РЕШЕНИЕ
№ 881
гр. Стара Загора, 05.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря И.Б.К.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20255530101612 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата по чл.9, ал.2 от Договор за кредит с №........г.
Искът е предявен от Н. Ю. П. от гр.Стара Загора срещу „Би Енд Джи Кредит” ООД,
гр.София. С исковата молба се твърди, че на ...г. ищцата е сключила потребителски Договор
за кредит №..... с „Би Енд Джи Кредит” ООД за сумата от 1500,00лв. В договора било
посочено, че ще се ползва услугата „Динамично плащане“, за което се дължи сума в размер
на 750,00лв. Ищцата счита, че клаузата, с която е уговорено заплащането на допълнителна
такса била неравноправна и следователно нищожна. Клаузата не била индивидуално
уговорена, тъй като била предвидена в общите условия, при които ответникът предоставял
кредити. Възнаграждението за тази допълнителна услуга било значително с оглед общия
размер на кредита и нямало логика потребителят да се съгласи да заплати такава такса за
услуга, която на практика не се предоставя. Клаузата противоречала и на добрите нрави.
Срещу заплащането на такса не се предоставяла някаква услуга, а се целяло само
допълнителна печалба за кредитора. Предвиждането на такава такса противоречало на
нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК. С договарянето на възнаграждение за „Динамично плащане“ се
заобикаляли изискванията за максимален размер на ГПР. Това породило за ищцата правен
интерес да иска прогласяване на нищожността на посочената клауза от договора за кредит.
Моли съда да прогласи за нищожна клаузата по чл.9, ал.2 от Договор за кредит с
№.......г., според която се дължи такса за „Динамично плащане“ на кредита в размер на
750,00лв. Претендира сторените по делото разноски.
1
В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, с който
заявява, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че клаузата по чл.9, ал.2 от Договор за
кредит с №.......г. не е нищожна на посочените от ищцата основания. Не били накърнени
добрите нрави, страните доброволно постигнали договореност да сключат договора при
посочените в него условия. В договора били спазени всички изисквания на закона, бил
посочен размер на ГПР, съобразно задължение по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Таксата за бързо
разглеждане не била включена в ГПР, тъй като имало изрична дефиниция за елементите на
ГПР и тази такса не следвало да бъде включена. Ищцата сама била пожелала да сключи
договора при тези условия. Сключването на договор за кредит не е било обусловено от
поемане на задължение за плащане на такса за „Динамично плащане“.
Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му
присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Договор за кредит с №..........г., ответното дружество е предоставило на
ищцата потребителски кредит в размер на 1 500,00лв., които последната се е задължила да
върне в срок от 11 месеца, на 11 броя погасителни вноски при годишен лихвен процент
32,55% и годишен процент на разходите – 35,07%. Съгласно клаузата на чл.9, ал.2 от
договора, при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за
Динамично плащане на искането му за кредит при условията на т.7.4 от раздел V от Общите
условия. Паричната сума за „Динамично плащане“ на искането за кредит е в размер на
750,00лв. и е дължима на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска по кредита.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД представлява финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е
налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това
процесния договор попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него
са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД - нищожни са договорите, които противоречат на закона или
го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Клаузата в договора за
заплащане на такса за „Динамично плащане“ противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, забраняващ
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая не е приложима нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя
на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, тъй като таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с
2
основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не
трябва да са свързани с него.
Съдът намира и, че размерът на възнаграждението за „Динамично плащане“ е
необосновано висок и не е еквивалентен на насрещната престация на кредитора. Още повече
въобще не е ясно от договора в какво се състои престацията на кредитора, какво включва
тази услуга, т.е. услугата „динамично плащане“ не е ясно какво представлява и за какво се
дължи такса. По делото не са представени Общи условия, за да се установи дали в тях е
регламентирана тази услуга, вкл. не попада в приложното поле на чл.10а, ал. 1 ЗПК. Не
може да се приеме, че срещу тази такса /възнаграждение/ се дължи поведение от страна на
кредитора за допълнителна услуга, като не е ясно и по какъв начин е определен размерът,
респ. в какво точно се изразява насрещното поведение на кредитора – арг. чл.10а, ал. 4 ЗПК.
Очевидно тази такса служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за
предоставения заем и да бъдат заобиколени императивните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК,
т.е. с тази клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за
предоставяне на процесната заемна сума - т.нар. „скрита възнаградителна лихва“.
Потребителят следва да заплати таксата с неясна насрещна престация, клаузата е
предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да
е възможност да повлияе върху нейното съдържание, не е ясно и какъв е начинът за
определяне на размера й. Добавено към уговореното възнаграждение по договора,
възнаграждението за допълнителната услуга „динамично плащане“ несъмнено води до
превишаване размера на ГПР /таксата е в размер на 750,00лв. при главница от 1500,00 лв.,
което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение
/арг. чл.19, ал.5 ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане.
Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК е да
се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит, като същевременно съобразно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може
да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са
част от дейността му по предоставяне на кредита, както и да събира повече от една такса за
едно и също действие. С оглед на изложеното таксата за „Динамично плащане“ противоречи
и на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита,
както и на разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК, която предвижда, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит, доколкото в случая не е ясна услугата
„Динамично плащане“. Констатираното противоречие на императивни законови разпоредби
води до нищожност на договорната клауза, предвиждаща дължимост на такса за
„Динамично плащане“.
Отделно, клаузата нарушава и добрите нрави, тъй като тази такса представлява
половината от размера на отпуснатия кредит и надхвърля размера на възнаградителната
3
лихва. Съгласно ТР №1/15.06.2010г. по ТД №1/2009г., ОСТК на ВКС, добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26,
ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи
служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Явно несправедливо е кредитодателят да получи допълнително възнаграждение
/освен дължимата възнаградителна лихва/ за услуга, която от една страна се явява неясна по
съдържание, а от друга престациите на страните по тази клауза са явно нееквивалентни.
Предвид изложеното, клаузата на чл.9, ал.2 от процесния договор се явява нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен,
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат
присъдени направените от нея деловодни разноски, съгласно приложения списък на
разноските. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер
на 50,00лв., представляваща заплатена държавна такса, 2200,00лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС, 15,00лв. – куриерска услуга и 1,68лв. – банкова такса.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.9, ал.2, предвиждаща заплащането на
такса за „Динамично плащане“ в размер на 750,00лв. от Договор за кредит с №.........г.,
сключен между Н. Ю. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр............ и „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Изгрев“, ул.„Незабравка“ №25, ет.5, представлявано от управителите Борис Климентов
Бонкин и Симеон Иванов Гетов.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.„Незабравка“ №25, ет.5, представлявано от
управителите Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов да заплати на Н. Ю. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр...... сумата в размер на 2266,68лв. (две хиляди двеста
шестдесет и шест лева и 68 стотинки), представляваща сторени по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4
5