№ 42
гр. Г.Т., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. С.
при участието на секретаря Радостина Ил. С.а
като разгледа докладваното от Росен М. С. Административно наказателно
дело № 20223220200147 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на О. В. В. с ЕГН – ********** от гр.
В., ул. „***, срещу Наказателно постановление № 21-0265-000413/
26.08.2021г. на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д..
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.3,
пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20/двадесет/ лева; за
извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300/триста/ лева.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни
точки.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, и като такова следва да бъде отменено, като
се излагат подробно доводи.
Административнонаказващият орган не се явява, не се представлява,
излага становище за неоснователност на жалбата, наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
1
Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт
за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вменените му нарушения.
Районен съд – Г.Т., като разгледа жалбата и събраните доказателства
намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия GA, № 441057 от 27.07.2021г., съставен от компетентното длъжностно
лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложената по
делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските
органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават
фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения
по Закона за движението по пътищата – на територията на областта. Няма
спор в настоящия случай, че актосъставителят А. С. М. е именно младши
автоконтрольор в РУ – Г.Т. при ОДМВР - Д.. АУАН е съставен в присъствие
на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел,
надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на
един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
2
хипотеза. При съставянето на акта, актосъставителят по отношение наличие
на възражения, е изписал: „Имам възражения, които ще заявя в определен
срок“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал
писмени възражения по акта, в които изразява несъгласие с констатираните
нарушения. В АУАН не е посочено ЕГН на свидетелят Ж. Г. Ж., но това не е
съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по
местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган
и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че
въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения
при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка
чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен.
При съставяне на АУАН е спазена и процедурата по чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН, досежно института на свидетелите, съгласно която актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Както вече бе посочено АУАН е съставен в
присъствие на един свидетел. От разпита на актосъставителят А. М. и
свидетелят Ж. Ж. се установява, че и двамата са очевидци на нарушението,
тъй като същите в качеството си на полицейски служители при РУ – Г.Т., са
констатирали самото нарушение, предмет на настоящото дело. От
показанията им се установява, че същите непосредствено са възприели
извършените нарушения, както и обстоятелството, че автомобилът „Ситроен
С 5“ с рег. № ***, е бил управляван именно от жалбоподателя по настоящото
дело – О. В. В. на посоченото място и час. Показанията на двамата са
непротиворечиви и описаните от тях нарушения на правилата за движение по
пътищата, извършени от страна на жалбоподателя, както и факта на
управление на моторното превозно средство от негова страна е в резултат на
непосредствени възприятия.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
3
наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложената по делото Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи относно
определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване
на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП при
ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на
обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият
орган К.М.М. е началник РУ – Г.Т. при ОДМВР - Д., поради което
настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е
издадено от компетентния административнонаказващ орган.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени, поради което
съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че НП било издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че
жалбоподателят на 27.07.2021г., около 07,00часа, по третоклА. път 9701, при
движението си в посока гр. Д. към село М., управлява лек автомобил
„Ситроен С 5“ с рег. № ***, като на кръстовището с третоклА. път 9002 не
изпълнява задължението си да спре на пътен знак Б2 за да пропусне
движещия се по път с предимство. След извършената проверка се установи,
че водача управлява МПС със СУМПС № *********, което е невалидно, тъй
като е обявено за изгубено или откраднато.
Подавайки жалбата и организирайки защитата си, адресатът на НП е
бил наясно, че до момента на извършване на проверка е управлявал
процесния автомобил със свидетелство за управление, което е сам е обявил за
изгубено.
4
От събраните гласни доказателства безпротиворечиво се доказва, че В.
на кръстовището с третоклА. път 9002 не изпълнява задължението си да спре
на пътен знак Б2 за да пропусне движещия се по път с предимство.
Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи
констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др.
писмени документи приложени по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираните нарушения и приложимия материален
закон:
По пункт първи от НП:
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в
развилото се съдебно производство.
В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства,
за това, че жалбоподателят О. В. е осъществил от субективна страна състава
на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Установи се от събраните по
делото доказателства, че при посочените в НП условия жалбоподателят не е
спрял на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“. С това деяние водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл.
6, т. 1, като по този начин е осъществил административнонаказателния състав
по чл. 183, ал. 2, т. 3, пр.1 ЗДвП. АНО правилно е приложил материалния
закон, като е наложил санкцията, предвидена за това нарушение, която е
абсолютно определена – „глоба“ в размер на 20 лева.
По пункт втори от НП:
Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
5
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1 т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
От друга страна правната норма на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията
и към момента на деянието/ въвежда положителното правило за поведение на
всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
н а чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“.
Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното
си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от
20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009
г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно §
2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр. 82/2009 г.) и § 35, т. 3 от ДР на
ЗДвП (ДВ. бр. 54/2010 г.). И докато ЗБЛД урежда „условията и реда за
издаване, ползване и съхранение на българските лични документи“,
включително СУМПС, то ЗДвП „урежда... изискванията за правоспособност
на водачите на ППС,... както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове“, като целта е „да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от МПС“.
От разпитаният в съдебно заседание актосъставител – А. М. се
установява, че същият е съставил АУАН на водача въз основа на извършена
проверка на място, след като е направил и справка с ОДЧ и е установено, че
СУМПС е обявено за изгубено.
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като същите са
6
логични, житейски обясними, подкрепят се от останалите материали по
делото. Същият пресъздават непосредствените си действия при извършената
проверка.
Показанията се потвърждават и от представените писмени
доказателства.
Видно от приложената и приета справка от Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - В., че към дата 27.07.2021г. издаденото СУМПС
№********* на В. е било със статут невалиден, тъй като от 12.01.2021г.
същото е обявено за изгубен документ .
Предвид гореизложеното, Съдът намира, че описаното деяние по пункт
втори в съставения против жалбоподателя акт се доказват по безспорен и
несъмнен начин и съдържат всички обективни и субективни признаци на
вмененото му нарушение.
Наложеното наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е в размер на
триста лева, т.е. под предвиденият от законодателят максимален размер от
триста лева. При индивидуализиране на наказанието административно-
наказващият орган е отчел липсата на смекчаващи и наличието единствено на
отегчаващи вината обстоятелства, съобразил се е с правната норма на чл. 12
от ЗАНН, както и с тази на чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание е
съразмерно на извършеното нарушение. Видно от представената справка за
нарушител е, че жалбоподателят е наказван многократно с влезли в сила
наказателни постановления, фишове и ЗППАМ за извършени от същия
нарушения, т.е. касае се за една особено упорита системност при неспазване
ЗДвП. Настоящият съдебен състав счита този размер на наказанието по пункт
втори в съставения против жалбоподателя акт за правилно определен поради
големия брой нарушения осъществени от въззивника.
Наложените с наказателното постановление наказания били правилно
определени по вид и размер и съответни на допуснатото нарушение.
Описаните нарушения не биха могли да бъдат квалифицирани по чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално
правна норма обществени отношения. Нарушенията извършени от О. В. се
отличават с висока степен на обществена опасност на деянието.
Относно отнетите контролни точки:
7
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.).
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока
следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните
органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на административно наказание за
извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на
предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.), за нарушението по чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП са
8
отнети 8 контролни точки.
С оглед изложеното, Съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0265-000413/
26.08.2021г. на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – - Д., с което на О. В.
В. с ЕГН – ********** от гр. В., ул. „***, за извършено нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 20/двадесет/ лева; за извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
300/триста/ лева.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни
точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
9