ е вменено задължение на
„***”ООД да представи по делото намиращи се при него документи, описани с
молбата.
В с.з. от
15.04.08г. /стр.449-451дело №1/ са приети: допълнителното заключение на
техническата експертиза от 31.03.08г., изготвена от в.л. В Т /вж.стр.427-429
дело №1/ в присъствие на представители на страните /вж.констативен протокол на
стр.426 от дело №1/; заключението от 07.04.08г. на графологическата експертиза,
изготвено от в.л. К С. във връзка с открито производство по оспорване подписи и
авторство на текст в стокови разписки, представени от ответника /вж.
стр.431-442,дело №1/; представени от ищеца писмени доказателства- във връзка с
твърдението за наличие на брак при производството на ***- протокол за
рекламация от фирма „***” /вж.стр.446 от дело №1/ и неподписана от страна на
ответното дружество оригинална справка, съгласно която вноските на ищеца
възлизат на 256954.09лв., с твърдение, че тази е действителната внесена от него
сума, както и че ръкописното и изписване е извършено от счетоводителя на дружеството
А.Д. /вж.стр.447-448, дело №1/. Разпитан е в това заседание доведения от страна
на ищеца свидетел С Г, за да установи твърдяните като постигнати с Б.И., в
качеството му на ***на ответното дружество уговорки, както и обстоятелството,
че Б И. се е легитимирал при различни сделки като ***на дружеството, въпреки
противопоставянето на ответника, че лицето Б.И. не е никакъв в дружеството,
никъде не се е легитимирал като надлежно упълномощен да ангажира дружеството,
още по-малко във връзка с предявения иск, с довода, че доколкото е осъществявал
различни търговски сделки без представителна власт, резултатът по които е бил
приет, не му дава право да ангажира отговорността на дружеството.
В с.з. от
21.05.08г. /стр.475-480, дело №1/ са приети: заключение от 15.05.08г. на в.л. В Ш /стр.459-462 от
дело №1/; заключение от 15.05.08г. на в.л. В Б /стр.463-465 от дело №1/;
събрани са показанията на св.И Р и св.Б.И. и са допуснати на страните още двама
свидетели, които да се разпитат в следващо заседание; писмени доказателства,
представени от ищеца във връзка с разпита на св.Р /стр.466-467 от дело №1/ и
във връзка с разпита на св.И. /справка за дялово участие на стр.468 от дело №1/
и от третото задължено лице „***”, чрез *** му Б.И. /вж.стр.469-474 от дело
№1/, при дадена възможност да се представи в следващо заседание превод на онези
от тях, които са на чужд език.
В с.з. от
02.07.08г. /стр.494-496 от дело №1/ са приети: преводите на документите на
чужд език, представени от третото неучастващо по делото лице в с.з. от 21.05.08г.
/стр.487-492 от дело №1/ и нотариална покана /стр.493 от дело №1/, представена
от ответника, с оглед различните твърдения на ищеца в хода на процеса относно
сумата, която претендира да му се дължи; изслушан е доведения от ищеца св.Б., а
ответникът се е отказал от свидетеля, допуснат му в предходно заседание.
С определение на съда от з.з. на 18.07.08г. /стр.506 от дело №1/ е отменено определението от
02.07.08г. за даване ход на делото по същество и е оставена исковата молба без
движение, за да се формулират от ищеца ясни обстоятелства относно периода, в
който се твърди да са правени вноски, размерите на същите в рамките на общата
им сума и за формулиране на искане, съответно на така изяснените обстоятелства.
В тази връзка от ищеца е подадена молба
вх.№18983/31.07.08г. /стр.510 от дело №1/, а с разпореждане на съда от
04.08.08г. делото е насрочено в с.з. на 29.10.08г.
В с.з. от 29.10.08г. /стр.517 от дело №1/, съдът е
намерил, че с молба вх.№ 18983/31.07.08г. на ищеца са отстранени указаните от
съда с определение от 18.07.08г. нередовности на исковата молба, но тъй като
същата страда и от нередовности, които не са били указани на ищеца до момента,
исковата молба е отново оставена без движение.
Въз основа молби вх.№25891/05.11.08г. /стр.520-521 от
дело №1/ и №27265/21.11.08г. /стр.525-526 от дело №1/ на ищеца, с които са
отстранени указани му от съда нередовности на исковата молба, във връзка с
частичните предявени от него искове, с определение в з.з. от 26.11.08г.
/вж.стр.527 от дело №1/, съдът е намерил, че се касае до множество обективно
кумулативно съединени искове, които не са му подсъдни по правилата за родовата
подсъдност на делата, прекратил е производството по гр.дело №1453/07г. на ПОС и
е изпратил същото по подсъдност на Асеновградски районен съд.
Производството по делото е продължило със стабилизиране
на определението на ПОС пред АРС, в
който съд на 18.12.08г. е образувано като гр.дело №1379/08г. /вж.стр.1 от
дело №2/.
С разпореждане на този съд от 22.12.08г. исковата молба е
оставена без движение, в която връзка е подадена молба вх.№366/14.01.09г. на
ищеца /стр.4-6 от дело №2/.
В с.з. от
27.02.09г. /стр.13 от дело №2/ ответникът
е застъпил становище, че нередовностите на исковата молба все още не са
отстранени, като и до този момент няма яснота по отношение обстоятелството
частични претенции от каква обща сума са предмет на делото и за вноски,
направени в кой период се отнасят тези претенции- до 28.11.06г. или и след тази
дата. Навел е още и твърдение, че пред Районен съд Асеновград, между същите
страни и по повод на същите претенции, на 20.06.07г. е било образувано гр.дело
№545, като неяснотата относно претенциите и тяхното доуточняване в хода на
производството не е дала възможност за преценка допустимо ли е второто
образувано производство. В тази връзка ищецът не е оспорил обстоятелството, че
се води и друго гражданско дело между страните, като е заявил, че няма пречка,
за част от сумата, по която то е образувано, искът му да бъде оттеглен.
В с.з. от
19.05.09г. /стр.27-28 от дело №2/ е
прието издаденото от ПОС по в.гр.д. №481/09г. съдебно удостоверение за това, че
предмет на контрол по делото е постановено на 16.01.09г. решение на АРС по
гр.дело №545/07г. с предмет частичен иск за сумата от 5000лв., като част от
вземане в размер на 232589.67лв., с правно основание чл.55 от ЗЗД /стр.26 от
дело №2/, както и че делото на АРС е образувано от Д.П. срещу „***”ЕООД на
21.05.07г. В това с.з. исковата молба е оставена отново без движение.
По повод оставяне на исковата молба без движение с
горното определение и с разпореждане от 27.05.09г. /вж.стр.31 от дело №2/,
ищецът е подал молби вх.№5643/27.05.09г. /стр.31 от дело №2/ и
вх.№5994/03.06.09г. /стр.37 от дело №2/, а за да опровергае твърдението на
ответника за идентичност на предмета на спора по гр.дело №545/07г. на АРС и по
гр.дело №1453/07г. на ПОС, преобразувано под №1379/08г. на АРС, е представил
копие от невлязло в сила решение по в.гр.д. №481/09г. на ПОС /стр.32-34 от дело
№2/.
Във връзка с твърдението за идентичност предмета на спора
по гр.дело №545/07г. АРС и гр.дело №1453/07г. на ПОС, преобразувано в гр.дело
№1379/08г. на АРС, със становище вх.№7813/21.07.09г. /вж.стр.47-49 от дело №2 и
конкретно абзац втори до последен включително на стр.49/ ответникът е поискал
прекратяване на второто дело като по-късно заведено.
В с.з. от
04.08.09г. /стр.64-66 от дело №2/ ищецът
е твърдял, че:
поддържа всички подадени до момента молби за отстраняване
нередовности на исковата молба /чрез адв.Р., преди оттегляне на пълномощията
му/;
че действително се касае до обективно съединени частично
предявени искове, но претенцията му е за присъждане на общата сума от 84462лв.,
дадени от него на ответното дружество срещу обещанието да му бъдат прехвърлени
дялове на дружеството, с която ответникът се е обогатил, тъй като не е изпълнил
това обещание- т.е касае се до разглеждане на един иск, родово подсъден на ПОС,
поради което делото пред АРС следва да бъде прекратено /чрез адв. М., явил се
като нов негов пълномощник в това заседание/;
адв.Р., представлявал го до момента, е присъствал на
среща, проведена между него и Б.И. през лятото на 2007г., при която И. направил
признание, че парите са дадени от ищеца, в която връзка е оттеглил
пълномощието, дадено на адв.Р., и е поискал да бъде допуснат и разпитан в
качеството му на свидетел за тези обстоятелства, както и е поискал преразпит на
св.И., за да даде показания за това дал ли е ищецът парите, с каква цел са
получени, правил ли е изявления, че ще ги възстанови;
лицето А.Д. е бил не само ***при ответното дружество, а и
пълномощник на ***на дружеството, в подкрепа на което твърдение е представил
писмени доказателства /стр.51-63 от дело №2/ и е поискал преразпит на този
свидетел по повод представен на стр.447 от дело №1453/07г. на ПОС оригинална
справка;
поискал е призоваването на управителката и едноличен
собственик на „***”ЕООД за даване на отговори по чл.114 от ГПК/отм/ относно
отношенията и със семейство П, уговорката с тях за прехвърляне на дялове от
дружеството, за това осъществявана ли е съвместна търговска дейност и в какво
се е изразявала.
Във връзка с възражение на ответника за нередовност на
исковата молба, подробно мотивирано с писмено становище /вж.стр.47-49 от дело
№2/, и невъзможност в тази връзка да организира защита си, съдът е оставил в
това с.з. исковата молба отново без движение, без да се произнесе по другите
повдигнати от страните в това заседание искания.
Във връзка с определението на съда ищецът е подал молба
вх.№8809/19.08.09г. /стр.69-78 от дело №2/ за отстраняване на указаните му
нередовности.
В з.з., с
определение №982/24.08.09г. /стр.82-83 от дело №2/ АРС е прекратил
производството пред себе си и е повдигнал по делото препирня за подсъдност.
Същата е била решена с Определение №1021/29.09.09г. по ч.гр.д. №858/09г. на
ПАС, потвърдено с Определение №53/14.01.10г. по ч.т.д. №738/09г. на ВКС, ТК,
І-во отд., с което делото е отнесено за разглеждане пред ПОС, като е прието, че
макар и произхождаща от изплащане на различни суми на различни дати, исковата
претенция за сумата от общо 84462лв., като част от общо вземане в размер на
256954.09лв., има за предмет едно правоотношение- заплащане дялово участие на
ищеца с оглед бъдещо приемане като съдружник в ответното дружество.
В резултат на горното е образувано гр.дело №174/10г. на
ПОС / дело №3/.
В с.з. от
05.03.10г. /стр.48-50 от дело №3/ ищецът е поддържал формулирани с писмена
молба /вж.стр.7-9 от дело №3/ доказателствени искания и конкретно: представил е
писмени доказателства по опис /стр.10-47,дело №3/, с твърдението, че същите
съставляват предоставени му от счетоводителя на дружеството извлечения от
счетоводството, съдържащи важни данни за изясняване на спорния за делото
предмет, които са приети; за разпит на свидетелите А.Д., Б.И. и В.Р., първите
двама от които съдът е допуснал, а изслушването на третия е счел за
недопустимо; за изслушване на *** на дружеството на основание чл.114 от ГПК/отм/, в която връзка съдът я е задължил да се яви и да отговори на
формулираните към нея въпроси.
По искане на ответника в същото съдебно заседание му е
допуснат до разпит св.И.Б. относно уговорките за работа между дружество „***,
***на което е свидетелят, и фирма „***”ЕООД, доколкото ищецът е работил при
първото дружество по трудов договор, а на второто е бил дистрибутор на стоката.
В с.з. от
14.04.10г. /стр.66-68 от дело №3/ са приети представени от ответника с
молба /вж.стр.55 от дело №3/ 4бр. консигнационни протоколи /стр.56-59 от дело
№3/, в подкрепа на твърдението му, че ищецът е получавал в процесния период
стоки от ответното дружество с цел последваща тяхна продажба на контрагенти на
фирмата, както и два броя оригинални справки /стр.60-65 от дело №3/,
представени от ищеца, с твърдение, че всяка страница на същите е подписана от
управителката на „***”ЕООД- г-жа Х.И., касаещи направени в дружеството вноски в
периодите 20.12.05г.-03.02.07г. и 20.12.05г.-16.01.07г. Истинността на
подписите, като изходящи от Х.И. е била оспорена от ответника и в тази връзка е
открито производство по оспорването им по отношение авторството на подписа,
положен на всяка от страниците, за доказване на което е допусната графологична
експертиза.
В с.з. от
28.05.10г. /стр.141-149 от дело №3/:
е прието заключение от 20.05.10г. на в.л. С. /стр.82-84
от дело №3/ относно истинността на оспорените подписи в двете справки,
представени от ищеца. Това заключение е било оспорено от ответника, в която
връзка е допусната тройна графологична експертиза, както и са приети
представени от ответника с писмен опис доказателства, носещи подписа на Х.И.
/стр.86-136 от дело №3/, които да послужат като сравнителен материал от
допуснатата тройна графологична експертиза. За целите на същата, както и във
връзка с приетото заключение на единичната графологична експертиза, ползвала за
сравнителен материал подписа на Х.И. върху копие на н.а. №136/06г., ответникът
е задължен от съда да представи в оригинал н.а. №136/06г.;
са приети писмени доказателства /стр.137-139 от дело №3/,
представени от ответника в подкрепа на тезата му, че ищецът е бил ***на стоката
на ответното дружество и *** на фирма „***”- клиент на дружеството;
изслушани са отговори на Х.И., в качеството и на ***и
едноличен собственик на ответното дружество „***”ЕООД, на основание чл.114 от ГПК/отм/, на формулирани към нея от ищеца въпроси;
изслушани са показанията на св.Б.И. и св.А.Д.- призовани
по искане на ищеца и на св.Б- допуснат на ответника;
задължен е ответникът да представи по делото издаденото
на св.Б.И. генерално пълномощно, въз основа което свидетелят е споменал в
показанията си, че е изпълнявал различни функции в дружество „***”ЕООД;
допуснати са до разпит по искане на страните св.Р.- на
ищеца и св.А- на ответника.
В с.з. от
08.10.10г. /стр.177-180 от дело №3/:
са приети заключението от 27.09.10г. на тройната
графологична експертиза /стр.168-172 от дело №3/ и представените от ответника с
молба /стр.152 от дело №3/ оригинал на н.а. №136/06г. /стр.154 от дело №3/ и
пълномощно от 21.06.06г., издадено от Х.И., в качеството и на ***на „***”ЕООД,
на Б.И.;
са изслушани св.Р. и св.А;
представени от ответника копие на нотариална покана
/стр.176 от дело №3, описано погрешно в
описа на доказателства, съдържащ се в папка с оригинални документи като
оригинал, вместо представената в оригинал нотариална покана с рег.№3379,
подредена в тази папка на стр.3/, в която се сочело, че И. се е явил като
търговски пълномощник, а не като ***на съпругата си, свързан с тази покана
оригинал на нотариална покана, както и оригинални консигнационни протоколи и
стокови разписки по опис /приложени в
отделна папка в кориците на дело №3, със самостоятелна номерация от стр.1- до
стр.47/.
ІІ. По въпроса за предмета на делото.
Необходимостта от нарочно изложение на съда по този
въпрос е предизвикана от обстоятелството, че исковата молба е била оставяна без
движение в хода на производството 7 пъти /с определение в з.з. от 18.07.08г., с
определение в с.з. от 29.10.08г., с разпореждане в з.з. от 06.11.08г., с
разпореждане в з.з. от 22.12.08г., с определение в с.з. от 19.05.09г., с
разпореждане в з.з. от 27.05.09г. и определение в с.з. от 04.08.09г./, точно
така, както изтъква ищецът с молба вх.№8809/19.08.09г. /стр.69-78 от дело №2/,
като независимо от това, видно от становища, взети от ответника писмено или в
съдебни заседания /вж. писмени становища на стр.315-316 от дело №1 и на
стр.47-49 от дело №2 и изявления в с.з. от 29.10.08г., 27.02.09г., 04.08.09г. и
05.03.10г./ и от постановявани от съда определения и разпореждания, все е стоял
въпроса частичен или не е предявеният от ищеца иск и в какво се изразява
частичността- в това, че се търсят определени по дати и размери вноски от много
други направени такива в определен период или се търсят части от всяка една от
тези вноски за целия период, в който са извършвани, какви точно са размерите на
претендираните частично от различните вноски размери, от каква обща сума е
частичният предявен иск, от набрани за какъв период като направени на едно и
също основание вноски и по- конкретно- дали ищецът е предявил по делото иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 15000лв., внесена на 22.12.06г. в
открита на негово име сметка в ответното дружеството, по устни уговорки за
приемането му като съдружник с равни права и прехвърляне на дружествени дялове,
както и за назначаването му за управител, които не били изпълнени, като част от
общо внесена с различни други вноски по силата на същите уговорки в дружеството
сума от 232 589.67лв. /256
954.09лв./, или е съединил за разглеждане множество частични искове, на обща
стойност от 15000лв. /а след допуснато от съда с определение от 24.01.08г.
увеличение на иска /вж.стр.318-319 от дело №1/- на обща стойност от 84 462лв.,
за заплащане на части от суми от направени на твърдяното основание вноски на
различни дати преди и след 22.12.06г., както и за вноски направени на кои точно
дати, общият размер на които възлиза на 232 589.67лв. /256 954.09лв./.
Този спор между страните, освен съставляващ проблем при
определяне предмета на делото, висящо за решаване от съда, е значим и в още
един аспект- наличие на повдигнато с молба вх.№7813/21.07.09г. искане на
ответника за прекратяване на производството по делото на основание чл.95,ал.1
от ГПК/отм/, тъй като между същите страни, на същото основание и за същото
искане, на дата, предхождаща завеждането на това дело и конкретно- на
21.05.07г., пред Районен съд е било образувано гр.дело №545/07г., по което
искане до приключване на производството по делото съдът не се е произнесъл, а
то е такова за допустимостта на настоящото производство и следва да се реши преди
разглеждане на спора по същество.
На последно място, разрешаването на този предварителен
въпрос има пряко отношение към преценката за относимост откъм време /период/ на
събраните по делото доказателства към спорните факти, както и за тяхната
доказателствена стойност по същество, относно установяване на наведените от
страните твърдения.
За този проблем, съдът не споделя виждането на ищеца в
негова молба вх.№8809/19.08.09г., че излаганите от него в хода на процеса
обстоятелства и искания към съда не бележат никакви противоречия, а същите са
създадени от самия съд, с непрекъснатите негови претенции за отстраняване
нередовности на исковата молба, каквито не съществуват, поради непознаване на
материалите по делото.
Действително, от завеждане на делото до приключване на
устните състезания по него, същото е имало множество докладчици /съдиите Г В, Н
С, А Б, П С, М Б в ПОС и съдиите М т, И Г., М А и Н К в АРС/, но въпросът какъв
в действителност е предмета на спора, въведен за решаване от ищеца пред съда, е
останал спорен през цялото време на производството основно заради
противоречивите сочени от ищеца в подаваните до съда молби обстоятелства, макар
принос в това отношение да има и пропуска на съда да отстрани нередовностите на
исковата молба още при завеждането и.
Застъпеното от ответника по делото виждане, че предмет на
спора е иск за сумата от 15000лв., съставляваща направена на 22.12.06г. вноска,
като част от вноски от общо 232 589.67лв., направени преди и след
22.12.06г. до 28.11.06г., има опора в съответствието на това изложено с
исковата молба обстоятелство и петитума, формулиран с нея.
По този начин, съдържащата се още в исковата молба
неяснота по въпросите на кои дати и в какви размери до общата сума от
232 589.67лв. са направени тези вноски, както и очевидното противоречие на
твърдението, че след 22.12.06г. и до 28.11.06г. са направени вноски,
произтичащо от факта, че датата 28.11.06г. предхожда в календара датата
22.12.06г., а не я следва, са останали на пръв поглед ирелевантни за предмета
на делото и не са били отстранени като нередовности на исковата молба.
Проблемът за тях е възникнал на практика с повдигнатото
от ищеца искане за изменение на иска му с молба вх.№849/14.01.08г. /стр.311-312
от дело №1, като само за сведение на
ищеца и във връзка с молбата му от 19.08.09г. съдът отбелязва, че изменение на
иска по негова молба от 25.10.07г.-стр.157 от дело №1 не е било допускано от
съда, поради невнасяне на дължимата се за същото ДТ, съгласно разпореждането на
съда от 28.10.07г.-на същата страница от дело №1 и съдът изрично е докладвал
причината да не бъде разгледано това искане в с.з. от 06.11.07г.-вж.стр.200 от
дело №1, абзац четвърти след „дава ход на делото”/, с който сумата на
увеличението от 15000лв.- вноска от 22.12.06г., до размер на общо 84462лв. / със
69462лв./, се сочи като сбор на направени вноски в размери и по дати, внесени с
приходни касови ордери, както следва: 8000лв.-на 23.03.06г.; 2000лв.- на
23.03.06г.; 1000лв.- на 29.03.06г.; 4000лв.- на 29.03.06г.; 1000лв.- на
31.03.06г.; 5100лв.- на 28.04.06г.; 2000лв.- на 01.05.06г.; 68лв.- на
19.05.06г.; 1000лв.- на 05.06.06г.; 330лв.- на 05.06.06г.; 5000лв.- на
05.06.06г.; 100лв.- на 12.06.06г.; 82лв.- на 13.06.06г.; 2000лв.-на 12.07.06г.;
980лв.- на 13.07.06г.; 150лв.- на 13.07.06г.; 6000лв.- на 17.07.06г.; 484лв.-
на 18.07.06г.; 2648лв.- на 20.07.06г.; 6320лв.- на 18.10.06г.; 10000лв.- на
01.11.06г.; 780лв.- на 06.12.06г.; 3500лв.- на 10.01.07г.; 6620лв.-15.01.07г.;
300лв.- на 31.01.07г.,
при което, въвеждането на вноските от датите 06.12.06г.,
10.01.07г., 15.01.07г. и 31.01.07г., които следват датата 28.11.06г., посочена
с исковата молба като дата, до която е внесена общата сума от
232 589.67лв., частичен иск от която е предявен по делото, като предмет на
спора, по реда на допускане увеличение на иска, е оспорено от ответника със
становище от 23.01.08г./стр.315 от дело №1/, тъй като освен размера на иска се
променя и времевия обхват на исковата молба, чрез въвеждане на нови
обстоятелства- плащания за дати извън първоначално посочения период.
Противоречието по отношение датите 22.12.06г. и
28.11.06г. не е решено с определението по допускане на изменението на иска от
24.01.08г., с което времевият обхват на спора е посочен като такъв за периода
23.03.06г.-31.01.07г. /вж. абзац първи на стр.318 от дело №1/, макар, за да
отхвърли възражението на ответника в горната насока, съдът да се позовава
едновременно с това на констатации от справката на лист 7 към делото /вж. абзац
последен от стр.318 на дело №1/, видно от която времевият обхват е такъв от
20.12.05г.-28.11.06г. Сочените противоречия са станали причина за постановяване
на определението на съда от 18.07.08г.
В тази връзка ищецът е подал молба вх.№18983/31.07.08г.,
с която е заявил, че:
до датата 28.11.06г. е внесъл в ответното дружество сума
на обща стойност от 232 589.07лв., за която от дружеството му е издадена
обобщената справка, приложена към исковата молба;
след 28.11.06г. и до 17.02.07г. е довнесъл извън
обобщената справка още сума от общо 24364.62лв., като: 15000лв.- на 22.12.06г.,
780лв.- на 06.12.06г., 3500лв.- на
10.01.07г., 6620лв.- на 15.01.07г. и 300лв.- на 31.01.07г.
и в тази връзка формулира петитум за осъждане на
ответника да му заплати сумите от: 15000лв., внесена на 22.12.06г.; сумата от
8000лв.-внесена на 20.12.05г.; сумата от 10000лв.- внесена на 29.12.05г.;
сумата от 4000лв.- внесена на 24.01.06г., сумата от 5000лв.-внесена на
07.02.06г.; сумата от 4000лв.- внесена на 17.02.06г.; сумата от 3500лв.-внесена
на 24.02.06г.; сумата от 4000лв.-внесена на 06.03.06г.; сумата от 1000лв.-внесена
на 07.03.06г.; сумата от 6000лв.-внесена на 10.03.06г.; сумата от 5000лв.-
внесена на 14.03.06г. и сумата от 8000лв.- внесена на 23.03.06г., като част от
цялото му вземането от 256594.09лв.
Обикновената съпоставка между описаното в молбите на
ищеца от 14.01.08г./стр.311 от дело №1/ и от 31.07.08г./стр.510 от дело №1/ и
извършването на прости аритметични действия са достатъчни, за да се установи,
че:
в първата молба са описани вноските, фигуриращи и в п.2
от втората молба;
че сборът на вноските, описани в п.3 от втората молба,
като направени във времето след 28.11.08г. и до 17.02.07г., а именно: 15000лв.-
от 22.12.06г., 780лв.- от 06.12.06г.,
3500лв.- от 10.01.07г., 6620лв.- от 15.01.07г. и 300лв.- от 31.01.07г.,
непопадащи в обобщената справка към исковата молба, не възлиза на посочената в
п.1 от тази молба обща сума от 24364.62лв., а възлиза на 26200лв.;
че общата сума, от която е предявен частичен иск с
исковата молба, е такава от 232 589.67лв.,
а не от 232 589.07лв., както
това е посочено с първата и в п.1 от втората коментирани молби;
че сборът на сумите от 232 589.07лв. и
24 364.62лв. по т.1 от втората молба не възлиза на сумата от
256 954.09лв., а на 256 953.69лв.;
че сборът на сумите от 232 589.67лв., посочена в п.4
от втората молба и на сумата от 24 364.62лв. по т.1 от същата молба, не
възлиза на сумата от 256 954.09лв.,
а на 256 954.29лв.;
че вноските, описани с п.6 от втората молба, с която е
формулиран петитум към съда, не отговарят на вноските, описани с п.2 от същата
молба, и с вноските по молбата за увеличение на иска, с изключение на вноските
от 15000лв.-от 22.12.06г. и от 8000лв. от 23.03.06г., които фигурират и в двете
молби, като останалите вноски от п.2 на молбата от 31.07.08г. обхващат периода
23.03.06г.-31.01.07г., а тези по п.6 от тази молба- периода от
20.12.05г.-14.03.06г.;
че сборът на сумите, описани с петитума по п.6 от втората
молба, възлиза на 73500лв., а не на 84462лв., до който размер е допуснатото от
съда с определение от 24.01.08г. увеличение на иска.
В тази връзка определението на съда от 29.10.08г., в
частта, с която е счетено, че молбата на ищеца от 31.07.08г., отстранява
указаната с определение от 18.07.08г. нередовност на исковата молба, е правилно
само като тясно свързано по прочит с предприетото от ищеца изменение на иска и
определенията на съда от 24.01.08г. и от 18.07.08г., доколкото с мотивите за
постановяването му съдът е констатирал, че с исковата молба ищецът е описал
направата на вноски не само до 28.11.06г., но и „до сега”, и в тази връзка е приел, че всички по-късно посочени
дати на вноски, предхождащи датата на подаване на исковата молба-31.05.07г., са
били изначално включени в предмета и, като попадащи под цитираната най-обща
формулировка „до сега”, съдържаща се като обстоятелство в исковата молба.
С последващи подавани молби /от 05.11.08г.- намираща се на стр.520-521 от дело №1,
противно на твърдението на ищеца в молба вх.№8809/19.08.09г., абзац втори на
стр.73 от дело №2, че молба с вх.№25891 и от такава дата не съществува в
кориците на делото, от 21.11.08г., 14.01.09г., 27.05.09г./ ищецът е описвал
вноската от 15000лв., твърдяна до този момент като направена на 22.12.06г.,
като такава направена на 22.12.05г., а с молба от 19.08.09г., абзац втори на
стр.77 от дело №2 уточнява, че „първоначално
посочената в исковата молба сума от 15000лв., като внесена на 22.12.06г., да се
разбира, че не е обвързана с тази конкретно дата, а така, както многократно е
посочено до момента, е частично предявена от цялата сума...”.
С исковата молба и молби от 14.01.08г., 21.11.08г.,
14.01.09г., 27.05.09г. ищецът посочва сумите от 15000лв., респективно- от
84462лв. след увеличението, като такива на частичен иск от вноски за обща сума
от 232 589.07лв. или 232 589.67лв., а с молби от 31.07.08г.,
05.11.08г. и 19.08.09г., като такива на частичен иск от вноски за обща сума от
256 954.09лв.
С исковата молба и молби от 14.01.08г., 31.07.08г.,
05.11.08г., 27.05.09г. и 19.08.09г. ищецът е поддържал, че сумите на
предявените от него искове от 15000лв., съответно-84462лв., като част от общите
суми от 232 589.67лв. /256 954.09лв./, съставляват пълните размери на
вноските от конкретно изброените в молбата от 14.01.08г. дати, съответно- от
вноските по приложената към исковата молба справка, плюс необхванатите от тази
справка вноски от дати 06.12.06г., 22.12.06г., 10.01.07г., 15.01.07г. и
31.01.07г.
С молби от 21.11.08г. и 14.01.09г., съобразно дадените му
от съда указания с разпореждания от 06.11.08г. и 22.12.08г., ищецът е посочил
какви са частите от суми по всяка от описаните със справката към исковата молба
на обща стойност от 232 589.67лв. вноски, включени в частичния му иск от
15000лв. при завеждане на делото и в частичния му иск от 84462лв.- след
допуснатото увеличение. И в тези молби са налице разминавания между сбора, посочен
от ищеца, на частичните суми от всяка вноска и направените от съда за същите
суми сборове, но доколкото делото е за решаване по същество, съдът няма повече
да се занимава подробно с тях, а сочи това единствено в опровержение
твърдението на ищеца, че съдът поради непознаване на делото е оставял исковата
му молба многократно без движение.
При тези подробно описани разминавания с различните
подавани от ищеца молби за отстраняване нередовности на исковата молба, съдът
намира, че:
-доколкото молбите на ищеца от 21.11.08г. и 14.01.09г. са
действително в отговор на дадени му от съда указания и нямат общо с изложените
с исковата молба и молбата за увеличение на иска обстоятелства, както и защото
при решаване на повдигната препирня за подсъдност ПАС и ВКС са застанали на
становище, че ищецът е предявил един иск, а не множество обективно съединени
искове, предметът на делото не следва да се определя според посочените две
молби;
-въз основа изложените от ищеца с исковата молба и с
молбата за увеличение на иска от 14.01.08г. обстоятелства, при прието от съда с
мотивите към определение от 29.10.08г. за съдържащо се с исковата молба
изначално твърдение за вноски, направени и след датата 28.11.06г. до датата на
исковата молба-31.05.07г., при липса на съответствие между обстоятелствата и
петитума, формулирани с молбата на ищеца от 31.07.08г., както и на съответствие
между там формулирания петитум с първоначалното искане на ищеца, включително и
след допуснатото увеличение на иска, при липса на други допускани по делото
изменения на иска, освен с определението на съда от 24.01.08г., при изложени от
ищеца първоначално категорични твърдения за направена вноска от 15000лв. на
дата 22.12.06г. и поддържани такива за дата на тази вноска 22.12.05г. едва след
събиране на доказателства в тази връзка, в която връзка „уточнението” на исковата му молба с молба от 19.08.09г. не може по
никакъв начин да бъде зачетено,
като предмет на
делото следва да се счита искането на ищеца
за осъждане на ответника да му заплати сумата
от общо 84462лв., състояща се от
направени на дати и в размери вноски,
както следва:
15000лв.- на 22.12.06г.; 8000лв.-на 23.03.06г.; 2000лв.-
на 23.03.06г.; 1000лв.- на 29.03.06г.; 4000лв.- на 29.03.06г.; 1000лв.- на
31.03.06г.; 5100лв.- на 28.04.06г.; 2000лв.- на 01.05.06г.; 68лв.- на
19.05.06г.; 1000лв.- на 05.06.06г.; 330лв.- на 05.06.06г.; 5000лв.- на
05.06.06г.; 100лв.- на 12.06.06г.; 82лв.- на 13.06.06г.; 2000лв.-на 12.07.06г.;
980лв.- на 13.07.06г.; 150лв.- на 13.07.06г.; 6000лв.- на 17.07.06г.; 484лв.-
на 18.07.06г.; 2648лв.- на 20.07.06г.; 6320лв.- на 18.10.06г.; 10000лв.- на
01.11.06г.; 780лв.- на 06.12.06г.; 3500лв.- на 10.01.07г.; 6620лв.-15.01.07г.;
300лв.- на 31.01.07г. / по молбата на стр.311 от дело №1/,
като част от
направени на същото основание вноски
за обща сума от 258 789.67лв., от която: 232 589.67лв.-в периода
от 22.12.05г.-28.11.06г., в размери и по дати, съгласно справка на стр.7 от
исковата молба; 26 200лв., като сбор на вноски от: 06.12.06г.-780лв.,
22.12.06г.-15000лв., 10.01.07г.-3500лв., 15.01.07г.-6620лв. и 31.07.07г.-300лв.
/по молбата на стр.311 от дело №1 и съобразно вярната изчислена от съда сума на
сбора на описаните в този абзац и с молбата суми/;
-така приетия предмет на спора, сравнен с установения
предмет на воденото между страните гр.дело №545/07г. на АРС, образувано на
21.05.07г.- за вноска в размер на 5000лв., направена на 13.01.06г., като част от общо дължима сума от 232 589.67лв. от
вноски, направени преди и след посочената дата до 28.11.06г. /вж. решението на
стр.32-34 от дело №2 и удостоверението на стр.26 от същото дело/, показва, че
двете дела не са с един и същ предмет- вноската от 13.01.06г., не фигурира
измежду вноските на обща стойност 84462лв., съставляващи предмет на това дело,
което прави неоснователно искането на ответника за прекратяване на
производството по настоящото дело като недопустимо;
-при така очертания предмет на делото и смисъл на „частичността” на заведените от ищеца
искове, релевантният за всички твърдяни като направени вноски период е
20.12.05г.-31.01.07г. и съобразно него съдът ще определя относимостта и ще цени
събрания доказателствен материал към спора.
ІІІ. По въпроса за правната квалификация на предявения
иск.
Необходимостта от обсъждане на този въпрос е предизвикана
от формалното противоречие на изложените от ищеца обстоятелства с петитума на
исковата молба, което е обаче според този състав недостатъчно, за да обоснове
разглеждането на иска като такъв на основание чл.59 от ЗЗД, както е
квалифициран в първото проведено по делото с.з. от 03.07.07г.
С исковата молба, като твърди, че е постигнал с ответното
дружество устно споразумение да бъде приет за съдружник при равни права, с
прехвърляне на дружествени дялове с ликвидационна стойност, равна на направени
от него вноски, и да бъде назначен за ***на дружеството, по силата на които
уговорки направил в дружеството
процесните за делото вноски, а поетите от ответника обещания не били изпълнени,
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата, с която дружеството
неоснователно се е обогатило. В обстоятелствената част на исковата молба е
записано още, че дружеството неоснователно се обогатило за сметка на ищеца, тъй
като получило от него описаните суми без основание, както и че няма основание
нито за получаването, нито за задържането на получените суми. Това противоречие
е възпроизведено и в други молби на ищеца /вж. например молба от
27.05.09г.-стр.31 от дело №2/.
Горните противоречия са довели до взето от съда различно
становище по предявените искове още на началния етап от разглеждане на делото,
като в с.з. от 03.07.07г., гледайки стриктно формулирания петитум и онази част
от изложените в обстоятелствената част формулировки, на която той кореспондира,
съдът го е квалифицирал като основан на субсидиарния състав на чл.59 от ЗЗД,
което становище е поддържал в определения от 16.10.07г., 24.01.08г. и
18.07.08г. /стр.145, стр.318 и стр.506 от дело №1/. Видно е обаче от делото, че
с определение на съда от 12.09.07г. /стр.43 от дело №1/, предявеният иск е
квалифициран по чл.55 от ЗЗД, като такъв за сума, получена без основание, което
съответства на друга част от изложението по исковата молба.
В тази връзка изцяло оправдано е разпореждането на съда
27.05.09г. /стр.31 от дело №2/, с което от ищеца е изискано да заяви ясно дали
твърди, че исковите суми са получени от ответника без основание или при
неосъществено основание. По повод това указание ищецът е подал молба от
03.06.09г. /стр.37 от дело №2/, видно от която отговор на поставения въпрос не
се съдържа, а в следващото с.з. от 04.08.09г. е твърдял, че исковете му са
такива за неоснователно обогатяване /вж. стр.65 от дело №2, изявление на
адв.М./. След оставянето на исковата молба без движение в това с.з., с молбата
от 19.08.09г., ищецът е заявил веднъж, че „става
въпрос за иск за 84462лв., дадени на ответното дружество срещу обещанието да му
бъдат прехвърлени дялове от същото. След като това не е станало, дружеството
следва да върне сумата” /вж.стр.70,абзац първи от дело №2/, проследявайки
хронологията на събитията по делото, за да мотивира липсата на противоречия и
нередовности на исковата молба от самото и подаване, на няколко пъти сочи как с
исковата молба ясно е указано, че сумата е получена без основание и че става дума за иск по чл.55 от ЗЗД / вж. малко
по-долу на стр.70 от дело №2/, че за пореден път и с изрична молба от
27.05.09г. е посочено, че „ответното
дружество е получило тези пари без
правно основание, последното неоснователно се е обогатило...” /вж.
стр.74-изр. последно и начало на стр.75 от дело №2/, а в обобщение, че
заведеният иск е „...с правно и фактическо
основание- неоснователно обогатяване-чл.55,ал.1,предл.второ и трето от ЗЗД
/който е получил нещо без основание или
с оглед на неосъществено ...основание е длъжен да го върне...”
/вж.стр.76-абзац последен от дело №2/ и че е заведен един иск, сумата на който
се образува от „отделни направени с отпаднало основание или без основание
вноски, с цел заплащане на дялово участие в ответното дружество...”/стр.78,
абзац втори от дело №2/.
С мотивите на постановените от ПАС и ВКС във връзка с
препирнята за подсъдност определения, сумите, предмет на спора по делото, са
третирани като „внасяни с цел заплащане
дялово участие на ищеца с оглед бъдещото му приемане като съдружник, което не
се е осъществило” /вж.стр.5 от делото на ПАС/ и като претенция с предмет „неоснователно обогатяване, поради
неосъществено поето задължение за приемане на ищеца като съдружник в
дружеството” /вж.стр.21-изр. последно от делото на ВКС/.
При всичко изложено по-горе, съдът намира за излишен
коментара за това колко ясна и безпротиворечива е исковата молба в частта на
формулираното към съда искане, тъй като с различните молби са обхванати всички
възможни предвидени от нормите на чл.55,ал.1 и чл.59 от ЗЗД различни четири
хипотези, попадащи в общото понятие за неоснователно обогатяване.
Въпреки това, както и въпреки че формално петитумът,
формулиран от ищеца с исковата молба, е такъв за връщане на сума, с която
ответникът се е обогатил неоснователно, който обикновено се свързва в
практиката с хипотезата на чл.59 от ЗЗД, както стриктно е дадена квалификация
от съда в доклада по делото в първо с.з., настоящият състав застъпва
по-свободното и също проявено в практиката на съдилищата виждане, че
квалификацията на иска следва да се изведе не от формалния прочит на искането
до съда, а и във връзка с изложените пред съда обстоятелства, защото съдът е
този, който определя правото, приложимо към тях. Затова този състав се
солидаризира с взетите в тази връзка, макар и неангажиращи го по никакъв начин
схващания за основанието на иска, развити от ПАС и ВКС в двете споменати
определения, и счита, че правната квалификация на предявените от ищеца искове е
тази по чл.55,ал.1,предл.2 от ЗЗД- връщане на дадено, получено с оглед на
неосъществено основание.
В случай, че горните разсъждения на съда не бъдат възприети,
а се приеме първоначално дадената от
съда квалификация- по чл.59 от ЗЗД, предявените искове следва да се отхвърлят
автоматично като неоснователни, защото субсидиарният иск по чл.59 от ЗЗД е
приложим само тогава, когато липсва друг иск, с който претендираното право, произтичащо от неоснователно
обогатяване, може да се защити, а твърдените от ищеца с исковата молба факти
изцяло попадат в хипотезата на друг наличен иск- по чл.55,ал.1,предл.2 от ЗЗД.
ІV. При така приетата от съда квалификация на исковете,
предмет на делото, релевантни за изхода на спора между страните факти са
направил ли е ищецът твърдяните от него по дати и размери вноски, от ответното
дружество ли са получени същите вноски, внасянето на процесните суми в
изпълнение на постигнати с ответника уговорки да бъде приет за ***при равни
права в дружеството и да бъде назначен за негов ***ли са направени, изпълнени
ли са тези уговорки, ако се установи постигането им- всички стоящи в
доказателствена тежест на ищеца и налични едновременно, като предпоставка за
основателност на исковете.
Наличието на основание за ответника да задържа получените
суми е правно релевантен факт от хипотезата на чл.59 от ЗЗД, установяване на
който, при заведени на това основание искове, както и в случай на други
твърдяни като налични между страните отношения, въз основа на които са
получавани суми от ответника, стои в негова доказателствена тежест.
V. По тези правно релевантни факти, както и по очертаните
между страните като спорни други факти и възражения, въз основа събраните по
делото доказателства, съдът намери за установени /неустановени/ описаните в
този пункт от решението факти и направи въз основа на тях правни изводи, както
следва:
1. По въпроса за това какви са били отношенията между
страните в релевантния за делото период.
Постигането на устно споразумение между ищеца и
едноличния собственик на капитала на ответното дружество Х.И., в края на
2005година, за приемането му за ***в дружеството при равни права, с прехвърляне
на дружествени дялове, с ликвидационна стойност равна на направените от него
вноски, и за назначаването му за ***на дружеството, съгласно твърденията му с
исковата молба, се намери от съда за недоказано.
Постигането на същите
уговорки, но с Б.И., в качеството му на ***на ответното дружеството, съгласно
наведени от ищеца в с.з. от 15.04.08г. твърдения в тази насока, се намери от
съда за недоказано.
Възражението на ответника от с.з. от 03.07.07г., че
ищецът е работел в ответното дружество и в дружество „***”ООД, в което Х.И. и
Б.И. са ***, по трудов договор като м.о.л.-***на готова продукция и
представените от него справки отразяват тези именно отношения, се намери от
съда за недоказано.
Възражението на ответника в с.з. от 02.10.07г., че между
него и ищеца, както и между и ищеца и „***” е имало устно постигнато
споразумение, по силата на което той ще реализира тяхна стока от внос и
собствено производство срещу заплащане на възнаграждение за сключените сделки,
доразвито в с.з. от 06.11.07г. и в с.з. от 04.12.07г. с твърденията, че като
*** ищецът имал достъп до складовете на фирмата, че уговореното комисионно възнаграждение е
такова от 0.50лв. за кг. реализирана стока, но
не е било изплащано, тъй като ищецът не се е разчел за около 6000кг.
получена от дружествата по отчети за продажби и стокови разписки стока, се
намери от съда за недоказано.
Възражението на ответника за това, че по време на целия
релевантен за спора период ищецът е бил и *** на дружество „***”ООД, основен
клиент и контрагент на „***”ООД и „***”ЕООД, се намери от съда за доказано.
Съвкупността от събраните по делото доказателства според
съда обуславя извод за същински отношения, различни от твърденията и на двете
страни, а именно: за наличие на установени за времето от декември 2005г. до май
на 2006г. отношения между ищеца и „***”, със ***Б.И., по организиране и
започването на съвместна дейност за производство на *** чрез фирмата на Б.И., а
за времето от май 2006г. до 31.01.07г., отношения по осъществявана между ищеца
и ответното дружество, с пълномощник Б.И. /считано от 21.06.06г./, съвместна
дейност по производство и реализация на *** и ***, без персонифициране на тази
съвместна дейност под формата на определено търговско дружество, която дейност
страните са преустановили в един момент, без да
са уредили сметките от нея помежду си. Съдружието в осъществяване на
една стопанска или търговка дейност може да бъде от правна страна осъществявано
както под формата на персонифицирано търговско дружество, така и под формата на
неперсонифицирано, ненаименовано
/гражданско/ дружество. Именно под последната форма са осъществявали според
съда съвместната си дейност първоначално ищецът и „***”ООД, по силата на устни
уговорки, направени в края на декември 2005г. от Д.П. и Б.И., като ***и ***в
посоченото дружество, а впоследствие- продължили действието си между Д.П. и
„***”ЕООД, с пълномощник Б.И., при знанието и без противопоставянето на
управителка и еднолична собственичка на ответното дружество и съпруга на Б.И.,
Х.И..
До горните изводи съдът стигна, воден от следните
съображения:
Никой от разпитаните по делото свидетели не установи
твърдяните от ищеца устно постигнати в
края на 2005г. с Х.И., като ***на ответното дружество, уговорки да му бъде
прехвърлен дружествен дял в това дружество /да бъде приет за ***в същото/ и да
бъде назначен за ***в него, срещу поето от него задължение за направа на дялови
вноски.
Управителката на ответното дружество е дала в с.з. от
28.05.10г. категоричен отговор, че нито с Д.П., нито с някой друг е правила
уговорки да прехвърля дялове от нейното дружество, който отговор я ползва и не
може да служи като доказателство, че такива уговорки не са постигани, но се
намира от съда за кореспондиращ на липсата на други събрани в твърдяната от
ищеца насока доказателства. Св.Д. ***. от 04.12.07г., че като ***на „***”ЕООД
не му е известно за отношения и договорености на П. с Х.И. и че тъй като се
ползва с доверието на собствениците / говори
и за фирма „***”/, ако е имало такива, то той щеше да присъства на тях.
Св.И.,***.05.08г. е заявил, че не знае съпругата му да е говорила с ищеца за
продажба на дялове от фирмата, като разбира се съдът отчита заинтересуваността
на този свидетел. Тези събрани доказателства нямат особено значение за
съществото на спора, доколкото не в тежест на ответника, а в тежест на ищеца
стои този основен правно- релевантен за предявения по делото от него иск факт.
За обещание за даване на дял от дружество „***” на ищеца,
във връзка с осъществявана от него и Б.И. съвместна дейност, по силата на
уговорки помежду им от края на 2005г., дадено на ищеца от Б.И. в присъствие на
Х.И. към октомври на 2006г.,
показания е дала единствено св. П, която е заявила още и това, че когато давали
парите, им издавали бележки, на едни от които пишело „***”, на други „***” и те
били учудени, но Б. бил казал, че те са едно и че няма проблем, както и че Х. и
била казвала, че целият и бизнес се движи от съпруга и.
Показанията на св.П за казаното от Б.И., че той *** и
двете фирми, както и че той на практика се занимава с ***, имат потвърждение в
представеното по делото генерално пълномощно /вж.стр.153 от дело №3/, в
депозираните от св.И. ***0г. показания за това, че е имал генерално пълномощно
от фирма „***”ЕООД да управлява производството и да изпълнява други функции, в
показанията на св.И, че към ноември 2006г., когато работел в „***”ЕООД, хората
с които контактувал във връзка с работата били Д.П. и Б.И., който „си е *** на „***”, в показанията на
св.Г от с.з. от 15.04.08г., че когато П. му се обадил по повод на една закупена
машина, която не можели да пуснат в действие, е контактувал по този повод с
ищеца и с Б.И., в показанията на св.Б. ***2.07.08, че когато март или април на
2007г. П. и Б. се скарали, той преговарял с Б. за изкупуване на машините за
производство на ***, което, някъде от май- юни на 2006г., изкупували от фирма
„***”ЕООД, представлявана от г-жа Х..
От тези показания обаче не може да се направи извод, че
твърдяните от ищеца уговорки за прехвърляне на дружествен дял от ответното
дружество, като постигнати между него и Б.И., в качеството му на пълномощник на
„***” ЕООД, са доказани, защото:
-уговорките по исковата молба се твърдят като постигнати
в края на декември 2005г. лично с управителката и едноличен собственик на
капитала на дружеството Х.И., а впоследствие- като постигнати по същото време с Б.И. като ***на
дружеството, а св.П заявява, че обещание за прехвърляне на дялове от „***” на
съпруга и е дадено от Б.И. в присъствие на съпругата му през октомври на
2006г., във връзка с осъществявана вече от тях по това време съвместна дейност;
-показанията на св.П по отношение на така даденото в
присъствие на Х.И. обещание не са потвърдени от никой от останалите свидетели,
тъй че като изолирани и заинтересувани не могат да бъдат ценени;
-дадените от св.П показания за обещанието на св.И. от октомври
месец на 2006г., освен изолирани и заинтересувани, са и лишени от конкретност-
липсват в тях сведения при какви условия би станало обещаното прехвърляне на
дял и дали това са условията, твърдяни от ищеца с исковата молба, за да бъде
изследван въпроса изпълнени ли са били те и в тяхно конкретно изпълнение ли са
вноските, правени след тази дата;
-макар и към октомври 2006г. да е бил вече пълномощник на
фирма „***”ЕООД, видно от представеното генерално пълномощно, ако и то да е с
нотариална заверка на подписа, св.И. не е разполагал с пълномощия да прехвърля
дружествени дялове от фирмата на съпруга му, което правно действие, съгласно
чл.129 във вр. с чл.122 от ТЗ, по отношение на трети за дружеството лица се
осъществява при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник- т.е. по
решение на общото събрание и въз основа на подадена за това молба, със
заявление, че се приема учредителния акт, както и с договор с нотариална
заверка на подписите;
-присъствието на съпругата му при даване на такова
обещание от св.И., ако дадените в тази връзка показания на св.П бъдат ценени,
което съдът изключва по посочените вече по-горе причини, само по себе си не
може да бъде третирано като потвърждаване на договор в тази насока, сключен без
представителна власт, защото за потвърждаването му, съгласно изричната норма на
чл.42,ал.2 от ЗЗД, се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключването на договора- писмена с нотариална заверка на
подписа, а в случая такава липсва;
-целият останал доказателствен материал, който ще се
коментира подробно по-долу, не е в
подкрепа на показанията на св.П за дадено през октомври 2006г. обещание от
Б.И., в присъствие на съпругата му, за прехвърляне на дял от фирмата и, на
ищеца.
Възражението на ответника за наличие на трудово
правоотношение между него и ищеца, по силата на което той е бил материално
отговорно лице, което пласира продукция и се отчита за сумите от извършените
продажби в това качество, не се подкрепиха от никакви събрани в производството
доказателства.
По възражението на ответника за наличие на комисионни
отношения между него и ищеца, се събра отговора на управителката на ответното
дружество по чл.114 от ГПК/отм/ в с.з. от 28.05.10г., че отношенията на
дружеството с ищеца се изчерпват с уговорките им, като ***на фирма „***” ищецът
да изкупува цялото произведено ***, както и като търговец да изкупува
произвежданите от дружеството пликчета на цена 0.50лв/кг. и че той единствено
ще продава тази стока. Доколкото този отговор ползва ответника, той не може сам
по себе си да се цени като доказателство, а съставлява едно изявление за
твърдените факти, което при това, видно от съдържанието му, се отклонява от
наведените в производството твърдения. Възражението е подкрепено още само от
показанията на св.И. ***.05.08г. и в с.з. от 28.05.10г. и на св.Д. ***. от
04.12.07г., които са заявили, че имало такива уговорки за заплащане на
комисионно възнаграждение на ищеца за реализирана от него продукция на
дружеството, и то с различни нюанси по отношение на уговорката относно
заплащане на 0.50лв./кг. реализирана стока, но показанията на свидетелите в
тази връзка не следва според съда да бъдат ценени, тъй като св.И. е пряко
заинтересуван като съпруг на едноличния собственик на капитала и като
самостоятелно обвързан за част от процесния период с отношения с ищеца, които
биха могли да станат основание за уреждане на отговорност помежду им, а
показанията на св.Д., макар и той формално да не може да се намери за
заинтересуван пряко от изхода на спора, тъй като остават изолирани и в
противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал и конкретно
във връзка с обстоятелството, че задължено от съда да представи доказателства
от счетоводството си по отношение на твърдяното като заплащано комисионно
възнаграждение, ответното дружество не е представило такива, а е заявило, че
такова на практика не е заплащано, поради липса на надлежно отчитане от
комисионера на извършените сделки, макар и само да е представило по делото
отчети за продажбите на Д.П. /вж.молба на стр.275 и документи на стр.276-281,
молба на стр.334 и документи на стр.335-339 от дело №1/, авторството на които
ищецът е признал в с.з. от 04.12.07г. /вж.стр.298 от дело №1, в отговор на
въпрос по чл.114 от ГПК-отм/ и в с.з. от 12.02.08г. /вж.стр.365, абзац четвърти,
изявление на ищеца/. Отделно от това, както подробно се описа в това решение,
самото процесуално поведение на ответника в хода на производството е
непоследователно, като за отношенията на дружеството и ищеца са твърдяни
различни основаващи ги факти- наличие на трудов договор между тях, по силата на
който той се отчитал в дружеството като м.о.л., наличие на търговски отношения
помежду им, в качеството на ищеца на клиент на дружеството, работа на ищеца
като ***на продукцията на дружеството, извършване от ищеца на продажби на стока
на дружеството при заплащане на комисионно възнаграждение, което, в общата
съвкупност на събраните доказателства, не оставя друго впечатление у съда,
освен такова за стремеж към прикриване на същинските отношения между страните.
Фактът, че ищецът е бил ***/регионален мениджър,
служител, търговски представител/ на фирма „***”ООД, основен клиент на „***” и
„***”ЕООД, не се оспорва от ищеца /вж. негов отговор на въпрос по чл.114 от ГПК-отм в с.з. от 12.02.08г./, а и в негова категорична подкрепа са дадените
непротиворечиви показания в тази връзка на св.П в с.з. от 06.11.07г., на св.И.
***.05.08г. и от 28.05.10г., на св.Д. ***. от 04.12.07г., на св.Н в с.з. от
04.12.07г., на св.Б. ***2.07.08г. и от 28.05.10г., на св.Р в с.з. от 21.05.08г.,
уведомлението относно получаваното от ищеца при „***”ООД в периода
2001г.-31.10.07г. трудово възнаграждение /стр.244 от дело №1/. Категоричното
установяване на този факт обаче, само по себе си, по никакъв начин не може да
послужи за потвърждаване или опровергаване на изследвания тук правно-
релевантен факт, били ли са налични уговорки между ищеца и ответника за
прехвърляне на дружествен дял, след изпълнение на задължение за неговото
откупуване от ищеца посредством направени в дружеството парични вноски, съответно,
бил ли е ищецът освен ***на фирма „***”ООД, едновременно с това и в комисионни
отношения с ответното дружество.
До извода, че страните са били в действителни отношения,
различни от твърдяните от тях, съдът стигна поради следните съображения, черпени
от съвкупния прочит на събраните по делото доказателство и конкретно:
Обстоятелствата, че св.Б.И. е ***и ***във фирма „***”ООД
и е съпруг на управителката и едноличен собственик на капитала на „***”ЕООД, не
са спорни между страните и са установени с показанията на св.И. и св.Д., които
в тази връзка няма причина да не се ценят, както и косвено с представените по
делото договори за доставка на машини за производството на *** от
***/вж.стр.360,361 и стр.396,397 от дело №1/ и фактурите за продажба на стока
от „***”ООД на „***”ООД /стр.67,69 и 71 от дело №1/, в които Б.И. е посочен
като представляващ /м.о.л./ за това дружество.
По твърдението на ответника, че Б.И. и Х.И. са *** във
фирма „***”ООД, не се събраха доказателства, а показанията на св.И.
***.05.08г., че съдружникът му в това дружество е турски гражданин, го отричат.
Обстоятелствата, че фирма „***”ООД се е занимавала с внос
на полиетиленово ***- ръкав от ***от около 2003г. насетне и до края на 2005г.,
реализирано в страната през този период основно чрез фирма „***”ООД, в която по
това време Д.П. е ***, както и че фирма „***”ЕООД е започнала производство на
един вид *** от май- юни на 2006г., също изкупувано основно от фирма „***”ООД,
също не са спорни между страните и се установяват от показанията на св.И.,
св.Д., св.Н, св.Б., от представените на стр.67-72 от дело №1 фактури и
експедиционни бележки за извършени от „***”ООД на „***”ООД продажби в периода
24.01.06г.-28.04.06г. и от представените на стр.245-274 от дело №1 фактури за
извършени от „***”ЕООД на „***”ООД продажби в периода от 23.06.06г.-31.01.07г.
Депозирани са показанията на св.П в с.з. от 06.11.07г. за
това, че след като в началото на м.декември 2005г. съпругът и отишъл в ***на
панаир с Б.И., съпруг на Х.И., с които били семейни приятели, споделил с нея
при връщането, че е видял там хубав екструдер на добра цена и че е добре да го
вземат и да започнат някакво производство. След като ударили чертата, видяли,
че парите няма да им стигнат, поради което решили да поискат от Б. на заем.
Мъжът и отишъл при Б. и той му казал, че ще му даде и ако могат да започнат, но
да станат ***. 50 на 50- Б.И. и Д.П.. Съпругите нямало да участват в това
начинание. После дошли у тях, седнали и вече се уточнили, като Б. казал, че
иска машините да са в неговия цех и да се работи с неговата фирма, а когато
нещата потръгнат, ще отворят нова фирма. В края на декември 2005г. Б. казал на
мъжа и, че няма свободни средства и трябва за започнат да дават пари. Парите
мъжът и давал в офиса на Б., на счетоводителя му А.. За част от тях им били
издавани бележки, на които пишело „Есе”, а на други- „***”, но когато съпругът
и попитал Б., последният му казал да не се притеснява, че те са едно. През
април 2006г. уточнявали за какво ще отговаря Б. и за какво съпругът и, като се
разбрали, че Б. ще отговаря за производството на гранулати, а съпругът и- за
назначаването на работници, за производството и за реализацията на продукцията,
тъй като имали къде да пласират стоката- фирма „***”, в която мъжът и работел,
щял да изкупува цялата продукция и да има бърза възвращаемост на средствата.
През май дошли машините и започнали проблемите с тях и с намирането на
работници. През юни Б. казал на мъжа и, че иска да се откаже от производството,
защото складовата му база била в Пловдив и му били казали, че трябва да си
търси друго помещение. Те се чудели с мъжа и какво да правят, защото станало
ясно, че трябва да откупуват машините, а нямали пари, но после Б. казал, че
няма намерение да се отказва от този бизнес и продължили. Нещата се
нормализирали и потръгнали. В един момент, след януари 2007г., Б. и мъжът и се
скарали и мъжът и започнал да иска да седнат да си оправят нещата и да си
уточнят отношенията, но Б. му казал, че няма да види нито пари, нито машини.
През април на същата година направили нов опит да уредят отношенията си и като
не успели, се свързали с адвокат и изпратили покана до Б.. После и те получили
писмо, с което Б. ги канел да се разберат. Провела се среща между съпруга и,
негов адвокат, Б. и негов адвокат, на която тя не присъствала, и на която Б. не
отрекъл, че има да им дава пари, но ще го направи, когато той реши.
Показанията на св.П в частта за характера, времето и
лицата, между които са постигнати уговорки, са подкрепени от показанията на
св.Б. ***2.07.08г., че през декември 2005г., фирма „***”ООД, в която е ***и при
която П. бил дистрибутор, спряла вноса на един вид *** от Германия, поради
драстичното вдигане на цените му. Тогава П. му предложил да направят това
производство в България, като заявил, че с него или с някой друг, ще го
направи, но св.Б. му отказал. През март или април на 2006г. свидетелят разбрал
от П., че последният си е намерил ***с който да работи при участие 50-50, Б.,
от когото бил много доволен, че са започнали производството с фирма на Б. и че след
това ще направят нова фирма.
Показанията и на двамата свидетели са подкрепени от тези
на св.И.,***2.07г., че е собственик на фирма „***”ООД и че дружеството му
внасяло вакуум *** на ръкав от Труция, което продавало само на Д.П., като
продажбите били фактурирани на „***”ООД. В един момент решили с турския му
***да внесат машина за производство на *** в България и внесли такава, но след
като собственикът на цеха, в който се помещавал под наем му дал седмичен срок
да освободи помещението, той имал среща със съдружника си в Турция, на която
последният му казал, че няма да произвеждат *** в България, поради което
продали машината на „***”ЕООД, а П. станал ***на 100% от продукцията, като
основната част под формата на ръкав била пласирана на „***”ООД, а малка част,
под формата на пликчета- на други клиенти. В частите на тези показания за това,
че машините са внесени по силата на взето решение с турския ***и също по негово
решение, че *** няма да се произвежда от фирмата в България, са продадени на
„***”ЕООД, показанията на св.И. не са подкрепени от доказателства, тъй че съдът
в тази част не ги цени, а смята, че дадените от св.П в тази насока показания за
уговорките на съпруга и с Б.И. за закупуване на машини и започване на съвместно
производство са подкрепени от изготвената справка на стр.7 от дело 1 и справки
на стр.60-65 от дело №3, в които стойността на закупените машини е разделена по
равно / 19600.00лв.,16300лв. и 13200лв., описани в колона плащания за машини
общо лева/ и с половината от тези суми
/съответно 9800лв., 8150лв. и 6600лв./, описани в колона „дялова вноска
на М.П. 50%”, е намалена наличността по сметката от колона „остатък по сметката
на М.П.”. Видно е и от представените във връзка с изработката на „коекструзион
машина за производство на полиамид тесен размер” договори между „Пакметал”ООД
***и „***”ООД България, че при подписването на тези договори в Турция, един от
които не е бил реализиран, ***”ООД е било представлявано не от турския си
съдружник, а от Б.И., което съдът намира също в подкрепа на извода, че липсват
доказателства на показанията на св.И., че описаните действия са плод на негови
и турския му ***взети решения, както и косвено поддържат казаното от св.П и
отразеното в справките, че покупката и изработката на машините е част от постигнатото
с ищеца споразумение за съвместна дейност, започнато като такова с фирмата на
Б. и впоследствие продължено с фирмата на съпругата на св.И..
По отношение уговорките между ищеца и Б.И., в частта им
за направата на нова фирма, съдът не намира събраните доказателства за
достатъчни да ги обосноват, доколкото св.П е единствената, която пряко ги е
възприела, но тя е заинтересувана, а св.Б. няма преки впечатления за фактите,
за които е дал показания, а е възпроизвел това, което му е било съобщено от
самия ищец. Останалите свидетели не са дали показания други, освен за
впечатления за налично съдружие между ищеца и Б.И., като св.Б., от време преди
да започне производството и да пристигат фактурите издадени от „***”ЕООД, както
и след това, а св.И, по време, когато производството вече се осъществява от
фирма „***”, в която връзка заявява, че е бил работник на последната фирма.
Св.Г не е свързал посоченото от него съдружие между ищеца и Б.И. с никоя от
двете фирми-„***” или „***”ЕООД, но и никой от тях не е говорил за нова фирма,
а само за съдружие между П. и И.. В подкрепа на извода за липса на
доказателства относно уговорки за нова фирма са и показанията на
св.Р.,***0.10г., дадени за участието му в среща за уреждане на отношенията
между Д.П. и Б.И., в която свидетелят е участвал в качеството на адвокат на
ищеца П., като последният настоявал за срещата, тъй като имал проблем със
съдружника му в общата им фирма „***”, а когато по врече на разговора св.Р.
попитал познатия му отпреди Д.П. това ли е новата фирма, за която преди около
година и половина му бил споменал, че ще прави, последният му казал, че се
отнася за „такива отношения”- по уреждане на сметки за обща дейност, описани
по-горе в показанията на същия свидетел.
За характера на отношенията, които страните са имали да
уреждат по време на състоялата се през лятото на 2007г. в кантората на адв.А
среща между ищеца, Б.И. и адвокатите им Р. и А, в подкрепа на показанията на
св.П за провеждане на такава във връзка със скарването между двамата *** и
невъзможността да постигнат съгласие, включително след разменените между тях
нотариални покани /вж.стр.176 от дело №3 и стр.3 от папката с оригинални
документи, в кориците на дело №3/, съвсем ясно говорят и показанията на св.Р.
***0.10г. Св.Р. е заявил, че още във фоайето на кантората на колегата му А, П.
и И., и двамата от които носели разпечатки на екселски таблици, започнали да
обсъждат какво се е започнало, направените разходи и да съпоставят сметките,
като Б. казвал, че е дал повече за телефоните, за наема на цеха, за охраната и
имал претенции за направени по-големи разходи за общата им дейност, като не отричал, че Митко е дал, но смятал,
че той е дал повече около 20000лв., в сравнение с даденото от П., поради което
разговорът приключил с уговорка за нови срещи. Св.А също е дал показания за
това, че по време на разговорите, проведени в кантората му, в които той
участвал като адвокат, ангажиран от Б.И., безспорно се говорело за внасяни от
другата страна суми, но не за обещавано съдружие, а за някаква форма на съвместна дейност между двете лица, за получаване,
продаване на стока и отчитането и, като се вадели някакви документи и се
спорило по сумите, заради което той посъветвал страните да направят пълна
счетоводна проверка и по този начин да изяснят отношенията си. И двамата
свидетели- Р. и А, са посочили още, че при тези разговори Б.И. представлявал
фирма „***” по силата на даденото му от съпругата му и неин собственик
пълномощие, тъй като той движел цялата дейност на фирмата.
В подкрепа на показанията на св.П относно това, че в
уговорената съвместно развивана дейност съпругът и е имал функции не само по
реализация на стоката, с каквито, според твърденията на ответника и в
качеството на ***на ищеца на „***”ООД- клиент на дружеството, се изчерпвали
отношенията им, но и като организатор на
работата и по намирането на работници за производството, са показанията на
незаинтересувания св.И от с.з. от 04.12.07г. за това, че Д.П. се свързал с
него, за да го повика да работи на една от машините, че П. отговарял за
организацията на работата, като казвал каква точно продукция по размери и
количество трябва да се изпълни, че Д.П. е давал в работно време нареждания
както на него, така и на другите работници и че всичко, което казвал, се
изпълнявало. В подкрепа на показанията на св.П за уговорени и осъществявани в
съвместната работа функции на П., различни от такива само на ***на „***”,
показания е дал и св.Б.,***2.07.08г., че когато през лятото на 2006г. се
срещнал със съдружника на П.Б., последният му казал, че може да се уговаря с П.
за подаване на поръчки, за цени и за всички контакти и само при много големи
проблеми, да търси него. Такова потвърждение се съдържа и в дадените в с.з. от
04.12.07г. показания от св.Н- работила като домакин от май на 2005г. при фирма
„***”, а от октомври на 2006г.- в „***”ЕООД, с които, макар да е заявила, че
ищецът и е първоначално известен като клиент, който изкупува доставяното
полиетиленово ***, а впоследствие, като ***на произвежданото от фирмата
полиетиленово ***, е очертала и фактически осъществявани между нея и ищеца
служебни контакти, очевидно излизащи извън обичайните за един домакин на фирма
и клиент или ***на същата фирма. Така св.Н е заявила, че когато идвали клиенти,
П. я е викал да отмята стоката, която той изнасял, тъй като не искал тя да знае
кои са клиентите, че когато той си вземал сам стоката, сам си пишел какво
вземал и си отбелязвал стоката в стокови разписки, че вземал стока от склада
даже в извън работно време, когато други клиенти нямат достъп до складовото
помещение, за да изнасят от него стоки, че П. се занимавал с продажбите, той
давал размерите и той вземал и разнасял стоката. В подкрепа на нейните
показания, че П. сам отбелязвал стоката в стоковите разписки, се намират и част
от представените от самия ответник, за да подкрепят тезата му, че П. е бил
***на фирмата, стокови разписки /приложени в оригинал на гърба на дело №1/,
които са били оспорени и във връзка с оспорването им, заключението от
07.04.08г. на в.л. С. по допусната графологическа експертиза /стр.431-442 от
дело №1/ е установило, че автор на подписите и изпълнител на текста върху
подробно описаните в това заключение разписки, е ищецът Д.П., а и самият П. е
признал авторството по отношение изписване на част от текста в стоковите
разписки в с.з. от 12.02.08г.
Изолирани остават в тази връзка показанията на св.И.,
който при това е заинтересуван, както и показанията на св.Д., дадени в подкрепа
на възражението на ответника, че други отношения между ответната фирма и ищеца,
освен като ***на фирмата и/ или ***на „***”ООД, е нямало, поради което не се
ценят.
В подкрепа на показанията на св.П, че съвместната
уговорена между ищеца и св.Б.И. дейност се е осъществявала първоначално чрез
фирма „***”, са и представените по делото писмени доказателства относно вноса
през май на 2006г. на машините за съвместното производство- екструдер и
вакуумформоваща машина и суровината
полиамид за него, получател и платец на стоката по които е фирма „***”
/вж.стр.190-192 и стр.469-474 и преводи на стр.488-492 от дело №1/, както и
приетите по делото справки на стр.7 от дело №1, съставена от счетоводителя на
дружества „***” и „***”-св.Д. /съгласно дадените от него показания в с.з. от
04.12.07г. и признанието на ответника в с.з. от 02.10.07г., че справката е
подписана от А.Д., осъществяващ счетоводството на „***” и „***”/ и на стр.60-65
от дело №3, подписани от управителката на ответното дружество Х.И. /вж.
заключенията на двете графологични експертизи на стр.82-84 и стр.168-172 от
дело №3/, за които самият ответник твърди, че не отразяват отношения само между
ищеца и ответното дружество, а и такива между ищеца и едно трето лице и че до
май на 2005г. описаните в тях данни касаят фирма „***”, а след тази дата-
„***”ЕООД.
На такова развитие на отношенията между П. и Б.И. по
подготовката за започване на съвместната дейност чрез фирма „***” и за
продължаването и от един момент насетне чрез фирма „***”, сочат по-горе
коментираните митнически декларации и договори за внос на машините, които по
време са от декември 2005г. и май 2006г., предхождат упълномощаването на Б.И.
да представлява „***”ЕООД, считано от 21.06.06г., и съвпадат с времето, когато
фирма „***”ЕООД не се е занимавала с производство на ***, а такова е било
внасяно от „***”ООД в страната от ***, в подкрепа на което са и показанията на
св.Б., св.Н, св.П, св.И. и св.Д., както и събрания по делото отчет за приходи и
разходи на ответното дружество за 2005г. и годишен финансов отчет за 2006г.
/стр.213-241 от дело №1/, видно от които през 2005г. единствената осъществявана
от дружеството дейност, с която са свързани декларираните му приходи и разходи,
е тази от продажба на едро на ***, строителни материали и аксесоари /вж.
конкретно стр.215-гръб от дело №1/, докато през 2006г., описаната икономическа
дейност съставлява 90% от относителния дял на приходите на дружеството от
продажби, а 10% от същите се формират от производство и търговия с РА/РЕ /вж.
стр.240 от дело №1/. От взетите предвид в съвкупност писмени доказателства
относно датата на внос на машините за производство на ***от ***-05.05.06г.
/митн.декл.на стр.190 от дело №1/, издадените от „***”ЕООД фактури за продажба
на *** и пликове /стр.254-274 от дело №1/ и справката за такива продажби,
изготвена от счетоводителя на ответното дружество /стр.282 от дело №1/, видно
от които първата издадена фактура за продажба е от 23.06.06г., показанията на
св.Б. ***2.07.08г., че първите продажби от „***”ЕООД били някъде през май- юни
2006г. и показанията на св.П в с.з. от 06.11.07г., че машините дошли май месец
и започнали проблемите както с машините, така и с намирането на работници,
съдът намери за установено, че ответното дружество е започнало реално
производство по-скоро през месец юни на 2006г., отколкото през май месец на
същата година. В подкрепа на този извод е и заключението на в.л. Б от
15.05.08г. /стр.463-465 от дело №1/ за това, че по данни от счетоводството на
фирма „***”ООД, същото е внесло по две митнически декларации в страната на
03.01.06г. и на 29.03.06г. *** на рула от Турция, както и за осъществени от
„***”ЕООД продажби на *** и на пликчета, в периода от 23.03.06г.-28.02.07г.
Именно в контекста на такива отношения и като
кореспондиращи на дадените от св.П показания, се вписват показанията на св.И.
***0г. за наличие на уговорка лично между него и Д.П., направена в присъствие
на съпругата му, първоначално за фирма „***”, а впоследствие останала
действителна и за фирма „***”, че всичко, което се произведе, ще бъде пласирано
от П., и нямат подкрепа в останалия събран доказателствен материал показанията
на св.И. в същото заседание, че тези уговорки са касаели единствено отношения,
свързани със заплащане на комисионно възнаграждение на ищеца срещу поето
задължение за реализиране на продукцията на фирмата, защото никой ***няма
обичайно в качеството си на такъв широките права, с които се установи по-горе
да се е ползвал ищецът в отношенията му с ответното дружество- да определя вида
и размера на ежедневната продукцията, да търси работници за производството и да
им дава преки разпореждания във връзка с работата им, да има достъп до
производствените и складови помещения на фирмата и сам да взема стоката, която
ще пласира, да съставя за нея складови разписки или други документи. За
продължаване на такива фактически установени отношения след май- юни 2006г.,
когато новото производство е започнато, чрез фирмата на съпругата си
„***”ЕООД, св.И. е имал цялата
възможност, доколкото считано от 21.06.06г. е бил надлежно упълномощен с генерално пълномощно
/вж.стр.153 от дело №3/, даващо му право да организира, ръководи и контроли
стопанската дейност на фирмата, което той не отрича с дадените показания и
фактическото упражняване на което право отреди и след тази дата се потвърждава
изцяло от показанията на св.П, че той движел цялата работа във фирмата на
съпругата му и за него двете фирми били едно, на св.И, че Б. е шеф на „***”, на
св.Б. ***2.07.08г., че когато започнали да изкупуват стока от съдружието на П.
по производство на новото *** и видял, че фактурите се издават от името на
„***” с ***г-жа Х. и започнал да се притеснява и поискал среща, през лятото П.
го завел и го срещнал с Б., а когато през март или април на 2007г. П. и Б. се
скарали, защото се били разделили, той преговарял с Б. за изкупуване на
машините и през цялото време последният не отричал, че 50 на 50 са вложените
средства в това производство.
Показанията на св.П за това, че съвместната дейност ще се
осъществява чрез фирмата на Б., както и че за парите, които внасяли чрез А.,
***на Б., в офиса на последния, им издавали бележки, на едни от които пишело
„***”, а на други- „***”, са потвърдени от представените по делото ПКО и
квитанции към тях /вж.стр.51-66, стр.73-111 и стр.115-126 от дело №1/, част от
които носят печати на „***”ООД, а други- на „***”ЕООД, а също и от дадените
показания на св.И., че счетоводителят му е този, който е приемал суми във
връзка с отношенията им с ищеца. Това е потвърдено и в показанията на св.Р.
***0.10г., на когото ищецът бил казал, че счетоводителят Д. е изготвил
таблиците, по които са водени разговорите на срещата, проведена през лятото на
2007г. с негово участие, за да изяснят отношенията и несъгласията за внасяните
за общата им дейност суми помежду си, и в показанията на св.Д., че той е
изготвял многократно справки за отношенията на ищеца с фирмите, които обслужва
като счетоводител.
Изявление за установени с „***”ООД идентични отношения,
при които внасял суми за сходна съвместна дейност, каквато известно време се е
осъществявала, е направено и от самия ищец, чрез неговия пълномощник
адв.Р.,***.07.07г.
При така намерените от съда за установени действителни
отношения между страните, искът на ищеца е неоснователен, защото:
-твърденията му за наличие на уговорки за прехвърляне на
дружествен дял и назначаването му като управител, срещу внос на парични суми в
ответното дружеството, не се доказа, та и неосъществяването на същите уговорки
да послужи като основание за връщане на даденото от него в тяхно изпълнение;
-за периода от 20.12.05г. до май на 2006г.,
осъществяваната от ищеца съвместна дейност е такава с едно трето на спора лице-
„***” ООД, чрез ***на дружеството Б.И., обсъждане отговорността на което не би
могла да бъде предмет на това дело, ответник по което е „***” ЕООД;
-уреждането на отношенията между ищеца и ответното дружество за периода от май
2006г. до 31.01.07г по повод реализираната от тях съвместната дейност,
направените за същата разходи и донесени ползи, са предмет на друг правен
институт, тъй че внесеното по силата на такива уговорки между страните за
осъществяваната от тях съвместна дейност в ответното дружество не може да бъда
търсено обратно като дадено на неосъществено основание, какъвто е предявеният
от ищеца иск.
Изводът по обсъдения в този пункт от решението правно-
релевантен факт е достатъчен, за да се отхвърлят искове на ищеца изцяло.
Независимо от това, останалите правно- релевантни факти и
събрани за тях доказателства се обсъждат по-долу, с оглед необходимостта от
изчерпателност и в случай, че изводът на съда по този пункт от решението не
бъде споделен.
2. Неприемането на ищеца като ***в ответното дружество и
неназначаването му като ***в ответното дружество са факти, по които между
страните е нямало спор, и които са установи с представеното на стр.4 от дело №1
удостоверение за актуално състояние на „***”ЕООД, видно от което, дружеството е
еднолично такова с ограничена отговорност и има за собственик на капитала и
***Х.Н.И..
3. По направата на вноски от ищеца в ответното дружество,
основанието за техния внос и възражението на ответника относно наличието на
основание за задържането им.
Тези правно- релевантни факти, както и събраните за
установяването им доказателства, са тясно свързани помежду си, поради което ще
се обсъдят от съда едновременно.
Не съставляват самостоятелни правно- релевантни факти по
разглеждания иск спорните между страните обстоятелства разполагал ли е ищецът
със средства да направи вноските, които твърди да е направил в дружеството, и в
качеството на пълномощник /счетоводител/ на ответното дружество ли са били
приемани от св.А.Д. сумите, описани в събрани по делото писмени доказателства,
съставени от него, но същите се намират в тясна връзка с изследваните по този
пункт от решението факти и възражение, поради което ще бъдат обсъдени тук.
При разглеждане на въпросите по този пункт, съдът взема
предвид изцяло и обсъдените вече доказателства и достигнати изводи в п.1 от
решението, които ще се коментират отново само доколкото това е необходимо за
целите на обстоятелствата, които са предмет на изясняване в този пункт.
Съдът намери за частично подкрепени от събраните
доказателства както твърденията на ищеца за направени в ответното дружество
вноски, така и възражението на ответника, че цялата сума на твърдяните като
направени за изкупуване на дружествен дял от ищеца вноски, съставлява стойност
на отчетени в дружеството продажби на стоки, реализирани от ищеца като ***на
дружеството и ***на „***”ООД.
До тези изводи съдът стигна въз основа на следните
установени по делото факти:
Макар и да е оспорил изцяло исковете, както и да е
оспорвал справките на стр.7 от дело №1 и на стр.60-65 от дело №3, първата като
неизходяща от дружество, а вторите- като неподписани от управителката му,
ответникът същевременно е заявил, че е налице основание за вноса на сумите по
справките, състоящо се в твърдението, че те отразяват отчетени от ищеца
продажби на стоки, собственост на дружеството, второто от които становища, доколкото
не е взето като евентуално, съдържа макар и мълчаливо признанието, че описаните
в справките суми отразяват действително внесени от ищеца такива.
За справката на стр.7 от дело 1, от показанията на св.Д.
***. от 04.12.07г. се установи, че той е неин автор, а от признанието на
ответника в с.з. от 02.10.07г., че тази справка е подписана от А.Д.,
осъществяващ счетоводството на „***” и „***”ЕООД.
Оспорването на подписа на управителката на ответното
дружество върху всяка от страниците на двете справки на стр.60-65 от дело №3 не
бе доказано, като двете приети във връзка с него графологически експертизи
/вж.стр.82-84 и стр.168-172 от дело №3/ категорично установиха, че подписите са
на Х.И., макар и тя да отрича полагането им в отговор по чл.114 от ГПК в с.з. от
28.05.10г.
От показанията на св.Р. и св.А се установи, че при
проведената среща П. и Б.И. носели разпечатки на екселски таблици и че си
показвали някакви документи, по които уточнявали сумите на сметките помежду си.
От показанията на св.Р. се установи, че при водения във фоайето на кантората на
адв.А разговор между ищеца и Б.И., като пълномощник на съпругата му Х.И., с
фирма „***”ЕООД /вж. показанията на св.А/, Б.И. не отрекъл по никакъв начин
даването на суми от П., а напротив, заявил „добре, дал си, но аз съм дал
повече”.
От показанията св.Б. ***2.07.08г. се установи, че при
водените между него и св.И. преговори по откупуване на машините за производство
на ***, след като *** Б.И. и Д.П. се скарали, Б.И. не отричал, а напротив,
потвърждавал, че вложените средства в общото производство са 50-50, както и че
имал да получава от Д.П. 25000лв.
Установи се, че св.Д. е ***на фирма „***” от септември на
2003г. и ***и на фирма „***”ЕООД от 17.05.06г. /вж. показания на св.Д. ***. от
04.12.07г. и 28.05.10г., трудови договори на стр.165,166 от дело №1, длъжностни
характеристики, трудови книжки, справки, придружителни писма и уведомление на
стр.168-183 от дело №1/, в каквото качество- като ***, е заявил, че подписва
фактури и полага печат на дружеството /вж. показания в с.з. от 04.12.07г./.
Установи се, че упълномощаването на св.Д. от
управителката на ответното дружество е само за
конкретни действия, свързани с пререгистрацията на фирмата по ЗТР
/вж.стр.56-59 от дело №2/, а представеният по делото от ищеца счетоводен баланс
за 2007г. с приложения /стр.51-55 от дело №2/ е подписан от св.Д. в качеството
му на съставител, което отговаря на задълженията му за заеманата длъжност на
***при дружеството.
Събрани са показанията на св.Д. ***. от 04.12.07г. за
това, че за сумите, които П. отчитал в касата на фирмата вследствие продажби
като клиент /***, ***, *** на фирма „***”/ първо на „***”, както и след това на
„***”, били издавани ордери и квитанции към тях, както и показанията му в с.з.
от 28.05.10г. за това, че сумите, намерили отражение в справките на стр.60-65
от дело №3, отнасящи се за периода 20.12.05г. и до назначаването му като ***на
„***”, касаят отношения на ищеца с фирма
„***”, както и че преди 17.05.06г. той не е работел за фирма „***”ЕООД, а е бил
*** само на „***”, а също, че до май 2006г. „***”ЕООД изобщо не се е занимавало
с производство на ***.
Св.П е заявила в с.з. от 06.11.07г., че мисли, че парите
мъжът и ги давал в офиса на Б., на А., който е ***на Б., че давали парите на
фирма „***”, за което им издавали бележки и имало бележки, на които пишело
фирма „***”.
Св.Б.И. ***.05.08г., че П. е бил клиент на фирмата му
„***”, като внасяното от тази фирма от ***вакуумно *** е било продавано само на
него и фактурирано на „***”ООД, както и че след като „***” закупило от ***машина
за производство на ***, *** ***се отказал от развиване на такова производство в
България, поради което машината била продадена на „***”ЕООД, на което дружество
П. станал ***на 100% от продукцията, че П. се е отчитал на *** на „***”ЕООД и
„***”ООД, който му е давал някакви ордери, и че сумите на плащанията, които е
правил П., не са му известни точно.
От приетото по делото заключение на в.л.У от 07.02.08г.
/вж.стр.346-351 от дело №1/ се установи, че сумите по приложената към искова
молба на стр.7 от дело №1 справка не са намерили отражение в счетоводните
отчети на „***”ЕООД за 2006г. и 2007г., в нарушение на основните счетоводни
принципи за текущо начисляване и вярно отразяване на стопанските операции, не
фигурират в счетоводния отчет на „***”ЕООД като привлечени, задбалансови или
чужди средства, а са били натрупвани извън официалното счетоводство по „сметка”
на Д.П. /закл. на в.л. У/, противно на твърдяното от Х.И. с даден от нея
отговор по чл.114 от ГПК/отм/, че във фирмата и я нямало нерегламентирано
счетоводство и всички средства, които се получавали в дружеството, се
осчетоводявали.
От приетото по делото заключение на в.л. Ш от 15.05.08г.
/вж.стр.459-462 от дело №1/ се установи, че събраните по делото ПКО с издател
„***” или с издател А.Д. и с печат на „***”, съгласно счетоводното
законодателство, не биха могли и не би следвало да намерят отражение в
счетоводството на „***”ЕООД /т.1 от закл. на в.л. Ш/.
Установи се от събраните по делото ПКО и квитанции към
някои от тези ордери /вж.стр.51-66, стр.73-111 и стр.115-126 от дело №1/, както
и от заключенията в тази връзка на в.л. У /вж. приложението на стр.35-351 от
дело №1/ и на в.л. Ш /вж. таблица на стр.460 от дело №1/, че: ПКО на
стр.51-59вкл. и от стр.64-66 вкл. са с издател фирма „***”, като печат на
същата фирма от тях носят ПКО на стр.51, стр.53-55вкл., стр.59, стр.64-66вкл.;
че ПКО на стр.60-63вкл. и на стр.73-111вкл. са с издател А.Б.Д., като от тях
печат на фирма „***” носят ПКО на стр.60-63вкл., а ПКО на стр.75,
стр.102-104вкл. и стр.106 носят печат на фирма „***”ЕООД; всички квитанции към
ПКО на стр.115-126 са с издател А.Б.Д., като от тях печат на „***”ЕООД носят
квитанциите на стр.115-и двете, на стр.116-долу, на стр.117-горе, на
стр.124-долу.
Горните доказателства, взети в съвкупност, обосновават за
съда следните изводи:
Обстоятелството, че ответникът е водил нередовно
счетоводство, при което не е осчетоводявал сумите, описани в справките,
установено със закл. на в.л. У, не може да го ползва в подкрепа на тезата му,
че описаните в справките суми не са получени в дружеството, доколкото никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Развитите от в.л.
У в констативно- съобразителната част на заключението и разсъждения относно
смисъла на понятието „захранване” и основанието за внос на сумите по справките
и ПКО в счетоводствата на дружествата „***” и „***”ЕООД /вж. конкретно т.3 и
т.4 на стр.348 от дело №1/ не се ценят от съда, доколкото вещото лице не сочи
нормативни източници из областта на счетоводството, обосноваващи тези
произволни разсъждения, а проверката на съда в ЗС показа, че терминът
„захранване”, описан като основание за въведените в справките данни и в
издадените ПКО, няма легално определение.
Само поради горното обаче не може да се стигне и до
извод, че всички описани в справките суми са получени от ответното дружество,
доколкото категорично се установи от съвкупността на събраните доказателства,
че тези справки отразяват отношения на ищеца и с „***”, и с „***”ЕООД, развили
се в релевантния за спора период. Затова и доколкото справките са съставени и
подписани от счетоводителя на ответното дружество, с което за част от
релевантния период ищецът е бил в отношенията, приети от съда в п.1 от
решението, и са подписани от управителката на ответното дружество, ако и да не
съставляват част от редовно водено счетоводство, същите съставляват частни
документи, издадени от ответника, годни да установят неблагоприятни за него
обстоятелства-фактическото постъпване на описаните в тях суми в ответното
дружество за време след датата 17.05.06г.
Доколкото не се установи св.А.Д., вписан като издател на
голяма част от събраните по делото като доказателства ПКО и квитанции към тях,
да е получавал сумите по съставените от него документи в друго качество, освен
в качеството си на ***на „***” и ***”ЕООД, и по-голямата част от тези ПКО и/или
квитанции да не са подпечатани с печата на никое от двете дружества, макар и от
счетоводна гледна точка заключението на в.л. Ш да изключва възможността сумите
по тези ПКО да намерят отражение в счетоводството на „***”ЕООД, съдът намира,
че съставените след дата 17.05.06г. от св.Д. счетоводни документи, в които е
посочен като издател, неносещи печат на никое от двете дружества, на които е в
този момент счетоводител, следва да се смятат за получени от ответното
дружество, тъй като съставените за целта справки, в които сумите по ПКО са
отразени в по-голямата си част, са удостоверени с подписа на *** му.
Споделя се от съда, като кореспондираща на данните по
справките на стр.7 от дело №1 и стр.60-65 от дело №3 и събраните по делото ПКО
и квитанции към някои от тях, констатацията по т.2 абзац първи от констативно-
съобразителната част от заключението на в.л. Ш, че в справките са отразени и
суми, за които не са представени ПКО, както и че са налични ПКО за суми, които
не са отразени в справките. Конкретизация на тази констатация се съдържа в
приложението към заключението на в.л. У на стр.350-351 от дело №1, видно от
което, за описаните в приложението под №№18,40,47,51-60вкл, 62, 64-72вкл. суми,
описани със справките, ПКО и/или квитанции не са представени, а сумата от
5000лв., за която е издаден ПКО №20/02.06.06г., не е отразена като направена на
същата дата вноска в справките. В тази връзка и за преценка на направените
вноски, съдът цени както изготвените справки, така и съставените ПКО и
квитанции, в тяхната съвкупност.
Констатира се от съда, че в приложението към заключението
на в.л. У са допуснати фактически
грешки, които не влияят върху изводите в него, по отношение датите на издаване
на някои ордери и сумата по други, като конкретно: ПКО №542, вместо от дата
20.12.05г., на която е издаден /вж.стр.66, дело №1//, е посочен като такъв от
13.01.06г.; ПКО №9, вместо от дата 24.01.06г., на която е издаден /вж.стр.52 от
дело №1/, е посочен като такъв от 21.01.06г.; ПКО №164/05.07.06г. /стр.98/,
вместо за сума от 550.94лв. е посочен като такъв за сума от 84.24лв.; ПКО
№176/18.07.06г. /стр.105/ вместо за сума от 484лв., за каквато е издаден, е
посочен за сума от 444лв.
Не се взеха предвид от съда за направата на горните
изводи приложените на стр.13-47 от дело №3 документи, представени от ищеца,
като съставляващи извлечения от счетоводството на ответното дружество, което
твърдение съдът не намира за доказано. От посочените документи е видно, че не
носят име на съставител, подпис или печат, тъй че да могат по някакъв начин да
се свържат с ответното дружество и воденото от него счетоводство. Действително,
част от тези документи са отпечатани на гърба на други такива, носещи печата на
дружество „***”ЕООД /вж.стр.40-42 и стр.47/ и в с.з. от 28.05.10г. св.Д. е
заявил по повод на страница 61-гръб от справката на стр.60-63 от делото, че
очевидно в случая е използван стар документ, на гърба на който е отпечатана
страница от справката, но тези обстоятелства не са достатъчни, за да се счете,
че материализираното на лицевата част на страниците съдържание е такова от
документи, изходящи от счетоводството на дружеството. Не е достатъчно
доказателство в това отношение и казаното от св.И. ***.05.08г., че А. води
счетоводството и на двете фирми /”***” и
„***”/, като използва листове от двете страни, защото това негово показание
е дадено конкретно по повод на показаната на свидетеля справка на стр.468 от
дело №1, идентична на извлечението на стр.47 от дело №3, представена в това
заседание, както и защото в същото заседание той сам е заявил, че не той оформя
счетоводството, а св.Д. ***. от 28.05.10г. да е практика при изготвяне на
съставяните от него документи да разпечатва на обратната страна на използвани
вече документи. Непризнаването на тези конкретни документи от съда като
изходящи от счетоводството на ответното дружество, само по себе си няма голямо
значение за изводите по съществото на спора, доколкото прочитът на
коментираните разпечатки показва, че в по-голямата си част те са идентични по
съдържание с вече обсъдените справки на стр.7 /дело №1/, за която по делото се
установи, че е съставена от св.Д., като счетоводител, и на стр.60-65 /дело №3/,
за които се установи, че са подписани от Х.И.. Що се отнася до така наречената
справка за дялово участие на стр.468, с отпечатан в нея долу текст „Б.И. ***
50% 85662”, до извод за установено при условия на равно участие на страните
съдружие в осъществяване на съвместна дейност първоначално чрез фирма „***”, а
впоследствие- при същите условия, чрез фирма „***”, съдът стигна въз основа на
коментирани вече по-горе доказателства, и без да цени конкретно тази справка.
При направените изводи съдът ползва и цени изготвеното от
в.л. Ш заключение относно размера на сумите, които не биха могли да се считат
за внесени в ответното дружество, тъй като са внесени в „***”, но тъй като
заключението е изследвало само сумите по ПКО и част от тях не са предмет на
частичния предявен по делото иск, както и с оглед момента, от който насетне
съдът счете, че вноските приемани от А.Д. са такива, получени от „***”ЕООД,
сумата по него не може да се вземе предвид директно. Затова съдът направи
изчисления сам, чрез обикновени аритметични действия и въз основа на справката
на стр.7 от дело №1, която е ползвана в приложението към заключението на в.л. У
и съдържа данни за периода до 28.11.06г., както и въз основа събраните по
делото ПКО и квитанции, ползвайки и обобщените данни във връзка с тях, съгласно
приетите по делото заключения на в.л. У и в.л. Ш, доколкото това е възможно. Не
се ползва от съда при тези изчисления справката на стр.60-62 от делото,
съдържаща данни за целия релевантен за спора период от 20.12.05г.-31.01.07г.,
доколкото за времето след 28.11.06г. в предмета на спора от ищеца са въведени
само конкретно определени вноски /от 06.12.06г.-780лв., от 10.01.07г.-3500лв.,
от 15.01.07г.-6620лв. и от 31.01.07г.-300лв./, които участват в сумата на
частично предявения иск и са взети предвид и по отношение на общия размер на
сумата, от който този частичен иск е предявен, а видно от тази справка, за
времето след 28.11.06г. в нея са отразени и други вноски.
В конкретен цифров израз и с оглед предмета на спора,
горните принципни изводи на съда изглеждат, както следва:
От вноските по частичния иск от 84462лв., не са получени от ответното дружество общо 38100лв., от които:
-23100лв. съставляващи сбора на вноски от: 8000лв.- от
23.03.06г. /по данни от справката на стр.7 от дело №1, която се
сочи и по-долу, доколкото ПКО №47 за сума в този размер е от 23.03.05г./ ; 2000лв.- от 23.03.06г. /по ПКО,
доколкото в справката данни за вноска от тази дата и в този размер липсват/;
1000лв.- от 29.03.06г.; 4000лв.- от 29.03.06г.; 1000лв.- от 31.03.06г.;
5100лв.- от 28.04.06г.; 2000лв.- от 01.05.06г., направени преди 17.05.06г., за които са съставени ПКО от описаните дати
съответно с №№46,54,52,57,91 и 93, с издател А.Д., без печат;
-15000лв., твърдяна като направена вноска от 22.12.06г.,
доколкото за такава вноска данни не се съдържат нито в обсъжданите по-горе
справки, нито в събраните ПКО, а в случай, че се счете, че ищецът търси вноска
не от 22.12.06г., а от 22.12.05г., както е започнал да твърди от един момент
насетне в процеса, защото вноската от тази дата е установена като направена в
„***”, а не в „***”ЕООД, като за нея е издаден ПКО №451, с печат на това
дружество;
от общо 123 888.72лв., от които: отразени в
справката на стр.7 от дело №1 като внесени за времето от 20.12.05г.-17.05.06г.
суми в размер на 114 318.72лв.; сумата от 4570лв.-внесена в „***” с ПКО
№151/24.06.06г., отразена в справката; сумата от 5000лв.-внесена в „***”
съгласно ПКО №20/02.06.06г., нефигурираща в справката /вж. закл. на в.л. Ш-
таблица на стр.461 от дело №1/.
От вноските по частичния иск от 84462лв., са получени от ответното дружество общо 46362лв., от които
-12078лв. съставляващи сбора на вноски от: 2000лв.- от
12.07.06г.; 980лв.- от 13.07.06г.; 150лв.- от 13.07.06г.; 6000лв.- от
17.07.06г.; 2648лв.- от 20.07.06г. /описана в справката като такава от
19.07.06г., при което съдът цени датата на ордера, издаден за нея-20.07.06г./ и
300лв.-от 31.01.07г., направени след
17.05.06г., за които са съставени ПКО и квитанции към тях от описаните дати съответно
с №№169,170,171,175,178,12, издател
А.Д., носещи печат на дружество „***”ЕООД,
-34284лв., съставляващи сбора на вноски от: 68лв.- от
19.05.06г. /при липса на данни в справката за нея, по ПКО №110 от тази дата/;
1000лв.- от 05.06.06г.; 330лв.- от 05.06.06г. /при липса на данни в справката
за нея, по ПКО №127 от тази дата/; 5000лв.-05.06.06г.; 100лв.-12.06.06г.;
82лв.- от 13.06.06г.; 484лв.- от 18.07.06г. /по ПКО №176/18.07.06г., отговаряща
на записванията 444лв.+40лв. по справката от тази дата, при съпоставка със
съдържанието на ордера/; 6320лв.- от 18.10.06г.; 10000лв.- от 01.11.06г.;
780лв.- от 06.12.06г. /при липса на данни в справката за нея, по ПКО №279 от
тази дата/; 3500лв.- от 10.01.07г.; 6620/15.01.07г. / описана в справката като
такава от 16.01.07г., при което съдът цени датата на ордера, издаден за
нея-15.01.07г./, направени след 17.05.06г., за които са съставени ПКО с издател
А.Д., без печат на ответното дружество,
от общо 140 298.95лв., от които: отразени в
справката за периода от 17.05.06г.-28.11.06г. вноски в размер на общо 113 700.95лв.,
като от тях е изключена вноската от 4570лв. от 24.06.06г., направена в „***”;
11598лв., като сбор от ред 80 на приложението към заключението на в.л. У, в
която сумите от 330лв. и 68лв. са такива само по ПКО и не фигурират в
справката, макар и да са за време отпреди 28.11.06г.; 15000лв.- по твърдяна
вноска от 22.12.06г., каквато не се установи по справка или ордер.
По повдигнатото от ответника възражение, че ищецът не би
могъл да внесе описаните в справките суми на основанието, което твърди- като
дялова вноска, тъй като не е разполагал със средства за това, се събраха
доказателства, от които не може да се направи извод, че в релевантния за спора
период ищецът е разполагал със собствени или заети средства в размерите на
частичния иск от 84462лв. или на общата твърдяна като внесена сума.
По твърдението на ищеца, че е ползвал за целта заети
средства, са представени три съставени и подписани от него разписки за заем
/стр.128-130 от дело №1/. Същите са
частни изходящи от него документи, които го ползват, поради което не
съставляват годно доказателствено средство за твърдението му. Дори да се
зачетат, те са такива за обща сума от 30000лв., далеч по- ниска от процесните
суми.
Въз основа данни относно пътуванията извън страната на
ищеца и на лицата, посочени като заемодатели по представените от него разписки
за заем, за периода 01.01.05г.-05.12.07г. /вж.стр.329-333 от дело №1/, събрани
по искане на ответника, се установи, че: лицата Г. П К и Г. М П не са напускали
страната, както и че към дати 27.12.05г. и 10.01.06г., когато по разписки на
стр.128 и стр.129 са описани като получени заеми от тях, ищецът също е бил в
страната; към 18.12.05г., към която дата съгласно разписка на стр.130 ищецът е
получил заем от Я П., и двамата са били в страната, но тези обстоятелства сами
по себе си не могат да доведат до извод, че тези трети лица са отдали в заем на
ищеца, на описаните в разписките дати, посочените в тях суми, още повече, че
заемодателят Я П. няма декларирани за 2005г. доходи, заемодателят Г. К няма декларирани
за 2006г. доходи, а декларираният от
заемодателя Г.П. за 2005г. доход е само такъв от трудови и приравнени на тях
отношения в размер от 4655.18лв., а отдадената от него сума според разписката в
заем на 27.12.05г. сума е от 10000лв. /вж. справка ТД- НАП, стр.188 от дело
№1/.
Показанията на св.П в с.з. от 06.11.07г. в тази насока
освен заинтересувани, са и твърде общи, за да могат да се ползват, що се касае
до заети средства /”На приятели сме
давали заеми и те са ни давали” /, а по отношение финансовите възможности
на семейството са уклончиви, вътрешно противоречиви и не са подкрепени от
останалия събран доказателствен материал/”...като
ударихме чертата видяхме, че парите няма да стигнат. Решихме да поискаме пари
от Б. на заем...Нямахме толкова много пари, цялата необходима сума за цялото
това производство и затова отидохме при Б. за заем. Съгласихме се с уговорката
за прехвърляне на дялове, защото сме имали някакви средства. Стана ясно, че
нямаме цялата сума, не си спомням подробно. Имахме наши 70000лв.”/.
Предварителният
договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен на 17.05.07г. между
Н.Д., Л Д и Г П- като продавачи и М Д и Р Б като купувачи, не би могъл да
осигури на ищеца необходимите за вноски средства, доколкото сключването му по
време следва последната процесна за делото вноска с 4 месеца, а и по него
изплатената при подписването му като капаро сума е такава от общо 1152лв. за
тримата продавачи.
Показанията на св. П, че през 2005г.-2006г. нямала
дейност, но до раждането към 2005г. имала сергия на пазара, откъдето имали
доходи, не са подкрепени с писмени доказателства, от които да се установи
размера на тези доходи, а и не са конкретни по отношение на сумата им.
За финансовото състояние на ищеца, в качеството му на
регионален мениджър при фирма „***”ООД, показания е дал св.Б. ***5.10г., като
един от собствениците и управители на фирмата, че били достатъчни, за да живее
добре и изхранва семейството си, като не му е известно П. да е имал през 2006г.
и следващите години други доходи. Затова, когато в един момент ищецът казал на
свидетеля, че ще започва производство на един вид *** с негов приятел, като
знаел, че за това производство са нужни доста пари, а знаел ищецът какви пари
получава при тях, го попитал откъде има тази възможност, а П. му споменал, че
са продали някакъв имот.
За конкретните суми на доходите от трудовата дейност на
ищеца като *** на „***” ООД се събра издадено от дружеството уведомление
/вж.стр.стр.244 от дело №1/, видно от което годишните доходи на П. за годините
от 2001 до 31.10.07г. са както следва:
за 2001г.-958.15лв., за 2002г.-1070.40лв., за 2003г.-1273.56лв., за
2004г.-1504.68лв., за 2005г.-1696.37лв., за 2006г.-2288.72лв. и до
31.10.07г.-2332.52лв.
Не се установи в периода 2000-2006г. ищецът да е подавал
годишни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ/отм/вж.стр.243 от дело №1/.
Въз основа съвкупността на горните доказателства, съдът
направи извод, че възражението на ответника за липса на доходи за ищеца в
размера на твърдяните като внесени от него за дялова вноска суми е доказано, а
с оглед съществото на спора, цени доказването на това възражение от страна на
ответника, като намиращо се в подкрепа на основното негово възражение, че
описаните в справките суми отразяват отчитани от ищеца в дружеството средства
от продадена стока, а не за изкупуване на дружествен дял.
Във връзка с възражението на ответника, че справките
отразяват суми по отчитане на продадена продукция и твърдението на ищеца, че
дори да се вземат предвид извършените в релевантния период продажби, пак остава
разлика до размера на внесените суми, са изследвани още няколко спорни между
страните обстоятелства:
-какво е количеството на получената от ищеца стока, за
което ответникът твърди, че е такова по отчети за продажби, стокови разписки,
справки и издадени от „***” и „***”ЕООД фактури, съгласно представени в с.з. от
04.12.07г. и 12.02.08г. писмени доказателства, както и че от него около 6000кг.
стока общо не е фактурирана, тъй като ищецът не е посочил на кого е продадена;
- какъв е бил делът на брака от производството, доколкото
ищецът твърди, че не става дума за неотчетени от него продажби, а за негодна за
продажба стока и брак от производството от около 10тона;
-установена практика за реализация на продукцията на
ответното дружество, участието на Д.П. в същата и разчитане на отношенията
между производителя и получателя на стоката „***”ООД- основен клиент на
ответното дружество.
По тези спорни въпроси съдът взема принципното становище,
че:
-първото обстоятелство е неотносимо към възражението на
ответника, че отразените в справките суми са такива на отчетени продажби на
стоки, защото твърдението му, че ищецът е получил от дружеството и продал
повече стока от тази, за която се е разчел с него, по същество означава, че в
справките не биха могли да се съдържат данни за тези твърдяни като осъществени,
а неразчетени продажби и доколкото се
установи, че отношенията между страните са далеч по-различни и по-сложни от
това, което е предмет на настоящото дело, съдът очевидно не може, а и не следва
да се занимава с всички тях или да им даде отговор с това решение;
-аналогично стои и въпроса с наведеното контра твърдение
на ищеца, че няма неотчетени от него продажби, а се касае до стока, която е
негодна и съставлява брак. То е от една страна отговор на намереното от съда
неотносимо към спора първо обстоятелство, а от друга, самостоятелно взето, по
никакъв начин няма отношение към релевантните за спора факти какви суми са
внесени в ответното дружество и каква част от тях могат да се счетат като
стойност на продадени стоки, произведени от дружеството;
-третото обстоятелство се намира от съда за относимо към
спора, тъй като изследването му е
извършено в търсене отговор на въпроса като ***на „***” ли е действал ищеца при
осъществяваните търговски контакти за продажба стоката на дружеството, каквито
са възраженията на ответника.
Независимо от така взетото принципно становище, съдът е
процесуално задължен да обсъди многобройните събрани за тези спорни
обстоятелства доказателства, при което
намери, както следва:
-Ответникът не установи какво е количеството на стоката,
която ищецът е получил от дружеството за реализация в релевантния за делото
период.
Негодни са установят количеството получена от ищеца стока
на дружеството стоковите разписки по кочани №№3 и 4, представени от ответника в
оригинал в с.з. от 04.12.07г. Ищецът е признал в с.з. от 12.02.08г., че част от
съдържанието в някои от стоковите разписки е изпълнено от него, и е отрекъл да
е получил стоката по тях, като е заявил, че те имат съвсем друго значение,
както и е посочил, че те не са подписани от него, поради което не го ангажират,
а за разписките, които носят подпис- че този подпис не е изпълнен от него. По
откритото в с.з. от 12.02.08г. производство по оспорване на почерка и подписа
на ищеца в подробно описаните в определението стокови разписки /което съдът
намира несъответно на възможността по чл.154 от ГПК-отм, доколкото тези
доказателства, с изключение на две разписки, не са подписани, не носят печат и
не съставляват официални удостоверителни писмени документи, материалната
доказателствена сила на които е ангажираща за съда, тъй че неистинността им да
се установява по този ред/, с приетото по делото заключение на в.л. С. от
07.04.08г. /стр.431-442 от дело №1/ оспорването на подписа не е доказано, а е
установено, че двете стокови разписки, които носят подпис, са подписани от
ищеца, както и че част от текста в изброените в това заключение стокови
разписки, е изпълнен от ищеца.
Въпросът за обобщаване на съдържащите се в оригиналите на
стокови разписки от двата кочана данни относно количество стока и периоди, за
които се отнасят, не е бил поставян като такъв за изследване от допусканите по
делото експертизи, но не се изследва и от съда, доколкото съдът намира, че след
като само две от стоковите разписки, в които името на ищеца фигурира в карето
„получател” са подписани от него- разписка №772/04.07.06г. в кочан №4 и
разписка без номер от 1406.06г. в кочан №4, а останалите стокови разписки са
оспорени и не носят негов подпис, ако и за част от тях да се установи, че
съдържат и текст, изпълнен от него, само за стоката, посочена в тези две
разписки ответникът е доказал, да е получена от ищеца. Дори това да се признае
обаче, видно и от двете подписани разписки, в карето „изпълнител” по тях
фигурира „***”, така че формално те не обслужват тезата на ответника за
получена по разписките от ищеца стока на „***”ЕООД.
Все в подкрепа негодността на оригиналите на стокови
разписки, представени от ответника, да установят твърдението му за получена от
ищеца от дружество „***”ЕООД стока, съдът посочва по-долу и някои други
свързани с тях констатации, а именно: в представените по делото оригинали на
стокови разписки, съдържащи се в кочан №4, в 6 от разписките карето за
„изпълнител” не е попълнено, в 2 от тях като „изпълнител” фигурира „***”, а в
25 от тях- „***”; в представените по делото оригинали на стокови разписки,
съдържащи се в кочан №3, 12бр. от разписките не съдържат данни в каре
„изпълнител”, в 2бр. от тях като изпълнител е посочен „***”, а в 3бр- „***”;
във всички разписки като получател е посочен „***”; името Д.П. е вписано само в
2бр. разписки в карето за „получател”, след текста „м.о.л.”, но никоя от тези
разписки не носи подписи, нито печати.
Негодни са да установят получаване на стока от ищеца и
представените от ответника документи на стр.137-139 от дело №3, тъй като никой
от тези документи не носи подпис на ищеца и съставителите на документите на
стр.138,139 са неизвестни, както и тези документи не носят ничий подпис.
От представените от ответника оригинали на консигнационни
протоколи и стокови разписки в папка, в кориците на дело №3, подредени на
стр.6-9, стр.11, стр.13-26, стр.28-32, стр.34-38, стр.41 и стр.47, се установи,
че в каретата „изпълнител” и „получател” горе вдясно и вляво са вписани
съответно „***” или „***”ЕООД и „***” или „***”ООД, а долу вдясно в каре с
текст „продавач” /а в стокова разписка
на стр.47- долу вляво- „предал”/ -е наличен подпис и името на Д.П., както
това е и в копия от консигнационни протоколи на стр.57-59 от дело №3-т.е те
биха могли да установят предаване на стоката от това лице, а не получаването и,
освен индиректно, тъй като за да се предаде, тя следва да е била преди това и
получена. Доколкото данните по протоколи на стр.57 и стр.58 от дело №3 са за количества
в бройки, а данните по фактурираните от „***”ЕООД на „***”ООД продажби в кг., а
в протокола на стр.59 от дело №3 липсват данни за мярката, в която е измерено
посоченото количество, съдът не може да извърши съпоставка на същите, за да
направи въз основа тях извод в подкрепа на твърдението на ответника, че
получената от ищеца стока надвишава фактурираната от дружеството, а разликата е
неразчетена. При това, по отношение на същите протоколи на св.Б. ***5.10г., на
който той е отговорил, че протоколите отразяват доставки от „***” на „***”, за
които доставки със заключението на в.л. Ш се установи, че неразплатени са само
фактури от м.февруари 2007г., тъй че сумите по тези протоколи не биха могли да
бъдат неразчетени между ищеца и ответното дружество. Липсват данни за мярката
по отношение на цифрите, фигуриращи в колона „количество” на оригиналните
консигнационни протоколи подписани от ищеца, намиращи се на страниците посочени
по-горе, с изключение на тези на стр.30 и стр.35, но фигуриращите там количества
от 133кг и 162.700кг.-общо 295.700кг. са много по-малко от реализираните за
процесния период от „***” към „***” продажби от общо 21310.13кг. /вж. справка
на стр.282 от дело №1 и заключения на в.л. Ш и в.л. Б в тази насока/.
Останалите подредени в папката в кориците на дело №3
оригинали на консигнационни протоколи и стокови разписки не могат да послужат
като доказателство в подкрепа на тезата на ответника, доколкото не носят подпис
на ищеца, с изключение на протокола на стр.27, в който подписът на П. стои в каре
с текст „получател”, а подписът на
Б.И.- в каре с текст „продавач”, а като изпълнител и получател се сочат
„***”ЕООД и „***”ООД, поради което за него може да се счете, че стоката е
предадена от Б.И. и получена от П. като *** на „***”, поради което за същата
той следвало да се разчете с последното дружество, а не „***”ЕООД.
Доколкото всички коментирани по-горе документи са
представени от ответника в подкрепа и на твърденията му, че ищецът е действал
като ***на дружеството, съдът намира че от тяхното съдържание доводи в подкрепа
на това твърдение не могат да се извлекат. Същевременно, запитан в с.з. от
28.05.10г. за консигнационните протоколи на стр.55-59 от дело №3, св.Б. е
заявил, че тези протоколи касаят доставки от 2006г. на „***”ЕООД към „***”ООД и
съдът цени това негово изказване в контекста на дадените вече от същия свидетел
показания за съдружието между ищеца и Б.И. за производство на *** и започналите
в тази връзка доставки от „***”, контактите по повод на които се осъществявали
изцяло чрез Д.П., подкрепени и от показанията на св.Н, че когато идвали
клиенти, той разпореждал какво да се изнася и отмятал в разписките. Тези
показания са според съда достатъчни да установят, че П. е действал при
съставяне и/или подписване на документите, които се коментират, като ***в
съвместната осъществявана дейност с дружеството, а не като негов комисионер.
Такъв извод от събраните доказателства е изцяло в подкрепа и на достигнатите от
съда изводи относно същинските отношения на страните, съгласно които
реализацията на произвежданата от съвместната дейност продукция е била основно
поето от ищеца в съдружието задължение, а сумите от продажбите са постъпвали в
дружеството. В подкрепа на същия извод, а по този начин и на възражението на
ответника за естеството на описаните в справките суми, е и установеният по
делото механизъм, по който стоката, произвеждана от „***”ЕООД, е била
доставяна, фактурирана и разплащана от основния клиент на дружеството „***”ООД,
чрез показанията на св.Б. ***2.07.08г. и в с.з. от 28.05.10г. и на св.Р от с.з.
от 21.05.08г., че контактите в тази връзка се осъществявали изцяло с П.,
закупената стока била извозвана от шофьори на фирмата купувач, които я
получавали в цеха в Пловдивско, след това с П. било уговаряно пускането на
фактурата и касовия бон, на него ***те във фирмата купувач плащали в брой, а
той внасял парите в „***”. Показанията на св.Б., че знаел, че П. внася сумите
от продажби в „***”, са подкрепени от приетите по делото заключения на в.л. Б и
в.л. Ш, съгласно които в счетоводството на ответното дружество сумите по
издадените от него за продажба на „***”ООД фактури са осчетоводени като
получени /чрез изследване на записванията и кореспонденциите по сметки клиенти
и приходи от продажби, по които е установено салдо само за три неплатени фактури,
издадени през м.февруари 2007г., стоящ извън релевантния за делото период. В
унисон с тази констатация от заключенията са и показанията на св.Б. за такива
неизплатени фактури, факс на стр.466-467 и показанията на св.Р, свързани с
него.
-Установи се твърдението на ответника, че Д.П. е
реализирал продажби извън фактурираните на „***”ООД.
В с.з. от 04.12.07г., в отговор на въпрос по чл.114 от ГПК/отм/, ищецът признава че той е
съставил справката /отчет продажби /, представена от ответника /вж. опис на стр.275
и документи на стр.276-281 от дело №1/, а в с.з. от 12.02.08г., че той е автор
на представения от ответника отчет /вж. т.1 от опис на стр.334 и стр.335-339 от
дело №1/, както и че и- мейлите са получени от счетоводството на „***”ООД и
стоката по тях е фактурирана. В с.з. от 12.02.08г. ищецът е заявил по повод на
двата документа, че „вървят” заедно, а по повод на втория, че това не е отчет
за продажби, а е съставен като „черно” счетоводство, за да се покаже на
банкерите, от които Б.И. щял да иска кредит, като казвал, че има ново
производство, което е много актуално. Твърдението му за преговори между Б.И. и
„Райфайзенбанк” по отпускане на такъв кредит не е потвърдено от полученото в
тази връзка банково удостоверение /вж.стр.398 от дело №1/, съгласно което
„***”ЕООД не е клиент на банката.
Доколкото ищецът е признал авторството и на двата отчета,
а обяснението му, че документът на стр.335-338 от дело №1 е издаден по
конкретен повод- като „черно” счетоводство за заблуда на банката, не се
подкрепи от събраните в тази връзка от него доказателства, съдът не го приема
за доказано.
При констатирано от съда пълно съответствие на крайните
данни за количество в подробните справки за периодите юни и юли /стр.280-281 от
дело №1/, август и септември /стр.278-279 от дело №1, където 278 стр. е втора
стр. в поредността на данните за тези месеци/ и от 01.10.-28.10.06г. /стр.277
от дело №1/ с обобщените такива данни за същите периоди в отчета на стр.276 от
дело №1, който не е оспорен от ищеца като съставляващ отчет на продажбите и
като изготвен от него, съдът намира, че описаните там количества следва да се
считат за реализирани от Д.П. в тези периоди продажби. По отношение отреченото
от ищеца обстоятелство документът на стр.335-338 да съставлява такъв отчет,
съдът не дава вяра на ищеца и то не само поради това, че обяснението му за
повода на съставяне на този документ не се доказа. Видно е от съдържанието на
този документ, че носи подробна информация за размери, бройки и килограми,
каквато съдържат и справките на стр.277-281, които ищецът не е оспорил, както и
че се отнася точно за следващия описан в обобщената справка на стр.276 период-
28.10.06г.-02.02.07г., като за тези два документа самият ищец е заявил, че
„вървят заедно”. Действително, съдът констатира несъответствие от 128.56кг.
между крайните данни за теглото на стоката, описана в документа на стр.335-338
/4564.30кг./ и обобщените данни за същия период в отчета на стр.276-
4692.864кг., но това несъответствие не е в подкрепа, а в опровержение тезата на
ищеца, че банката трябвало да бъде заблудена с показване на данни за едно много
добро производство, доколкото количеството по оспорения от него като отчет за
продажби документ е по-ниско от това по отчета на стр.276, който той не е
оспорвал като съставляващ отчет за продажби. При така констатираното между
данните по двата документа разминаване, съдът цени отчета на стр.276, с
по-голямото фигуриращо в него тегло на продадена за периода
28.10.06г.-02.02.07г. стока, тъй като е частен изходящ от ищеца документ, който
в случая не го ползва и по неговото съдържание не е правено никакво възражение.
Изводът, че в отчета на стр.276 от дело №1 се съдържат данни за продажби на
Д.П., различни от продажбите на „***”ЕООД към „***”ООД, се основава освен на
самия съдържащ се за това запис в документа, и на приетите по делото заключения
от 15.05.08г. на в.л. Ш и Б, които, след проверка в счетоводството на ответното
дружество и на документите по делото са установили, че записът от отчета на
стр.276 от дело №1 относно продажби на „***” в периода от 23.06.06г.-29.12.06г.
от 18894.08кг. и в периода от 01.01.07г.-31.01.07г. от 2416.05кг /2416.06кг. по
заключението на в.л. Б, която разлика е въпрос на закръгляне след десетичния
знак/- общо 21310.13кг., изцяло съответства на количеството продадена от
„***”ЕООД на „***”ООД стока в този период по събраните по делото фактури и
справка за продажби на стр.282 от делото. При това положение, няма причина този
отчет да не бъде ценен и в останалата част на закрепената в него от самия ищец
информация, за извършени от Д.П. продажби на клиенти, различни от „***”ООД, в
каквато насока възражения е навел ответника. А доколкото документът е
представен по делото от ответника, може да се даде вяра и на показанията на
св.И. ***.05.08г., че този документ му е представен от ищеца като рекапитулация
на извършени продажби на пликчета. В периода, за който отчетът на стр.276 от
дело №1 се отнася, 01.06.06г.-07.02.07г., данни за други отношения между ищеца
и Б.И. и /или ответното дружество, освен разискваните вече подробно по-горе, не
се твърдят и установяват, тъй че би могло спокойно да се заключи, че описаните
в отчета продажби са такива на стока, произведена от „***”ЕООД при
осъществяваната съвместна дейност между дружеството и ищеца.
Тъй като отчетът
на стр.276 от дело №1 по отношение на количеството продадена от П. стока след
28.10.06г. е за време до 02.02.07г., а релевантният за спора период е до
31.01.07г., съдът приспадна от общото посочено в този отчет количество от
4692.864кг. описаното като реализирано на дати 01.02.07г. и 02.02.07г. по
справката на стр.335-338 от дело №1 количество от общо 353.23кг. и по този
начин прие за установено, че реализираните от П. продажби, различни от
продажбите на „***”ООД, за периода 01.06.06г.-31.01.07г. са за общо 10341.18кг.
В подкрепа на твърдението на ответника за осъществени
продажби от ищеца извън фактурираните на „***”ООД, макар и индиректно, са:
-показанията на св.Б. ***5.10г., че докато бил ***на
фирмата „***”, П. не винаги коректно отчитал продажбата на нейната стока- късно
изпращал отчетите и не представял много документи на счетоводителката; че в
един момент се установило, че на фирма „Европимел”, с която „***”ООД имало
търговски отношения, П. бил издал искания за продажба стока, която не била на
„***”ООД, макар че не му е известно дали стока, която е била на „***”ЕООД, е
била продавана от П. на други дружества, като стока на „***”ООД;
-обстоятелството, че описаното в отчета общо количество
продажби на Д.П. и „***” за периода 01.01.06г.-07.02.07г. от 32740.14кг, както
и отразеното под него обобщено количество от 33993.39кг. /23183.380+10810/ се
доближава много близо до намереното като общо произведено от „***”ЕООД за
2006г. и 2007г. количество *** от 34 527.35кг.
/29052.35кг.+5475кг.=34527.35кг-вж.закл. на в.л. Б/.
-Не се установи твърдението на ищеца
от с.з. от 12.02.08г., че в релевантния за делото период производството на
„***” е дало брак от 10тона.
-чрез заключението на в.л. Б се установи, че: през 2006г.
и 2007г. брак на продукция в „***”ЕООД не е осчетоводен; произведеното през
2006г. и 2007г. от ответното дружество *** е общо 34527.35кг.;
-чрез показанията на св.Б. от 02.07.08г. се установи, че
в началото, когато „***”ООД започнали да купуват *** от „***”, имало проблеми с
качеството, както и че поради това, че продукцията по последните 2-3 издадени
от „***”ЕООД фактури се оказала брак, пуснали до Б. молби и не платили стоката
по тях;
-че на 27.03.07г., на фирмена бланка на „***”ООД, на
вниманието на г-н Б.И., „***”ЕООД, е
съставен протокол за установени количества брак-/вж.стр.446 от дело №1//негодно
за употреба/ *** от доставки на 24.02.07г. по ф-ра №**********/23.02.07г. и на
17.03.07г. с приемно- приемателен протокол, за общо 1019кг, ведно с липси от
27кг. по предходен протокол от 19.03.07г., с причини най-вече неправилно и лошо
съхранение при транспортиране /нараняване и прашасване/, както и при
производството- недопустимо отклонение в размери и дебелини, черни точки от
прегаряне, бабунки от неразтопен материал, боклуци между слоевете, надлъжни
линии, прищъпване, съответно за 40% от количеството по фактурата от 24.02.07г.
и за 65% от количеството по протокола от 17.03.07г.;
- чрез показанията на св.И. ***.05.08г., че
производството имало съвсем малко брак, без да може да каже колко точно;
-чрез изготвените две заключения на в.л. Т, съответно от
06.02.08г. /стр.354-357 от дело №1/ и от 31.03.08г. /стр.426-429 от дело №1/ се
установи, че в дружеството не е водена всекидневна форма на отчет относно
вложеното количество суровини /материали/ и произведената продукция, както и на
технологичния брак, а счетоводно заведеното количество на вложената суровина
съответства напълно на количеството произведена продукция, което е практически
невъзможно, дори при идеални условия на работа-24-ри часов непрекъснат режим на
работа на машините без аварии, профилактика, смяна на размерите на ръкава и
т.н., че няма нормативно утвърден нормативен брак при производството на единица
продукция, но теоретично в производството на една смяна от около 200-220кг.,
негодното *** и загубите се движат около 5%; че капацитетът на екструдера
18кг/ч при размер на ръкава 150мм/ дава теоретично възможност за производството
на 39744кг. ***; при проведен на 21.03.08г. в цеха на ответното дружеството
производствен експеримент за работа на екструдера със заложени материали с общо
тегло 48.5кг. /полиамид, полиетилен и лепило/ е установено, че при всяко
пускане на машината след спиране на работата поради аварии, спиране на ток или
други, до стабилизирането и за производство на годна продукция, машината дава
брак в порядъка на 23кг /конкретно
23.7кг./; след стабилизиране на режима на работа, при смяна на размера,
който се работи, машината дава негодна продукция в рамките на 5кг.; след
установяване стабилен режим на работа и в случай, че работният процес не се
прекъсва, може да се произведе неограничено количество годна продукция.
-брак от 5кг е описан в стокова разписка №919/28.07.06г.
от кочан №3
При така събраните доказателства, съдът направи извода за
недоказаност на тезата на ищеца, воден от следните съображения:
От взетите в съвкупност данни по заключенията на в.л. Б и
в.л. Т може да се счита, че както по отношение липсата на надлежно
осчетоводяване на сумите по събраните по делото справки в счетоводството на
ответника, установено със заключението на в.л. У, така и по отношение на
влаганите в производството суровини и материали, счетоводството на ответника е
нередовно водено. Тази констатирана нередовност обаче не е достатъчна, за да се
докаже тезата на ищеца, защото за установяване количеството на брак от производството,
той следваше да установи какво е било количеството на закупените от ответното
дружество суровини и материали за производството за процесния период, какво е
необходимото за производство на единица стока според технологията за
производство и използваните машини количество суровини и материали, какво
количество стока според технологията би могло да се произведе от закупените
суровини и материали. Едва при наличие на данни за тези обстоятелства,
сравнението на онова, което би било произведено при нормално протичащ
производствен процес, сравнено с установеното чрез заключението на в.л. Б
произведено /осчетоводено като произведено/ количество ***, би могло да даде и
отговор на въпроса имало ли е брак от производството или не. Единствените
събрани, и то не за да обслужат това конкретно твърдение на ищеца,
доказателства по делото, които съдържат информация за закупени суровини и
материали, са декларацията за внос на 1000кг. *** от „***” /стр.192 от дело №1/
и фактурата за покупка на 0.5т. *** от „***”ЕООД /стр.112 от дело №1/, като за
обстоятелството, че двете описани стоки са изходна суровина за производството
на ***, съдът съди от заключението на в.л. Т от 31.03.08г., съдържащо описание
на вложените в производството суровини и материали, и полиетилена и полиамида
са измежду тях.
Заключението на в.л. Т от проведения производствен
експеримент е дало брак от порядъка на 59% /23.7кг.+5кг./ : 48.5кг./, който общ
процент е близък до стойностите, описани в протокола за брак, съставен от
„***”ООД, а по отношение на 5кг брак при смяна на размера е подкрепен от
данните в стоковата разписка, цитирана от съда, в която фигурира брак в същото
количество, но съдът не може въз основа на данните от тези доказателства да
обоснове генерален извод за брак от производството в посочения висок порядък,
тъй като:
-експериментът, отразен в заключението, е продължил в
един кратък период от време- до изчерпване на заложената суровина, и в същото
заключение вещото лице изрично е подчертало, че бракът от 23.7кг. е характерен
само за началния момент, в който машината се привежда в режим на работа, това
количество рязко намалява в случаите на смяна на размера, а тогава, когато се
установи стабилен режим на работа и работният процес не се прекъсва, може да се
произведе неограничено количество годна продукция. За режима, по който
производственият процес е протичал на практика в релевантния за делото период
от около 7 месеца обаче други данни, освен показанията на св.П, че в първия
момент, когато машините пристигнали, започнали проблеми, и показанията на св.Г,
че е бил търсен за решаване на проблеми с машините, не са събрани;
-протоколът за брак, съставен от „***”ООД, се отнася само
за две конкретни от около 30 осъществени в релевантния период доставки, тъй че
от него не могат да се правят генерални изводи за качеството на продукцията по
останалите доставки. Отделно от това, видно е от този протокол, че основната
сочена причина за негодност на стоката по двете доставки, е неправилното и лошо
съхранение при транспортиране, а от показанията на св.Б. и св.Р се установи, че
стоката е била получавана и превозвана от техни шофьори, поради което тази
причина не касае брака от производството. Също така следва да се отчете
обстоятелството, че протоколът за брак е съставен по време, за което св.Б. ***2.07.08г.,
че когато камионът им отишъл да товари стока се оказало, че не получили такава,
защото *** са се скарали и че после сам е преговарял неколкократно с Б.И. за
откупуване на машините за производство, за да започне такова- т.е. към момента,
като ***и ***на „***”ООД свидетелят е имал интерес по този начин да упражни
натиск върху ответното дружество, който би могъл да повлияе благоприятно за
неговото дружество в създалата се ситуация;
-показанията на св.И. е за малко количество брак, но то е
лишено от конкретност и заинтересувано, така че от него изводи в насока на това
какво е било количеството брак от производството, не могат да се направят;
- в резултат на това, съдът намира, че единствената цифра
на която може да се даде вяра, макар и страните да са възразявали срещу нейното
посочване от вещото лице като чисто теоретична, е тази на обичаен за подобни
производства брак от 5%, при липса на установен за тях стандарт, както и при
наличие на технологични особености на производствения процес, които неизбежно
налагат неговото прекъсване по една или друга причина /профилактика на
машините, спиране на ток, смяна на размерите и т.н./, което, при произведено
*** за 2006г. и 2007г. от общо 34 527.35кг. /вж. закл. на в.л. Б/,
означава 1726.37кг. обичаен производствен брак. В подкрепа на такъв извод е и
съпоставката на общото количеството реализирана продукция по отчета за продажби
на стр.276 от дело №1, изготвен от ищеца, към който при прибавяне на така
определеното количество брак, се получава цифра /34 487.76кг.=10694.409кг.+21310.13кг.
+641.25кг.+115.60, при изключване на цифрата 1232, фигурираща под въпрос и
неотнесена към никой от редовете по-горе в отчета/, много близка до
установеното като общо произведено за 2006г. и 2007г. ***.
Но както съдът вече посочи принципно в изводите си, това,
което евентуално е съставлявало брак от производството, не би могло да бъде
реализирано, та и сумата от отчитане на продажбите за него да е отразена в
справките, твърдяни като вноски за дял от дружеството на ответника, поради което
горното няма никакво значение за изхода на спора.
С изложеното съдът е изчерпил изцяло твърденията и
възраженията на страните по очертаните спорни между тях обстоятелства, поради
което следва да се върне отново към релевантния за спора въпрос какъв дял от
сумите по събраните по делото справки може да се счете за такъв от внесени в
дружеството плащания за продадена стока, по който въпрос следва да се вземат
предвид заключенията на в.л. Ш и в.л. Б, с които е установено, че:
- Стойността на фактурираното от „***”ООД на „***”ООД в
периода 24.01.06г.-28.04.06г. *** от 2924.20кг. възлиза на общо 12741.68лв., с
включен ДДС.
За количеството съдът цени цифрата, посочена в т.3 от
констативната част на заключението на в.л. Ш /вж.стр.461/, а не 2924.10кг.,
както погрешно е отразено в таблицата на стр.464 от заключението на в.л. Б, в
която количеството на стоката по ф-ра №831/24.01.06г., вместо 626.10кг., както
е по фактурата /вж.стр.67 от дело №1/, е отразено погрешно като 626кг., с
каквато невярна цифра е посочено в приложената на стр.283 от делото справка;
-фактурираното от „***”ЕООД на ***”ООД в периода 23.06.06г.-31.01.07г. ***
от общо 21310.13кг. е със стойност от общо 125794.52лв., с включен ДДС /111
233.936лв.+14560.578лв./, а фактурираните за периода 30.06.06г.-31.12.06г.
пликове от 308.072кг. са на стойност от общо 2222.94лв., с включен ДДС, или
общо суми от продажби на *** и пликове в размер на 128 017.46лв.
Не се вземат предвид продажбите от февруари и техните
стойности по заключенията, доколкото този месец е извън релевантния за делото
период, както и защото се установи, че издадените от него три фактури не са
платени от „***”ООД, поради което е налице разлика в цифрата, сочена от съда и
цифрите, посочени в заключенията на в.л. Ш и в.л. Б, като в сумата от
129642.02лв. от заключението на в.л. Ш е включена фактура №28/24.02.07г. за
3847.50лв., без да е взета предвид стойността на фактурираните пликове, а в
сумата от 131 864.96лв. от заключението на в.л. Б е взета предвид както
описаната фактура, така и фактурираните пликове, което води до разлика в
стойностите по двете заключения;
-макар и да се установи, че освен продажби на „***”ООД,
ищецът е осъществил в релевантния за делото период продажби и на още
10341.18кг. продукция на ответното дружество, във връзка с тези продажби не се
събраха никакви доказателства, които да подкрепят извод, че сумите по тях са
били получени от ищеца и внесени в ответното дружество, тъй че, остойностени по
начина съгласно заключението на в.л. Ш- по средна продажна цена от 5.91лв. с
вкл. ДДС, който съдът напълно възприема, доколкото тази цена е извлечена от
реално осъществените за същия период от време продажби на стока от „***”ЕООД, в
размер на сума от 61116.37лв., да бъдат третирани като фигуриращи в справките
или ПКО, които са издадени за периода, съответно- за тях да се смята, че е
налице основание да бъдат задържани, като съставляващи суми на отчетени
продажби, каквото е възражението на ответника. В подкрепа на този извод на съда
се явява и обстоятелството, че ако бъдат взети предвид и прибавени към
установената като реализирана от фактурирани продажби сума от
128 017.46лв., те биха дали сума от 189 133.83лв., която надхвърля с
48 834.88лв. установената като общо внесена в дружеството за същия период
от ищеца сума от 140 298.95лв. При извършване на това сравнение, изготвеното за
целта заключение на в.л. Ш не може да бъде ползвано директно, защото с него
съпоставката е извършена за цялото време на справката, а за периода преди
17.05.06г. съдът установи, че вносът на сумите е осъществяван във връзка с
отношения по осъществявана съвместна дейност между ищеца и ”***”, които не са
предмет на това дело;
-съпоставимост между отразените в справките суми,
издадените ПКО и фактурираните продажби не може да се установи.
Поради горното, конкретният цифров израз на извода на
съда за частично доказване възражението на ответника, че сумите по справките
съставляват отчетени от ищеца продажби на стока на ответното дружество, изглежда по следния начин:
-отчитани суми от продажби на стока на „***”ООД-12741.68лв.,
от време, предхождащо осъществяваната от ищеца и ответника съвместна дейност-
преди 17.05.06г., няма отношение към спора по делото и не съставлява основание
за задържане на такива суми от „***”ЕООД;
-за сумата от общо 128017.46лв. от продажби на *** и
пликове, фактурирани от „***”ЕООД, за които се установи, че реализацията е
осъществявана от ищеца, а стойността на стоката е отчитана в дружеството,
следва да се счита, че за ответното дружество е налице основание да задържи
тези суми, в каквато насока е възражението му;
-установената като съставляваща стойност на отчетени в
дружеството продажби за периода 23.06.06г.-31.01.07г. сума от
128 017.46лв., сравнена със сумата на установените като общо направени в
дружеството от ищеца за този период вноски с това решение, в размер на
140 298.95лв., дава разлика от 12 281.49лв., за които ответникът не
установи наличие на твърдяното основание за задържане - че съставляват стойност
на продадена от ищеца стока на дружеството.
VІ. В частта за разноските.
И двете страни претендират разноските в производството.
Ищецът е направил в производството разноски в размер на
14150.50лв., от които :
-по дело №1: 3394лв.- ДТ за производството /стр.3-при
завеждането, стр.310-при увеличението/, 8лв.-ДТ за издаване на обезпечителни
заповеди и съдебно удостоверение /стр.15,стр.322,стр.374/, 1200лв.- изплатен на
адв.Р. хонорар /стр.23/, 1750лв.-изплатени хонорари на вещи лица
/стр.138,стр.300,стр.373,стр.381, стр.415, стр.416, стр.417/;
-по дело №2: 58.50лв.-ДТ за издадени преписи и копия
/стр.30,стр.45,стр.67/, 7500лв.-изплатен на адв.М. хонорар/стр.80/;
-по дело №3: 240лв.-изплатен хонорар за вещо лице 200лв.
и депозит за призоваване на свидетел 40лв. /стр.40/.
С отхвърляне на предявените искове като неоснователни, на
основание чл.64,ал.1 от ГПК/отм/ във вр. с пар.2,ал.1 от ПЗР на ГПК, разноски
на ищеца не се следват, поради което не се присъждат.
Ответникът е направил в производството разноски в размер
на 2138.70лв., от които:
-по дело №1: 6лв.-ДТ за издадени съдебни удостоверения/стр.20,стр.38,стр.210/,
4.60лв.-ДТ за преписи /стр.307,стр.377/, 10лв.-ДТ за призоваване на свидетел
/стр.410/, 1000лв.-изплатен на адвокатско дружество „П.” от уговорен 2000лв.
хонорар /стр.25,стр.26/, 500лв.-изплатени хонорари за вещи лица /стр.149,стр.382,стр.414/;
-по дело №2:18.10лв.-ДТ за издадени преписи и съдебни
удостоверения /стр.9,стр.10,стр.15,стр.23/;
-по дело №3: 600лв.-изплатени хонорари за вещи лица
/стр.151,стр.156/.
С отхвърляне на предявените от ищеца искове като
неоснователни, на основание чл.64,ал.2 от ГПК/отм/ във вр. с пар.2,ал.1 от ПЗР
на ГПК, на ответника се следват направените в производството разноски, които
ищецът трябва да му заплати.
Воден от тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на Д.А.П., ЕГН **********,***, срещу „***”ЕООД, ***, за
заплащане на сумата от общо 84462лв.,
състояща се от направени в ответното
дружество на дати и в размери вноски,
както следва:
15000лв.- на 22.12.06г.; 8000лв.-на 23.03.06г.; 2000лв.-
на 23.03.06г.; 1000лв.- на 29.03.06г.; 4000лв.- на 29.03.06г.; 1000лв.- на
31.03.06г.; 5100лв.- на 28.04.06г.; 2000лв.- на 01.05.06г.; 68лв.- на
19.05.06г.; 1000лв.- на 05.06.06г.; 330лв.- на 05.06.06г.; 5000лв.- на
05.06.06г.; 100лв.- на 12.06.06г.; 82лв.- на 13.06.06г.; 2000лв.-на 12.07.06г.;
980лв.- на 13.07.06г.; 150лв.- на 13.07.06г.; 6000лв.- на 17.07.06г.; 484лв.-
на 18.07.06г.; 2648лв.- на 20.07.06г.; 6320лв.- на 18.10.06г.; 10000лв.- на
01.11.06г.; 780лв.- на 06.12.06г.; 3500лв.- на 10.01.07г.; 6620лв.-15.01.07г.;
300лв.- на 31.01.07г.,
по силата на постигнато в края на 2005г. с управителката
и едноличен собственик на капитала на дружеството Х.И. устна уговорка да бъде
приет за ***при равни права с прехвърляне на дружествени дялове с ликвидационна
стойност равна на направените вноски и за назначаването му за ***на
дружеството, което не било изпълнено от противната страна,
като част от
направени на същото основание вноски
за обща сума от 258 789.67лв., от която: 232 589.67лв.-вноски,
направени в периода от 22.12.05г.-28.11.06г., в размери и по дати, съгласно
справка на стр.7 от исковата молба, съставляваща неразделна част от това
решение; 26 200лв., като сбор на вноски от: 06.12.06г.-за 780лв., 22.12.06г.-за
15000лв., 10.01.07г.-за 3500лв., 15.01.07г.-за 6620лв. и 31.07.07г.-за 300лв.
Осъжда Д.А.П., ЕГН **********,***, да заплати на „***”ЕООД, ***,
сумата от 2138.70- две хиляди сто тридесет и осем лева и седемдесет стотинки-
разноски в производството.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Пловдивски
апелативен съд в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
Окръжен съдия: