№ 16774
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110143705 по описа за 2024 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
Д. А. К. е предявила срещу Национална експертна лекарска комисия иск по чл.220, ал.1 КТ
за сумата от 1693 лева - обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на
трудовия договор със заповед № РД-017/14.06.2024 г., иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 21,26 лева
(съгласно уточнителна молба от 27.09.2024г. – л.15) - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за период на забавата от 17.06.2024г. до 19.07.2024г., както и иск
по чл.224, ал.1 КТ за сумата от 346,20 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 5 работни дни.
Ищцата твърди, че била назначена при ответника по трудов договор с № РД-ТД-
010/21.03.2024г. Със заповед № РД-017/14.06.2024г. трудовият договор бил едностранно прекратен
от работодателя, считано от 17.06.2024г. Не бил спазен уговореният в т. 9 от трудовия договор срок
на предизвестието от 30 дни. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било
посочено, че на основание чл.224, ал.1 и ал.2 КТ на ищцата се следва обезщетение за 5 дни
неползван платен годишен отпуск в размер на 346,20 лева, която сума към датата на подаване на
исковата молба не била изплатена.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Оспорва правото на ищцата на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, защото трудовият
договор бил сключен със срок на изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя. На
основание чл.71, ал.1 КТ трудовото правоотношение с ищцата било прекратено в уговорения срок
за изпитване. Дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 346,20
лева било изплатено на ищцата на 09.07.2024г. по посочената от нея банкова сметка.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.220, ал.1 КТ :
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ищцата Д. А. К. е била назначена при ответника Национална експертна лекарска комисия по трудов
договор № РД – ТД – 010/21.03.2024г. (л.7). Съгласно клаузите на т.3, т.4 и т.8 от трудовия договор
същият е сключен със срок за изпитване шест месеца, който е уговорен в полза на работодателя. В
т.9 от трудовия договор е уговорено, че трудовият договор може да се прекрати с писмено
1
предизвестие от всяка от страните, като срокът на предизвестието е 30 дни.
Със заповед № РД – 017/14.06.2024г. (л.6) на работодателя трудовият договор между
страните е прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 17.06.2024г.
Съгласно чл.220, ал.1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение
с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи
на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
В случая трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя на
основание чл.71, ал.1 КТ – в срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя. Когато страната,
в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, упражни правото си да прекрати трудовия договор в
срока за изпитване, тя не дължи предизвестие на другата страна. Това следва от нормата на чл.71,
ал.1 КТ, която гласи, че до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може
да прекрати договора без предизвестие. Едва след изтичане на срока за изпитването трудовият
договор се счита за окончателно сключен (чл.71, ал.2 КТ). При това едва след окончателното
сключване на трудовия договор (след изтичане на уговорения изпитателен срок) същият бъде
прекратен на основание, което по закон изисква връчване на предизвестие, страните са обвързани
от уговорения срок на предизвестието съгласно клаузата на т.9 от трудовия договор. Уговорката за
срок на предизвестието е задължителен реквизит на трудовия договор (чл.66, ал.1, т.6 КТ), но това
не означава, че всяко основание за прекратяване на трудовия договор изисква връчване на
предизвестие. Без предизвестие трудовият договор се прекратява на основанията по чл.325 КТ, на
основанията по чл.327 КТ (право на работника/служителя, като той не дължи предизвестие), както
и при настоящата хипотеза по чл.71, ал.1 КТ, която законодателят е въвел като прекратително
основание, по което не се изисква предизвестие. Други основания за прекратяване на трудовия
договор са уредени от законодателя като налагащи връчване на предизвестие – такива са
основанията по чл.326 КТ (право на работника/служителя да прекрати трудовия договор с
предизвестие) и чл.328 КТ (право на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие).
Уговореният срок на предизвестието е приложим когато самото прекратителното основание
съобразно законовите разпоредби налага връчване на предизвестие от страната, която упражнява
правото да прекрати трудовия договор. Клаузата на т.9 от трудовия договор урежда единствено
продължителността на срока на предизвестието и е приложима тогава когато трудовият договор се
прекратява на основание, което по закон предвижда прекратяването на трудовия договор да се
извършва след връчване на предизвестие.
Предвид горното задължението за плащане на обезщетение за неспазен срок на
предизвестието се поражда само когато страната, която е упражнила правото на прекрати на
трудовия договор на правно основание, което по закон изисква връчване на предизвестие.
Настоящата хипотеза, при която трудовия договор е прекратен в срока на изпитване от страната, в
която е уговорен срокът за изпитване, е уредена като такава, която не се изисква връчване на
предизвестие.
Предвид изложеното работодателят няма задължение да връчва предизвестие на ищцата
при прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване, уговорен в негова полза. При това за
ищцата не се е породило право да получи обезщетение по чл.220, ал.1 КТ поради неспазен срок на
предизвестието, защото такова предизвестие не й се дължи в хипотеза на чл.71, ал.1 КТ.
Предвид горното искът по чл.220, ал.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователен е и обусловеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, който също следва да се отхвърли.
По иска по чл.224, ал.1 КТ :
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
В заповедта за прекратяване на трудовия договор е посочено, че на основание чл.224, ал.1 и
ал.2 КТ на служителя следва да се изплати парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2024г. в размер на 5 работни дни на стойност 346,20 лева.
От приетия като доказателство по делото платежен документ (л.22) се установява, че на
2
09.07.2024г. ответникът е заплатил по банков път на ищцата сумата от 311,58 лева. С извършеното
плащане ответникът поддържа, че е изпълнил в цялост задължението си да плати на ищцата
обезщетение по 224, ал.1 КТ, а ищцата възразява, че й се дължи остатък от 34,62 лева (разликата
между определяния в заповедта размер от 346,20 лева и изплатената сума от 311,58 лева). Следва
да се има предвид, че обезщетението по чл.224, ал.1 КТ се облага с данък по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица в размер на 10 %, поради което работодателят има задължение
да плати на работника/служителя само нетния размер на обезщетението, т.е. след приспадане на
дължимите данъци. В случая на ищцата е изплатен именно нетният размер на обезщетението по
чл.224, ал.1 КТ, след приспадане на дължимия данък. При това не е налице неизплатен остатък от
задължението.
Предвид горното искът по чл.224, ал.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските :
Предвид изхода на делото право на разноски има само ответното дружество, на което следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на минимума от 100
лева поради ниската правна и фактическа сложност на делото (чл.25 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. К., ЕГН **********, адрес : гр. София, кв. „С***, срещу
Национална експертна лекарска комисия, адрес : гр. София, бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ №
15, иск по чл.220, ал.1 КТ за сумата от 1693 лева - обезщетение за неспазен срок на предизвестие
при прекратяване на трудовия договор със заповед № РД-017/14.06.2024 г., иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 21,26 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за период на забавата от 17.06.2024г. до 19.07.2024г., както и иск по чл.224, ал.1 КТ за
сумата от 346,20 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 работни
дни.
ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН **********, адрес : гр. София, кв. „С***, да плати на Национална
експертна лекарска комисия, адрес : гр. София, бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ № 15, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 100 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3