Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 485 по описа за 2021 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на И. АД, представлявано от адв. В.Р. срещу отказ № 20210304174019-2/10.03.2021 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията да бъде вписано заличаване на съдружник. В жалбата се оспорва извода на длъжностното лице по регистрацията, че напусналият съдружник не е легитимиран да иска заличаването си с довод, че фигурирането му в търговския регистър като съдружник без да притежава това качество може да има неблагоприятни последици за него. По същество се твърди, че Х.Д.е бил упълномощен да подпише всеки един документ, необходим за извършване на процедурата по прекратяване на участието на „И.“ АД в „Н.Л.“ ООД преди датата на подписаното от него предизвестие. Досежно третото оспорено основание за отказ навежда довод, че прекратяването на участието е настъпило по силата на изтеклия срок на предизвестието., а съдбата на освободените дружествени дялове е последица от прекратяването му.
В отговор по жалбата при условията на чл. 25 ал. 2 изр. трето ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията, представлявана от юрисконсулт И.К.оспорва жалбата. Смята, че законът лимитативно определя лицата, овластени да инициират регистърното производство и за разлика от бившия управител бившият съдружник не е легитимиран да иска заличаването си. Позовава се на практика на апелативните съдилища. Застъпва теза, че прекратеното членство е от значение за вътрешните отношения между напусналия съдружник и дружеството, съответно останалите съдружници. Смята и че предвид охраняваните интереси на третите лица и публичния интерес вписването на това обстоятелство налага промяна на вписани обстоятелства и следва да е ясно както се случва с неговия дял като бъде представен и акт, съдържащ променените обстоятелства. Поддържа теза, че вписването може да доведе до намаляване на имущественото покритие на капитала и да увреди дружествените кредитори. Навежда довод, че ТЗ не познава хипотеза на свободни, непоети дялове в който смисъл се позовава на практика на апелативни съдилища. Претендира възнаграждение в размер на 300 лв.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от името на заявителя, от чието име е инициирано и регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
От регистрирано от
електронната система на регистърната администрация Заявление А4 № 20210304174019
се установяват заявени обстоятелства за заличаване на жалбоподателя е като
съдружник в дружеството. Регистърното производство е инициирано от лице, преупълномощено
от името на И. АД да представлява дружеството като предприема всякакви
действия, както и да подписват, подават и получават всякакви документи,
необходими за вписване на прекратяване на участието на дружеството в „Н.Л.“ ООД.
На 19.10.2020 г. управителния съвет на „И.акционерно дружество – цялостни информационни системи и услуги за игри на късмета“ е взел решение за прекъсване участието на дружеството в български дружества сред което и National Lottery“ като за целта е възложено на изпълнителния директор на дружеството Х.Д.в качеството му на специален представител на дружеството да подпише уведомление за прекъсване на участието и всяка декларация или документ, който може да се изисква, за да завърши продецурата в това число и да упълномощи адвокат.
На 20.10.2020 г. Х.Д.като представляващ И. АД е посочил, че дружеството желае да прекрати участието си в „Н.Л.“ ООД с тримесечно предизвестие.
Лица, чиито имена съответстват на вписаните управители на „Н.Л.“ ООД, писмено са удостоверили получаване на предизвестието на 21.10.2020 г.
В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че съдружникът не е легитимиран да заяви заличаването си. По същество е прието, че изявлението за прекратяване на членство не е надлежно заявено предвид учредената съвместна представителна власт на Х.Д.и друг член на управителния съвет. Изложени са и съображения, че евентуално прекратено членство, пораждащо ефект във вътрешните отношения, не е достатъчно, за да бъде вписана промяна в състава на съдружниците, а е необходимо да бъде уреден статута на дружеството със съставен нов устройствен акт, който да отразява актуалното състояние в това число и с изцяло записан капитал.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес за обезпечаване достоверността на утвърдени от закона обстоятелства, чието огласяване предписва законът. В тази насока и нормата на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които законът извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – заявено искане от достоверен източник (чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ) и надлежно документирани обстоятелства (чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В кръга на службата си длъжностното лице дължи да се увери, че са настъпили факти, предписани от закона или учредителния акт, обуславящи и проявление на заявеното и подлежащо на огласяване обстоятелство.
Спорен в съдебната практика е въпросът дали бившият съдружник е легитимиран да поиска заличаването си. Самият закон изисква срочно заявяване за вписване на настъпила промяна – чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ, което задължения пряко ангажира законния представител на дружеството. Всяко утвърдено със закон задължение е правен способ за постигане на законоустановена цел, а средство за това е осигурен механизъм за изпълнение на вмененото задължение. Липсва регламентация на механизъм, който да осигури тази цел при бездействието на законния представител на дружеството. Въпросът придобива особена острота когато, поради една или друга причина, дружеството остане без законен представител, каквото е и актуалното състояние на дружеството. Нормата на чл. 141 ал. 6 ТЗ овластява отказалия се управител да поиска заличаването си от търговския регистър при бездействие на дружеството да предприеме необходимите действия и да инициира регистърното производство. Възниква въпросът как съдружникът, прекратил участието си в дружеството, може да преодолее необосновано афишираната връзка с дружество, в чиято дейност юридически не би могъл да участва. Настоящият състав приема, че както възможността за прекратяване на участието в дружеството, така и оповестяването на това обстоятелство произтичат пряко от свободата на сдружаване. Принудителната привръзка било то и формално съществуваща ограничава свободата на сдружаване. С други думи, налице е защитим от закона пряк интерес за бившия съдружник да изиска заличаването си от търговския регистър.
От друга страна макар и капиталово дружеството с ограничена отговорност е с изразен персонален характер. От тази гледна точка именно самият закон държи сметка за имената на съдружниците – правните субекти, осъществяващи опосредено търговска дейност чрез дружеството. Общественият интерес налага яснота дали зад дейността на фингираната личност стоят обявените в регистъра самостоятелни правни субекти. Оповестените в регистъра, но несъответстващи на действителността обстоятелства създават привидност в противовес на принципа на публичност. Ето защо огласяването на прекратеното членство непосредствено ползва както очертания публичен интерес, така и кредиторите на дружеството. Раздорът във вътрешните отношения индицира проблем във функционирането на дружеството, а бездействието на останалите съдружници в рамките на значителен период от време е показателно за организационен проблем, Затова и създадената привидност в резултат на бездействието на самото дружество пряко засяга интереса на третите лица.
Според настоящия състав нормативно определеният кръг от лица, легитимирани да инициират регистърното производство, съставлява гаранция за достоверност. Самият закон очаква лицето, пряко ангажирано да представлява търговеца, изрично да декларира достоверността на документално отразените обстоятелства – чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Бившият съдружник като пряко заинтересован от огласяване на това обстоятелство по изложените вече съображения се явява и достоверен източник на информация.
По изложените съображения настоящият състав счита, че липсата на изрично указана възможност прекратилият участието си съдружник да поиска вписване на това обстоятелство сочи на празнота в закона, а не отразява принципно защитим публичен интерес. С оглед нормата на чл. 5 ГПК съдът е овластен, но и задължен утвърждавайки правилото за поведение да съобразява общия разум на законите. По аргумент от чл. 15 ал. 1 т. 3 ЗТР изброените лица, легитимирани да инициират регистърно производство, не са лимитативно установени в специалния закон. Налице е легитимна цел – обезпечаване на публичност досежно подлежащо на вписване обстоятелство, за постигането на която прекратилият участието си съдружник е в състояние да допринесе. Ето защо настоящият състав не споделя съдебната практика, отричаща възможността за напусналия съдружник да инициира регистърно производство за огласяване на настъпилото обстоятелство, обявено от закона за значимо и за третите лица.
От приложените документи към заявлението се установява, че потестативното право на едностранно прекратяване на участието в дружество с ограничена отговорност е надлежно упражнено – изявлението е обективирано от лице, явяващо се конкретно оправомощено от управителния съвет. Изявлението е прието от законните представители на дружеството към 20.10.2020 г., а предписаният от закона срок е изтекъл още преди датата на депозиране на заявлението.
Настоящият състав не споделя поддържаните в съдебната практика и развити от длъжностното лице съображения, че решението за съдбата на освободените дялове е предпоставка за вписване на заявеното обстоятелство. Възлагайки в отговорност на регистърната администрация отстояването на обществен интерес законът определя и средството за това. Заявеното в случая искане касае промяна на вписано обстоятелство – заличаване на съдружник поради прекратено участие в дружество с ограничена отговорност. Съгласно чл. 125 ал. 2 ТЗ съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. С оглед и правилото на чл. 14 ал. 1 ЗЗД предизвестието произвежда придаденото му от закона значение с достигане на изявлението до неговия адресат – в случая търговското дружество. Следователно, обхватът на преценка в рамките на регистърното производство е ограничен до проявлението на така указаните от закона обстоятелства.
Както бе посочено вече, нормата на чл. 21 т. 5 ЗТР ограничава обхвата на осъществяваната от длъжностното лице проверка до възможността заявеното за вписване обстоятелство да настъпи при нормативно предписаните или договорно утвърдени предпоставки. След като законът свързва заявеното за вписване обстоятелство с писмено предизвестие и изтекъл срок, настоящият състав не намира основание да счита, че в процедурата по вписване на това обстоятелство длъжностното лице дължи да обезпечи яснота и за съдбата на освободените дялове. Нито буквата, нито смисълът на закона ангажират длъжностното лице по регистрация да изследва съдбата на освободените дялове при прекратено членство. Това задължение възниква, когато е поискано вписване на самостоятелното и различно от заявеното в случая обстоятелство. Вярно е, че длъжностното лице дължи да гарантира обществения интерес, обусловен от осигурен минимален размер на капитала. Законът обаче предпоставя проверката в тази насока от нарочно заявено искане. Освен, че липсва нормативно предписано изискване за едновременно заявяване напускането на съдружник с утвърждаване съдбата на освободения дял в капитала, такава необходимост не следва и от смисъла на закона. И по отношение на регистърното производство, охранително по своя характер, приложимо е правилото на чл. 6 ал. 2 ГПК – обемът на търсеното съдействие се определя от съдържанието на искането.
Отказът за вписване на промяната в състава на съдружниците не е годен да осигури и законоустановената гаранция за интересите на кредиторите на дружеството с ограничена отговорност. Имущественото покритие на капитала не зависи от персоналния състав на фигуриращите по партидата съдружници, а от наличието на парично оценими блага в патримониума на дружеството. Напусналият съдружник няма право върху вноската си в капитала, а върху съответна част от положителната разлика между активите и пасива в имуществото, елемент от който е и стойностно изразеният капитал на дружеството. Внесената или записана вноска ангажира съдружника и при напускане на дружеството. Възникналото парично задължение с факта на прекратеното членство определя съдружника като кредитор, но само ако и доколкото към този момент имуществото превишава стойността на задълженията на търговеца към неговите кредитори. Следователно привидното участие в дружеството, какъвто резултат следва от неогласеното прекратяване на членственото правоотношение, не обосновава допълнителна гаранция за имуществените интереси на кредиторите, а напротив – застрашава ги, поддържайки невярна представа за кръга на съдружниците.
В допълнение следва да се посочи, че обуславяне на вписването от решение на общото събрание за съдбата на освободените дялове лишава от съдържание изрично вмененото задължение за своевременно заявяване на подлежащите на вписване обстоятелство. Задължението за огласяване пряко произтича от възникналото обстоятелство с призната обществена значимост – чл. 6 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Едва огласяването му осигурява в пълнота интересите на третите лица, като същевременно утвърждава достоверност на документално удостовереното правно положение досежно персоналния състав на съдружниците в дружество с ограничена отговорност. За всички става ясно, че зад дейността на дружеството не стои напусналия съдружник. Третите лица, било то и кредитори, нямат предоставена от закона възможност да въздействат върху персоналния състав на търговското дружество. Само огласяването на промяната им обезпечава реална възможност да преценят доколко неяснотата за съдбата на освободените при прекратеното членство дялове рефлектира върху интересите им и при необходимост – да предприемат съответните действия за да защитят интересите си. Длъжностното лице по регистрацията обективно не е в състояние да обезпечи икономическия интерес на кредиторите на дружеството, поради което и законът не очаква това от него.
Законът предписва огласяване на дружествен договор, отразяващ актуалното състояние, но изрично свързва това задължение с извършена промяна – чл. 119 ал. 4 ТЗ. Правилото безусловно визира промяна, предприета от самото дружество. Макар и прекратеното членство при условията на чл. 125 ал. 2 ТЗ да обуславя необходимост от такава промяна, бездействието на дружеството да предприеме необходимите действия не обосновава пречка за оповестяване актуалната информация за действителните собственици на капитала – чл. 65а ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав приема за установено несъответствие между зачетени от правния ред интереси както на бившия съдружник, така и на третите лица, накърнени от недопустимо според правилата бездействие на органите на дружеството. Единствено подчиняването на буквата на закона на неговия смисъл осигурява преодоляване на нежеланото поведение и утвърждаване на законни интереси по пътя на аналогията с чл. 141 ал. 6 ТЗ. Налице е припокриване в обстоятелствата – бездействие на органите на дружеството да осигурят очакваното от правилата съответствие между действително съществуващите и вписаните обстоятелства и личен интерес у заявителя, гарантиращ в достатъчна степен достоверността на заявеното обстоятелство.
По разноските
Предявеното искане за разноски е неоснователно както поради обстоятелството, че Агенция по вписванията не е страна в гражданско правоотношение, обуславящо отговорност за разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, така и с оглед изхода на спора. Предвид нормата на чл. 81 ГПК настоящият състав приема, че дължи да огласи неоснователността на предявената претенция с нарочен диспозитив.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОТМЕНЯ отказ № 20210304174019-2/10.03.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
УКАЗВА на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР на длъжностното лице по регистрацията да впише по партидата на „Н.Л.“ ООД обстоятелствата по заявление А4 вх. № 20210304174019 – заличаване на И. АД като съдружнико в дружеството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията по чл. 78 ал. 8 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
СЪДИЯ: