Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 16.12.2020г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1358/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно  съединени установителни искове с материално правна квалификация по чл. 9 ЗПК вр. чл.240q ал.1 и ал.2 ЗЗД, както и по чл.10а ЗПК и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ПК, включващо 412,02 лв. - главница на задължение по договор за кредит, 72,86 лв. - договорна лихва за периода 15.06.2017 г.- 21.06.2018 г., 20,22 лв. - такса за оценка на досие, 109,13 лв. - такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на заемната сума по местоживеенето на кредитополучателя, 252,63 лв. - такса за услуга “Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по адреса по местоживеене на кредитополучателя и сумата от 84,61 лв. – обезщетение за забава за периода 15.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.12.2019 г. до плащането.

         Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда „Лабиринт“ ет. 2, офис 4 твърди, че по силата на приложение №1 от 01.08.2018г. към рамков договор за цесия от 31.01.2017г. е придобил от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД вземане срещу ответника А.Л.В. с ЕГН ********** ***, произтичащо от  договор за потребителски кредит №********* от 25.04.2017г., сключен между кредитора „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника А.Л.В. в качеството на кредитополучател. Поддържа, че цедентът „Изи Асет Мениджмънт“АД на свой ред е придобил процесното вземане от кредитора „Провидент Файненшъл България“ ООД с договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г. Поддържа, че длъжникът е уведомен надлежно за всяка от двете цесии.

Ищецът твърди, че в изпълнение на договора за кредит кредиторът „Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило на ответника А.Л.В. потребителски кредит в размер на 450 лв. при фиксирана годишна лихва от 31,82% и ГПР в размер на 48,01%, срещу задължението на ответника да върне заемната сума и да плати договорната лихва в размер на 88,76 лв. в срок до 21.06.2018 г., разсрочено на 60 седмични, погасителни вноски. Ищецът поддържа, че със същия договор за кредит ответникът се е задължил да плати допълнителни услуги по кредита в общ размер на 408,60 лв., от които 22,50 лв. такса за оценка на кредитното досие, 122,58 лв. такса за услугата „Кредит у дома“, която се изразява в задължението на заемодателя да предостави кредитната сума на адреса по местоживеене на заемателя, както и такса „Кредит у дома“ в размер на 286,02 лв., която се изразява в задължението на заемодателя да събира седмичните погасителни вноски от адреса по местоживеене на длъжника. Формирано е общо задължение за ответника по договора за кредит в размер на 969,86 лв.

Ищецът твърди, че ответникът е платил 103 лв., с които  е погасена част от таксата „Кредит у дома“ за предоставяне на заемната сума по адреса на местоживеене на ответника до размера на 13,45 лв. Частично е погасена и таксата „Кредит у дома„ за събиране на погасителните вноски от адреса на длъжника до размера на 33,09 лв. Частично е погасена таксата за оценка на досие до размера на 2,28 лв., както и договорната лихва до размера на 15,90 лв. и главницата до размера на 37,98 лв. Поради допуснатото неизпълнение от страна на ответника за него е възникнало задължението да заплати обезщетение за забава за периода от първата просрочена погасителна вноска с падеж 15.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда 10.12.2019 г., което възлиза на 84,61 лв.

         Ищецът поддържа, че за събиране на горепосоченото вземане се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е издадена по ч.гр.д. № 4910/2019 г. на РС - Пазарджик. Поради нейното връчване на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК ищецът иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът А.Л.В. е редовно уведомен за инициираното съдебно производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 ГПК, както и чрез призовка за явяване в съдебно заседание. Същият не е представил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, не се е явил в единственото по делото открито съдебно заседание на 18.11.2020г. и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, е направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на исковете с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него. С решението следва да признае за установено по отношение на ответника съществуването на взимането по издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 555лв., от които 275лв. държавна такса, 180лв. възнаграждение на ВЛ и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП.

Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 75лв.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 ГПК съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът А.Л.В. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда „Лабиринт“ ет. 2, офис 4 вземането по заповед №2715/12.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4910/2019г., по описа на РС-Пазарджик, включващо:  412,02 лв. - главница на задължение по договор за кредит; 72,86 лв. - договорна лихва за периода 15.06.2017 г.- 21.06.2018 г.; 20,22 лв. - такса за оценка на досие; 109,13 лв. - такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на заемната сума по местоживеенето на кредитополучателя; 252,63 лв. - такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски от адреса по местоживеене на кредитополучателя и сумата от 84,61лв. – обезщетение за забава за периода от 15.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.12.2019 г. до плащането, което вземане произтича от договор за потребителски кредит №********* от 25.04.2017г., сключен между кредитора „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника А.Л.В. и е придобито от ищеца чрез цесия.

ОСЪЖДА ответника А.Л.В. да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съдебни разноски в настоящото производство в размер на 555 лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1358/2020г. по описа на РС-Пазарджик в размер на 75лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването на преписа да поиска отмяната на решението пред Окръжен съд - Пазарджик на основанията, посочени в чл.240 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: