№ 385
гр. Сливен, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. СветоС.
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова
Въззивно гражданско дело № 20222200500408 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Въззивникът И. С. С., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззивникът „З.р.“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. В
писмена молба до съда процесуалният му представител адв.Ц. заявява, че не
възразява да се даде ход на делото, че поддържа въззивната жалба, оспорва
въззивната жалба на насрещната страна и моли съответно нейната въззивна
жалба да бъде уважена, а тази на насрещната страна да не бъде уважавана.
Страната няма доказателствени искания.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на същото и го докладва.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Съдът докладва постъпилата въззивна жалба, депозирана от адв.М.,
пълномощник на И. С. С. против Решение № 260000/20.05.2022г. по гр.д. №
514/2020г. по описа на РС – Нова Загора, в частта, с която е отхвърлена
исковата претенция на въззивника против „З.р.“ ЕООД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от
1
получени травматични увреждани, вследствие на трудова злополука,
настъпила на 30.09.2019г. за сумата над 39 787,95 лева до претендирания
размер от 80 000 лева. В тази част страната счита, че решението е неправилно
и незаконосъобразно. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да
бъде присъдена цялата искова претенция от 80 000 лева. Моли се решението
да бъде отменено и в частта, с която въззивникът е бил осъден да заплати
държавна такса в полза на Бюджета на РС – Нова Загора.
В жалбата се посочва, че злополуката, настъпила на 30.09.2019г., е
приета за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. По делото били
разпитани свидетелите В. С., С. С. и Т.У., които установили механизма на
настъпване на настъпването и. Относно причината за падане в шахтата на
жалбоподателя С., както и на другия работник Т. Д. по делото била допусната
и изслушана съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото
лице при работа в затворено пространство, каквото е шахтата, в която е
настъпила трудовата злополука, е следвало да се извършва поС.ен газов
анализ на средата. Такъв обаче не е бил извършван. Оценка на риска е била
направена в 08:56 часа, а газов анализ е бил направен в 11:40 часа и
последващо замерване на вредните газове не е било извършено. Според
вещото лице вътре в шахтата е следвало да бъде извършвано замерване на
газовото съдържание при открИ.ето на всеки наряд. В конкретния случай
нарядът е бил прекратен, но след него при открИ.ето на новия наряд не е бил
направен газов анализ. Вследствие на това не е била отчетена правилно
концентрацията на газове на дъното на шахтата, което е довело до падането
на жалбоподателя С. частично върху тялото на Т. Д. и частично върху пода на
шахтата. На следващо място страната изтъква, че по делото е изслушана
съдебно-медицинска експертиза, която безспорно е установила получените от
жалбоподателя травматични увреждания, а именно:
Мозъчна контузия със средна степен не тежест;
Травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален
хематом, двустранно, челно/;
Счупване на основата на черепа в предна черепна ямка;
Импресионно счупване на челната кост двустранно, включително и в
орбиталната част /вдаване на костни фрагменти към черепната кухина с
разкъсване на твърдата мозъчна обвивка/;
2
Счупване на решетъчната кост /етмоидална/;
Линейно счупване на клиновидната кост /сфеноидална/;
Травматичен кръвоизлив в челните етмоидален и сфеноидален синусен;
Навлизане на въздух в черепната кухина челно /пневмоцефалия/;
Разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата над орбитата;
Травма на левия очен нерв с намаление на зрителната острота;
Травма на левия скрипецовиден и отводящ нерви;
В своята съвкупност черепно-мозъчната травма реализирала медико-
биологичния признак на разстройство на здравето временно опасно за
живота. По време на счупването на предната черепна ямка с навлизане на
въздух в черепната кухина /съС.ие, което продължило от 30.09.2019г. до
27.01.2020г., когато е била проведена костна пластика/ било налице поС.но
разстройство на здравето, неопасно за живота. Получените по време на
трудовата злополука травми, довели до няколкократното приемане в лечебно
заведение на жалбоподателя за лекуване на черепно-мозъчната травма, за
лекуване на усложненията в очните нерви, за лекуване на главоболие и
световъртеж. От извършената по делото съдебно-медицинска експертиза по
орална и лицево-челюстна хирургия било установено, че по време на
злополуката жалбоподателят е получил фрактура на среден лицев етаж, която
представлявала временно опасна за живота и разстройство на здравето.
Последици от тази фрактура били белезите по лицето, както затрудненото
движение на горната устна и горния ляв клепач. При счупването на горната
челюст и предните стени на синусите следвало да се проведе лечение, което
включвало шиниране и наместване на челюстта за период от 45-60 дни. Тъй
като обаче за същия период на жалбоподателя е трябвало да се постави
интубираща тръба не е могло да се осъществи шинирането на челюстта му,
което довело до неправилното зарастване на челюстта, остатъчни белези със
загрозяващ ефект и мимика на левия устен ъгъл, поради която устата му
стояла полуотворена. Вследствие на претърпяната злополука едното око на
ищеца е стояло по-високо от другото и той имал двойно виждане. По делото
било разпитано вещото лице К.С. - специалист офталмолог, който е посочил,
че вследствие на трудовата злополука С. бил получил атрофия на левия
зрителен нерв, което довело до намаляване на зрителната острота, която сега
3
била 40 % от нормата. Вследствие на злополуката се стигнало и до увреда на
очно-двигателните нерви на лявото око, което водело до резултат
кривогледство и компесаторно положение на главата, при което, за да вижда
жалбоподателят следвало да намества главата си в определена позиция. Също
така се било установило и наличието на диплопия - двойно виждане, която от
своя страна можела да доведе до гадене, виене на свят, трудно придвижване в
пространството. Лекарите са посочили, че е възможно възстановяване на
очно-двигателните нерви в рамките на шест месеца след травмата, след което
се считало, че съС.ието е стабилно. Загубата на зрителния нерв била 60 %, а
загубата на нерв трочлеарис била 100 %. По делото била изслушана и
съдебно-психологична експертиза, според която жалбоподателят изживявал
травматично ограничената двигателна способност и неспособността да бъде
активен в цялост. Експертът установил тревожно-депресивна находка
вследствие на продължителния възстановителен период, наличие на психична
травма, поради възприемане на инцидента като заплаха за целостта на
физическото му и психично здраве. Вещото лице установило затруднена
артикулация на голям обем от звукове и забавяне на реактивния отговор. Той
изпадал в ситуативна тревожност. Според психиатъра д-р С. И. С. се нуждаел
от медикаментозно лечение за подобряване кръвообръщението на мозъка и
била налице органична промяна на личността му, изразяваща се в:
Устойчиво снижена способност за изпълнение на целенасочена
дейност;
Променено емоционално поведение, характеризиращо се с емоционална
лабилност и лесни преходи към раздразнителност и краткотрайни изблици на
гняв и агресивно-депресивна симптоматика/ подтиснато настроение, мисли за
безперспективност и малоценостови преживявания/;
Изразени когнитивни нарушения в памет, внимание, интелект;
Това психично разстройство довело до нарушаване на социалното му и
професионално функциониране на жалбоподателя. Настъпилите органични
промени в мозъка му били необратими, задълбочаващи се във времето и за
тях не се очаквало подобрение.
Страната е посочила, че по делото са събрани множество свидетелски
показания относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, болки и
страдания. В този смисъл били показанията на свидетелите С.а, С., Д. и К..
4
При извеждане от реанимация жалбоподателят бил целия подут със синини,
разбита уста, в която зъбите се клатели, оплаквал се е от това, че изпитва
силни болки и такива оплаквания е имало през време на цялото лечение, бил
поС.но лежащ, не можел да се обслужва сам, бил на катетър, поставяли му
подлога, хранели го само с пасирана храна, изпитвал неудобство и
притеснение от това,че се налага да го обгрижват други хора. След
изписването му от болницата можел да стои изправен за кратко, колкото да се
нахрани. Първоначално не можел да се движи самостоятелно, по-късно
започнал да си помага с бастунче. Споделял, че се чувства като боклук, като
ненужна вещ, сринал се е психически, плачел и казвал, че се чувства
ненужен. Жалбоподателят се притеснявал от това, че е изцяло зависим от
близките си и за това, че не може да работи.
На следващо място във въззивната жалба е посочено, че действително,
съгласно разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ, отговорността на работодателя
може да бъде намалена, но само ако работникът е съпричинил настъпването
на вредоносния резултат в условията на груба небрежност. Такава би била
налице ако работникът е извършил работата при липса на елементарно
внимание и старание, и при пренебрегване на основните технологични
правила и правила за безопасност. В случая обаче такова поведение от страна
на пострадалия не било установено. Той не бил длъжен нито да организира,
нито да съблюдава за извършване на поС.ен газов анализ на шахтата, като
слязъл в нея той проявил човечност и съчувствие към друг работник и се е
опитал да му помогне. Всъщност увреждане на здравето му било именно
поради проявеното от него съчувствие, а не поради груба небрежност,
проявена от негова страна. Страната посочва, че не всяко нарушение на
правилата за безопасност може да доведе до прилагането на чл.200 ал.1 от
КТ, а само субективното отношение на пострадалия към съответното
действие. В тежест на работодателя било да установи, че пострадалият
работник е осъзнавал настъпването на възможни вредоносни последици, но
самонадеяно е решил да извърши действието, от което е настъпила трудовата
злополука. В случая това не било установено. Обжалваното решение не било
съобразено с разясненията, дадени по отношение на понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД в ППВС № 4/1968г.
Определеното обезщетение не било съобразено с вида, броя, тежестта на
получените травматични увреждания, продължителността на
5
възстановителния период, интензитета на търпените болки и т.н. Във връзка с
това страната счита, че присъденото обезщетение е несправедливо по размер
и че същото следва да бъде увеличено.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част, да
се присъди в пълен размер от 80 000 лева претендираното обезщетение, ведно
със законните лихви. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер,
съобразно минималния от Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения ведно с начислено ДДС.
По делото не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната
страна „З.р.“ ЕООД.
Депозирана е въззивна жалба от „З.р.“ ЕООД, чрез адв.Ц., в частта, с
която ответникът „З.р.“ ЕООД по предявения иск по чл.200 от КТ е бил
осъден да заплати на ищеца И. С. сумата от 39 787,95 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на трудова
злополука от 30.09.2019г., ведно със законната лихва до окончателното
изплащане, сумата от 424,10 лева имуществени вреди – разходи за лечение и
диагностика, както и деловодни разноски.
Жалбоподателят посочва, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Възпроизведените в решението доказателства не били
обсъдени и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Не било посочено
кои възражения на ответника са основателни и кои не, отсъствали мотиви
относно размера на действително определеното обезщетение за претърпените
от ищеца болки и страдания, а само било посочено, че присъдената сума е
част от претенцията на ищеца. Страната твърди, че настъпилата трудова
злополука на 30.09.2019г. и механизма на настъпилото увреждане на ищеца
не са причина за установените по делото промени в неговото здравословно
съС.ие. По делото били изслушани множество медицински експертизи, което
довело до липсата на взаимосвързаност и обоснованост помежду им. Вещите
лица не взели предвид хронологично случилите се събития, не било
установено наличието на причинна връзка между трудовата злополука от
30.09.2019г. и настъпилата на 06.11.2019г. битова злополука.
На следващо място страната посочва, че в деня на трудовата злополука
ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор на специализиран автомобил“ и
като такъв е следвало да позиционира работния автомобил и да го управлява.
6
От друга страна той бил притежавал първа квалификационна група за работа
с неелектрически уредби, поради което следвало да се приеме, че е познавал
правилата за безопасност, пряко свързани с извършваната работа. В деня на
злополуката ищецът сам бил решил да слезе в шахтата, без да има
разпореждане за такова действие от страна на наблюдаващия бригадата
ръководител, не бил изчакал компетентните и натоварените за целта
технически лица да извършат изваждане и оказване на медицинска помощ на
пострадалия служител, не бил взел необходимото работно облекло - каска,
колан, въже, ръкавици, очила. Всичко това обуславяло извод за проява на
груба небрежност, довела до настъпването на трудовата злополука и
произлезлите от нея травматични увреждания. Спускането на ищеца в
шахтата било грубо нарушение на трудовите му задължения. Той не бил имал
поставена задача за работа в затворено пространство и работното му място
било извън мястото на злополуката. Поведението на ищеца в най-голяма
степен било допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради което
справедливо би било отговорността да бъде 10% за работодателя и 90 % за
работника. На следващо място е посочено, че страната не желае съда да вземе
под внимание настъпилите след инцидента промени в здравословното съС.ие
на ищеца, тъй като на първо място по делото нямало данни той да е изпълнил
медицинските предписания за контролен преглед, консултации с различни
медицински специалисти. На второ място на 06.11.2019г. ищецът бил
претърпял битов инцидент и при оказаната медицинска помощ било
установено наличието на промяна в здравословното му съС.ие във връзка с
предходната злополука. Така било и при битовата злополука на 27.01.2020г.
От изслушаните свидетелски показания се било установило, че ищецът е бил
в добро психическо и физическо съС.ие след инцидента, същият бил
упражнявал тежка трудова дейност, общувал е със съседи, без да има промени
в личния му живот. Твърди се, че настъпилите промени в психическото
съС.ие на ищеца не са в причинна връзка с инцидента. Установената
тревожност се дължала на критичното мислене на ищеца за последиците от
инцидента. Страната счита, че имуществените вреди са недоказани. Съдът
следвало да вземе предвид и посоченото от свидетелите, че ежемесечно
работодателят е заплащал на работника сума в размер на 600.00 лева. Моли се
да се оставят без уважение предявените искове. Претендират се разноски.
По въззивната жалба на „З.р.“ ЕООД е депозиран отговор от адв.М.,
7
пълномощник на ищеца И. С., с който въззивната жалба е оспорена, като
неоснователна. Изрично ответникът бил посочил, че не спори за това, че И. С.
е сключил с него трудов договор, за длъжността „шофьор на специализиран
автомобил“, за това, че на 30.09.2019г. е настъпила трудова злополука,
призната по установения ред, за това, че след като ищецът е видял на дъното
на шахтата Т. Д. в безпомощно съС.ие е решил да му помогне, за това, че в
резултат на настъпилата трудова злополука ищецът е претърпял травматични
увреждания, във връзка с които в периода от 30.09.2019г. до 06.07.2020г. е
бил в болнично заведение. Тези обстоятелства са били приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството с определение по делото от
08.10.2020г. Жалбоподателят се позовавал на показанията на свид.С., за да
мотивира наличието на груба небрежност в поведението на ищеца, но този
свидетел свидетелствал и за това, че след като Т. Д. паднал в шахтата около
5-6 минути се организирали кой да му окаже първа помощ и че ако ищецът И.
С. не бил слязъл да провери съС.ието на Т. Д. и да прецени дали е възможно
да му помогне той самият е щял да слезе в шахтата. Настъпилата трудова
злополука била причинена не от груба небрежност, проявена от ищеца, а
поради опита му да окаже първа помощ на вече пострадал работник,
проявявайки състрадание и човечност. Неоснователно ответникът се
позовавал на удостоверение № 113 за придобита пета квалификационна група
по безопасност при работа с неелектрически уредби. По делото било
изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което
ищецът е притежавал първа, а не пета квалификационна група.
Неоснователни били оплакванията на въззивника за това, че са изслушани
няколко експертизи, а не една комплексна съдебно-медицинска експертиза. В
с.з. страната била посочила, че не възразява да се разпитат явилите се
експерти. Страната не е направила възражение по приетите от съда съдебно-
медицински експертизи. По делото било установено безспорно, че
получените травматични увреждания са вследствие на получената травма при
трудовата злополука. На следващо място е посочено, че показанията на
свидетелите Д. и К. по никакъв начин не опровергават показанията, дадени от
близките на ищеца С.. Наличието на психично страдание у ищеца било
установено от изслушаните вещи лица Ф.П. и д-р Д. С.. Моли се въззивната
жалба, депозирана от ответната страна, да не бъде уважавана. Претендират се
деловодни разноски.
8
Тъй като няма направени нови доказателствени или процесуални
искания, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
В писмената си молба адв.Ц. заявява, че не възразява да се даде ход на
делото, че поддържа въззивната жалба, оспорва въззивната жалба на
насрещната страна и моли съответно нейната въззивна жалба да бъде
уважена, а тази на насрещната страна да не бъде уважавана. Претендира
деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът приключва съдебните прения и обяви, че ще се произнесе с
решение на 20.12.2022г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9