Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 19.02.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети февруари , две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Николинка Попова
при
секретаря Р. Димитрова , като разгледа докладваното от
съдия Попова гр. д. N 632 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 19 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
В подадената искова молба от Р.А.Р. ЕГН **********
с адрес: ***, чрез пълномощниците си адв.
С.С.Х., АК-Хасково, адв. Т.Т., АК-Хасково, съдебен адрес ***, офис 1 срещу Б.А.Я., ЕГН **********, адрес: *** се излагат обстоятелства, че ищцата е
подала заявление по реда на л. 410 ГПК пред PC Пазарджик, относно възникнали
облигационни отношения с ответника, което заявление било уважено с издаването
на заповед за изпълнение. Тъй като
ответникът подал възражение срещу тази заповед , за нея е възникнал правен
интерес от завеждане на настоящия иск по реда на чл. 422 във връзка с чл.415 ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се в
исковата молба, че с ответника Б.А.Я., ЕГН **********, адрес: ***, били сключили предварителен договор за
покупко-продажба /Договора/ на МПС на 02.06.2014г. Съгласно чл. 1 от Договора,ищцата
като продавач, се задължила да продаде на ответника
МПС с рег.№ РВ****, марка „Пежо", модел „306", тип купе
„хечбек", цвят „маслено зелен металик" с номер на рамата
VF37ANFZ230506871, за сумата от 1200,00 лева, като плащането на цената било
уговорено по следния начин: В деня на подписване на Договора, ответникът е
заплатил 300.00 лева, останалата част от продажната цена щяла да бъде заплатена
на вноски, както следва: от 1 до 10 юли 2014г. - 300.00 лева; от 1 до 10 август
2014г.-300.00 лева; от 1 до 10 септември 2014г. - 300.00 лева, като в случай,
че ответникът би бил изрядна страна по Договора, прехвърлянето на собствеността
съгласно чл.2, щяло да се извърши на 11.09.2014г. Твърди се, че с подписването
на Договора, ищцата предала владението
на автомобила и документи за собственост, които касаели МПС-то.
Ответникът Б.А.Я.,
ЕГН **********, не и платил остатъка, който бил в размер на 900.00 лева от
договорената цена до 10.09.2014г., така както било описано в чл. 1 от Договора
сключен между нас.Ищцата твърди, че въпреки всичко направила необходимото, за
да прехвърли собствеността върху автомобила и да получи остатъка в размер на
900.00 лева от продажната дена, като изпратила нотариална покана до ответника Б.А.Я., ЕГН **********, която
същият е получил на 09.07.2015г., с която го поканила на 15.08.2015г. в 15.00
часа, в кантората на Росица Булева, рег.№ 643, с район на действие РС-Пловдив,
за изповядване на окончателен договор.На 15.08.2015г. ищцата се явила в кантората на Росица Булева, рег.№
643, с район на действие РС-Пловдив, но ответникът Б.А.Я., ЕГН **********, не
се явил и не изпълнил уговорките на сключения между тях Договор. За горното
обстоятелство бил съставен Констативен протокол, акт № 102, том 1, рег.№
2473/15.08.2015г. от Нотариус Росица Булева, с район на действие РС-Пловдив,
който прилага към исковата молба.
Във връзка с
изложеното, моли съда да приеме за
установено, че ответникът Б.А.Я., ЕГН **********, дължи на ищцата неустойка в размер на 2 000.00 лева, съгласно
чл.5 от Договор за покупко-продажба на МПС от 02.06.2014г. сключен между тях,
ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението, съобразно издадената вече заповед
за изпълнение на PC Пазарджик и да
приеме за установено по отношение на
ответника, че същият - Б.А.Я., ЕГН **********, дължи на ищеца предаване владението на: МПС с рег.№
РБ****, марка „Пежо", модел „306", тип купе „хечбек", цвят
„маслено зелен металик", съгласно чл.5 от Договор за покупко-продажба на
МПС от 02.06.2014г. сключен между тях и съгласно издадената заповед за
изпълнение на PC Пазарджик.Моли се, да
бъде осъден ответника Б.А.Я., ЕГН **********, да заплати на ищцата
всички разноски направени по частното гражданско дело 4397/16 г. на PC -
Пазарджик. Претендират се и направените
разноски в настоящото производство, като се прилага списък по чл.80 от ГПК .
В срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна.В съдебно
заседание – редовно призован ответникът не се явява и не взема становище по
съществото на правния спор.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следната фактическа
обстановка : От
приложеното по делото ч.гр.дело № 4397/2016 г. на РС- Пазарджик е видно, че по заявление на ищцата за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 2725/
21.12.2016 г. с
разпореждане длъжникът Б.А.Я. да заплати на Р.А.Р. ЕГН ********** сумата в
размер на 2000,00 лв. и да предаде на
същата лек автомобил марка „Пежо“ модел „306“ с рег. № РВ ****. В заповедта е посочено, че вземанията произтичат от предварителен договор за покупко- продажба на
лек автомобил , сключен на 02.06.2014 г.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило
писмено възражение от длъжника Б.А.Я. , което обуславя правният интерес на ищцата от
предявяване на иск за установяване на вземанията й, предмет на
заповедта. Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК и е процесуално
допустим в частта досежно главните претенции за установяване съществуването на вземането за неустойка и вземането на връщане
на вещта. Не така стои въпроса с предявената едва в исковата молба претенция за
установяване съществуването на вземане за
законната лихва за забава , считано от датата на подаване на заявлението,
доколкото такава претенция не е била предмет на заповедното производство и не е
присъдена в издадената заповед за изпълнение. При
констатираното несъответствие между вземанията / задълженията по заповедта за
изпълнение с предявената претенция в
производството по чл. 422 ГПК , искът се явява
недопустим в тази му част, като производството подлежи на
частично прекратяване. Тук не се касае и за изменение на вече предявен иск при
условията на чл. 214 ал.2 ГПК , а за предявяване на нов установителен иск за
вземане , което не е било предмет на издадената заповед за изпълнение. По-друг
би бил въпросът дали в настоящото производство ищцата не е могла да предяви осъдителна претенция за
присъждане на такава лихва за забава считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, но такъв осъдителен иск не е предявен и
установяване съществуване на вземане ,
извън предмета на издадената заповед за
изпълнение се явява процесуално
недопустимо.
По същество. Не е спорно по делото ,
а и от представените писмени
доказателства се установява, че на 02.06.2014
г. между ищцата Р.А.Р. и ответника Б.А.Я.
е сключен предварителен договор за покупко- продажба , с който ищцата като продавач, се задължила да продаде на ответника
МПС с рег.№ РВ****, марка „Пежо", модел „306", за сумата от
1200,00 лева, като съгласно чл. 1 от договора плащането на цената било
уговорено по следния начин: В деня на подписване на Договора, ответникът е
заплатил сумата от 300.00 лева,а останалата част от продажната цена е следвало
да бъде заплатена на вноски, както следва: от 1 до 10 юли 2014г. - 300.00 лева;
от 1 до 10 август 2014г.-300.00 лева; от 1 до 10 септември 2014г. - 300.00 лева.
Съгласно чл.2 от договора прехвърлянето
на собствеността следвало да се извърши в срок до 11.09.2014 г.
Не е спорно
по делото , че ищцата е изпълнила точно своето задължение визирано в чл. 3 от
подписания между страните договор, като при неговото подписване е предала владението и ползването на този автомобил. Съгласно
чл. 5 от договора страните са се съгласили , че в случай, че купувачът не се
яви пред нотариуса до посочената в чл.2 от договора дата и не плати
остатъка от продажната цена в размер на
900,00 лв. , продавачът задържа капарото в своя полза , а купувачът дължи
връщането на владението на посочения
автомобил, както и дължи на продавача неустойка в размер на 2000,00 лв.
, ведно със законната лихва върху тях от дена на забавата.
По делото е
представена нотариална покана рег. № 1709/ 2015 г. от 17.06.2015 г./ с
нотариална заверка на подписа/ , видно
от която ищцата е поканила ответника да се яви в нотариалната кантора на
нотариус Вулева на 05.08.2015 г. за
изповядване на окончателния договор за покупко- продажба , както и за заплащане
на дължимата по договора цена. Освен това ответникът е бил уведомен , в случай,
че не желае сключването на този договор, на същата дата да се яви и да върне
автомобила , ведно със заплащане на неустойка по чл. 5 от предварителния
договор в размер на 2000,00 лв. Не е спорно и се установява, че поканата е връчена на адресата на 09.07.2015
г. , като на 15.08.2015г. е съставен констативен протокол към тази покана,
видно от който документ -до датата на неговото съставяне, адресатът Б.А.Я. не
се е явил и не е върнал автомобила
подробно описан в поканата.
Според представения
заверен препис от свидетелство за регистрация на лек автомобил рег. № РВ 7646
ВС, същият е собственост на Р.А.Р..
Въз
основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна следното:
По
иска с правно основание 422 ГПК във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 19 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да докаже
наличие на валидно сключен договор и неизпълнение от страна на длъжника , а
ответникът следва да докаже пълното и точно изпълнение на договора.
Съществуването
на вземанията на кредитора , съответстващи на неизпълненото задължение на
длъжника, подлежи на изследване в производството по чл. 422 ГПК , като
длъжникът може да противопостави възражения във връзка с валидността на задължението
или изпълнение на същото. В случая
ответникът не е противопоставил възражения
и няма спор , че няма изпълнение на твърдените задължения от страна на
ответника.
Правото да
получи претендираната неустойка и връщането на движимата вещ МПС , ищцата
обосновава с условията на представения в исковата молба предварителен
договор за продажба на МПС. По този
договор , ищцата се е задължила да прехвърли собствеността върху описаното в
договора МПС , срещу заплащане на неговата продажна цена в уговорения ред и
срокове. Безспорно се установява, че в деня на подписването на договора ,
ответникът е заплатил първоначалната вноска, срещу което е получил владението
върху автомобила, който му е предоставен от ищцата. Не е спорно , че ответникът
не е изпълнил в срок задължението си за плащане на другите вноски от продажната
цена , поради което след изтичане на уговорения между страните срок, ответникът
е бил поканен да се яви пред нотариуса за изповядване на окончателния договор след
заплащане на остатъка от продажната цена или да
върне МПС и да заплати дължима
неустойка. Не се твърди и не се установява , след валидното получаване на тази
покана , ответникът да е изпълнил тези свои задължения. Поради това следва да
се приеме , че са налице предпоставките за ангажиране на договорната му
отговорност съгласно клаузата на чл. 5 от договора , според която, продавачът има
правото да задържи първата авансово
платена сума , като в негова полза възниква и правото да претендира връщането
на вещта , ведно с неустойка в размер на
2000,00лв.
Правото на
ищцата да получи вещта и дължимата
неустойка не е удовлетворено или
погасено, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
На основание
чл. 78 ал.1 ГПК , ответникът дължи на ищцата
заплатените в исковото
производство съдебно- деловодни разноски : за внесена държавна такса общо в
размер на 105,00 лв. и за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300,00 лв. /
липсват доказателства за плащане на адвокатски хонорар над този размер до
размера по сочен в списъка по чл. 80 ГПК /
или в общ размер от 405,00 лв. В заповедното производство разноски не са
поискани и такава не са присъждани, поради което съдът не дължи произнасяне за
тяхното присъждане и по настоящо дело / в такъв смисъл мотивите към т.12 на ТР
№ 4 / 13 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС / .
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
По иска
на Р.А.Р. ЕГН ********** с адрес: ***, представлявана от пълномощниците си адв. С.С.Х., АК-Хасково, адв.
Т.Т., АК-Хасково, съдебен адрес ***, офис 1 срещу Б.А.Я., ЕГН **********,
адрес: *** с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Б.А.Я., ЕГН **********, адрес: *** ,
че съществуват вземанията на Р.А.Р. ЕГН ********** с адрес: ***, по Заповед № 2725/ 21.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр.д. № 4397/ 2016 г. по описа на ПзРС за заплащане на сумата от 2000,00 лв. , като
неустойка съгласно чл. 5 от предварителен договор за продажба на МПС от
02.06.2014 г., както и за предаване на МПС
с рег.№ РВ****, марка „Пежо", модел „306", тип купе „хечбек",
цвят „маслено зелен металик" с номер на рамата VF37ANFZ230506871.
ОСТАВЯ без
разглеждане предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК за
установяване съществуването на вземане за законна лихва за забава върху
дължимата неустойка считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане – като процесуално недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Б.А.Я., ЕГН **********, адрес: *** да заплати
на Р.А.Р. ЕГН ********** с адрес: ***, представлявана
от пълномощниците си адв. С.С.Х., АК-Хасково,
адв. Т.Т., АК-Хасково, съдебен адрес ***, офис 1 сторените в настоящото
производство разноски в общ размер от 405,00 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, а в частта относно частичното прекратяване на производството подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от неговото съобщаване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: