Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1399 05.10.2021 година
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен състав,
на двадесет и седми септември
две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1003 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран
с жалба, подадена от В.С.В., с постоянен адрес *** против Заповед за налагане
на ПАМ № 21-0769-000783 от 20.04.2021г. на началник група в сектор „Пътна
полиция“, ОДМВР-Бургас, с която по отношение на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на
свидетелство за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и
не е изпълнил задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че заповедта противоречи на
материалния закон, тъй като не са налице предпоставките за изземване на СУМПС.
Жалбоподателят твърди, че не е получил нито едно от наказателните
постановления, посочени в заповедта, поради което не е знаел за отнетите точки.
Иска се отмяна на обжалвания административен акт. Не се сочат доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощен
представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на
оспорената заповед. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът – началник група към ОДМВР – Бургас, сектор
„Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя
административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 21-0769-000783 от 20.04.2021г. на началник група в
сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-Бургас е разпоредено, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, изземване на СУМПС на жалбоподателя.
В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са
отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, както следва:
1. НП № 1442/06.11.2006г. на РУ Оряхово (л.23), влязло
в сила на 12.12.2006г., с което се отнемат 2 контролни точки;
2. НП №692/20.04.2004 г. на РУ Троян (л.27), влязло в
сила на 18.05.2007г., с което се отнемат 10 контролни точки;
3. НП № 1488/31.05.2007г. на РУ Враца (л.30), влязло в
сила на 19.07.2007г., с което се отнемат 2 контролни точки;
4. НП № 1687/26.09.2007г. на РУ АЕЦ Козлодуй (л.36),
влязло в сила на 26.10.2007г., с което се отнемат 5 контролни точки;
5. НП № 806/25.03.2008г. на РУ АЕЦ Козлодуй (л.35), влязло
в сила на 17.06.2008г., с което се отнемат 5 контролни точки;
6. НП №5198/28.11.2008г. на ОДМВР-София (л.41), влязло
в сила на 05.03.2009г., с което се отнемат 3 контролни точки;
7. НП № 151/26.02.2009г. на РУ АЕЦ Козлодуй (л.34), влязло
в сила на 10.04.2009г., с което се отнемат 4 контролни точки;
8. НП № 958/03.07.2009г. на РУ Оряхово (л.22), влязло
в сила на 08.10.2009г., с което се отнемат 4 контролни точки;
9. НП № 5880/04.11.2009г. на РУ Велико Търново (л.45),
влязло в сила на 16.06.2010г., с което се отнемат 3 контролни точки.
10. НП № 4762/29.10.2009г. на ОДМВР-София (л.39),
влязло в сила на 16.06.2010г., с което се отнемат 3 контролни точки.
В заповедта е посочено, че с отнемането на тези
контролни точки, В. е загубил придобитата правоспособност и е бил длъжен да
върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.
Видно от представената по делото справка „Картон на
водача“ (л.47) при издаване на първоначалното СУМПС на 27.09.2006 г. на В. са
предоставени 39 контролни точки. Описаните в оспорената заповед наказателни
постановления са отразени в първата част от справката.
По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, от
която се установява, че подписите срещу „получил “ в цитираните в оспорената
заповед наказателни постановления, приложени по делото не са положени от
жалбоподателя. В обстоятелствената част на експертизата подробно са посочени
изследваните елементи от съответните подписи и е направено заключение, че не
съответстват на подписа на жалбоподателя.
В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това
се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно
принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146
от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са
налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения
акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168,
ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона служебна проверка
за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Заповедта е връчена на 27.04.2021 г., а жалбата е депозирана в административния
съд на 05.05.2021г.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР
гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра
на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч.т.1.4 от
посочената заповед , а именно началник група в сектор „Пътна полиция“, които
могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.
По делото е представена заповед №8121К-2990/02.08.2016г. и акт за встъпване в
длъжност от 09.08.2016г., от които е видно, че издателят на заповедта Росица
Паязова е заемал длъжността началник група в сектор „Пътна полиция“. В този
смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия и съставлява валиден административен акт.
С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена
установената от закона форма -чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК.
Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното
издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните
правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност:
За да издаде оспорената заповед, административният
орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка -
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач,
на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и
е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи. В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е
предвидено, че Министърът на вътрешните работи с наредба определя първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които
от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение.
За процесния период е действала Наредба № I-139 от
16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат,
издадена от Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 94 от 04.10.2002 г.,
в сила от 04.10.2002 г., отм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008
г./, съгласно която първоначалният максимален размер на контролните точки за
отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от
водачите на моторни превозни средства е 39 /чл. 2/, като отнемането на
контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно
постановление /чл. 4/. С идентично съдържание са и съответните норми от
действащата към датата на издаване на оспорената заповед и към днешна дата
Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и
реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, за които се отнемат, издадена от Министъра на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., изм., бр. 11 от
04.02.2011 г., в сила от 04.02.2011 г./, съгласно която първоначалният
максимален размер на контролните точки е 39 /чл. 2, ал. 1/, а контролните точки
се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 3, ал.
1/.
В случая, административният орган се е позовал на десет
броя наказателни постановления, подробно описани по-горе в настоящото
изложение, съгласно които за периода от 14.11.2006 г. (датата на влизане в сила
на първото НП) до 16.06.2010 г. (датата на влизане в сила на последното НП) на
жалбоподателя са отнети общо 41 контролни точки при максимален размер на
контролните точки - 39. Жалбоподателят оспорва, че наказателните постановления
не са му връчени, поради което той не е знаел за отнетите контролни точки. С
оглед доказване на направеното твърдение по делото е назначена
съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че подписите срещу
„получил “ в цитираните в оспорената заповед наказателни постановления,
приложени по делото не са положени от жалбоподателя. Заключението на вещото
лице не е оспорено от страните и съдът го приема за достоверно и компетентно
изготвено, поради което се налага извода, че наказателните постановления
–описани в обстоятелствената част на заповедта не са връчени надлежно, поради
което не са влезли в сила.
Съгласно чл. 3,
ал. 1 Наредба № Iз-2539 (идентични са разпоредбите и в отменените наредби)
контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. Изложеното води до извод, че в хода на настоящото производство
не се установяват фактическите основания за издаването на заповедта, тъй като
визираните наказателни постановления не са влезли в сила, следователно не е
установено, че към 16.06.2010г. жалбоподателят не е разполагал с контролни
точки и за него не е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне
СУМПС.
Отнемането на СУМПС на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП
е мярка за преустановяване на поведението на водача, свързано с неизпълнение на
задължението му да върне свидетелството, което се следва от разпоредбата на чл.
157, ал. 4 от ЗДвП, поради което заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е издадена в противоречие с материалния закон, при липса
на материалноправните предпоставки за издаването й.
По посочените съображения жалбата против оспорения
административен акт се явява основателна и същият следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
При този изход на делото и при липса на възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 от ГПК, на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за
основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски за изплатено възнаграждение на адвокат, съобразно представения по
делото договор за правна защита и съдействие в размер на 400лв. и направените
разноски за заплащане на възнаграждение на вещото лице по назначената
съдебно-почеркова експертиза в размер на 312 лв.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2
от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на ПАМ №
21-0769-000783 от 20.04.2021г. на началник група в сектор „Пътна полиция“,
ОДМВР-Бургас, с която по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за
управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и не е изпълнил
задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – БУРГАС да заплати на В.С.В.,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
вещо лице общо в размер на 712,00 /седемстотин и дванадесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: