Р Е
Ш Е Н
И Е
№...................../
............................. г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІІ
тричленен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря РУМЕЛА
МИХАЙЛОВА и прокурора ТОНИ ТОМОВ, като разгледа докладваното от съдия
ТАНЯ ДИМИТРОВА касационно административнонаказателно дело № 1330/2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на С.И.М., ЕГН **********,
с адрес: ***1, срещу Решение № 260597/17.05.2021 г., постановено по АНД №
206/2021 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което Наказателно постановление
(НП) № 20-0445-000634/17.11.2020 г., издадено от Началник група в РУ Аксаково
при ОД на МВР Варна, е потвърдено в частта по пункт 1), с която на С.И.М., за
нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение първо ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, и е изменено в частта по
пункт 2), с която на С.И.М., за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, са наложени следните административни нарушения: „глоба“
в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4
месеца, като са намалени размерите на наложните наказания по пункт 2) съответно
на „глобата“ на 50 лева и на „лишаване от право да управлява МПС“ на 1 месец.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на решението на ВРС, поради постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че мястото на извършената
проверка е в гр. Аксаково, както е посочено в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и в НП, тъй като от показанията на свидетеля,
присъствал при извършване на проверката, е установено, че същата е извършена в
гр. Игнатиево. Твърди се, че изложените в НП факти не съответстват на посочената
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, поради което е налице неправилно
приложение на санкционната разпоредба. Искането е за отмяна на решението на ВРС
и цялостна отмяна на издаденото НП. В хода по същество на делото касаторът,
чрез адв. М.Н. пледира за уважаване на жалбата на наведените с нея основания.
Ответникът по касация – РУ Аксаково при ОД на МВР Варна,
с писмени бележки, подадени чрез ст. юриск. К.Л.-А., поддържа становище за
неоснователност на касационната жалба, като излага подробни доводи за
правилност и законосъобразност на обжалваното решение на ВРС. Претендира се
присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на исканото
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално
допустима.
Административният съд, като прецени доводите на
страните, фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства,
както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените в жалбата касационни
основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан с разпоредбата на
чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Административнонаказателната отговорност на С.И.М. е
ангажирана за това, че на 11.08.2020 г., около 14:36 часа, в гр. Аксаково, по
ул. „Георги Петлешев“ на кръстовището с ул. „Сл. Дойчев“, управлява л.а.
„Шевролет Авео“ с рег. № В 7178 РТ, като не спира на пътен знак „Б2“ на
регулирано кръстовище и напуска мястото на проверката без разрешение. За
горното срещу М. е съставен АУАН, с който на деянията е дадена правна
квалификация както следва: 1) по чл. 6, т. 1 ЗДвП – не съобразява поведението
си с пътен знак „Б2“, и 2) по чл. 103 ЗДвП – отказва да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението. Актът е подписан без възражения,
като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на
фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянията, е издадено
атакуваното пред районния съд НП.
ВРС приема,
че НП е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок и е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа описание на нарушенията и
на доказателствата, които ги потвърждават. Посочил е, че вменените във вина на
наказаното лице нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Първостепенният съд е изложил
аргументи за установеност на административните нарушения, както и за правилно
определяне от административнонаказващия орган (АНО) на квалификацията на деянията
и на приложимите санкционни норми. Констатирал е, че размерът на наложеното
административно наказание „глоба“ по пункт 1) от НП правилно е определен в
посочения в санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 3 ЗДвП фиксиран размер. По
отношение на нарушението по пункт 2) въззивният съд е счел, че предвид липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства, размерите на наложените
административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ следва
да се намалят до предвидените в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т 4 ЗДвП минимуми. Изложил е мотиви за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. С тези
съображения ВРС е потвърдил оспореното пред него НП в частта по пункт 1) и е го
изменил в частта по пункт 2).
Настоящият състав на съда намира касационната жалба за
основателна, а решението на въззивния съд за неправилно и незаконосъобразно
като постановено при наличие на касационните основания по чл. 348 НПК за
отмяната му.
ВРС е изследвал обективно, всестранно и пълно всички
обстоятелства по делото, но не е извършил правилна преценка на релевантните по
делото факти, които неправилно са изведени от всички относими доказателства
(разгледани поотделно и в тяхната съвкупност) и неправилно са отнесени към приложимите
материалноправни разпоредби.
Основателно е релевираното в касационната жалба
възражение за неправилност на приетото от ВРС от фактическа страна, че мястото
на извършване на нарушението (на проверката) е в гр. Аксаково. От приобщените
по делото доказателства не се установява процесните две нарушения, за които е
ангажирана отговорността на С.М. да са извършени в гр. Аксаково. Напротив, от
показанията на свидетелят А.В.А. – актосъставител, се установява, че мястото на
извършване на нарушението е в гр. Игнатиево, на кръстовището на ул. „Сава
Дойчев“ и ул. „Г. Петлешев“, а не както и изписал в АУАН – гр. Аксаково.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
НП, е посочено, че нарушението е извършено в гр. Аксаково. Същевременно, при
разпита му в процесуалното качество на свидетел по делото актосъставителят
заявява, че е допуснал грешка при изписване на мястото на извършване на
нарушението.
Така установяващото се сочи на недоказаност на вменените
с НП административни нарушения, което не е съобразено от ВРС
Съгласно чл. 42, т. 3, предложение второ и чл. 57, ал.
1, т. 5, предложение трето ЗАНН, посочването на точното място на извършване на
нарушението е съществен, императивно изискуем реквизит на АУАН и на НП, като
този реквизит е гаранция за правото на защита на наказаното лице и способства
за индивидуализация на конкретно вмененото деяние. В случая не сме в хипотезата
на липса на непосочване на мястото на извършване на нарушението. Посочено е
мястото, но последното е грешно, т.е. не е налице нарушение на процесуалните
правила или изискванията за форма на АУАН и/или НП, ограничаващо правото на
защита на нарушителя – аргумент от чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изречение второ ЗАНН. Безспорно елемент от правото на защита е възможността
нарушителят да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, като в случая е ясно какви нарушения са вменени, а именно такива,
извършени в гр. Аксаково, поради което не е засегнато правото на защита на
нарушителя.
Недоказаността на вмененото административно нарушение
по отношение на мястото на извършването му е основание за отмяна на издаденото НП.
Погрешното отразяване на мястото на извършване на административното нарушение в
АУАН и в НП обуславя незаконосъобразност на последното, респ. представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Извън горните съображения, обуславящи отмяната на
решението на ВРС и отмяната на НП, касационната инстанция споделя изцяло
конкретни съображения на въззивния съд по отношение на материалната
законосъобразност на НП в останалата му част. По принцип извършването на
нарушението по пункт 1) от НП (извън грешно посоченото място на извършването
му) се установява от събраните по делото доказателства. Неоснователно и голословно е оплакването в
касационната жалба за неправилно приложена санкционна разпоредба в частта по
пункт 2) от НП. С тази част от санкционния акт касационният жалбоподател е
наказан за допуснато нарушение на чл. 103 от ЗДвП, съгласно който при подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. При констатирано в хода на проверката неизпълнение от страна
на М. на задължението, визирано във второто предложение на цитираната
разпоредба, АНО правилно е ангажирал административнонаказателната му
отговорност на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, която правна норма
предвижда кумулативното налагане на административните наказания „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ и „глоба“ на водач, който откаже
да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
По принцип, отчитайки тежестта на нарушението по пункт
2) от НП, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, редуцирайки
наложените административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ и „глоба“
до минималните, предвидени в санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, размери,
въззивният съд е определил същите в съответствие с изискванията на чл. 27 ЗАНН,
като наказанията отговарят на обществената опасност на деянието и дееца и биха
допринесат в максимална степен за реализиране на целите по чл. 12 ЗАНН.
Правилен е и изводът за липсата на основания за
квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
При извършената служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, съдът констатира, че решението е
постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна
жалба, но, както се посочи, при неправилно приложение на материалния закон.
Обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено
и да бъде разрешен спорът по същество като се отмени НП, доколкото не се установи
съществено нарушение на съдопроизводствените правила от ВРС и не е налице
необходимост от установят на други факти.
На основание чл.
221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен
съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260597 от 17.05.2021 г. по
АНД № 206/2021 г. на Районен съд – Варна.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0445-000634/17.11.2020 г., издадено от Началник група в РУ Аксаково при ОД
на МВР Варна, с което на С.И.М. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение първо ЗДвП, е наложена „глоба“ в
размер на 20 лева, и за нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 ЗДвП, са наложени „глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 4 месеца
Решението на подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.