Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 470/17.07.2023 г.,
гр.Монтана
В името на народа
Административен съд Монтана, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди двадесет и трета година,
в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар Димитрова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 431/2023 г.
по описа на Административен съд Монтана
Производството по делото
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Р.А.В. ***,чрез пълномощника адв.С., против решение № 142/18.05.2023 г., постановено по АНД № 20231630200447/2023 г. по описа на РС Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0996-000498/27.03.2023 г., издадено от началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с което на касатора е наложено административно наказание за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от същия закон - глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
В жалбата и в с.з. пълномощникът на касатора твърди, че съдебният акт на въззивната инстанция е неправилен и необоснован. Излага твърдения, че решението е необосновано, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като „в решението липсва изобщо изложение на фактическата обстановка, такава каквато би следвало съдът да приеме за установена въз основа на събраните по делото доказателства.Въпреки това си задължение, съдът формално е посочил, че нарушението е установено въз основа на събраните доказателства, като е обсъдил само част от свидетелските показания, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. на практика липсват мотиви относно фактическата обстановка…което е довело до неправилно приложение на материалния закон..не става ясно защо установеното е квалифицирано като нарушение по чл.103 ЗДвП..“ Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не изразява становище по жалбата. Като за прецизност следва да се обърне внимание на въззивния съд, че с разпореждане І№502от 10.04.2023 г. съдия докладчикът правилно е посочил администратинонаказващия орган- началник сектор ПП Монтана, но впоследствие не е проследил и в хода на съдебното производство като такъв неправилно е призован сектор“Пътна полиция“ ОД на МВР Монтана, на който е изпратен и препис от касационната жалба..
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав на АС Монтана намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на обжалване пред Районен съд Монтана е било наказателно постановление № 23-0996-*********.03.2023 г., издадено от началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с което на касатора е наложено административно наказание за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от същия закон — глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Административнонаказателната отговорност на В. е ангажирана за това, че на 11.03.2023 г. в 04.10 часа, по РП ІІ-81 км 102 с посока на движение от гр.Лом към гр.Монтана е управлявала л.автомобил БМВ Х6, с рег.№ СВ 6613 ТА, като не се е подчинила при опит да и бъде извършена полицейска проверка и продължила движението си по РП І—81 с посока на движение към гр.Берковица, като е спряна повторно от автопатрул на РУ Монтана в района на км.100+000, като отказва да предаде документите си, или осуетява извършването на проверка от органите за контрол, с което виновно е нарушила чл.103 от ЗДвП. За което на Р.А.В. е съставен АУАН серия GA № 815542/11.03.2023 г. След което на 27.03.2023 г. е издадено оспореното в настоящото производство НП № 23-0996-000498 от началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с което на касатора е наложено административно наказание за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от същия закон - глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
При така установените факти, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени и издадени от компетентен орган, административно наказателното производство е проведено в сроковете, предвидени в ЗАНН и при спазване на процесуалните правила. Приел е също, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на В., че административнонаказващият орган е дал правилна правна квалификация на деянието, като е посочил правилно и кореспондиращата с нея санкционна норма. В решението са посочени взаимно изключващи се мотиви, веднъж в решението се сочи, че “ Установява се по категоричен начин, че жалбоподателката В. е спряла на посоченото място при подадения от контролните органи сигнал със стоп палка….след което се качила в автомобила и потеглила, без да и бъде разрешено, с цел осуетяване на проверката..“, т.е не става ясно в какво всъщност се изразява изпълнителното деяние, като се сочи за нарушение по чл.103 ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“, т.е дали не е спряла или не е изпълнила дадените и указания, още по-малко е ясно защо се сочи и в АУАН и в издаденото НП, а и в решението на съда се сочи, „ опитала да осуетила полицейска проверка..“.
Предвид което касационното възражение за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като „ в решението липсва изобщо изложение на фактическата обстановка, такава каквато би следвало съдът да приеме за установена въз основа на събраните по делото доказателства..“, очевидна неяснота при постановяване на съдебното решение, кое е изпълнителното деяние за което административнонаказаното лице следва да носи административнонаказателна отговорност, предвид формално посоченото в обжалваното съдебно решение, че нарушението е установено въз основа на събраните доказателства, без да е ясно кое е всъщност нарушението, че не спира или, че не изпълнява указанията и какви са били указанията. Настоящият съдебен състав намира, че тази неяснота и противоречие представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства възможността да се установи какво всъщност е нарушило лицето, какво безспорно е установено в съдебното производство и въз основа на установена фактическа обстановка как е формирана действителната воля на съда. Липсата на мотиви представлява съществено процесуално нарушение на районния съд съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, доколкото препятства проверката на касационната инстанция, която не може да замести липсващите мотиви на районния съд със своите съображения, тъй като би лишила страните от двуинстанционното разглеждане на административнонаказателното дело. Ето защо това е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд по отношение на наложеното наказание от обжалваното наказателно постановление.
По тези съображения, касационният състав намира, че жалбата против решението, с която се потвърждава наказателното постановление за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за разглеждане от друг състав, който да обсъди всички факти и обстоятелства въз основа на които да постанови своето решение.
Предвид изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено при новото разглеждане на делото.
Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63 в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 142/18.05.2023 г., постановено по АНД № 20231630200447/2023 г. по описа на РС Монтана,
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Монтана, като съобрази дадените указания за тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: