№ 55
гр. С., 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Неделчева
Членове:Андон Г. Миталов
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Я. Вл. П.
като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231800600343 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е
образувано по въззивна жалба от подсъдимия С. О. Ч. чрез неговия защитник
а. Ч. от См. АК против присъда № 1 от 23.03.2022 год., постановена по н.о.х.д.
№ 28/2018 год. по описа на Районен съд - гр.С..
С посочената присъда, подсъдимия С. О. Ч., с ЕГН: **********, роден
на 24.10.1980 г. в гр. Д., обл. С., българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, неосъждан, с постоянен адрес: с. Г., общ.
Д., обл. С., и настоящ адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. 20, вх. Д, ет. 3, ап. 81, е
признат за виновен за това, че на неустановени дати през периода 01.01.2013
г. до 16.12.2015 г., в къща, находяща се на ул. „В.“ № 3, гр. К., обл. С., с
няколко деяния, които осъществяват поотделно състав на престъпление по чл.
149 НК, извършени са през непродължителен период от време при една и съща
фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без
съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години К. В. Р., с ЕГН:
1
**********, изразяващо се в опипване на гърдите и гениталиите, като
деянието е извършено чрез използване на положение на зависимост на
пострадалата от него, изразяващо се в съжителство на семейни начала с
майката на К. Р. през този период, поради което и на основание чл. 149, ал. 2,
т. 4, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК при условията на чл. 54 НК му е
наложено наказание лишаване от С. в размер на три години.
Със същата присъда подсъдимият С. О. Ч. бил признат за виновен и в
това, че на неустановени дати през периода 01.01.2013 г. до 01.07.2016 г. в
къща, находяща се на ул. „В.“ № 3, гр. К., обл. С., с няколко деяния, които
осъществяват поотделно различни състави на престъпление по чл. 151 НК,
извършени са през непродължителен период от време при една и съща
фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
се съвкупил с К. В. Р., с ЕГН: **********, както следва:
- на неустановени дати през периода 01.01.2013 г. до 16.12.2015 г., в
къща, находяща се на ул. „В.“ № 3, гр. К., обл. С., се съвкуплявал с
ненавършилата 14 години, К. В. Р., с ЕГН: **********, чрез използване на
положение на зависимост на пострадалата от него, изразяващо се в
съжителство на семейни начала с майка на К. Р. през този период, и
извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК - престъпление по чл.
151, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 НК;
- на неустановени дати през периода от 16.12.2015 г. до 01.07.2016 г. в
къща, находяща се на ул. „В.“ № 3, гр. К., обл. С., се съвкуплявал с
непълнолетната К. В. Р., ЕГН **********, чрез използване на положение на
зависимост на пострадалата от него, изразяващо се в съжителство на семейни
начала с майката на К. Р. през този период, и извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 НК - престъпление по чл. 151, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1
НК, поради което и на основание чл. 151, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 и ал. 3 НК при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание
лишаване от С. за срок от 5 години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК му било определено едно общо и най-
тежко наказание в размер на 5 години, което да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 59 НК му било приспаднато времето, през което е бил
2
задържан под стража, както и времето през което е бил с МНО домашен арест.
Подсъдимият С. Ч. е осъден да заплати сумата от 50 000 лева на К. В. Р.,
с ЕГН: **********, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от престъпленията, ведно със законната лихва, считано
от 01.01.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2000 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
В тежест на подсъдимия са възложени и сторените в двете фази на
наказателното производство разноски.
Във въззивната жалба, депозирана от адв. Ч., се твърди, че атакувания
съдебен акт следва да бъде отменен като постановен при допуснато
нарушение на материалния закон, изразяващо се в неговото неправилно
приложение, а подсъдимият да бъде оправдан. В допълнението към
въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд еднопосочно е
анализирал показанията на свидетелите, които страдат от противоречия
относно времето и мястото на извършените деяния. Изразява се съмнение в
достоверността на изложеното от пострадалата, тъй като нелогично е
свидетелката М. Д. майка на пострадалата, да не се е будила при случилото се,
още повече че вратите на стаите са били отворени заради състоянието на
малката сестра на пострадалата - страдаща от бронхиална астма. Според
защитника липсва обективен, критичен анализ на показанията на пострадалата
- предвид системната употреба на алкохол и марихуана и поради това, че по
данните от свидетелите в миналото е била хващана, че лъже. Защитникът
посочва, че подсъдимият е работил като охранител в казино на нощни смени и
не се е намирал в дома си във времето, в което се твърди да са извършвани
блудствените действия - вечер. Напълно се отрича като неправдоподобен
изводът, че подсъдимият е извършвал блудствени действия на морето, в
присъствието на майката на пострадалата и на свидетелката Д.. На следващо
място се развива становище за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като делото е разгледано от незаконен състав.
Сочи се, че същият съдебен състав, прекратил съдебното производство по-
рано, е постановил осъдителната присъда, което е недопустимо поради вече
изградено вътрешно убеждение по предмета на делото.
В съдебното заседание пред въззивния съд представителят на Софийска
окръжна прокуратура изразява становище, че постановената присъда е
3
правилна и законосъобразна, основана на обективно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. По повод възраженията на защитника
посочва, че деянията са извършени в момент, когато пострадалата е била сама
в дома си, което обяснява неведението на майката относно случилото се.
Намира, че назначената от въззивния съд съдебна психиатрична и
сексологична експертиза следва да се изключи от доказателствената
съвкупност, тъй като вещите лица са извършили анализ на доказателствата,
надхвърляйки своята компетентност. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К. Р. - адв. Л.,
счита, че приетата от въззивния съд СПСЕ заслужава внимание относно
„качествата на педофилите“, тъй като изяснява значими данни относно
личността на подсъдимия - във връзка с негово влечение към пострадалата,
което е било прикрито зад образа на грижовен родител. Счита, че
последвалите събития - отказ на пострадалата да общува с подсъдимия,
самонараняване и употреба на алкохол и марихуана, сочат, че разказът на
пострадалата за събитията отговаря на действителността. Обръща внимание,
че подсъдимият е заявил пред баща си: „не съм го погледнал аз, а хората ми
казват, че то (детето - пострадалата) ме харесва”, като по този начин се опитал
да отрече намеренията си. Повереникът се солидаризира с прокурора, че
изготвената във въззивното производство експертиза е негодна, но акцентира
върху частта, в която обсъждат гласните доказателства по делото. Счита, че
свидетелските показания, вкл. на пострадалата, са напълно последователни и
устойчиви, а промени търпят единствено обясненията на подсъдимия. Моли
присъдата да бъде потвърдена изцяло.
Защитникът - адв. Ю. С., поддържа подадената въззивна жалба, като
счита, че присъдата е неясна и изпълнена с противоречия. На първо място
намира, че обвинението е негодно поради липса на посочване от коя дата са
реализирани деянията, а също и по кое време на денонощието е осъществена
престъпната деятелност. Счита, че подсъдимият не е извършил вменените му
престъпления, тъй като в противен случай живеещите в същия дом, на същия
етаж - майката на пострадалата и другото нейно дете, биха могли да научат, че
подобно посегателство е извършено. Във връзка със ситуацията, в която
пострадалата се е заключила в банята твърди, че не се е скрила уплашена от
подсъдимия, а е била под влияние на наркотик - марихуана. По повод приетата
от въззивния съд експертиза намира, че вещите лица са извършили напълно
4
адекватен анализ и са дали компетентен отговор на поставената задача, като са
установили, че подсъдимият няма педофилски наклонности. На следващо
място сочи, че обвинителната теза е разколебана поради необяснимия факт, че
хименът на пострадалата не е бил разкъсан, което е потвърдено от
заключението на съдебномедицинската експертиза, следователно липсват
данни за извършено посегателство против личността на пострадалата.
Оспорва достоверността на показанията на свид. Л. М., която е участвала и
като свидетел по бракоразводното дело на подсъдимия. Оспорва като
непотвърдени и отправените от подсъдимия предложения за интимни
контакти към приятелки на пострадалата и на бившата му съпруга (свид. М.
Д.). Аргументира се теза за недобросъвестност на свид. М. Д. която без
разрешение е извела детето извън България, без да спазва постановеното
съдебно решение. По-нататък пространно се оспорват поддържани от
държавното и частното обвинение теза поради неяснота в кой момент от
денонощието са осъществени инкриминираните деяния, за което не са събрани
и никакви конкретни доказателства, заслужаващи доверие. С тези аргументи
защитникът моли присъдата да бъде отменена поради изначална негодност на
обвинението - допусната грешка в правната квалификация, дадена от
прокурора (била посочена ал. 3 НК, която липсвала); неяснота относно
периода на осъществената деятелност, разминаването във времевия
промеждутък относно обвинението по чл. 152 НК и това по чл. 151 НК
(вероятно се имат предвид обвиненията по чл. 149 НК и чл. 151 НК). Предвид
аргументираната липса на годни преки и косвени доказателства относно
твърдяното престъпление, защитникът поддържа искането за отмЯ. на
присъдата.
Подсъдимият С. Ч. в лична защита заявява, че не разбира каква е
причината срещу него да се води наказателно производство. Смята, че
отношенията в семейството му са били нормални по време на коледните
празници, но са се влошили, когато е изпитал затруднения да осигури
квартира в М..
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан. Не се
признава за виновен, като заявява, че ще продължи да работи и да спазва
закона.
Софийският окръжен съд, след като прецени изложените в жалбите
5
доводи и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери следното:
Фактическата обстановка от значение по делото е изяснена в
необходимата степен от първоинстанционния съд. По делото са събрани
доказателства, от значение за правилното му решаване, в необходимия обем,
при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им.
Безспорно са установени фактите, включени в предмета на доказване, като въз
основа на тях са направени правилни фактически изводи. Поради това
въззивната съдебна инстанция като цяло възприе фактическата обстановка,
установена от Районен съд - С.. Фактическите констатации, изложени в
мотивите на присъдата са изградени въз основа на подробен и логично
издържан анализ на доказателствената съвкупност, а именно: гласни
доказателства (обсъдени по-долу в изложението): показанията на свидетелите
К. В. Р., М. Т. Д. Л. Г. М., М.на Д. П., В. Е. М., Т. С. Д., Р. Ч., Б. Б., Г. Ч.
(депозирани пред въззивния съд), частично от обясненията на подсъдимия С.
О. Ч.; заключенията на изготвените и приети експертизи: заключението на
съдебно-медицинската експертиза (л. 87 от ДП); заключението на
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на свид. К. Р.
(л. 72-81 от ДП), заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подс. Ч. ( л.91-99 от ДП); писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: заявление - л. 3 ДП;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние - л. 26
ДП; протокол за уведомяване на пострадал - л.50 ДП; протокол за доброволно
предаване - л.66 - 67 ДП; становище - л. 69 - 70 ДП; справка за пътуване на
лице - л.116; справка от мобилните оператори - л. 117- 122; протокол за
доброволно предаване - л.123 ДП, удостоверение за раждане, л. 124-125 ДП;
справка за съдимост на подсъдимия - л.139 ДП; характеристична справка, л.
143 - 144 от ДП; решение по гр.д. № 158/2008 г. по описа на РС - гр. К. - л.221-
225 от н.о.х.д; заповед за ползване на отпуск за отглеждане на дете до 2-
годишна възраст за свид. Ч. - л. 215 от ДП; определение за одобряване на
съдебна спогодба по гр.д. № 177/2019 г. по описа на РС - гр. К. - л.273-274 от
н.о.х.д.; удостоверение за раждане (л.304 от н.о.х.д.).
При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред
първата инстанция наказателно производство доказателства, настоящата
съдебна инстанция не намери основания за промЯ. на установената от
6
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
От фактическа страна:
Пострадалата свидетелка К. В. Р., конституирана като частен обвинител
и граждански ищец в производството, е родена на 16.12.2001 г. в гр. С..
Родителите на свид. Р. - свид. М. Т. Р. и В. Р. Р. имали сключен брак, който бил
прекратен през 2009 г. След прекратяването на брака между тях свид. К. Р.
останала да живее със своята майка в гр. К., ул. „В.“ № 3, където обитавали
втория етаж от триетажна къща. На първия етаж живеело семейството на
вуйчото на свид. Р., а на третия - нейните баба и дядо по майчина линия.
През 2009 г. чрез интернет сайт за запознанства свидетелката М. Д. се
запознала с подсъдимия С. Ч., с когото първоначално контактували
дистанционно. Известно време след това започнали да се виждат и да
поддържат връзка. След около 2-3 месеца срещи с подсъдимия свидетелката
Д. го запознала с дъщеря си свид. К. Р.. Около пет месеца след началото на
връзката им подсъдимият Ч. се пренесъл да живее в дома на свид. Д. където тя
отглеждала дъщеря си. Преди той да се нанесе да живее в дома им, свид. Р. го
виждала няколко пъти. Отношенията в семейството били добри, подсъдимият
се грижел за свид. Д. и нейната дъщеря.
На 25.02.2011 г. от съвместното съжителство между подсъдимия и свид.
Д. се родила М. С. Ч.. Свид. Д. отглеждала детето М. до навършване на една
година и два месеца, след което се върнала на работа. В периода от м. март до
м. септември 2012 г. за детето се грижела майката на подсъдимия - свид. Р. Ч.,
която в този период живяла в дома на семейството, като била настанена в хола.
Свид. Р. имала собствена стая, в която имало легло и за нейната сестра М.,
която заради здравословното си състояние (страдала от бронхиална астма)
спяла основно при родителите си.
В този период подсъдимият работел като охранител в казино на нощни
смени с график две нощи работа, две нощи почивка. За да не продължава да
работи на този график подсъдимият, двамата със свид. Д. решили да отворят
магазин за обувки в гр. К., като за финансирането на дейността изтеглили
кредити. Подсъдимият започнал да работи в магазина. Общото дете на
подсъдимия и свид. Д. - М., започнало да посещава детско заведение, но тъй
като често боледувало, се налагало от време на време да идва да го гледа
майката на подсъдимия свид. Ч..
7
В началото на съвместното им съжителство отношенията между
подсъдимия и свид. К. Р. били нормални, той проявявал заинтересованост към
нейния живот, приятелската среда и учебните занимания, като вземал активна
роля в нейното възпитание.
Постепенно от началото на 2013 г. отношението на подсъдимия към
свид. Р. се променило и той започнал да прави намеци със сексуален подтекст,
насочени към нея и да намира предлози да я докосва по различни части от
тялото. Свидетелката Р. изпитвала притеснение от това и обяснила на
подсъдимия, че не и е приятно, но той не ги преустановил, а зачестил проявите
на такова поведение. Един от случаите на настоятелно поведение от страна на
подсъдимия в тази насока бил когато той и свид. Р. били сами вкъщи, той я
притиснал на дивана, но тъй като свид. Д. се прибрала, той бил принуден да
преустанови действията си.
При друг случай свид. Р. се оплакала от болки в гърба и подсъдимият
предложил да и направи масаж, който отложил за вечерта. След като свид. Д.
си легнала, подсъдимият Ч. завел свид. Р. в хола, накарал я да легне на дивана
с лице надолу, след което започнал да и прави масаж. Постепенно започнал да
опипва гърдите и гениталиите и. Свид. Р., разбирайки нередността на
случващото се, няколко пъти помолила подсъдимия да спре тези действия и се
опитала да се измъкне, но заради упражнената от последния физическа сила,
не успяла. Въпреки нейните молбите, подсъдимият продължил да докосва
гениталиите и още няколко минути, след което напуснал стаята.
През следващите няколко месеца, подсъдимият Ч. продължил с
блудствените действия. В моменти, в които оставал насаме със свид. Р. в дома
им, докосвал тялото, гърдите и гениталиите, като показвал недвусмислено, че
е привлечен сексуално от нея. С времето подсъдимият Ч. ставал все по-
настоятелен, като игнорирал всички откази, възражения и молби на
свидетелката Р. да не го прави. Блудствените действия били извършвани често
- през вечер или поредни вечери и продължили за период от около шест
месеца. Такива били извършени от страна на подсъдимия и по време на
семейна почивка в морски курорт през 2015 г. Тогава подсъдимият се
възползвал от момент, в който свид. Р. била в морето, влязъл във водата,
хванал крака и и го сложил в банския си.
След тези случаи подсъдимият започнал да обяснява на свид. Р., че е
8
много хубава и е готова да има сексуален контакт, като я убеждавал да го
направи с него, но свид. Р. недвусмислено отказвала. С цел склоняването на
свид. Р. към сексуален контакт, подс. Ч. започнал да я манипулира като и
говорел, че не се чувства добре в дома им, че свид. Д. не желаела да има
сексуални контакти с него, поради което ако свид. Р. не направи нещо в тази
насока, той щял да си тръгне. Едновременно с това и вменявал чувство за
вина, като твърдял, че тя ще е причината, нейната сестра да расте без баща, а
майка и ще остане сама. Тези внушения и закани за напускане на семейството,
оказали въздействие върху свид. Р. и тя била обзета от съмнения, че заради нея
майка и ще остане отново без мъж, а сестра и - без баща. Изпитвала страх, че
напускането на семейното жилище от страна на подсъдимия може да доведе
свид. Д. до депресивно състояние.
В този период свид. Р. била все още малолетна и била първа смЯ. на
училище. Един ден подсъдимият се прибрал вкъщи през деня, тъй като знаел,
че свид. Р. се е прибрала от училище. За пореден път започнал да я убеждава
да има сексуален контакт с него. Двамата били в нейната стая. Свид. Р. се
съпротивлявала, но подсъдимият я принудил да легне на леглото, притиснал я
с тялото си, така че да не може да стане и разтворил краката и. Започнал да
опипва гениталиите и с ръце, след което съблякъл долната част на нейното
тяло. Свид. Р. го молила да спре, но подсъдимият вкарал пръстите си във
вагината и, а след това проникнал и с половия си член във влагалището и. До
този момент свид. Р. не била имала сексуални контакти и проникването и
причинило болка. До разкъсване на девствената ципа не се стигнало поради
физиологичните особености на тялото на свид. Р. (съгласно заключението на СМЕ).
След приключване на контакта, свид. Р. се разплакала, влязла в банята и с
помощта на ножче направила порезни рани в областта на бедрата.
В следващите месеци подсъдимият продължил да се съвкуплява с
малолетната свид. Р.. Обикновено се прибирал вкъщи, когато знаел, че тя ще е
сама. Тъй като свид. Р. винаги отказвала да осъществи сношение с него, той
оказвал психологически натиск върху нея, за да преодолее съпротивата и.
Често свид. Р. се затваряла в банята, откъдето го молела да си тръгне, като
понякога успявала да го убеди. В други случаи обаче подс. Ч. я заблуждавал,
че иска само да поговорят, а когато тя отключела вратата я сграбчвал и
осъществявал полов акт с нея. Подсъдимият Ч. не ползвал предпазни
средства, еякулирал върху различни части от тялото на свид. Р.. Имало период,
9
в който тя не се чувствала добре, повръщала често и изпитвала страх, че е
възможно да е забременяла, но впоследствие се оказало, че не е. Вечерите, в
които свид. Д. била вкъщи, подсъдимият Ч. отивал тайно стаята на свид. Р.,
опипвал тялото и гениталиите и, след което си тръгвал.
Половите сношения и блудствените действия на подсъдимия
продължили и след като свид. Р. навършила 14-годишна възраст - на
16.12.2015 г. Случвали се поне веднъж седмично, като през цялото време свид.
Р. изпитвала болка. Също така се отразили изключително негативно на
емоционалното състояние на свид. Р.. Тя се страхувала и срамувала да сподели
за случващото се с някой. Станала раздразнителна и агресивна. Започнала да
се затваря в себе си. Често заявявала на майка си, че подсъдимият е боклук или
че когато навърши 18 години ще им каже всичко и ще се махне. Тези промени
в поведението и направили впечатление на свид. Д. и тя многократно се
опитвала да проведе разговор с дъщеря си. Интересувала се дали има нещо
нередно в поведението на подсъдимия, но свид. Р. отричала. Междувременно
продължаващите съвкупления и блудствени действия влошавали психо-
емоционалното състояние на свид. Р.. Тя имала проблеми със съня, в резултат
на което закъснявала за училище и натрупала много отсъствия. Започнала да
употребява марихуана. Самонаранявала се, като с помощта на макетно ножче
порязвала части от тялото си - бедрата, ръцете и др., но избягвала откритите,
за да не забележат околните. След зарастване на порезните рани на тяхно
място останали множество белези.
През цялото време подсъдимият осъществявал непрекъснат контрол
върху социалния живот на свид. Р.. Интересувал се кои са приятелите ,
редовно проверявал телефонните обаждания и кореспонденцията в телефона
и. Изразявал негативно отношение към това тя да прекарва време с
приятелите си. При един от случаите, когато свид. Р. празнувала настъпването
на Нова година със свои приятели, отишъл да я прибере и тъй като се ядосал,
че е употребила алкохол, се отнесъл агресивно към две от момчетата в
компанията и към самата нея.
Междувременно дейността на стопанисвания от подсъдимия магазин не
се развила добре и това наложило на 01.07.2016 г. подсъдимият Ч. да замине
на работа във Ф. Р. Г.. Там първоначално работел в гр. М. при свид. Б., за малко
в гр. Б., след което отново се върнал в гр. М.. От там той звънял на свид. Р. по
10
телефона, когато знаел, че е сама вкъщи и обяснявал, че много му е тежко сам
и я молел да му изпраща снимки. Обикновено между тях възниквал конфликт
и прекъсвали разговора.
Притеснена от състоянието на дъщеря си, особено след като разбрала, че
употребява марихуана, свид. Д. направила няколко опита да я заведе на
консултация с психолог. След като свид. Р. категорично отказала, свид. Д. се
обърнала за помощ към своя близка - свид. Л. М.. Свид. Д. често контактувала
със свид. М. и двете имали приятелски отношения. Известно време след като
свид. Д. започнала да живее с подсъдимия, контактите и със свид. М. се
разредили. Свид. М. поканила свид. Р., да гостува в нейния дом с преспиване и
тя се съгласила, тъй като от малка била много привързана към свид. М.. Тя
гостувала в дома на последната в края на м. януари 2017 г. По време на
посещението двете си поговорили насаме и свид. Р. разказала за първи път за
извършените от подсъдимия спрямо нея блудствени действия и
осъществените сексуални контакти. Свид. М. повикала съпруга си свид. В. М.
и споделила с него тази информация, за да преценят какви действия следва да
предприемат. Тъй като свид. Р. настоявала нейната майка нищо да не разбира,
те съобщили на свид. Д. няколко дни по-късно.
Скоро след това свид. М. отново поканила свид. Р. на гости и я завела в
дома на нейна приятелка - свид. М.на П., която е психолог по професия. В
процеса на разговора, предразположена от двете жени, свид. Р. споделила и с
нея за преживяното. На въпроса на свид. П., защо не е разказала на майка си,
свид. Р. отговорила, че много се срамувала, тъй като се чувствала виновна, че
не е успяла да спре подсъдимия. Първоначално свидетелите Л. и В. М.и
споделили информацията с бабата и дядото на свид. Р.. Няколко дни след това,
свид. Л. М. уведомила и свид. Д. за случилото се. Тъй като свид. Д. била много
разстроена, жалба в полицията подал свид. Т. Д.. Свид. Д. веднага сменила
всички СИМ карти, ползвани от нея и децата, като по този начин прекъснала
контактите им с подсъдимия.
По силата на постигната между свид. Д. и подсъдимия Ч. спогодба по
гр.д. № 177/2019 г. по описа на РС - К. упражняването на родителските права
по отношение на малолетната М. С. Ч. било предоставено на свид. Д. като на
подсъдимия бил определен режим на лични контакти с детето и той бил
осъден да му заплаща ежемесечна издръжка.
11
От заключението на съдебномедицинската експертиза (л. 87 от ДП) е
видно, че след извършен преглед на пострадалата свид. К. Р. от в.л. д-р В. Т. се
установява елипсовидна девствена ципа с непълна щърбина на пет часа по
часовниковата стрелка. Съдебният лекар е уточнил, че така установената
девствена ципа позволява извършване на полов акт, без нейното разкъсване. В
разясненията в съдебното заседание пред първоинстанционният съд вещото
лице посочва, че по статистика 25% от жените са с подобно устройство на
химена, който се разкъсва едва при раждане. При самия преглед вещото лице е
установило, че няма разкъсване на девствената ципа и няма следи от
травматично увреждане.
От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза (л. 72-81 от ДП) се установява, че към момента на
освидетелстването свид. К. Р. е била на 15-годишна възраст, психически
здрава, не са установени данни за психически заболявания, личностова
патология или зависимост към психоактивни вещества. Според вещите лица
същата може да дава адекватни показания, които от психиатрична и
психологическа гледна точка са правдоподобни. Психологическите
изследвания на свид. Р. показват високи нива на стрес, тревожност, усещане за
заплаха. При разпита си в съдебно заседание пред първоинстанционния съд
вещите лица са разяснили използваната от тях методика, като уточняват, че
проведените тестове обхващат емоционалните преживявания в дълбочина и не
могат да бъдат манипулирани от изследваното лице съзнателно или при
инцидентна употреба на наркотично вещество марихуана. Установили са, че
умствено и общото психично развитие на свид. Р. отговаря на нейната възраст.
Според заключението на изготвената по отношение на подсъдимия Ч.
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 91-99 от ДП)
той е психично здрав, при него липсва синдром да зависимост към алкохол
или наркотични вещества, липсват качествени нарушения на съзнанието,
могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, психическото му състояние не се явява пречка за участието му
във всички фази на наказателното производство.
Подсъдимият С. О. Ч. е роден на 24.10.1980 г. в гр. Д., обл. С.. Той е
българин, български гражданин, неженен, безработен, неосъждан, със средно
образование, с постоянен адрес в с. Г., общ. Д., обл. С., с ЕГН: **********.
12
Налице са положителни характеристични данни за личността му, сдържан е
по характер и няма данни за извършени противообществени прояви.
Видно от справка от Търговския регистър (л. 87 от настоящото дело),
подсъдимият е управител и едноличен собственик на „М. И.” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „В.” № 3. От
приложена справка от Националния осигурителен институт (л. 123 от
настоящото дело) се установява, че в дружеството в различни периоди са били
наети общо четири лица, сред които подсъдимият С. О. Ч., който бил сключил
трудови договори за периодите 31.10.2013 г. - 23.05.2014 г.; 23.05.2014 г. -
16.06.2014 г.; 13.10.2014 г. - 20.11.2014 год.
По доказателствата:
Особеностите на настоящото производство и неговият предмет - така,
както е очертан с обвинителния акт, поставят в центъра на доказателствената
съвкупност показанията на свидетелката К. Р., пострадала от
инкриминираните деяния. Показанията на свидетелката К. Р. са единственият
източник на първични доказателства относно инкриминираната деятелност -
по отношение факта на престъплението, механизма на извършването му и
неговия автор. Това налага на съда да подходи изключително внимателно към
нейните показания - в значимите си части те се отнасят до факти от нейния
живота като дете (започват от периода, когато е била все още малолетна), като
случилото се засяга нейната чест и полова неприкосновеност - въпроси, които
неминуемо носят силен негативен емоционален заряд у свидетелката. На
следващо място, впечатленията на свидетелката Р. от поведението на
подсъдимия са оформени още в детска възраст (подсъдимият се е нанесъл в
нейния дом, когато е била на девет годишна възраст), като осъществените
спрямо нея действия също са извършени в периода на нейното съзряване като
личност, което разбираемо внася допълнително емоционално объркване у нея.
Съдът взе предвид също, че пострадалата е изпитвала множество
разнопосочни емоции спрямо случилото се - страх от подсъдимия (поради
осъществените от него вербални заплахи), известен срам от близките и
обществото (съвсем обяснимо, поради накърняване на основно човешко благо
- достойнството и половата неприкосновеност на личността), като не без
значение е, че престъпните посегателства са предхождани от системно,
продължително и целенасочено манипулиране на пострадалата към все по-
13
близък физически контакт с подсъдимия, макар и поднесен първоначално като
загриженост за нея и вейвине близките - нейната майка и сестра.
Отчитайки всичко това, въззивният съд намери, че показанията на
свидетелката К. Р. (тези, дадени в хода на съдебното следствие и приобщените
частично на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания от досъдебното
производство) се отличават с последователност и логичност. Показанията на
свид. К. Р. не съдържат неясноти, противоречия и не дават основание да се
допусне, че определени обстоятелства са преиначени. Въпреки изминалия
период от време, свидетелката изключително подробно и достатъчно ясно
разкрива преживяното от нея през инкриминирания период, както и в
предходните години, а също и последствията от това. Независимо, че у
пострадалата тегне психо-емоционална травма от случилото се, нейните
показания не търпят каквато и да било промЯ. в двете фази на наказателното
производство. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че не се
установяват основания за съмнение в правдивостта на показанията на свид. К.
Р. - вътрешната непротиворечивост, хронична последователност и липсата на
опровергаване на изложените от свидетелката обстоятелства дават основание
за кредитиране на показанията изцяло. Възраженията на защитника за
недостоверност на показанията на свидетелката са лишени от основание и
поради факта, че тези гласни доказателства са в пълен синхрон с други
свидетелски показания (свид. М. Д. Т. Д., Л. М., В. М., М. П.), които ще бъдат
обсъдени по-долу. Освен всичко гореизложено показанията на свидетелката са
константни и същите не се променят. Част от нейните показания са прочетени
в хода на проведеното първоинстанционно следствие поради липсата на
спомен на осн. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, като загубата на части от
спомените е естествено свойство на човешката памет, с трупането на
житейски опит едни спомени изместват детайлите по отношение на други по-
отдавнашни.
Не на последно място, експертното изследване по приетата от
първоинстанционния съд КСППЕ (от 72-81 от ДП) сочи, че поначало
пострадалата е в състояние да дава адекватни и правдоподобни показания
относно минали събития, като напълно категорично са отрекли хипотезата на
манипулиране на изследването от страна на свидетелката. Тук следва да се
отбележи, че напълно несъстоятелни са възраженията на защитника за
повлияването на пострадалата от алкохол или наркотици, което да е довело до
14
невъзможност да възприема правилно действителността или да дава годни и
достоверни сведения за минали преживявания - това правилно е отчетено от
първоинстанционния съд в изчерпателно изложените мотиви към присъдата,
позовавайки се на проведеното от психолог и психиатър експертно
изследване.
Внимателният прочит на показанията на свид. К. Р., съпоставени с
останалите гласни доказателства, опровергава защитната теза за изкривяване
на определени факти с цел злепоставяне на подсъдимия. Свидетелката
посочва, че в началото, когато отишъл да живее в нейното семейството,
отношенията им са били добродушни, не е имало каквито и да било дрязги,
като е полагал грижи както за нея, така и за нейната малката сестра. По-
нататък свидетелката разкрива детайлно, достатъчно точно относно времето и
мястото (предвид изминалия период от време и негативния емоционален
заряд, който носи преживяното) как подсъдимият е предприемал все по-
дръзки физически контакти под формата на масаж, докосване на всякакви
части от нейното тяло, а впоследствие и многократно съвкупление в рамките
на един-два пъти седмично. Разказът на пострадалата относно тези събития е
очертан в конкретни времеви рамки (започнали, когато била 11-годишна), като
продължили до заминаването на подсъдимия в чужбина, като от нея не би
могло да се изисква да назове конкретни дати. Както е посочено в мотивите на
присъдата, пострадалата не е била навършила пълнолетие (а в началото дори е
била малолетна), когато посегателствата спрямо нея са започнали, а нейните
мисли по всяка вероятност са били съсредоточени върху заличаване на
емоцията от преживяното - това е житейски обяснимо - стресът и усещането
за постоянна заплаха - тревожност, очакването, че спрямо нея за пореден път
ще бъде извършено сексуално посегателство, означават също, че последното,
което пострадалата би искала да запомни, са осъществените спрямо нея
престъпления. Свидетелката К. Р. е изяснила в необходимата степен какъв е
бил подходът на подсъдимия спрямо нея - започнал с неприлични намеци,
масаж, съпроводен впоследствие с притискане към дивана и докосване на
всякакви части от вейното тялото, в моменти, когато свид. М. Д. не е
присъствала там. Пострадалата пояснява, че тези блудствени действия са
извършвани, когато няма никой друг в къщата (установено е, че нейната майка
също е работила, като е била ограничено време в отпуск по майчинство),
което се потвърждава и от заявеното от нея: „полагах усилия да избегна С..
15
Ако знам, че С. е вкъщи, не се прибирах, докато мама не се прибере” (л. 235 от
първоинст. дело). Тоест подсъдимият се е стремял да намери момент, в който
пострадалата е била сама вкъщи. Наред с това, свид. К. Р. съобщава, че
подсъдимият е ходел при нея и през нощта (докато майка и сестра спели в
другата стая), когато „действията му са били свързани със секс” (л. 237 от
първоинст. дело). Потвърждение на последното се откроява и в показанията на
свид. М. Д.: „случвало се е да го заварвам седнал на нейното легло (…) тя
мълчеше” (л. 146 от първоинст. дело). Липсата на обяснение защо
подсъдимият е стоял до леглото на пострадалата посред нощ и нейното твърдо
мълчание (по нейните думи тя ще сподели за случилото се едва когато стане
пълнолетна) косвено потвърждават факта на осъществения спрямо нея
тормоз. По така изложените съображения може да се посочи, че обвинението
не страда от твърдените от защитата недостатъци поради неяснота на времето
и мястото на осъществяване на деянията, а показанията на свид. К. Р. са в
достатъчна степен подробни и достоверни в това отношение. В това
отношение въззивната инстанция напълно се солидаризира с
първоинстанционния съд.
На следващо място, внимание следва да бъде отделено на данните за
самонараняване, което следва да се приеме, че е следствие от дългогодишно
преживяваната емоционална травма у пострадалата. Основание да приеме
именно инкриминираните деяния като причина за това, съдът намери освен
показанията на пострадалата, и в посоченото от нейната майка - свид. М. Д.
която свидетелства за първоначалното безпроблемно общуване между
подсъдимия и пострадалата, впоследствие белязано от наставления от негова
страна и явни конфликти и прераснало в пълно игнориране на подсъдимия
като опит за справяне на проблема от страна на свид. К. Р.. Последното
впрочем намира логично обяснение в показанията на самата пострадала, която
сочи, че е изпитвала непоносимост към подсъдимия („започнах да не
отговарям, думите му да нямат значение” - л. 234 от първоинст. дело), която е
обяснима с продължилите няколко години действия спрямо нея. Тази коренна
промЯ. в отношението между двамата, неостанала незабелязана от свид. М. Д.
израз на впоследствие разкритите посегателства, е довела до опит на
пострадалата да смекчи емоциите си, като употребявала инцидентно
марихуана и се самонаранявала. Наличието на белези от порязване по ръцете и
краката и насинявания по устата са били установени от свид. М. Д. която се
16
усъмнила, че състоянието на нейната дъщеря е резултат именно от сексуално
посегателство („мислех си, че подсъдимият притеснява К. сексуално (…)
около година изпитвах съмнения” - чл. 146 от първоинст. дело). Тук следва да
се посочи, че показанията на свидетелката М. Д. дадени в хода на
допълнителния разпит, са абсолютно кореспондиращи на вече обсъдените
показания от първоинстанционното съдебно следствие, като уточнява и
обстоятелства, настъпили в по-ранен и в по-късен спрямо инкриминирания
период. Поради това и не се налага подробното им обсъждане в настоящото
изложение.
За достоверността на разказа на пострадалата следва да се съди и по
пълната синхронност в показанията на свидетелите Т. Д., Л. М., В. М. и М.на
П., които впоследствие научили за травматичното минало. Макар че тези
показания са производен източник на информация, същите напълно
законосъобразно са използвани от първоинстанционния съд за проверка на
първичните такива (в този смисъл Решение № 50156 от 12.01.2023 г. по н.д. №
762/2021 г., III НО на ВКС).
Заявеното от свидетелката Л. М. за разказа на пострадалата напълно
потвърждава данните, добити от разпита на пострадалата и очертаващи
изведената фактическа обстановка. Обяснение за това, че свид. К. Р. се е
обърнала именно към свид. Л. М., е фактът, че двете били в близки отношения
и пострадалата редовно контактувала с нея, обсъждали общи интереси,
гостували си. Тревогата на свид. М. Д. при забелязаните от нея наранявания по
крайниците на пострадалата я подтикнала да се обърне за съдействие към
свид. Л. М., която първа научила за преживяванията на пострадалата. Нейният
разказ, илюстриращ споделеното от свид. К. Р., е напълно правдоподобен, тъй
като съвпада с показанията на пострадалата, съчетавайки и личните
впечатления от отношенията на подсъдимия в семейството, както и спрямо
нея и нейния партньор - свид. В. М.. Първоинстанционният съд е попълнил
непълнотите в показанията на свидетелката, прочитайки на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК нейните показания от досъдебното производство.
Няма основание за отхвърляне на показанията на свид. Л. М. поради нейното
участието като свидетел по бракоразводното дело на подсъдимия и свид. Д. -
според съда свидетелката добросъвестно и непредубедено е изложила
възприятията си за отношенията в семейството на подсъдимия, състоянието на
пострадалата и нейния разказ за нейното миналото. Фактът, че е свидетел по
17
друго дело, се дължи на близките отношения със семейството на
пострадалата.
Свидетелят В. М. от своя страна също добросъвестно е изложил в
показанията си спомена за случилото се. Освен това същият е добил
непосредствени впечатления от свид. К. Р. в разговор с нея, от който добил
„съмнения, че се случва нещо друго” (л. 227 от първоинст. дело), имайки
предвид действия, които засягат нейното психично и физическо здраве.
Няколко дни по-късно пострадалата била на гости в дома му и разказала на
свид. Л. М. насаме за осъществените спрямо нея деяния, а той научил от
съпругата си за това, и впоследствие двамата успокоявали К.. Както е
отбелязал първоинстанционният съд, личните възприятия на тези свидетели са
еднопосочни относно обстоятелствата, обхващащи предмета на доказване в
настоящото производство.
Правилно са били кредитирани като достоверни показанията на
свидетеля Т. Д. - дядо на пострадалата, които излага личните си възприятия за
появата на подсъдимия в семейството на дъщеря му и за първоначалното
разбирателство между него и членовете на семейството. Свидетелят
потвърждава изложеното от останалите свидетели - че внучката му
(пострадалата) развалила успеха си в училище, не посещавала редовно
занятията, употребявала вредни вещества, станала затворена в себе си, ставала
тревожна, когато подсъдимият бил наблизо. Всичко това е в пълна корелация с
останалите кредитирани от съда доказателства.
Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на свидетелите Р. Ч. и
Б. Б., дадени в хода на съдебното следствие, които изясняват обстоятелства,
свързани с отношенията в семейството на подсъдимия в изследвания период,
без да имат отношение към съществените факти, включени в предмета на
делото. Показанията на свид. Р. Ч., дадени пред въззивния съд, не внасят
промЯ. в изложените по-горе фактически констатации.
Разпитаната пред въззивния съд, свидетелката Г. Ч. - сестра на
подсъдимия, дава показания за живота на подсъдимия в периода 2011-2016 г.,
като твърди, че е наблюдавала изцяло нормален ритъм в отношенията в
семейството, когато е ходила на гости. При анализа на показанията
въззивният съд намира, че свидетелката е добре запозната както с предмета на
делото, така и с подробности относно живота на частната обвинителка и
18
подсъдимия, вероятно поради близката родствена връзка с последния.
Свидетелката подчертава отношението на своя брат - подсъдимия Ч. - че е бил
грижовен спрямо пострадалата (като баща), че е искал тя да успява в живота,
но в един момент тя започнала да се самонаранява и да употребява трева (по
думите на майка - свид. Р. Ч.). Твърди, че не знае защо е настъпил разрив в
отношенията между брат и свид. М. Д.. Според съда показанията на свид. Г.
Ч. не спомагат съществено за изясняване на обстоятелствата по делото, но и
няма основания да бъдат отхвърлени, тъй като същата излага добросъвестно
своите собствени възприятия. Освен това, тя няма лични впечатления от тези
взаимоотношения, тъй като е била само 2 пъти на гости в къщата им и не е
оставала да преспива.
Обясненията на подсъдимия С. Ч., депозирани пред въззивния съд, не се
различават съществено от изложеното пред него в съдебното следствие пред
първата инстанция. Поради това и коментираното в мотивите на присъдата
може да бъде напълно споделено по отношение на този доказателствен
източник, тъй като анализът на първоинстанционния съд е внимателен и
обективен. Правилна е констатацията в мотивите на проверяваната присъда, че
обясненията на подсъдимия - в частите, в които противоречат на
кредитираните доказателства, са фрагментарни и издават опита му да изгради
различна К.а на събитията, без да излага достатъчно ясно и заслужаващо
доверие разяснение относно инкриминирания период. От обясненията на
подсъдимия личи и опитът за изграждане на негативен образ на пострадалата.
Тези твърдения обаче не са подкрепени от останалите гласни доказателства, а
що се отнася до личността на пострадалата - проведеното психологическото
изследване дава ясен отговор относно характеристиките на нейната личност.
Установено е от кредитираните и анализирани по-горе доказателства, че
пострадалата К. Р. е изпитвала разнородни емоции спрямо случилото се, което
е рефлектирало върху нейното поведение и е довело до промЯ. в отношението
спрямо подсъдимия и околните. Това намира съвсем логично обяснение и
стои в причинно-следствена връзка именно с дългогодишните посегателства
спрямо нея, поради което опитите на подсъдимия да представи в
неблагоприятна светлина пострадалата не намират каквото и да е основание.
В останалите части, непротиворечащи на доказателствената съвкупност,
обясненията на подсъдимия потвърждават гореизложените факти. Ето защо
първоинстанционният съд правилно е кредитирал частично обясненията на
19
подсъдимия.
Въззивният съд, както и първоинстанционния съд, счита, че следва да
кредитира напълно заключенията на вещите лица, изготвили приетите от
първоинстанционния съд експертизи - съдебно-медицинската експертиза (л.
87 от ДП); комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на
свид. К. Р. (л. 72-81 от ДП), комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подс. Ч. (л.91-99 от ДП). Посочените експертни
заключения са обосновани и няма каквото и да е съмнение в тяхната
правилност, нито има данни за заинтересованост или предубеденост на
вещите лица от изхода на делото.
Въззивната инстанция не кредитира заключението по изготвената
съдебнопсихиатрична и сексологична експертиза, приета в хода на въззивното
съдебно следствие. Основание за това е най-вече допуснатото от вещите лица
обсъждане на доказателства - свидетелските показания по делото,
съставляващо изземване компетентността на съда. Вещите лица са си
позволили да оценяват достоверността на едни или други свидетелски
показания и да изразяват становище по основателността на повдигнатото
обвинение, както и да правят правни изводи, което е недопустимо.
Красноречиви са следните пасажи от заключението: „от разговора със С.
оставам с впечатлението, че цялото обвинение е базирано на свидетелските
показания на К.. Всъщност никой нищо не е видял и никой нищо не е чул за
близо шест години. (…) От обемните материали на съдебното производство
установих, че няма обективни доказателства, освен свидетелски показания
(…) анализирах показания „за и против” деянието, свидетелски показания
както против, така и в полза на С., показват значителни противоречия.
Показанията на К. и нейното поведение подкрепя обвиненията срещу С., но не
са подкрепени от обективни изследвания или очевидци” - достатъчно
основание за отхвърляне на заключението като несъответно на поставената
задача и ролята на вещите лица в наказателното производство. От
съдържанието на експертизата прозира предубеденост на едно от вещите лица
– сексолога проф. М., която е взела становище дори по вината на подсъдимия
и това е довело и до надхвърляне очертания с поставения въпрос предмет. За
обсъждане от вещите лица е била определена следната задача: „Установява ли
се сексуално влечение при подсъдимия С. О. Ч. към деца?”, но са развити
съвсем различни разсъждения, които опорочават годността на тази експертиза.
20
Независимо от това, съдът не счита, че отговорът на този въпрос е от
съществено значение за правилното решаване на делото, поради което и
отхвърлянето на тази експертиза не води до доказателствена непълнота,
съответно не се и налага назначаването на повторна експертиза със същия
предмет.
По останалите възражения на защитника по доказаността на
обвинението:
Версията, че подсъдимият С. Ч. е нямал обективна възможност да
присъства в жилището, обитавано от неговото семейство, в работно време и в
момент, когато свид. М. Д. е била на работа, а пострадалата е пребивавала
вкъщи, е неоснователно. Видно от събраните от въззивния съд писмени
доказателства, макар подсъдимият С. Ч. да е имал сключен трудов договор от
окт. 2013 г. до ноември 2014 г. с „М. И.” ЕООД, то именно той е бил и
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, съответно е
разполагал с пълна самостоятелност при упражняване на труд, т.е. могъл е и
да се придвижва напълно свободно до дома си, когато пожелае. Установено е
също, че част от инкриминираните деяния са извършени през деня, но друга
част са осъществени през нощта. Доказано е още, че подсъдимият е работил
като охранител в казино „П.” АД до 2013 г., т.е. значителна част от
инкриминирания период не е обхваната от трудова ангажираност на
подсъдимия. Поради това и въззивният съд счита, че не могат да бъдат
споделени възраженията на защитника за недоказаност на обвинението.
Становището на защитника, аргументиращо недоказаност на
обвинението поради неразкъсването на девствената ципа на пострадалата,
поддържано и пред въззивния съд, намира напълно аргументиран отговор в
мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Както коректно е посочил
първият съд, установено е чрез експертното изследване и допълнително
разяснено в съдебно заседание от страна на д-р В. Т., че предвид анатомичните
особености на пострадалата, полов акт би бил напълно възможен и без
разкъсване на химена, което би се случило едва при раждане.
Защитникът, както в жалбата, така и в пледоариите пред въззивния съд,
твърди, че е било невъзможно никой от обитаващите жилището да не узнае за
извършваните посегателства. Като аргумент за това изтъква заболяването на
малката сестра на пострадалата М. - бронхиална астма, което изисквало
21
вратите между помещенията да стоят постоянно отворени за поддържане на
еднаква температура в цялото жилище. Съдът намира тази теза за житейски
недостоверна, тъй като дори състоянието на детето М. да е изисквано подобни
мерки, то за поддържане на температурата в жилището, в зависимост от
сезона, може да се разчита на отоплителни уреди, охлаждане или на външния
климат. Поради това не може да се приеме, че универсално решение е било
вратите на всички помещения да са отворени постоянно и целогодишно.
Отделен въпрос е, че твърденията на защитника не са подкрепени от други
конкретни доказателства относно заболяването на детето, проявленията и
необходимите мерки за контролирането му. Ето защо съдът намира това
възражение за произволна защитна теза.
Отделно защитникът изтъква, че пострадалата е спала в едно помещение
с баба си /майката на подсъдимия - свидетелката Р. Ч./, което също според
него разколебава обвинителната теза. Установява се обаче, че периодът, в
който свидетелката е пребивавала постоянно в жилището, е януари 2012 г. до
септември 2012 г., като свидетелката споделя още: „до 2013 г. много често съм
ходила и съм стояла по десет дни”. Относно инкриминирания период обаче (от
2013 г. нататък) свидетелката Р. Ч. въобще не твърди да е живяла там, поради
което направеното възражение следва да се отхвърли като неоснователно.
В обобщение може да се посочи, че при обсъждане на доказателствата
настоящият състав на въззивния съд посочи и изложи съображенията си защо
приема за доказано авторството на деянието и по двете деяния, за които е
обвинен подсъдимият С. Ч., съответно защо възприема фактологията,
установена от първостепенния съд. В този смисъл неоснователно е
възражението на защитата, че първоинстанционният съд избирателно и
превратно е тълкувал доказателствата по делото. Напротив - мотивите са
пълни, изключително подробни и поради това напълно отговарящи на
критериите за обоснованост на съдебния акт. Независимо от обстоятелството,
че единственото пряко доказателство за деянията се съдържа в показанията на
пострадалата К. Р., съвкупният анализ на доказателствата е довел първия съд
до обосновани изводи. Подложени са на необходимата проверка за
достоверност нейните показания, показанията на останалите разпитани
свидетели и е проверена и обсъдена защитната теза на подсъдимия,
съдържаща се в неговите обяснения и развита в пледоариите на защитника.
22
От правна страна:
Въз основа на така възприетите като установени фактически положения,
се налага правният извод, че подсъдимият С. О. Ч. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпленията, за които му е било повдигнато
обвинение.
Подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 149, ал. 2,
т. 4, пр. 1-во, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, като на
неустановени дати през периода 01.01.2013 г. до 16.12.2015 г., в къща,
находяща се на ул. „В.“ № 3, гр. К., обл. С., с няколко деяния, които
осъществяват поотделно състав на престъпление по чл. 149 НК, извършени са
през непродължителен период от време при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по
отношение на ненавършилата 14 години К. В. Р., с ЕГН: **********,
изразяващо се в опипване на гърдите и гениталиите , като деянието е
извършено чрез използване на положение на зависимост на пострадалата от
него, изразяващо се в съжителство на семейни начала с майка през този
период.
Правилно районният съд е приел, че опипването на гърдите и
гениталиите на пострадалата несъмнено съставлява действие, насочено към
удовлетворяване на полово желание спрямо тогава ненавършилата 14-
годишна възраст К. Р.. Същата е живяла в едно домакинство с подсъдимия,
който е полагал грижи за семейството, влязъл е в ролята на неин баща и
поради това малолетната се е намирала в състояние на зависимост от него -
нещо, което самият той разяснява в обясненията си.
Подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл спрямо
пострадалата - като пълнолетно лице напълно е съзнавал значението на
осъществените спрямо малолетната действия, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Напълно доказана е целта на
извършените действия, а именно възбуждане и удовлетворяване на полово
желание, която впрочем се утвърждава предвид осъществяването на
останалите инкриминирани деяния.
Подсъдимият е осъществил от обективна страна и състава на
23
престъплението по чл. 151, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3
НК, като на неустановени дати през периода 01.01.2013 г. до 01.07.2016 г. в
къща, находяща се на ул. „В.“ № 3, гр. К., обл. С., с няколко деяния, които
осъществяват поотделно различни състави на престъпление по чл.151 НК,
извършени са през непродължителен период от време при една и съща
фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
се съвкупил с К. В. Р., ЕГН **********, както следва:
на неустановени дати през периода 01.01.2013 г. до 16.12.2015 г., в
къща, находища се на ул. „В.“ № 3, гр. К., обл. С., се съвкуплявал с
ненавършилата 14 години, К. В. Р., ЕГН **********, чрез използване
на положение на зависимост на пострадалата от него, изразяващо се в
съжителство на семейни начала с майка й през този период, и
извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК;
на неустановени дати през периода от 16.12.2015 г. до 01.07.2016 г. в
къща, находяща се на ул. „В.“ № 3, гр. К., обл. С., се съвкуплявал с
непълнолетната К. В. Р., ЕГН **********, чрез използване на
положение на зависимост на пострадалата от него, изразяващо се в
съжителство на семейни начала с майка й през този период, и
извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК.
Установено е по несъмнен начин, че подсъдимият се е съвкупявал с
пострадалата (в периода преди и след навършване на 14-годишна възраст),
като в неуточнени периода е извършвал тези действия поне веднъж до два
пъти седмично. Казаното по-горе по наличието на положение на зависимост
на пострадалата от подсъдимия напълно важи и в хипотезата на това
престъпление, доколкото е извършено в същата обстановка - в дома на
пострадалата и подсъдимия.
Във връзка със субективната страна на престъплението, правилно и
законосъобразно първостепенният съд е приел, че деянията са осъществени
при форма на вината пряк умисъл. Доказателствата сочат, че у подсъдимия С.
Ч. е имало оформени представи относно това, че извършва полово сношение,
както и че използва положението на зависимост на пострадалата
(първоначално като малолетна, по-късно непълнолетна).
Правилно районният съд е приложил закона, като е квалифицирал и
двете престъпления като извършени при условията на продължавана
престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, в каквато насока са
изложени убедителни съображения. Правната квалификация на единното
24
продължавано престъпление деяние по чл. 151, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1 НК
правилно е била определена и подсъдимият е подведен под отговорност за по-
тежко наказуемия от двата състава на престъплението. От една страна, по-
тежкото обвинение обхваща и по-дълъг период от общо определения времеви
промеждутък, а от друга страна - с оглед отражението на престъпното
посегателство върху пострадалата, тежестта на това престъпление следва да се
отчете като значителна. Поради това и в съответствие с чл. 26, ал. 3 НК
въззивният съд счита така определената правна квалификация на деянието за
законосъобразна и съответна на горепосочените обстоятелства.
Може да се посочи също, че обвинението не страда от неяснота, въпреки
инкриминирания продължителен период, включващ множество,
неконкретизирани по дата на осъществяването им деяния. Съображенията в
мотивите на присъдата по този въпрос не търпят критика, защото, както е
посочено, подсъдимият не е бил лишен от възможността да организира
защитата си. От друга страна, от единствения пряк свидетел на осъществените
деяния - пострадалата, не може да се очаква да възстанови спомена за
случилото се с абсолютна точност.
Не е основателно възражението на защитника във въззивната жалба,
сочещо допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради
разглеждане на делото от незаконен състав. Действително съдебният състав,
произнесъл осъдителната присъда, е постановил определение по реда на чл.
248, ал. 1, т. 3 НПК, с което е прекратил съдебното производство и е върнал
делото на прокуратурата за изготвяне на нов обвинителен акт, а това
определение впоследствие е било отменено от въззивния съд и производството
по делото е продължило. Произнасянето по този въпрос в разпоредителното
заседание обаче не съставлява основание за отвод на съдебния състав.
Въззивният съд счита, че на този етап от съдебното производство, съдебният
състав не е изградил вътрешното си убеждение по делото, а се е произнесъл
единствено по формулировката на обвинението относно броя на извършените
деяния, спадащи към инкриминираната деятелност, без да обсъжда конкретни
данни по делото. Тъй като указанията по отменителното определение на
въззивния съд са задължителни за първоинстанционния съд, то съдът
правилно е продължил съдебното производство съобразно уточненията на
СОС, като в хода на производството е изградил вътрешното си убеждение и е
постановил присъдата, спазвайки изискванията на процесуалния закон.
25
По наказанието:
При проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че за
определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо подсъдимия С.
О. Ч. районният съд е приел наличието на отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства. На първо място, това е изключително високата
степен на обществена опасност на тези деяния, носещи огромна вреда за
пострадалата и необходимостта от дългогодишни усилия за рехабилитирането
ми. Тук въззивният съд се съгласява, че макар и това да е приложимо за
всички деяния от този вид, то престъпленията в настоящия случай са
осъществявани изключително дълго във времето и това повишава
обществената им опасност. Правилно е отбелязано, че е налице ескалация в
стремежа на подсъдимия да удовлетвори половите си желания, прибягвайки
системно до непоколебими блудствени действия и множество полови
сношения, което увеличава укоримостта на извършеното. Несъмнено
отражението на сексуалните посегателства върху пострадалата е било тежко -
изразено в самонараняване, затваряне в себе си и употреба на наркотични
вещества като следствие от извършеното спрямо нея. И всичко това -
осъществено от подсъдимия спрямо дъщерята на неговата съпруга, която би
следвало да разчита на него като родител. Тази особеност на деянието следва
да се вземе предвид, въпреки наличието на признак от състава на
престъплението „положение на зависимост”, тъй като в отношенията между
подсъдимия и пострадалата, последната е разчитала още по-силно на грижите
на своя доведен баща, отколкото в други случаи на зависимост между две
лица. Така установените отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съвпадат напълно с изложеното от първоинстанционния съд, с
изключение на посоченото, че са били налице неуспешни опити от страна на
подсъдимия да създаде интимни отношения с приятелки на свид. Д. сред
които и свид. М.. Този извод, освен че не се съдържа в приетата от съда
фактическа обстановка, не се и потвърждава категорично от събраните гласни
доказателства.
Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства безспорно са
чистото му съдебно минало, добросъвестното му процесуално поведение пред
двете съдебни инстанции и качеството му на родител на малолетната М. Ч..
Следва да се посочи още, че продължителността на производството към
26
този момент надвишава 8 години и това следва да бъде отчетено като
допълнително обстоятелство, обуславящо по-нисък размер на наказанието.
Забавянето на производството не се дължи на недобросъвестно поведение на
подсъдимите и защитниците им, които не са предпоставяли неоснователни
причини за отлагане на делото. Това обстоятелство съгласно практиката на
ЕСПЧ по приложението на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ предпоставя необходимост от
приложението на ефективен компенсаторен механизъм за поправянето на
нарушението, каквато мярка е възможността наказанието на осъденото лице
да бъде намалено. За начина и вида на компенсацията чрез намаляване
размера на наказанията както практиката на ЕСПЧ, така и трайната съдебна
практика на върховната съдебна инстанция е последователна и еднопосочна
(Решение № 78 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 100/2016 г., II н. о; решение
№ 299/12.06.2013 г. по н. д. № 906/2013 г. по описа на ВКС, III н. о.). При
всички случаи, констатацията за допуснато нарушение на правото на
разглеждане на делото в разумен срок се „преценява като смекчаващо
обстоятелство със съответната тежест и значение в зависимост от конкретния
срок на забавата и причините за допускането , включително и като такова с
изключителен характер“, като компенсацията чрез редуциране на наказанието
следва да се прилага за всички наказателни производства, без значение
конкретната обществена опасност на престъплението и неговата относителна
тежест. Компенсацията е за подсъдимия, тъй като целта е постигането на
справедливо обезщетяване на ограниченията, неизбежно понесени от него по
време на продължителния период на неяснота на наказателноправното му
положение.
Съдът счете, че в конкретния случай неразумната продължителност на
наказателния процес спрямо подсъдимия следва да бъде компенсирана, като
това забавяне да се отчита изключително смекчаващо обстоятелство,
обосноваващо приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а налага единствено
намаляване на размера на наложените наказания за двете престъпления.
Посоченото обосновава извод за необходимостта от намаляване на
определените наказания, като наложеното наказание на подсъдимия за
престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 4, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК бъде
намалено от три на две години лишаване от С., а за престъплението по чл. 151,
ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 НК - от пет на три години
лишаване от С..
27
Първоинстанционният съд е съобразил наличието на предпоставките по
чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание измежду така
определените за извършените от подсъдимия С. О. Ч. престъпления, като при
направените по-горе изводи за необходимостта от изменение на присъдата в
частта за размера на наказанията общото наказание следва да бъде намалено
на лишаване от С. за срок от три години.
Съобразявайки данните по делото за личността на подсъдимия Ч., както
и изминалия значителен период от началото на наказателното производство,
въззивният съд намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наказанието
лишаване от С., поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Предвид това
изпълнението на определеното общо наказание лишаване от С. за срок от три
години следва да бъде отложено за срок от пет години. Общоизвестен факт е,
че не строгостта на наказанието, а неговата неизбежност и неотменимост са
ключови за реализиране на целите на санкцията за извършеното престъпление.
В така определения изпитателен срок угрозата от привеждане в изпълнение на
отложеното наказание лишаване от С. ще мотивира подсъдимия С. Ч. да
преосмисли поведението си и да се въздържа от престъпни посегателства.
Законосъобразно на основание чл. 59 НК от срока на наказанието
„лишаване от С.” е било приспаднато времето, през което подсъдимият С. О.
Ч. е бил задържан под стража, както и времето през което е бил с мярка за
неотклонение „домашен арест”.
Предвид посоченото по-горе за съставомерността на деянията,
извършени от подсъдимия, въззивният съд се солидаризира с направения от
първоинстанционния съд извод за наличието на всички предпоставки но чл. 45
от ЗЗД гражданската претенция за заплащане на пострадалата К. Р. на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказана по основание.
Относно размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди
въззивният съд прие, че въпреки наличието на отчетените по-горе
неблагоприятни последици за пострадалата, установен посредством гласните
доказателства и експертизите, същият е завишен и следва да претърпи
изменение. С оглед периода на извършване на инкриминираните деяния, както
и отражението върху пострадалата, съдът счита, че обезщетение в размер на
25 000 лева е достатъчно да компенсира вредоносните последици от
28
престъпленията. Поради това присъдата следва да бъде изменена в тази част,
като подсъдимият дължи съответно заплащане на държавна такса за уважения
граждански иск в размер на 1000 лева в полза на Районен съд - С..
Присъдата е правилна и в частта за разноските, които на основание чл.
189, ал. 3 НПК следва да се възложат на подсъдимия.
При извършената служебна проверка на атакуваната присъда СОС не
намери други основания за нейното изменение или отмЯ..
С оглед на проведеното въззивно съдебно следствие и направените
разноски за приетата съдебна психиатрична и сексологична експертиза,
следва подсъдимият С. О. Ч. с настоящото решение да бъде осъден на
основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати сумата от 895,68 лв. /осемстотин
деветдесет и пет лева и 68 ст./, вносими по сметка на СОС.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр.чл. 337, ал. 1, т. 1
и чл. 338 от НПК, Софийският окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 1 от 23.03.2022 год., постановена по н.о.х.д. №
28/2018 год. по описа на Районен съд - гр.С., като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия С. О. Ч., с ЕГН:
**********, наказание лишаване от С. за престъплението по чл. 149, ал. 2, т.
4, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК от 3 /три/ на 2 /две/ години.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия С. О. Ч., с ЕГН:
**********, наказание лишаване от С. за престъплението по чл. 151, ал. 2, т.
1, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 НК от 5 /пет/ на 3 /три/ години.
НАМАЛЯВА размера на общо определеното на С. О. Ч., с ЕГН:
**********, на основание чл. 23, ал. 1 от НК наказание от 5 /пет/ години на 3
/три/ години лишаване от С..
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на определеното
общо наказание 3 /три/ години лишаване от С. за срок от 5 /пет/ години.
НАМАЛЯВА размера на присъденото на гражданския ищец К. В. Р., с
ЕГН: **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 50 000
29
лв. на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв., както и размера на дължимата
държавна такса спрямо уважения размер на гражданския иск от 2000 лв. на
1000 /хиляда/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия С. О. Ч., с ЕГН:
*********, ДА ЗАПЛАТИ сумата в размер на 895,68 лв. /осемстотин
деветдесет и пет лева и 68 ст./, представляваща сторените пред въззивния съд
разноски по делото, вносими по сметка на Софийския окръжен съд, както и
сумата от 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че
сумата не бъде внесена доброволно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30