№ 273
гр. П., 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., *** ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500284 по описа за 2022 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба,
регистрирана с Вх.№***/***г. по регистъра на РС-П., подадена от ЦВ. К. К., ЕГН-
********** с адрес в гр.П., ул.“***“№***,ет.*** - ищец в първоинстанционното
производство по гр.д.№56652020г. по описа на Районен съд –П., Гражданско отделение
срещу постановеното по делото съдебно Решение №***/17.02.2022г. от ***-ти гр.с-в, с
което са отхвърлени като неоснователни съединените искове за парични вземания,
предявени от него против ответниците Н. Д. Д., ЦВ. Н. К. и П. Д. К..
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
неправилно и моли да бъде отменено, като вместо него ОС постанови друго, с което да
уважи исковете, предявени срещу ответниците. Прави искане за разпит на двама свидетели
за установяване на обстоятелството дали е получил от брат си – наследодател на
ответниците, суми за уравнение на дела, получен при договор за доброволна делба.
Тримата ответници по въззивната жалба – Н. Д. Д., ЦВ. Н. К. и П. Д.
К., които са ответници и по съединените искове в първата инстанция, чрез пълномощника
адв. И.Н. от АК-П., са подали Отговор, регистриран с Вх№***/13.04.2022г. В него са
1
изразили становище за неоснователност на въззивната жалба и предлагат да бъде
потвърдено обжалваното решение. Заявяват, че искането за допускане на гласни
доказателства е недопустимо. Претендират присъждане на разноски за въззивна инстанция.
С Определение №585/18.04.2022г., постановено по реда на чл.267 от
ГПК, въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивния жалбоподател за
допускане на гласни доказателства съгласно чл.266,ал.1 от ГПК, тъй като е могло да бъде
заявено пред първата инстанция, и не са налице изключенията по чл.266,ал.2 и ал.3 от ГПК.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Въззивният жалбоподател ЦВ. К. К. поддържа въззивната жалба, излага
подробни съображения и моли да бъде уважена, като се отмени обжалваното решение и
вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да уважи исковата му претенция.
Ответниците по въззивната жалба Н. Д. Д., ЦВ. Н. К. и П. Д. К., чрез
пълномощника адв. И.Н. от АК-П., оспорват въззивната жалба, поддържат становището,
изразено в отговора на същата и молят да се потвърди обжалваното решение като правилно.
П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ***-ти възз.гр.с-в, като
провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба ,
обсъди събраните доказателства в първата инстанция, съобрази закона и относимата съдебна
практика, приема следното:
Въззивната жалба, регистрирана с Вх.№***/***г. по регистъра на
РС-П., подадена от ЦВ. К. К., ЕГН-********** с адрес в гр.П., ул.“***“№***,ет.*** -
ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№56652020г. по описа на Районен
съд –П., Гражданско отделение срещу постановеното по делото съдебно Решение
№***/17.02.2022г. от ***-ти гр.с-в, с което са отхвърлени като неоснователни
съединените искове за парични вземания, предявени от него против ответниците Н. Д.
Д., ЦВ. Н. К. и П. Д. К., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д. № 5665/2020г.по описа на
П.ски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание обективно и
субективно съединени искове за парични вземания, родово подсъдни на районен съд като
първа инстанция, предявени от ищеца ЦВ. К. К., ЕГН-********** с постоянен адрес в
гр.П., ул.“***“ №***, ет.2 (понастоящем въззивен жалбоподател), срещу трима ответници
(понастоящем ответни по въззивната жалба), наследници по закон на починалия брат на
ищеца – Д. К. К. - Н. Д. Д., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр. С.З.,
ул.“***“№***,вх.***,ет.***,ап.***, ЦВ. Н. К.,ЕГН- **********, с постоянен адрес в
гр.П.,ж.к. „***“,бл.***, вх***, ет.***,ап.*** и П. Д. К., ЕГН-*** с постоянен адрес в гр.П.,
ж.к.“***“, бл.***, вх***, ет.***,ап.*** и настоящ адрес в с.гр., ул.“***“№***,ет.***
В исковата молба се твърди следното:
2
На ***2011г. е извършена доброволна делба между ищеца и неговия
брат Д. К. К.- наследодател на тримата ответници, на недвижим имот, находящ се в гр.П.,
ул.“***“№***, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ от *** кв.м.,
ведно с построените в него сгради.
Съделителят Д. К. К. е следвало да заплати на ищеца за уравнение на
дела сумата от ***лв., която не е платена.
Във връзка с извършване на делбата, ищецът направил следните
разходи - За заснемане на жил.сграда заплатил на ***2010 г. -180лв. и на 21.12.2010г. -
170лв. за изготвяне на проект за узаконяване, или общо ***лв.; За издаване на документи /
скици на имот и находящите се в същия сгради / заплатил на 22.12.2010 г. по банков път
на ***- 223лв. и на 09.07.2019 г. - 60лв. чрез пост терминал Б., или общо за издадените от
*** документи - 283лв.; На ***2011 г. заплатил нотариална такса на нотариус И.И., в
размер на 299,10 лв., което е уточнил с молба от 13.01.2021г.. Така общо платените суми от
ищеца възлизат на 932,10лв.
С молба от 14.01.2022г., без изрично да е заявил изменение на цената
на иска, ищецът посочва, претенцията му за заплащане на частта от направените при
делбата разходи е с цена от 911,66лв, вместо първоначалната 932.10лв..
Относно претенцията на ищеца срещу ответниците за неимуществени
вреди, производството по делото е прекратено с влязло в сила определение.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците ЦВ. Н. К., Н. Д. Д. и П. Д. К.,
чрез процесуалния представител адв. И.Н. от АК-П., са подали Отговор на исковата молба,
в който са изразили становище за неоснователност на предявените искове. Заявили са
следното: Искът за заплащане на сумата от ***лв. за уравнение на дела на ищеца по
договор за доброволна делба, сключен с наследодателя на ответнтиците, е неоснователен,
тъй като в писмената форма на същия, с нотариална заверка на подписите, е записано, че
сумата за уравнение е получена в брой от ищеца. От представените документи за
извършени разходи не става ясно, че същите се отнасят до делбения имот, във връзка с
извършената делба Всички искови претенция обаче са погасени по давност с оглед
разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД.
В първата инстанция са събрани писмени доказателства.
С обжалваното Решение от 17.02.2022г., на което не е поставен номер,
П.ският районен съд, Гражданско отделение, ***-ти гр.с-в е отхвърлил предявените искове
като неоснователни. За да постанови този резултат, е приел следното: В договора за
доброволна делба на недвижим имот, сключен между ищеца и наследодателя на
ответниците на ***021г., изрично е записано, че сумата от ***б за уравнение на дяловете,
е получена от ищеца напълно и в брой. При това положение, договорът в тази част има
характер на разписка за получената сума за уравнение и претенцията на ищеца към
наследниците на другия съделител, е неоснователна. От другите суми, претендирани от
ищеца във връзка с договора за доброволна делба, основателна е претенцията само относно
3
сумата в размер на 299.10лв. за заплатени нотариални такси, от която ищецът може да иска
заплащане на половината в размер на 149.55лв. Липсват доказателства другите
претендирани суми да имат пряка връзка с договора за доброволна делба. Независимо от
това, като цяло исковата прететнция е неоснователна, тъй като ответниците са направили
основателно възражение за погасителна давност.- Претендираните от ищеца вземания са
станали изискуеми при извършване на делбата пред м. януари 2011г., общата погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД е петгодищна, а искът е предявен едва през 2019г. и липсват
доказателства давността да е прекъсвана по смисъла на чл.15,б“ж“ от ЗЗД.
П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ***-ти гр. въззивен
състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания за нищожност и/или
недопустимост на обжалваното решение, а въззивният съд съгласно правомощията по
чл.269 от ГПК, не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Въз основа н неоспорените писмени доказателства, с които е
попълнено делото и изявленията на страните,въззивнят съд приема:
Безспорни между страните са следните факти и обстоятелства:
На ***2011г. в гр. П. е сключен договор за одброволна делба между
ищеца ( понастоящем въззивен жалбоподател) Ц. ********** и неговия брат Д. К. К., ЕГН-
**********, на наследствен недвижим имот, находящ се в гр.П., ул.“***“№***, оставен в
наследство от родителите им К.Д. К. и Л.И. К. – бивши жители на гр.П., представляващ
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
П., заедно със самостоятелни обекти от построените в него сгради. Ищецът е получил в дял
3/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 565722.661.1.3, а съделителят Д. К. К. – 3/8 идеални части от поземлен имот
с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Мазата и тавана
остават за общо ползване от двамата съделители.
Уговорено е за уравнение на дела, ищецът ЦВ. К. К.( сега въззивен
жалбоподател) да получили от другия съделител Д. К. К., сумата от ***лв.( шест хиляди
двеста осемдесет и седем лв. и шест ст.)
Договорът за доброволна делба е сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на двамата съделители, извършена от нотариус И.И.,
рег.0007 на Нотариалната камара с район на дейстгвие РС-П..
Видно от приложения препис на квитанция към ПКО от ***2010г. (на
л.4), ищецът Ц.К. е заплатил на същата дата в полза на „***“-ООД, сума в размер на 180лв.
за архитектурно заснемане;
4
От приложения препис на квитанция от 21.12.2010 (на л.4), е видно, че
ищецът е заплатил по сметка на „***“-ООД и сума в размер на 170лв. за проект за
узаконяване.
С преводно нареждане от 22.12.2010г. (на л.5), ищецът е заплатил по
сметка на *** сума в размер на 223лв.
Видно от приложения препис на сметка/фактура №***/***2011г.,
издадена от нотариус И.И., ищецът Ц.К. е заплатил за заверка на сключения договор за
доброволна делба и издаване на 2броя преписи от същия такси в общ размер на 299,10лв.
На 21.12.2018г. е починал братът на ищеца и съделител по договора за
доброволна делба –б.ж. на гр.П. Д. К. К. и е оставил за наследници по закон, призовани към
наследяване, тримата ответници в първата инстанция ( ответници по въззивната жалба в
настоящето производство): ЦВ. Н. К.-съпруга, П. Д. К. и Н. Д. Д.-пълнолеитни деца.
Спорни са следните въпроси: Дължат ли тримата ответнициш като
наследници на съделителя Д. К. К., на ищеца ЦВ. К. К. като съделител следните
претендирани от ищеца суми: Сумата от ***лв. за уравнение на дела; Сумата от 911.66лв. за
снабдяване с документи , заплащане на такси и разноски, свързани с делбата, уточнени с
молба от 14.01.2022г.
За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното:
Относно сумата в размер на ***лв. за уравнение на деловете по
договора за доброволна делба, сключен на ***2011г:
На втора страница от договора за доброволна делба, сключен в
писмена форма с нотариална заверка на подписите, сключен между ищеца(въззивник) ЦВ.
К. К. и неговия брат Д. К. К. -б.ж. на гр. П. и наследодател на ответницитге( и ответници по
въззивната жалба) е записано следното:“ За уравнение на дела си Ц. К. К. получава сумата
от ***лв./ шест хиляди двеста осемдесет и седем лв. и шест ст./ лева от Д. К. К., като
последният заявява в настоящия договор за доброволна делба, че ги е получил напълно и в
брой“.
При това съдържание на договора за делба, първоинстанционният съд
правилно е приел, че в него е инкорпорирана разписка за получената от ЦВ. К. К. сума за
уравнение на дела от другия съделител Д. К. К., в размер на ***лв. подписите на
двамата договарящи за нотариално заверени. Ищецът не е оспорил верността на подписа си,
а обратно – именно той представя като доказателство договора за делба, сключен с
наследодателя на насрещните страни.
Ищецът не е представил доказателства за привидност на волята,
изразена в писмената форма на договора. – Например не се твърди и не се представени
доказателства за подписано между съделителите „обратно писмо“ (contra letter), в което да е
посочено, че записаното в договора изявление за получени суми е привидно, а всъщност
плащане не е извършено.
Съдът посочва, че дори сумата за уравнение да не е платена от
5
страна на наследодателя на ответниците( въззиваеми), както се твърди в исковата молба,
същата не може да се присъди в полза на настоящия въззивник Ц.К., тъй като ответниците,
чрез пълномощника адв. И. Н. от АК-П., са направили основателно възражение за изтекла в
тяхна полза погасителна давност. – Съгласно чл.110 от ЗЗД,с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.Съгласно
чл.114,ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а
съгласно ал.2,ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало. В случая договорът за доброволна
делба, съдържащ клауза за заплащане на уравнение от страна на наследодателя на
ответниците( понастоящем въззиваеми) е сключен на ***2011г. В писмения текст на
договора не е уговорен срок за плащане. Ищецът( понастоящем въззивник) не е представил
доказателства вземането му за уравнение да е станало изискуемо към по-късна дата.
Подобно обстоятелство е в противоречие със записаното в договора, че сумата е платена.
При това положение, ако хипотетично се предположи, че сумата за уравнение не е
заплатена, независимо от записаното в договора за делба, петгодишната погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД относно вземането на ищеца за уравнение на дела, е започнала да
тече от 11.01.2011г. и е изтекла на 11.01.2016г, т.е приживе на наследодателя Д. К., починал
през 2018г. Искът за присъждане на същото вземане срещу наследниците на последния, е
предявен едва през 2020г., от което следва, че е неоснователен, тъй като вземането е
погасено по давност.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице
визирани в закона факти и обстоятелства, които да обуславят спиране или прекъсване на
погасителната давност. Конкретно е посочил, че не са налице предпоставките нао
чл.115,ал.1,б.“ж“ от ЗЗД,че давност не тече докато трае съдебният процес относно
вземането. Тълкуването на разпоредбата сочи, че за да е налице основание за спиране,
следва процесът относно вземането да е образуван преди изтичането на давностния срок. В
случая не са представени доказателства, ищецът да е инициирал процес относно вземането
преди изтичането на давността – 11.01.2016г. След тази дата между странете са водени
съдебни дела, но няма данни същите да касаят процесното вземане. (В исковата молба се
посочва гр.д№8248/2019г. по описа на ПлРС, ГО, производството по което е инициирано
след изтичането на петгодишната давност през м. януари 2016г. от настоящите ответници
срещу ищеца; Представено е решение по адм.д.№393/2016г. по описа на Административен
съд-П., което няма отношение към вземането за уравнение, а освен това е образувано след
изтичането на давностния срок през м. януари 2016г., тъй като предмет на обжалване от
ищеца е Заповед №РД.12-220/13.04.2016г. на Кмета на Община-П.) Такова е настоящето
производство, което обаче е образувано значително време след изтичане на давностния срок
и този юридически факт обуславя неоснователността на претенцията.
Относно останалите суми, претендирани от ищеца като извършени от
него разходи във връзка със сключване на договор за доброволна делба:
Както беше посочено, по делото са представени писмени
6
доказателства, за заплатени от ищеца суми, както следва:
Препис на квитанция към ПКО от ***2010г за заплатена на същата дата в полза на
„***“-ООД, сума от 180лв. за архитектурно заснемане;
Препис на квитанция от 21.12.2010 за заплатена по сметка на „***“-ООД и от 170лв.
за проект за узаконяване.
Преводно нареждане от 22.12.2010г. за заплатена по сметка на *** сума в размер на
223лв.
Препис на сметка/фактура №***/***2011г., издадена от нотариус И.И., за сумата от
общо 299.10лв. ,заплатени такси за заверка на сключения договор за доброволна
делба и издаване на 2броя преписи от същия.
При тези доказателства, неправилно първоинстанционният съд е
приел, че само разходът от 299.10лв. за заплатени такси по сметка на нотариуса, имат пряко
отношение към договора за доброволна делба и при липса на данни за дяловете на
съделителите, ищецът може да претендира възстановяване на ½ от сумата от наследниците
на другия съделител. Въззивният съд приема, че всички претендишрани разходи, извършени
от ищеца имат непосредствено отношение към сключения договор, поради следното: Преди
всичко документите за снабдяването, с които разходите са направени, са описани в текста
на договора, като представени пред нотариуса с оглед заверката на подписите.
(Архитектурно заснемане; Скица на поземлен имот, 2бр. Схеми на самостоятелни обекти и
пр.). Сумите са изразходвани непосредствено преди сключването на договора( от ***2010г.
до 22.12.2010г), а договорът е сключен на ***2011г. И не на последно място, документите,с
които ищецът се е снабдил след заплащане на претендираните суми ( архитектурно
заснемане, проект за узаконяване, скици от ***) са доказателства, индивидуализиращи
делбените имоти и удостоверяващи характера им на самостоятелни обекти в обема и
техническата структура на сградата, в която се намират.
Поради изложеното, и при липса на доказателства, че
наследодателят на ответниците е участвал в разходите, за снабдяване на необходимите
документи за сключване на договора за доброволна делба, в полза на ищеца е съществувало
право да претендира от своя брат като съделител,частта от разходите, съответстваща на
делбения му дал – вероятно ½. Както беше посочено по-горе във връзка със сумите за
уравнение , и сумите, представляващи разходи във връзка с делбата, не могат да се
присъдят в полза на настоящия въззивник Ц.К., тъй като ответниците, чрез пълномощника
адв. И. Н. от АК-П., са направили основателно възражение за изтекла в тяхна полза
погасителна давност. – Съгласно чл.110 от ЗЗД,с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.Съгласно чл.114,ал.1
от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно
ал.2,ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. В случая разходите за снабдяване с
необходимите документи са извършени от ищеца през м. декември 2010г., а договорът за
доброволна делба е сключен на ***2011г. При липса на доказателства за уговорка за
7
плащане от страна на наследодателя на ответтниците на съответна част от разходите и/или
за уговорен срок за плащане, следва, че вземанетго на ищеца спрямо другия съделител е
възникнало към момента на извършването им прпез м. декември 2010г., или най-късно – от
деня, следващ сключването на договора – т.е.от 11.01.2011г Следователно,петгодишната
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД относно вземането на ищеца за разноски за договора,
описани подробно по пера, е изтекла на 11.01.2016г, т.е приживе на наследодателя Д. К.,
починал през 2018г. Искът за присъждане на същото вземане срещу наследниците на
последния, е предявен едва през 2020г., от което следва, че е неоснователен, тъй като
вземането е погасено по давност.
Въззивнят съд отново посочва, че правилно първоинстанционният
съд е приел липсата на визираните в закона факти и обстоятелства, които да обуславят
спиране или прекъсване на погасителната давност. Конкретно е посочил, че не са налице
предпоставките на чл.115,ал.1,б.“ж“ от ЗЗД,че давност не тече докато трае съдебният процес
относно вземането. Тълкуването на разпоредбата сочи, че за да е налице основание за
спиране, следва процесът относно вземането да е образуван преди изтичането на давностния
срок. В случая не са представени доказателства, ищецът да е инициирал процес относно
вземането преди изтичането на давността – 11.01.2016г. След тази дата между странете
са водени съдебни дела, но няма данни същите да касаят процесното вземане. (В исковата
молба се посочва гр.д№8248/2019г. по описа на ПлРС, ГО, производството по което е
инициирано след изтичането на петгодишната давност през м. януари 2016г. от настоящите
ответници срещу ищеца; Представено е решение по адм.д.№393/2016г. по описа на
Административен съд-П., което няма отношение към вземането за уравнение, а освен това е
образувано след изтичането на давностния срок през м. януари 2016г., тъй като предмет на
обжалване от ищеца е Заповед №РД.12-220/13.04.2016г. на Кмета на Община-П.) Такова е
настоящето производство, което обаче е образувано значително време след изтичане на
давностния срок и този юридически факт обуславя неоснователността на претенцията.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до краен
правен извод, който е еднакъв с този на първоинстанционншия, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.
Относно разноските за въззивна инстанция:
С оглед изхода на въззивното производство, ответниците по
въззивната жалба имат право да им бъдат присъдени направените разноски за настоящата
инстанция. Чрез пълномощника адвокат И.Н., всеки от тях претендира заплащане на
разноски за възнаграждение за адвокат в размер от по 700.00лв.( седемстотин лв.) за всеки
един, съгласно списъка по чл.80 от ГПК на л.20 от делото. Въззивният съд приема, че
исканията са основателни, тъй като са представени три броя договори за правна защита и
съдействие, сключен между всеки от тримата въззиваеми като „клиент“ и адвокат И.Н., от
които се установява, че уговорените възнаграждения от по 700лв. са заплатени в брой.
По изложените съображения, П.ският окръжен съд, ***-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ от 17.02.2022г.. на
П.ски районен съд, Гражданско отделение, ***-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№5665/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ЦВ. К. К., ЕГН-********** С ПОСТОЯНЕН АДРЕС В
ГР.П., ул.“***“№***,ет.***, ДА ЗАПЛАТИ на ЦВ. Н. К., ЕГН-********** с постоянен
адрес в гр.П., ж.к.“***“, бл.***,вх***,ет.4,ап.12, РАЗНОСКИ на основание чл.78 от ГПК
в размер на 700.00лв.(седемстотин лв.) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЦВ. К. К., ЕГН-********** С ПОСТОЯНЕН АДРЕС В
ГР.П., ул.“***“№***,ет.***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Д. К., ЕГН-********** с постоянен
адрес в гр.П., ж.к.“***“, бл.***,вх***,ет.4,ап.12, РАЗНОСКИ на основание чл.78 от ГПК
в размер на 700.00лв.(седемстотин лв.) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЦВ. К. К., ЕГН-********** С ПОСТОЯНЕН АДРЕС В
ГР.П., ул.“***“№***,ет.***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Д., ЕГН-********** с постоянен
адрес в гр.С.З., ул.“***“ №45,вх.“А“,ет.4,ап.26, РАЗНОСКИ на основание чл.78 от ГПК
в размер на 700.00лв.(седемстотин лв.) – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9