№ 14
гр. Разград , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Търговско дело №
20213300900004 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.
Депозирана е искова молба от В. Д. К., с която е поискала ЗД“Бул инс“АД да бъде
осъден да й заплати сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейната майка С. Т. Д., настъпила при ПТП с водач,
чийто автомобил е застрахован със застраховка ГО при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на ПТП – 17.01.20г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 17.01.2020г. в гр.Разград, на кръстовището на ул.„Дунав“ и ул.“Васил
Априлов“ водачът на л.а. Ситроен С3 с рег. №РР 2381 ВМ И.Б.А. нарушила правилата на
закона за движение по пътищата, като при завой наляво не пропуснала движещата се по
пешеходна пътека тип зебра пешеходка С.Д.. При настъпилото ПТП последната получила
травматични увреждания и смъртта й настъпила по-късно същия ден. Ищцата обосновава
искането си с твърдение, че е понесла несъизмерими страдания и мъка, засегнали изначално
живота, психиката, емоционалната й стабилност и формирането на семейната среда за
децата й, за отглеждането на които С.Д. й помагала. Майка й е била нейна морална опора и
възпитател. Отношенията им били изградени в духа на стабилни семейни ценности,
скрепени с разбирателство, обич и подкрепа, които били прекъснати от трагичното събитие.
След смъртта й у ищцата се породили чувства на страх и несигурност. В.К. твърди, че е
предявила претенция пред застрахователя по реда на чл.380 ал.1 КЗ, по повод на което при
ответното дружество била образувана щета №**********, но с уведомително писмо от
17.02.2020г. ответникът изискал още документи и не изплатил претендираното обезщетение.
В съдебно заседание искът се поддържа от упълномощен адвокат.
Депозиран е писмен отговор от ЗД“Бул инс“АД, представляван от изп.директори
1
Ст.Проданов и Кр.Крумов, подаден чрез упълномощен адвокат, в който ответникът оспорва
елементите на деликта, както и че размерът на търсеното обезщетение е прекомерен. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че пострадалата е
пресякла пътното платно на червен светофар, че е навлязла внезапно на пътното платно и че
е предприела пресичане на необозначено за това място. В съдебно заседание становището се
поддържа от процесуалния представител на ответника. Същият изразява становище, че ако
искът бъде приет за основателен, неговият справедлив размер би следвало да бъде до 60
000лв.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: на 17.01.2020г. гр. Разград, при
управление на МПС - лек автомобил “Ситроен СЗ“ с рег.№ РР 2381 ВМ И.А. нарушила
правилата за движение по пътищата, както следва: Чл.5 ал.1 ЗДвП: Всеки участник в
движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди; ал.2: Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства; Чл.119 ал.1: При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре, в резултат на което, на пешеходна пътека по непредпазливост
причинила смъртта на С. Т. Д. – престъпление по чл.343 ал.3 пр.8 б.“б“ пр.1 в.в. с ал.1 в.в. с
чл.342 ал.1 пр.3 НК.
Горните факти и обстоятелства са установени по безспорен начин посредством
влязла в сила на 27.10.2020г. присъда по НОХД № 296/2020г. на ОС Разград, с което
водачът на лекия автомобил И.А. е призната за виновна в извършване на престъпление и й е
наложено съответното наказание. Присъдата се ползва със задължителна сила относно факта
на извършване на деянието – нарушаването на правилата за движение и настъпилата смърт
на С.Д. като следствие от възникналото ПТП, противоправността на деянието и виновността
на водача на МПС, по аргумент от чл.300 ГПК. Предвид това съдът приема горните
обстоятелства за установени, а направеното от ответника в писмения отговор оспорване на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – за неоснователно.
Конкретните детайли във връзка с настъпилото ПТП се установяват от събраните в
настоящото производство писмени и гласни доказателства и експертизи. Видно е от
представения констативен протокол за ПТП, изготвен на 17.01.2020г. със схема, че през
време на ПТП С.Д. пресичала кръстовище на зелен светофар и пешеходна пътека, когато
водачът на л.а. Ситроен С3 с рег. №РР 2381 ВМ И.Б.А. е предприела маневра завиване
наляво и отнемайки предимството на пешеходката, я е блъснала с автомобила. Горните
обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля И.М., който е възприел
непосредствено инцидента от неговото начало. Установява се от обясненията му, че
2
пешеходката е пресичала кръстовището на зелен светофар и на пешеходна пътека. Когато е
стигнала до средата на лентата за движение, автомобилът на И.А., за когото светофарът
също е бил със зелен сигнал, е предприел маневра завиване наляво и е блъснал
пострадалата. Тялото й е било изхвърлено на предния капак на автомобила, след което е
паднало на земята пред него. И.А. е минала с управлявания от нея автомобил през тялото на
С.Д. и впоследствие е спряла на известно разстояние от кръстовището. Разпитаният в с.з.
Р.И. дава показания, различаващи се в известна степен от тези на св.М. по това, че заявява,
че пострадалата не е пресичала на пешеходна пътека, а на разстояние от нея. И. обаче
заявява, че е възприел произшествието в момента, в който пострадалата вече е била на
земята зад блъсналия я автомобил. Ето защо съдът приема показанията на този свидетел
само в частта относно положението на пострадалата и автомобила след произшествието.
Разсъжденията му къде и как пострадалата е пресичала пътното платно и как е настъпило
ПТП не следва да бъдат кредитирани, още повече, че същите противоречат и на приетото в
присъдата по НОХД № 296/2020г. противоправно поведение на водача на лекия автомобил,
а именно, че при приближаване към пешеходна пътека И.А. не е пропуснала стъпилата на
пешеходната пътека и преминаваща по нея пешеходка, в резултат на което е причинила по
непредпазливост смъртта на С.Д..
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, заключението на която
съдът възприема изцяло като изготвено от специалист – автоексперт, след запознаване с
материалите по делото, оглед на мястото на ПТП и съобразяване с постановената от
наказателния съд присъда. Тъй като деянието и противоправността на водача на МПС са
установени с влезлия в сила акт на наказателния съд, заключението е от значение в частите,
които са относими във връзка с направените възражения от ответника за съпричиняване.
Експертът е установил, че водачът на МПС при навлизане в кръстовището е имал видимост
към навлизащата на платното пешеходка и е имал възможност чрез намаляване на скоростта
или спиране да избегне удара. При положение, че разстоянието между автомобила и
пострадалата при навлизането й на пътното платно е било 48,8 метра и налице е била
възможност на водача да възприеме пешеходката, заключението на експерта опровергава
твърдението на ответника за внезапно навлизане на С.Д. на платното, което да попречи на
водача на МПС да предприеме адекватни действия. По-нататък, експертът е дал отговор, че
пешеходката е навлязла в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба. Това от
друга страна опровергава и следващото възажение на ответника, че Д. е пресякла платното
на необозначено място и на червен светофар.
Смъртта на С.Д. и причинно-следствената връзка с настъпилото ПТП е установено с
влязлата в сила присъда по НОХД № 296/2020г. на РОС. В допълнение следва да се вземат
предвид изводите на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, която
съдът приема като изготвена след запознаване с материали по делото и относимите такива в
наказателното производство. Експертът уточнява, че пострадалата е транспортирана с екип
на ЦСМП в МБАЛ гр.Разград. Оказана й е спешна медицинска помощ, но въпреки това
смъртта й е настъпила по-късно същия ден. При макроскопското и микроскопското
3
изследване на трупа не са установени съпътстващи заболявания, които да повлияят на
състоянието на С.Д. и да доведат до леталния изход.
В.К. е дъщеря на пострадалата и единствен неин наследник, видно от представеното
удостоверение за наследници. Във връзка с търпените неимуществени вреди са изслушани
показанията на св.И.М. – съсед на ищцата, както и на пострадалата преди нейната смърт. От
показанията му се установява, че майката и дъщерята били в много добри и близки
отношения. В.К. напуснала страната преди 20 години и заживяла първо в САЩ, а
впоследствие – в Канада. Поддържала редовен контакт със своята майка, като се чували по
няколко пъти в седмицата по телефона. В.К. се връщала един-два пъти годишно в България
и престоявала за месец, през което време помагала на своята майка за ремонт на жилището.
С.Д. също й е гостувала в Канада, където е осъществявала контакт с внуците си – децата на
ищцата. След смъртта на С.Д. ищцата трудно говорела за нея, плачела.
Лекият автомобил “Ситроен СЗ“ с рег.№ РР 2381 ВМ е застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника ЗД”Бул инс”АД по застрахователна полица №
BG/02/119000551088, което се установява от представения отговор с изх. №
1088/17.02.2020г. от ответника на предявената застрахователна претенция на ищцата. Съдът
извърши проверка на общодостъпната на интернет сайта на ГФ информация и установи, че
периодът на застраховката е 19.02.2019г.018.02.2020г. От посоченото по-горе писмо с изх.
№ 1088/17.02.2020г. се установява още, че по претенцията на В.К. е образувана щета №
**********, по която застрахователят е отказал да изплати обезщетение поради липса на
влязъл в сила акт, установяващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на
застрахователя по претенцията на увреденото лице.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищцата е увредено лице
по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на
настъпила смърт.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
4
В настоящия случай е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, с която И.А.
като водач на л.а.“Ситроен СЗ“ с рег.№ РР 2381 ВМ, участвала в процесното ПТП, е
призната за виновна в нарушаване на правилата на движение и причиняването на смърт на
С.Д.. Присъдата е задължителна за гражданския съд по въпросите, свързани с извършването
на деянието, в т.ч. и причинно-следствената връзка между деянието и причинената смърт,
неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл.300 ГПК. Предвид
изложеното, възраженията на ответника в писмения отговор относно липсата на елементите
на фактическия състав на деликта, не почиват на събраните по делото доказателства и са без
основание.
Установява се наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния
водач на лекия автомобил по застраховка "ГО" към момента на ПТП.
Налице са всички елементи на непозволеното увреждане – противоправно деяние на
водача, вина на дееца, вреда, която се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, предвид което възниква отговорността на дееца за непозволено
увреждане и обезщетяване на причинените от деянието му имуществени и неимуществени
вреди. Съгласно чл.429 ал.1 КЗ при наличие на валидно сключен застрахователен договор,
застрахователят е длъжен да обезщети пострадалите от деянието лица за претърпените от
тях неимуществени вреди, заедно с лихвите.
Предвид изложеното съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е доказан по своето основание.
За уважаването му в настоящото гражданско производство остава да бъде доказан
размерът на неимуществените вреди, което е в тежест на ищеца. Правилото на чл.52 ЗЗД е
обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне паричния еквивалент на понесените от ищцата болки и страдания
вследствие настъпилата смърт на нейната майка. От значение е запазената силна връзка
между двете, изградена върху грижите и възпитанието, които пострадалата е дала на
ищцата. Впоследствие, след навършване на пълнолетие на В.К. и заминаването й за
чужбина, майката и дъщерята са запазили честотата на техните контакти чрез средствата за
отдалечен достъп, намирали са начин да осъществяват и пряк контакт поне веднъж годишно.
Между тях е съществувала емоционална привързаност и сърдечна близост, грижа и
разбирателство. Възрастта от 83 години, на която е починала С.Д., не е пречка св.Марков да
я описва като много подвижен и позитивен човек, което води до извод, че същата е била
пълноценен участник в отношенията с нейната дъщеря. След смъртта на С.Д. ищцата
трудно преживявала загубата на своята майка. От друга страна животът и работата на
ищцата в чужбина и създаването на собствено семейство следва да се отчетат като фактори,
сочещи на изграден самостоятелен живот, осмислен от собствените й планове за бъдещето,
както и от бъдещето на децата й. Ищцата не е ангажирала други доказателства, сочещи на
5
конкретни негативни промени в нейния живот, излизащи извън рамките на страданията,
които съпътстват децата при загубата на техен родител.
Преценени в съвкупност, всички изброени обстоятелства обуславят справедлив
размер от 80 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД,
който би репарирал адекватно претърпените от ищцата неимуществени вреди от загубата на
нейната майка. В действителност, човешкият живот не може да се съизмери в пари и
присъждането на обезщетение за морални вреди не може да замести загубената ценност.
Целта е да се постигне в известна степен справедливост за причиненото непозволено
увреждане и в този смисъл съдът счита, че това е справедливият размер на обезщетението.
Предявеният иск в този размер се явява основателен и доказан, а над 80 000лв. до
предявения размер от 120 000лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни са направените от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата с твърдение, че последната е пресякла
пътното платно на червен светофар, че е навлязла внезапно на пътното платно и че е
предприела пресичане на необозначено за това място. От диспозитива на влязлата в сила
присъда по НОХД № 296/2020г. на ОС Разград, заключението на САТЕ и разпита на св.
И.М. се установява по несъмнен начин, че С.Д. е предприела пресичане на пътното платно
на пешеходна пътека и на зелен сигнал на светофара. Виновният водач на МПС е имал
възможност да възприеме действията й от такова разстояние, което позволява да предприеме
действия за предотвратяване на инцидента, т.е. не е налице внезапно навлизане на
пострадалата на пътното платно. Предвид горното, възраженията на застрахователя за
принос на пострадалата не следва да се съобразяват при определяне на размера на
обезщетението.
Ищецът претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на непозволеното увреждане – 17.01.2020г.
В съдебната практика, създадена във връзка с тълкуването на сега действащия КЗ
(вж. напр. решение № 128/4.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г. на І т.о. на ВКС), се приема, че в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
Гражданска отговорност, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от момента на увреждането.
В случая за предявяването на претенцията пред застрахователя ищцата е представила
косвено доказателство – писмо с изх. № 1088/17.02.2020г., с което застрахователят я
уведомява, че предявената от нея претенция не е доказана с ангажиране на доказателства за
виновността на застрахования водач на МПС. Ищцата не е представила доказателства за
датата на предявяване на претенцията, от съдържанието на писмото на ЗД“Бул инс“АД също
не може да се направи извод за датата на депозиране на претенцията на В.К. пред
застрахователя. При това положение съдът приема 17.02.2020г. за начална дата на
6
дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
тъй като липсват доказателства точно в кой момент преди съставяне на писмото-отказ на
застрахователя ищцата е депозирала своето искане за обезщетение.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищецът е
представляван от упълномощен адвокат, който търси възнаграждение на основание чл.38
ал.2 ЗА. Съобразно изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на адв.Х. Р. К. сумата 2930лв. (чл.7 ал.4 т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения), представляваща дължимо му се възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство.
Ответникът ЗД“Бул инс“ е заплатил депозити за възнаграждения на вещи лица в общ
размер 600лв. и за призоваване на свидетели в общ размер 80лв. Внесъл е ДТ от 5лв. за
издаване на съдебно удостоверение. Заплатил е възнаграждение на адвокат в размер 3700лв.
в брой, видно от представения договор за правна защита. Общият размер на деловодните
разноски на ответника е 4385лв. Съобразно отхвърлената част от иска и на осн. чл.78 ал.3
ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата 1461,67лв.
Съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да внесе по
сметка на ОС Разград дължима ДТ в размер 3200лв. В разглеждания случай ищцата е
освободена от внасяне на такси и разноски, съгл. чл.83 ал.1 т.4 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗД“Бул инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, представляван от изп.директори Ст.Проданов и
Кр.Крумов, да заплати на В. Д. К. ЕГН **********, с адрес гр.Разград, ул.“В.Левски“ №2,
вх.А, ет.1, сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на нейната майка С. Т. Д. при ПТП, настъпило на
17.01.2020г. и причинено от водач на л.а. “Ситроен СЗ“ с рег.№ РР 2381 ВМ, застрахован
със застраховка Гражданска отговорност при ответника ЗД”Бул инс”АД, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля исковете за обезщетение за неимуществени вреди над размера от 80
000лв. до първоначално предявения размер от 120000лв. и за законна лихва от 17.01.2020г.
до 16.02.2020г. като неоснователни.
Осъжда на основание чл.38 ал.2 ЗА ЗД“Бул инс“АД” да заплати на адвокат Х. Р. К.
възнаграждение в размер на 2930лв. за осъществено процесуално представителство на В. Д.
К. в съдебното производство пред Окръжен съд Разград.
Осъжда ЗД“Бул инс“АД да заплати по сметка на Окръжен съд Разград държавна
7
такса в размер 3200лв.
Осъжда В. Д. К. да заплати на ЗД“Бул инс“АД сумата 1461,67лв. за направени
деловодни разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8