№ 5948
гр. София, 15.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110150180 по описа за 2022 година
Предявени са искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище
и адрес на управление: АДРЕС срещу П. Р. И., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС и Р. Р.
И., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в
АДРЕС, с аб. № 86987, при условията на разделност при квоти по ½ всеки: - сумата от
2508,44 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018
г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.10.2021 г. до изплащане на
вземането; - мораторна лихва от 404,83 лв. за периода 15.09.2019 г. - 24.09.2021 г.; -
сумата от 31,41 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.09.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.10.2021г. до изплащане на
вземането; - мораторна лихва от 6,00 лв. за периода 31.10.2018г. - 24.09.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58093/2021 г.
на СРС, 31-ви състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ за топлоснабдения имот и са
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ, като за
процесния период са консумирали топлинна енергия на процесната стойност. Твърди,
че ответниците дължат незаплатени суми за топлинна енергия и дялово разпределение.
Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с възражение на
ответниците срещу издадена в негова полза заповед по изпълнение. Представя писмени
доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице
помагач.
В срока за отговор ответницата П. Р. И. оспорва качеството на потребител на ТЕ,
изпадането в забава за главницата за ТЕ, както и дължимостта на сума за дялово
разпределение. Прави възражение за погасителна давност.
В срока за отговор ответникът Р. Р. И. оспорва качеството на потребител на ТЕ,
изпадането в забава за главницата за ТЕ, както и дължимостта на сума за дялово
разпределение. Прави възражение за погасителна давност.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца не взема становище по същество на
спора.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение.
По основателността на исковете
По делото е отделено за безспорно, че за процесния имот през процесния период
в съответствие с приложимата нормативна уредба ищецът е доставил топлинна
енергия и е извършена услугата дялово разпределение от третото лице-помагач в
количеството и стойността, посочени в исковата молба.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената
от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също
така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени
– собственикът или титулярът на правото на собственост или на вещното право на
ползване.
Видно от Нотариален акт от 15.11.1990 г. Р.В. е придобил правото на
собственост върху процесния имот, като съгласно удостоверение за наследници от
30.06.2000 г. същият е починал на 24.06.2000 г., оставяйки като наследници по закон
своята съпруга Б.В. и двете си деца – двамата ответници. По делото липсват
доказателства за евентуална кончина на Б.В. с оглед преценка дали процесният имот е
бил съпружеска имуществена общност и дали преживялата съпруга е жива към
момента на приключване на съдебното дирене, съответно кои са нейните наследници
по закон, поради което съдът приема, че процесният имот е наследен при равни квоти
от Б.В. и двамата ответници, като всеки от тях притежава по 1/3 ид.ч. от имота и
същите ответници са отговорни за 1/3 от процесните задължения (арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), което
съдът цени като компетентно и обективно изготвени. Според заключението на ССЕ
няма данни за извършени от абоната плащания на процесни задължения.
Топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
2
намира процесният имот, и на самия имот се установява от представените писмени
доказателства – договор за извършване на дялово разпределение, сключен между
етажната собственост на сградата и дружеството за дялово разпределение, както и от
заключението на съдебно-техническата експертиза и индивидуални справки за
използвана топлинна енергия от третото лице-помагач за отоплителните сезони,
обхванати от процесния период. Към дължимата цена за топлинна енергия следва да се
добави посочената в заключението на ССЕ сума от 31,41 лв. за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и Общите условия (ОУ) за продажба
на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в
сила от 12.08.2016 г. клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време, без да е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г.,
ОСГТК на ВКС). Поради това вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок, който започва да
тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
С оглед на това и предвид датата на подаване на исковата молба, от който
момент давностният срок е прекъснат - 08.10.2021 г., в случая погасено по давност се
явява задължението за главница от 286,41 лв. за периода м. 05-07.2018г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
„Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от
Общите условия за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите
общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в приложимите Общи условия от 2016 г.
(чл. 33, ал. 2), то не е необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава (арг.
чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
В случая 45-дневният срок за плащане на задълженията по общата фактура от
31.07.2019 г. е изтекъл на 14.09.2019 г. Следователно ответникът е изпаднал в забава в
плащането на задължението си по тази обща фактура на 15.09.2019 г. и 3-годишният
давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД не е изтекъл към датата на подаване на
процесното заявление на 08.10.2021 г., когато неговото течене е прекъснато на
основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Материалната легитимация на ищеца да получи стойността на услугата „дялово
разпределение“ следва от съдържанието на ОУ на ищцовото дружество, които
обвързват ответника. От представените по делото доказателства, в частност
представени от третото лице помагач, които не са оспорени от ответниците, безспорно
3
се установява, че през исковия период индивидуалното отчитане в процесния имот е
извършвано от съответно дружество. Липсват данни по делото ответникът по някакъв
начин да са е противопоставил на извършваното от третото лице-помагач дялово
разпределение. Освен това съгласно трайната съдебна практика съществуването или
несъществуването на договорни отношения между потребителите на топлинна енергия
и топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното извършване на
дяловото разпределение.
Така уредената суброгация овластява ищеца да получи стойността на
извършената услуга от третото лице-помагач. Според чл. 22, ал. 2 от Общите условия
на ищцовото дружество от 2014 г. купувачите заплащат таксата за дялово
разпределение на топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца. Аналогична е и
клаузата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. Следователно потребителите на
топлинна енергия са задължени да заплащат на „Топлофикация София“ ЕАД
възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
независимо че услугата се извършва от трето лице. Поради това ищецът е легитимиран
да получи стойността на услугата „дялово разпределение“.
Ответниците не дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Предвид изложеното, следва уважаване на иска за главница за топлинна енергия
за сумата от 2 222,03 лв. при горепосочените квоти и отхвърляне до пълния предявен
размер - за сумата от 286,41 лв. за периода м. 05-07.2018 г. поради погасяване по
давност и за сумата от 740,67 лв. за целия процесен период поради липса на
материална легитимация за процесните задължения по отношение на двамата
ответници, уважаване на иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия и за главница за дялово разпределение при горепосочените квоти и съответно
отхвърляне на исковете до пълния предявен размер, както и цялостно отхвърляне на
иска за мораторна лихва върху главницата за дялово за разпределение.
По разноските
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя-ищец в двете съдебни производства – по 50 лв. на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и съответно чл. 26 НЗПП (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от НЗПП (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалните му представители, както и липсата на
фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените открити
съдебни заседания с участието на ищцов представител.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца съразмерно на уважената част от исковете
разноски за заповедното производство от 65,47 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото производство от 329,83 лв.
4
за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за ССЕ и такса за съдебно
удостоверение. Въпреки изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
ответниците нямат право на разноски при липса на доказателства в тази насока освен
по отношение на адвокатското възнаграждение, заплатено съгласно договор за правна
защита и съдействие от 07.11.2022 г. от ответника Р. И.а в полза на адв. Д. Ч.
съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу същия ответник.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът присъжда адвокатско възнаграждение в
минимален размер на съответния процесуален представител на всеки ответник в
заповедното и исковото производство (по отношение на адв. Д. Ч. като процесуален
представител на ответника Р. И. – по общия ред, тъй като в договора за правна защита
и съдействие от 17.11.2022 г. не е посочено предоставяне на безплатна правна помощ
при основателност на ищцовото възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по гореизложени
мотиви) с оглед представени договори за правна помощ и съдействие с оглед
материалния интерес по делото и съразмерно на отхвърлената част от исковете.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се прилага
разпоредбата на НМРАВ, действала към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие, с оглед материалноправния характер на нормите на наредбата
(Определение № 27 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4729/2019 г., IV г. о.;
Определение № 499 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3019/2018 г., II т. о.;
Определение № 17 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1193/2016 г., I т. о.; Определение
№ 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о.; Определение № 703 от
13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2472/2014 г., I т. о.; Определение № 270 от
24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7159/2013 г., IV г. о.; Определение № 189 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2014 г., IV г. о.).
При материален интерес по делото от 1 475,34 лв. по отношение на всеки
ответник минималният размер на адвокатското възнаграждение за заповедното
производство е 119,82 лв. съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 НМРАВ (изм. ДВ, бр. 68
от 2020 г.), а за исковото производство – 178,74 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ
(изм. с ДВ, бр. 88 от 2022 г. от 04.11.2022 г.), тъй като представените два договора за
правна помощ и съдействие за процесуално представителство за заповедното
производство за всеки ответник са сключени преди изменението на същата разпоредба
с ДВ, бр. 88 от 2022 г. от 04.11.2022 г., а договорите за правна помощ и съдействие за
исковото производство – след същото изменение. Неоснователна е претенцията на
процесуалния представител на ответницата П. И. за заплащане на още едно адвокатско
възнаграждение за допълнително подадено становище от 10.03.2023 г., озаглавено
„отговор на искова молба“, което е със същото съдържание като подадения отговор на
исковата молба от 15.11.2022 г. на П. И. чрез същия процесуален представител, комуто
се дължи само едно адвокатско възнаграждение без значение от броя на представените
договори за правна защита и съдействие.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: АДРЕС, че П. Р. И., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС,
5
и Р. Р. И., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, дължат при условията на разделност по 1/3
от следните вземания за имот, находящ се в АДРЕС, с аб. № 86987:
- сумата от 2 222,03 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.10.2021 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 404,83 лв. за периода 15.09.2019 г. - 24.09.2021 г.;
- сумата от 31,41 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.09.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.10.2021г. до
изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
58093/2021 г. на СРС, 31-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД по:
- чл. 150, ал. 1 ЗЕ - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
сумата от 286,41 лв. за периода м. 05-07.2018 г. поради погасяване по давност и за
сумата от 740,67 лв. за целия процесен период 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. поради
липса на материална легитимация по отношение на двамата ответници, ведно със
законната лихва от 08.10.2021 г. до изплащане на вземането;
- чл. 86 ЗЗД - за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
сумата от 134,95 лв. за периода 15.09.2019 г. - 24.09.2021 г. поради липса на
материална легитимация по отношение на двамата ответници;
- чл. 150, ал. 1 ЗЕ - цена на извършена услуга за дялово разпределение за сумата
от 10,47 лв. за периода 01.09.2018 г. - 30.04.2020 г., поради липса на материална
легитимация по отношение на двамата ответници, ведно със законната лихва от
08.10.2021 г. до изплащане на вземането;
- чл. 86 ЗЗД – за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 6,00 лв. за периода 31.10.2018 г. - 24.09.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
********, седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на Р. Р. И., ЕГН:
**********, адрес: АДРЕС, сумата от 178,74 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 50180/2022 г. на СРС, 31-
ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Р. И., ЕГН: **********, адрес:
АДРЕС, и Р. Р. И., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, да заплатят на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: АДРЕС, следните
суми:
сумата от 65,47 лв. - разноски за заповедното производство;
сумата от 329,83 лв. - разноски за исковото производство,
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати, както
следва:
на адв. И. А. Н., адрес: АДРЕС сумата от 119,82 лв. – адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство на длъжницата П. Р. И. по ч.гр.д. №
6
58093/2021 г. на СРС, 31-ви състав;
на адв. Д. Й. Ч., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, партер - адвокатска кантора,
сумата от 119,82 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на длъжника Р. Р. И. по ч.гр.д. № 58093/2021 г. на СРС, 31-ви
състав;
на адв. И. А. Н., адрес: АДРЕС сумата от 178,74 лв. – адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство на ответника П. Р. И. по гр.д. №
50180/2022 г. на СРС, 31-ви състав.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца - „Нелбо“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7