МОТИВИ към Присъда № 56 от 30.08.2016
г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 778 по описа за 2016 година.
Районна прокуратура – Хасково са внесли
срещу подсъдимия Н.Р.А. *** обвинителен акт, с който е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс за това,
че в периода от 04.01.2016 г. до 10.03.2016 г. в град Хасково, при условията на
продължавано престъпление отнел чужди движими вещи, а именно: дамски спортен комплект,
манекен-кукла, мъжка чантичка, 3 бр. ключове, сумата от 280 лева и 7 кг. кашкавал марка „Наборъ“,
всички вещи на обща стойност 413.70 лева, от владението на: органите на управление
на ДЗЗД „**********“, град Хасково, представлявано и управлявано от С.В.Б. ***;
С.Г. *** и органите на управление на „*********“ ЕАД, град София, без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково
представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението. Счита, че фактическата обстановка била едностранно и безспорно изяснена,
акцентира на факта, че подсъдимият, със самопризнанията си в съдебна фаза, бил
допринесъл за изясняване на същата по
безпротиворечив начин и подлага на кратък анализ доказателствените източници,
от гледна точка установяване на деянието от обективна и субективна страна. По отношение
вида и размера на наказанието, представителят на държавното обвинение предлага на
подсъдимия Н.Р.А. *** да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок
от шест месеца, с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като държи
сметка за процесуалния ред по който протича делото и за правилата при
определяне на наказанието в хипотезата на чл. 58а НК при провеждане на
съкратено съдебно следствие от една страна, а от друга - за наличието на отегчаващи
вината обстоятелства, включително и данните, установени за наличие на поведение
на подсъдимия, насочено към извършване на три последователни кражби за кратък
период от време, както и за предходно деяние по чл. 191 от НК, довело до
освобождаването му от реализиране на наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК.
Частният обвинител С.Г.Г. поддържа
внесеното обвинение от РП – Хасково, като се солидаризира с изложеното от
представителя на държавното обвинение
Защитникът на подсъдимия Н.Р.А. *** – адв. И.М. ***
пледира, че с оглед събраните доказателства и самопризнанията на подсъдимия,
фактическата обстановка била изяснена и било доказано извършеното деяние. Относно вида и размера на наказанието счита, че по отношение на подзащитния
му, освен наказание „лишаване от свобода“ и приложение на института на
условното осъждане, можело с оглед текста на чл. 194, ал. 1 от НК и липсата на
предвиден специален минимум да се наложи наказание „пробация“.
Подсъдимият Н.Р.А. *** разбира обвинението
и се признава за виновен по него, след като преди това в рамките на допуснатото
предварително изслушване заявява, че признава изцяло фактическите твърдения
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт - предпоставка за
провеждане на производството по делото по диференцираната процедура по Глава 27
НПК. При упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия
защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че съжалява за
стореното и моли за налагаме от съда на наказание „пробация“.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.Р.А. е роден на *** ***,
същият е български гражданин, българин по произход, с основно образование, неженен,
неосъждан, безработен, живущ ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 225, издадена от Районен съд – Хасково на 11.03.2016 г. подс.
Н.А., към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан,
но с Решение № 270/10.11.2015 г., постановено от РС – Хасково по АНД № 902/2015
г., в сила от 25.11.2015 г., е освободен от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а НК и му е наложено на административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева за деяние по чл. 191 от НК. От представените на досъдебното производство
характеристични данни се установява, че по отношение на подсъдимия има данни за
регистрирани криминални прояви и такива за склонност да употребява наркотични
или други упойващи вещества, както и за поддържани контакти с криминално
проявени лица. Според данните, вписани в приложената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подс. Н.А. не получава доходи от
трудови или други законови източници, не притежава недвижими имоти или
регистрирани на негово или на членове на семейството му моторни превозни
средства.
На 04.01.2016г. И. С. Г. от град Хасково, разпитана в
хода на разследването в качеството на свидетел, била на работа, като магазинер в
смесен магазин, находящ се на бул. „*******“ в град Хасково стопанисван от ДЗЗД
„****“, град Хасково. В магазина се продавали и дрехи, поради което И. Г. изкарала
на тротоара пред магазина, като реклама пластмасова кукла -манекен с поставен на
него дамски спортен екип.
Около обяд,
между 12.00-12.30 часа, подсъдимият Н.Р.А. минавал покрай магазина и забелязал манекена
с поставения на него спортен екип. Понеже му трябвали пари, решил да отнеме същия,
след което да го продаде. Взел го и с него побягнал между блоковете към дерето на
ул. „А****“. В това време свид. Г. била вътре в магазина, чула силен шум до вратата
на магазина и веднага излязла навън. Видяла подс. А., който бягал, носейки в себе
си манекена с поставения на него екип. Разпознала веднага същия, тъй като го познавала
отпреди. Не можела да остави магазина без надзор, поради което не тръгнала да гони
подсъдимия. От своя страна последният, след като се отдалечил от магазина, в движение
съблякъл манекена и го захвърлил. Спортния екип взел със себе си и отишъл на ул.
„*****“ № ** в кв. „***********“. Пред дома му, видял на пътя свидетеля А. Е. А.
и му предложил отнетия от него дамски спортен екип за продажба. Свидетелят А. имал
внучка и се съгласил да го закупи за сумата от 13 лева.
Според заключението
на вещото лице по назначената по делото оценъчна експертиза общата стойност на дамски
спортен екип, ведно с кукла-манекен, към момента на извършване на деянието възлиза
на сумата от 75 лева.
На 06.01.2016г. свидетелят С.Г. *** бил
на работа. Същия бил таксиметров шофьор и с управлявания от него автомобил извършвал
превози. След като оставил клиент в кв. „Р********“, на ул. „*********“, като клиенти
му махнали подсъдимият Н.Р.А. и свидетелят А. Н. А.. Подсъдимият А. се качил отпред,
а свид. А. - отзад. Тогава свид. Г. оставил в джапката на автомобила си мъжка кожена
чантичка с намиращите се вътре лични документи, 3 бр. ключове и сумата от 280 лева.
Подсъдимият А. забелязал това и решил при удобен момент да отнеме чантичката. След
като таксито спряло до къща, посочена от свид. А., същият слязъл от таксито, за
да види брата на майка му. През това време подс. А. останал в колата сам с шофьора.
Същият използвал моментното разсейване на свид. Г., отворил джапката на автомобила,
взел чантичката, след което излязъл от колата и побягнал. Отишъл до старото военно
поделение на ул. „*****“ и там видял какво има в чантичката. Взел от нея само сумата
от 280 лева, а останалите вещи, заедно с чантичката - скрил на място. Впоследствие
похарчил парите на игра на хазарт, за дрехи, напитки и храна.
След извършените
оперативно - издирвателни мероприятия и процесуално -следствени действия и разкриване
на извършителя на деянието, с Протокол за доброволно предаване от 07.01.2016 г.,
подс. Н.А. предал на органите на полицията отнетата от свид. С.Г. мъжка кожена чантичка
с намиращите се вътре лични документи и 3 бр. ключове, без сумата от 280 лева, и
същите са били върнати с протокол за връщане, на вещи на собственика им С.Г. ***.
От заключението
на вещото лице по назначената по делото оценъчна експертиза се установява, че стойността
на мъжка чантичка и 3 бр. ключове, към момента на извършване на деянието възлиза
на сумата от 13.20 лева.
К.Х.К. ***,
също разпитан на досъдебното производство в качеството на свидетел, работел като
шофьор във фирма „************“ ЕАД, град София, и с камиона, който управлявал,
разнасял мляко и млечни продукти в магазинната мрежа в град Хасково. Цялата стока,
която се намирала в камиона сутринта преди работа му била зачислявана срещу подпис
и той бил материално – отговорно лице на стоката, намираща се в камиона му. След
приключване на работния ден отчитал продадените количества и парите, получени от
търговците на дружеството.
На
10.03.2016 г., заедно с колегата му - свидетелят Т. И. Д., К.К. бил на работа и
разнасял стока из града. В около 13.30 часа двамата били в магазин „**********“,
който се намирал в кв. „*********“, на ул. „*******“ в град Хасково. От камиона
свалили две кофи сирене и влезли в магазина, за да оставят стоката и да вземат нови
поръчки. При влизането си вътре оставили страничната врата на камиона леко отворена,
защото по принцип оставяли поръчката и излизали евентуално за взимане на друга стока.
В същото това
време, на улицата в близост до камиона бил подсъдимият Н.Р.А.. Той видял оставената
странична врата на камиона, отворил я и отвътре взел една пита кашкавал от 7 кг. марка „****“. След това веднага
се отдалечил от камиона и се прибрал у тях. В последствие в махалата видял свидетеля
А. Ш. Ю. и му споделил, че има една пита кашкавал за продаване и същата трябва да
се пласира на някой. Подсъдимият А. обещал, че ако му намери клиент да закупи кашкавала
ще го почерпи. Свидетелят Ю. се съгласил, и двамата отишли до кафенето на свидетеля
Ю. А. Е., на който свид. Ю. предложил кашкавала. Същият му заявил, че не може да
му даде повече от 30 лева, като подсъдимият Н.А. се съгласил да продадат кашкавала
за тази сума.
След извършените
оперативно - издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия и разкриване
на извършителя на деянието, с Протокол за доброволно предаване от 11.03.2016 г.,
свидетелят Ю. А. Е. предал на органите на полицията, част от отнетия от подс. Н.А.
кашкавал, а именно 2.375 кг.,
без останалите 4.625 кг.,
които продал и консумирал. Предаденият от свид. Е. кашкавал бил върнат с протокол
за връщане на вещи на собственика му.
Според
заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването оценъчна експертиза,
стойността на 7 кг.
кашкавал марка „*********“, към момента на извършване на деянието е 45.50 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както
и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка
и бюлетин за съдимост, от заключенията на вещото лице по назначените на
досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза, всички преценени
във връзка с изявлението на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи
направеното от него в съдебната фаза признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод,
че подсъдимият Н.Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението, субсумирано под състава по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния
кодекс, за което с
повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като в периода от
04.01.2016 г. до 10.03.2016 г. в град Хасково, при условията на продължавано престъпление
отнел чужди движими вещи, а именно: дамски спортен комплект, манекен-кукла, мъжка
чантичка, 3 бр. ключове, сумата от 280 лева и 7 кг. кашкавал марка „Наборъ“,
всички вещи на обща стойност 413.70 лева, от владението на: органите на управление
на ДЗЗД „****“, град Хасково, представлявано и управлявано от С.В.Б. ***; С.Г. ***
и органите на управление на „***********“ ЕАД, град София, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
От събраните доказателства е
безспорно установена обективната страна на всяко от отделните деяния. Установени по
безпротиворечив начин са времето мястото и начина на извършване на всяко от
деянията, механизма
на осъществяването им и отрязъка от време, в който са извършени, явяващ се непродължителен
период от време, съгласно застъпеното в съдебната практика виждане по този въпрос, при еднородност на
вината, като всяко от последващите деяния се явява продължение от обективна
страна на предшестващите.
Това обуславя извода, че правната квалификация по чл. 26, ал. 1 от НК на осъществената
престъпна дейност е дадена в съответствие с материалния закон и при обосновано изследване
на връзката от обективна и субективна страна на всяко от деянията, включени в състава
на продължаваното престъпление. Липсва съмнение и относно авторството на продължаваното
престъпление - а именно, че подсъдимият е извършил всяко едно от деянията, включено
в състава на същото. Обстоятелства, което не се оспорват от него, с оглед направените
пред съда самопризнания, които освен неоттегляеми, се потвърждават изцяло от събрания
в хода на разследването и приобщен в съдебно следствие по съответния ред доказателствен
материал.
От субективна страна, съдът
намира, че деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл от страна на подсъдимия, т.е съзнавал е, че с
деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждала преминаването им в негова фактическа власт и е
целял да установи тази власт върху предмета на престъплението, както и да
извлече имуществена облага чрез това, за което, както правилно сочи и прокуратурата особено
показателно е извършването акт на разпореждане с част от предмета на
престъплението.
При определяне на
вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента
на обществена опасност на деянието, както и общата стойност
на предмета на престъплението – в случая 413.70 лева лева, а от
друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението, свързани с тежко материално положение на подсъдимия и необходимост да
осигури средства за малолетното си дете, което издържа, мотивирало го да
извърши престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената
опасност на деянието и дееца. Подсъдимият
е с чисто съдебно минало, както към настоящия момент, така и към датата на
извършване на деянието, тъй като не е осъждан, но е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание за
престъпление по чл. 191 от Наказателния кодекс, като за същия са
събрани и данни за личността, които го характеризират
в недотам положителен план. Не следва обаче в
никакъв случай да бъдат пренебрегвани и останалите фактически данни, събрани за
личността, свързани с необходимостта да полага грижи за малолетно дете и
младата възраст на самия деец от гледна точка възможността за неговото
превъзпитание. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете още и съдействието, което подс. Н.Р.А. е оказал на разследващите органи, като по този
начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално поведение в това число и направените пълни самопризнания,
с които допринесе за изясняване на обективната
истина по делото, в аспекта на изразеното съжаление за извършеното. Наред с това, възстановена е, още преди приключване на досъдебното
производство, и стойността на част от инкриминираните вещи, поради направените
признания и дадени насоки за разследващите органи. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия
Н.Р.А. следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, тъй като и най-лекото, предвидено в текста
на закона наказание би се явявало
явява несъразмерно тежко за така извършеното престъпление от
гледна точка степента на обществена опасност на престъплението, тази на дееца и
смекчаващите вината обстоятелства, преценени като многобройни. По този начин предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода”, за което в
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 НК няма предвиден специален минимум, съдът прие на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК да бъде заменено с наказание
„Пробация” със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно: 1. „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 9 месеца и периодичност на изпълнение два
пъти седмично; 2. „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от 9 месеца, както и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ за 100 часа на година
в продължение на 1 година. В случая по отношение на последната от визираните
пробационни мерки, настоящият съдебен състав намира, че спецификите на случая
дават основание да се приеме, че същата би била подходяща за подсъдимия, предвид
младата му възраст и би способствала, при намиране на подходящата форма за изпълнението
й, да тласне същия към възприемане на определени трудови навици и осигуряване на
средства за в бъдеще за своята и за тази на негови низходящи издръжка по
законов начин, а не чрез прибягване до извършване на подобни или други деяния с
цел противоправно извличане на определен имуществен актив. Така определеният вид и размер на наказанието, съдът намира за справедлив и обоснован, от гледна точка
целите, визирани в
чл. 36 от НК и ще спомогне за тяхното постигане, като окаже своето въздействие
и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подс. Н.Р.А. бе признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да се възложат
разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер
на 106.26 лева, представляваща направени по досъдебното производство разноски за
възнаграждение на вещо лице, а по сметка на РС – Хасково – сумата в размер на
5.00 лева, представляваща държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист
за присъдените разноски.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.