Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Етрополе, 28.05.2019 год.
в името
на народа
Етрополски
районен съд в публично
заседание на двадесет
и първи декември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Мая Николова
при секретаря: Климентина
Чикова и в присъствието на
прокурора:…………………
като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 00199 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена
искова молба от Н.М.И. ***, чрез пълномощника си адв.Г.У. от САК, срещу И.Ц.М. ***.
Твърди, че на 05.08.2008г.
ответникът сключил Договор за ипотечен кредит с БДСК ЕАД клон Етрополе, по
силата на който му е бил отпуснат кредит в размер на 30000.00 евро със срок на
издължаване 240 месеца. С оглед допълнителното обезпечаване на този договор
твърди, че приел и станал съдлъжник. На
04.10.2010г. между банката и ответника било сключено допълнително споразумение,
по което също станал съдлъжник. Поради непогасяване на кредита банката
предприела съдебни действия и било образувано ч.гр.д.№ 371/2013г. на ЕРС, като
с решение е бил осъден като съдлъжник да заплати целия остатък по договора,
вместо ответника. Твърди, че срещу него било образувано изпълнително дело, като
от 01.01.2016г. до 30.06.2017г. му били удържани от трудовото му възнаграждение
ежемесечно различни суми, общо в размер на 20 435.89 лева. От тази сума
ответникът му е върнал сумата в размер на 9135.89 лева, като към настоящия момент
му дължи сумата в размер на 11 300.00 лева. Твърди, че след 30.06.2017г.
по изпълнителното дело са продължили удръжките от трудовото му възнаграждение,
като са периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г. са му били удържани общо сумата
в размер на 7202.64 лева.
Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 7300.00 лева, от
която сумата в размер на 7202.64 лева – главница и сумата 97.63 лева –
мораторна лихва за периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г., както и законната
лихва върху сумата 7300.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира и заплащане на направените по делото
разноски..
Ответникът М. е подал писмен
отговор /възражение/ в едномесечния срок от получаване на препис от исковата
молба и приложенията към нея. Твърди, че никога не е отказвал да си изплаща
месечните суми. Твърди, че ищецът му е станал съдлъжник по договора за ипотечен
кредит, като имота, собственост на родителите му е бил отнет от Банката и
продаден на сина на ищеца Марин Николаев И., като смята, че синът му е
подставено лице. Твърди, че понастоящем синът на ищеца е продал къщата на
родителите му за сума от около 100000 лева, а я е закупил за 59000 лева, поради
което е подал сигнал в РП Етрополе срещу
сина на ищеца за извършена кражба в големи размери. Твърди, че семейството на
ищеца и това на сина му го заплашват, както него, така и децата му и родителите
му.
В
съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си адв.Г.У., поддържа предявения иск. С оглед разпоредбата на чл.214
ал.1 от ГПК съдът прие изменение на размера на претендираната лихва за забава,
като увеличението е в размер на 340.27 лева и иска се счита предявен за сумата
в размер на 437.63 лева.
В съдебно заседание ответникът М. заявява, оспорва, че дължи посочените суми,
изплатени от ищеца на кредитора, тъй като същият е съдължник.
Съдът
след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Не се спори между страните по
делото, а това се установява от представения договор за ипотечен кредит,
допълнително споразумение към него и материалите по ч.гр.д.№ 371/2013г. по
описа на ЕРС, че на 05.08.2008г. ответникът М. сключил Договор за ипотечен
кредит с БДСК ЕАД клон Етрополе, по силата на който му е бил отпуснат кредит в
размер на 30000.00 евро със срок на издължаване 240 месеца. С оглед
допълнителното обезпечаване на този договор, ищецът И. станал съдлъжник. На 04.10.2010г. между банката и ответника
било сключено допълнително споразумение, по което също ищецът станал съдлъжник.
Не се спори, че поради непогасяване на кредита, банката е предприела съдебни
действия и било образувано ч.гр.д.№ 371/2013г. на ЕРС, като е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК на 02.12.2013г. и ИЛ от
същата дата, като ищецът и ответникът са били осъдени да заплатят солидарно на
кредитора БДСК ЕАД сумата в размер на 28 844.04 евро, със законната лихва
от 29.11.2013г.сумата в размер на 11072.97 евро – договорна лихва, сумата в
размер на 6472.08 евро – санкционираща лихва, сумата в размер на 176.29 евро –
заемни такси, сумата в размер на 3181.88 лева – съдебни разноски.
Не се спори между страните по делото,
че въз основа на издадения ИЛ по ч.гр.д.№ 371/2013г. на ЕРС е било образувано
от кредитора изп.дело № 20148640400040 на ЧСИ В.Недялков, преобразувано в
изп.дело № 20178440402861 на ЧСИ С.Якимов.
Не се спори между страните, че по
изпълнителните дела, по наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца
по местоработата му са му удържани следните суми: за периода от 01.01.2016г. до
30.06.2017г. били удържани различни суми, общо в размер на 20 435.89 лева
/като от тази сума ответникът му е върнал сумата в размер на 9135.89 лева/; за
периода от 01.08.2017г. до 31.12.2017г. са му били удържани суми, общо сумата в
размер на 7202.64 лева.
При така
установеното съдът намира, че предявения иск е неоснователен е недоказан по
правното си основание, поради следните съображения:
Установи
се, че главницата, за която са осъдени ищеца и ответника е в размер на 28844.04
евро, което се равнява на сумата в размер на 56414.03 лева.
Съгласно
разпоредбите на ЗЗД за солидарните задължения, всеки от съдлъжниците, ако не е
уговорено друго, дължи на кредитора по равна част от дълга, в случая по
½. Кредиторът може да реализира вземането си и само срещу един от
длъжниците, като ако един изпълни целия дълг, има право на иск срещу другия
длъжни са сумата превишаваща неговото задължение.
В
настоящия случай ищецът е изплатил общо сумата в размер на 27638.53 лева. Тази
сума дори е по-малка от половината само от дължимата главница по изпълнителното
дело, която е в размер на 28207.02 лева, а съдлъжникът дължи и една втора и от
начислените договорни и санкциониращи лихви.
При така
установеното съдът намира, че удържаните от трудовото възнаграждение на ищеца
суми покриват неговото задължение, като съдлъжник по договора за ипотечен
кредит, тази сума не е по-голяма, поради което и ответника, като първи длъжник
не му дължи суми, които се претендират с предявения иск.
Независимо от изхода на делото на
ответника не се дължат разноски, тъй като такива не са направени и поискани.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.И. с ЕГН: ********** ***
иск срещу И.Ц.М. с ЕГН: ********** *** за заплащане на сумата в размер на 7202.64 /седем
хиляди двеста и два лева и 64 стотинки/ лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 17.05.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, както сумата в размер на 437.63 /четиристотин тридесет
и седем лева и 63 стотинки/ лева – мораторна лихва върху главницата от 7202.64
лева за периода от 01.08.2017г. до 17.05.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на преписи от страните пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: