Решение по дело №1363/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 170
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Анна Великова
Дело: 20193230101363
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Град Добрич, 17.02.2020 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД                                                 ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ВЕЛИКОВА

 

Секретар Геновева Д.

Разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1363 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба на В.С.А. с ЕГН **********,***, чрез адвокат Д.А., съдебен адрес ***, aп. ***, с която против ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, град София 1301, район „Възраждане“, жк “Възраждане“, ул. ”Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК *********, са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми:

- сумата от 1220 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка “КАСКО АНТИКРИЗА на МПС” за лек автомобил марка “БМВ”, модел “325 Д“ с peг. № ***и номер на рамата № WBACC31070CG21464, обективиран в застрахователна полица № **********, със срок на действие от 17.03.2015г. до 16.03.2016г., за настъпило застрахователно събитие – пожар в предната част на автомобила, възникнал на дата 29.03.2015г., около 05,00 часа в град Балчик, вилна зона „Овчаровски плаж“, ул. Осемдесета № 8;

- сумата от 451,22 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 1220 лева за периода от 25.08.2015       г. до 16.04.2019г.

Исковете се основават на следните обстоятелства: ищцата била собственик на лек автомобил марка “БМВ”, модел “325 Д“ с peг. № *** и номер на рамата № WBACC31070CG21464, за който на 16.03.2015г., е сключила с ответното дружество договор за застраховка “КАСКО АНТИКРИЗА на МПС”, обективиран в застрахователна полица № **********, със срок на действие от 17.03.2015   г. до 16.03.2016г. С Талон за оглед на застраховано МПС № 0048900 от 16.03.2015г. автомобилът бил огледан и описан; застрахователната му стойност била определена на 4 000 лева. Платена била застрахователната премия в размер на 153 лева - квитанция № 0694383 от 16.03.2015г.

На 29.03.2015г. около 05,00 часа сутринта в град Б., вилна зона “***“, на ул. *** № *** възникнал пожар в предната част на застрахования автомобил. Пристигналият на място екип на РСПБЗН-Балчик потушил пожара. В РУ на МВР-Б. било образувано Досъдебно производство № 69/2015 г. срещу „Неизвестен извършител“ за престъпление по чл. 331, ал. 1 вр. чл. З30, ал. 1 от НК. Разследващ полицай извършил оглед, при който било установено, че пожарът е възникнал в предната част на автомобила и в резултат на него са изгорели двигателният отсек, предни гуми и джанти, арматурното табло и тапицерията на автомобила. При огледа на местопроизшествието не са установени следи от запалителни вещества или предмети. Наказателното производство било прекратено с Постановление от 02.06.2015г. на прокурор в Районна прокуратура-Б.

В Ликвидационен център на ЗАД “ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” АД-град Варна била заведена ликвидационна преписка по щета № 0021-090- 0036/2015г. Със Становище изх.№ А315-2525/19.06.2015г. ответното дружество уведомило ищцата, че с техническа експертиза е установено, че възстановяването на автомобила надвишава 70% от застрахователната му стойност и в тази връзка е налице тотална щета съгласно Глава Пета, Раздел II, чл.19(1) от Общите условия по застраховка “КАСКО АНТИКРИЗА на МПС”, както и че е направена преоценка на застрахователната сума по полица № ********** на основание Глава Пета, Раздел II, чл. 20(2), т. 2 от Общите условия по застраховка “КАСКО АНТИКРИЗА на МПС” и тъй като възстановяването на автомобила е икономически нецелесъобразно, и на основание Глава Пета, Раздел II, чл.19(1) от Общите условия по застраховка “КАСКО АНТИКРИЗА на МПС”, ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ще изплати застрахователно обезщетение в размер на 70% от 2 270 лева, което е действителната стойност на МПС към датата на събитието. За изплащане на одобреното обезщетение е изискано от ищцата да представи документ за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Регистрацията на МПС била прекратена на 24.07.2015г. и документите били представени на застрахователя. На 25.08.2015г. ответникът превел по банкова сметка ***, представляващи застрахователно обезщетение в размер на 70% от 2 270 лева. Ищцата счита, че застрахователят не е следвало да прави преоценка на застрахователната сума, тъй като в конкретния случай при оценката на щетата следва да се приложи разпоредбата на чл. 203 вр. чл. 208, ал. З от КЗ. При вреди на имущество застрахователното обезщетение е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага методиката на застрахователя с коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /в този смисъл Решение № 79 от 02.07.2009 год. по т.д.№ 156/2009 год. на ВКС-ТК/. Отделно от това, стойността на застрахования автомобил към датата на застрахователното събитие /29.03.2015г./ е определена според каталог “Шваке” от 2012г„ който не е актуален към датата на събитието, а освен това експертът е ползвал и Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане, която е неотносима към доброволната застраховка “КАСКО АНТИКРИЗА на МПС”. При тези обстоятелства, за застрахователя ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД възниква задължението да обезщети застрахования за причинените му от събитието вреди до размера на застрахователната сума, уговорена в договора, а именно 4 000 лева. На 25.08.2015г. ответникът е следвало да заплати на застрахования сумата от 2800 лева, представляваща застрахователно обезщетение в размер на 70% от определената застрахователна стойност на автомобила (4000 лева). Тъй като не е изпълнил своето парично задължение, дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - върху сумата от 1220 лева за периода от 25.08.2015г. до 16.04.2019г. в размер на 451,22 лева.

Ответникът оспорва исковете. Изтъква, че договорът за застраховка „КАСКО“ е договор, сключен при общи условия - предварително определени от едната страна уговорки, приети от другата, които имат императивен характер за страните. Действащите към момента на сключването на договора общи условия представляват неразделна част от договора, ищецът е бил запознат с тях и с подписване на застрахователния договор ги е приел като неразделна част от полицата. В конкретния случай не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като преди завеждане на настоящото дело застрахователят е изплатил сумата от 1589 лева, която е била изчислена на база на Общите условия, както и КЗ. Видно от уврежданията, които са настъпили във връзка с процесното ПТП, експерти в ЗАД „ОЗК - Застраховане”АД, са изчислили, че ремонтът на МПС е икономически неизгоден, тъй като са налице предпоставките на чл, 390, ал. 2 от КЗ. При констатирана тотална щета ответникът е приел като дължима и е изплатил сумата от 1589 лева, при спазване на законовите изисквания, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие – така чл. 208, ал. З от КЗ (отм.). Съгласно чл. 204, ал.1 (отм.) от Кодекса за застраховането и чл. 12, ал. 11 от Общите условия на застраховката, отговорността на застрахователя е до действителната стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие. Изплащането на обезщетение в размер на договорената застрахователна сума, без да се държи сметка за действителната стойност на увреденото имущество би довело до незаконосъобразно изплащане на по - високи обезщетения, респективно до неоснователно обогатяване, което е забранено по закон. Съгласно чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.) за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото количество и качество. В конкретния случай, се касае за застраховка „Каско Антикриза“, която е специален продукт, предлаган от застрахователната компания, при който застрахованите лице заплащат по - ниски застрахователни премии и имат възможност да изберат от 3 опции застрахователни суми. Застрахователната сума и действителната стойност на дадено МПС са различни понятия. При определяне на действителната стойност на процесното МПС е извършено проучване на пазара и действителната стойност на МПС е определена на 2270 лева. Тъй като от описите на застрахователя, подписани от застрахования, е видно, че са налице запазени части, застрахователното обезщетение е определено като стойността на 70 % от действителната стойност на МПС, а именно 1589 лева.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Главният иск черпи правно основание от разпоредбите на чл. 208, ал. 1 вр. чл. 183, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.). Акцесорният иск е с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Безспорно е, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско Антикриза“ за процесния автомобил (собственост на ищцата), обективирана в застрахователна полица № ********** от 16.03.2015г. (при действие на Общите условия, л. 133-136) със срок на действие 12 месеца - от 00.00 часа на 17.03.2015г. до 24.00 часа на 16.03.2016г.; със застрахователна стойност 4000 лева, по която дължимата застрахователна премия и данък са напълно платени, както и, че пред застрахователя е подадено уведомление за настъпило на 29.03.2015г. застрахователно събитие, въз основа на което при него е образувана преписка по щета № 0021-090-0036/2015г. Със Становище изх.№ А315-2525/19.06.2015г. ответното дружество е уведомило ищцата, че с техническа експертиза от 16.06.2015г. (л. 26), след извършен на 30.03.2015г. оглед (л. 32), е установено, че възстановяването на автомобила надвишава 70% от застрахователната му стойност и в тази връзка е налице тотална щета съгласно Глава Пета, Раздел II, чл.19(1) от Общите условия по застраховка “КАСКО АНТИКРИЗА на МПС”, както и че е направена преоценка на застрахователната сума по полица № ********** на основание Глава Пета, Раздел II, чл. 20(2), т. 2 от Общите условия по застраховка “КАСКО АНТИКРИЗА на МПС” и тъй като възстановяването на автомобила е икономически нецелесъобразно, и на основание Глава Пета, Раздел II, чл.19(1) от Общите условия по застраховка “КАСКО АНТИКРИЗА на МПС”, ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ще изплати застрахователно обезщетение в размер на 70% от 2 270 лева, което е действителната стойност на МПС към датата на събитието. Сумата от 1580 лева е изплатена на ищцата на дата 25.08.2015г., след като тя е представила пред застрахователя доказателство за прекратяване на регистрацията на автомобила.

Не е спорно, че следствие възникналия на 29.03.2015г. около 05,00 часа сутринта в град Б., вилна зона “***“, на ул. *** № *** пожар в предната част на застрахования автомобил,  е настъпила тотална щета по смисъла на чл. 193, ал. 4 от КЗ (отм.) - увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В този случай стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа фактура, при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка при изплащане на парично обезщетение. Налице е втората хипотеза на определяне на стойността на обезщетението – експертна оценка. Съгласно чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от КЗ (отм.), при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати на застрахования застрахователно обезщетение или сума, като той не може да бъде задължаван над застрахователната сума, освен когато това е предвидено в кодекса или е уговорено между страните. Според чл. 208, ал. 3 от КЗ (отм.) обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от КЗ (отм.) предвижда, че ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество, договорът остава в сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната стойност. Аналогична е и клаузата на чл. 20, ал. 2, т. 2 от Общите условия. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – така чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.).

За установяване на действителната стойност на застрахования автомобил по делото са назначени първоначална и повторна съдебно-оценителна експертиза. Според заключението на вещото лице Н.Л., действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на събитието е била 4788 лева, определена на базата на проучване на пазара, а според вещото лице Е.Ж. тя е възлизала на 3612 лева, но с приложение на нормите на овехтяване по Наредба № 24 от 08.03.2006г. Последната е приложима при задължителното застраховане за гражданска отговорност, каквато процесната не е. Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл е и клаузата на чл. 7, ал. 4 от Раздел ІІ на Общите условия – отговорността на застрахователя е до размера на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, определена от застрахователя по експертна оценка, на базата на пазарни аналози, съобразно възрастта на МПС, техническото му състояние, външен вид и изминат пробег. Именно на базата на пазарните аналози е определена действителната стойност на МПС от вещото лице Н.Л.. Затова съдът следва да приеме за относима стойността, посочена в заключението по първоначалната експертиза – 4788 лева. Не е доказана по делото хипотеза на надзастраховане по чл. 204, ал. 1 от КЗ (отм.) - когато е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество, в който случай договорът остава в сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната, съответно възстановителната стойност. Двете заключения са категорични, че настъпилата щета е тотална и след пожара не са останали части, годни за влагане в друго МПС, а вещото лице Ж. е определило стойността на запазените след пожара части за скрап на 4,50 – 5,00 лева. Или действителната стойност на увреденото застраховано превозно средство към датата на събитието, намалена с цената за скрап на неизгорелите при пожара части, възлиза на 4783 лева. Тъй като тази стойност надвишава застрахователната сума по договора, последната очертава отговорността на застрахователя. Седемдесет процента от тази стойност съставляват 2800 лева, от които застрахователят е изплатил 1580 лева. Искът за осъждането му да заплати на ищцата сумата от 1220 лева е основателен. Към 25.08.2015г. срокът по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) вече е бил изтекъл, поради което застрахователят е бил в забава и дължи обезщетение за вредите от нея, определено от законната лихва. Доказан по размер от представената изчислителна справка от ищеца (неоспорена от ответника) е и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – 451,22 лева.

          В резултат от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лева (100 лева внесена държавна такса и 350 лева платено адвокатско възнаграждение).

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш    И   :

       

 ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, град София 1301, район „Възраждане“, жк “Възраждане“, ул. ”Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК *********, да плати на В.С.А. с ЕГН **********,***, следните суми:

- сумата от 1220 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка “КАСКО АНТИКРИЗА на МПС” за лек автомобил марка “БМВ”, модел “325 Д“ с peг. № *** и номер на рамата № WBACC31070CG21464, обективиран в застрахователна полица № **********, със срок на действие от 17.03.2015г. до 16.03.2016г., за настъпило застрахователно събитие – пожар в предната част на автомобила, възникнал на дата 29.03.2015г., около 05,00 часа в град Б., вилна зона „***“, ул. ******;

- сумата от 451,22 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 1220 лева за периода от 25.08.2015г. до 16.04.2019г.

ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, град София 1301, район „Възраждане“, жк “Възраждане“, ул. ”Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК *********, да плати на В.С.А. с ЕГН **********,***, разноски по водене на делото в размер на 450 лева.

Присъдените суми ответникът може да преведе по следната банкова сметка: ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добричкия окръжен съд.                                               

                                                                              

                                                                               СЪДИЯ :