РЕШЕНИЕ
№ 1615
гр. Пловдив, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330112986 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание член
200 от КТ, подадена от С. И. С., ЕГН ********** от град ******* представляван от адв. А.
С., срещу „МС ДЪРВООБРАБОТВАНЕ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. *********.
Предявеният иск е за осъждане на ответниковото дружество да заплати на ищеца
сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
– болки, неудобства и страдания от счупване на пръстите на лявата ръка и изгаряне на
кожата, в причинна връзка с настъпила с ищеца на 14.10.2021г. трудова злополука по време
на работа с пакетираща машина, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане на дължимите суми. Претендира разноски.
Твърди се, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника, възникнали на
основание сключен трудов договор от ******г., по силата на който ищецът заемал
длъжността „******“ в отдел „*******”.
Излага се, че при постъпването си на работа с ищеца не бил проведен начален
инструктаж за безопасна работа с машината и на работното място, а така също и не били
проведени периодични и извънредни инструктажи. Твърди се, че на 14.10.2021г. с ищеца
била настъпила трудова злополука по време на работа с пакетираща машина, който при
работеща машина бил поставил лявата си ръка в областта на залепващите челюсти на
машината, за да отстрани замърсяването по тях, в резултат на което челюстите се затворили
и захванали два от пръстите на лявата му ръка, в резултат на което ищецът получил
1
счупване на пръстите и изгаряне на кожата.
За настъпилата трудова злополука е издадено разпореждане на ТП на НОИ Пловдив с
№*********г..
Също така се сочи, че получените от ищеца увреждания били установени от ******
според която на ищеца била нанесена фрактура в основата на медиалната фаланга на трети
пръст, като е поставена гипсова имобилизация. Издаден му бил болничен лист за временна
неработоспособност за периода от 15.10.2021 г. до 28.10.2021 г.
Твърди се, че ищецът бил прегледан от ортопед на 29.10.2021г., който установил
наличие на изразен оток на ръката, палпаторна болезненост и ограничени движения на
лявата ръка. Препоръчал удължаване на периода на временна неработоспособност за 30 дни,
като на 02.11.2021 г. на ищеца бил издаден нов болничен лист за периода от 29.10.2021г. до
27.11.2021 г. На 01.12.2021 г. БЛ отново бил продължен за периода от 28.11.2021 г. до
27.12.2021г. На 29.12.2021 г. ищецът отново бил прегледан от ортопед, който констатирал
наличието на ограничения в движенията на ръката и оток; палпаторна болезненост,
ограничени и болезнени движения при натоварване. На 4.01.2021г. бил издаден болничен
лист за временна неработоспособност за периода от 29.12.2021г. - 17.01.2022 г. На
08.01.2022 г. ищецът поканил работодателя си да му определи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като последният му предложил обезщетение от 1000 лв., което не
било прието от ищеца.
Настоява се, че на 31.01.2022 г. ищецът посетил физиотерапевт, който установил
обективното състояние на трети пръст на лява длан като леко оточен с ограничени и
болезнени движение; на IV пръст на лява длан - нормална конфигурация, при флексия
сухожилна болка; липса на юмручен захват, като били предписани и физиотерапевтични
процедури от III групи, в рамките на 20 броя.
На 07.02.2022 г. ищецът посетил ортопед, който установил отново наличие на оток и
ограничени движения, палпаторна болезненост, ограничени и болезнени движения при
натоварване; персистират. Предписани били рехабилитационни процедури.
На 08.02.2022 г. ищецът посетил *****, който установил, че III пръст на лява длан е
без оток; със слабо болезнени и ограничени движения, IV пръст на лява длан е с нормална
конфигурация, при флексия сухожилна болка, липса на юмручен захват. Извършени били
физиотерапевтични процедури - лечение с нискочестотно магнитно поле - 7 бр; аналитична
ЛФК - 7 бр.; пасивни упражнения 6 бр. Също така се твърди, че в периода от 14.02. -
21.02.2022 г. ищецът провел физикална терапия и рехабилитация в******* ЕООД, за
ограничаване на болките и ограниченията на трети и четвърти пръст на лявата ръка, като
след проведеното лечение бил овладян болковия синдром и бил увеличен функционалния
капацитет на пръстите на лявата ръка.
Твърди се, че за целия период от 17.01. - 17.03.2022 г. ищецът бил във временна
неработоспособност, като до настоящия момент състоянието му не било възстановено, като
според специалисти нямала никаква възможност за пълно възстановяване.
2
В срок е постъпил писмен отговор от ответника „МС ДЪРВООБРАБОТВАНЕ“
ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. ************, представлявано
от управителя А.Т. Т., действащо чрез процесуалния сн представител Адвокатско дружество
„*****“, ЕИК ******* със становище за неоснователност на иска.
Не са оспорени изложените от ищеца твърдения, че е работил при ответника на
трудов договор, на длъжността „*******, което ТПО е прекратено на 18.03.2022 година на
основание чл. 71 ал. I от КТ; както и че на 14.10.2021 година с ищеца е настъпила трудова
злополука по време на изпълнение на трудовите му задължения.
Оспорват се механизма на настъпване на трудовата злополука и получените при
трудовата злополука увреди „счупване на пръстите и изгаряне по кожата”; търпените от
ищеца болки и страдания като вид, интензитет и продължителност; наличие на причинна
връзка между настъпилото събитие и сегашното твърдяно недобро състояние на крайника;
че периодът на възстановяване на ищеца продължава и към днешна дата, както и
твърдението му, че няма да се случи пълното възстановяване на функцията на ръката; че и
до настоящия момент ищецът изпитва изключителни затруднения при най-елементарни
движения, като няма сила в захвата на ръката; че след травматичното увреждане за ищеца
било невъзможно да упражнява „определени видове трудова дейност“.
Твърди се, че пострадалият ищец, със собственото си поведение, е допуснал груба
небрежност, която и най-небрежният човек не би позволил, въпреки че е бил длъжен и е
следвало да прецени, че в резултат на неговите действия е било възможно да възникне
реална опасност за здравето му.
Излага се, че ищецът сам се бил поставил в състояние на опасност, пренебрегвайки
всички въведени от работодателя правила за безопасност, в която връзка прави надлежно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Също така сочи, че ищецът при изпълнение на работата си, непосредствено преди
злополуката, не бил спазил Вътрешните правила за безопасност и здраве при работа,
Инструкцията за безопасна работа при експлоатация на линия за производство на пелети, с
които документи бил подробно запознат, както и не бил съобразил проведения му на дата
17.09.2021 година начален инструктаж.
Настоява се, че на конкретното място, където ищецът е упражнявал работата, както и
навсякъде в предприятието имало поставени, включително и към 14.10.2021 година,
указателни и предупредителни табели относно непосредствените опасности, както и относно
установената за служителите забрана да извършват определени действия, респ.
необходимостта да спазват определени правила и поведение.
Счита, че ищецът сам бил способствал за продължителния период на възстановяване,
като не изпълнявал предписаното му лечение като последното довело до евентуално
настъпили усложнения, във връзка с което се допълва възражението за
съпричиняване. Също така излага, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди
не кореспондирало с действително претърпените от ищеца такива, както и с трайно
3
установената практика на съдилищата при определяне на обезщетения във връзка с подобен
род увреди. Излага се, че още преди настъпване на процесната злополука, ищецът имал
предхождащи и придружаващи заболявания, което способствало за по-тежките последици
от настъпването на телесната увреда, както и за по-бавното му възстановяване от същата.
Сочи, че основна причина за сегашното здравословно състояние на ищеца е
съществувало преди злополуката заболяване, а не като последица от самата злополука.
Освен това се твърди, че основна причина за сегашното здравословно състояние на ищеца
било неправилно назначеното и проведено лечение, а не самата злополука. Оспорват се
всички приложени към исковата молба болнични листове, след първия с твърдението, че
същите били издадени единствено за нуждите на изкуственото удължаване на
възстановителния процес като не отразявали действителното здравословно състояние на
ищеца и на увредения крайник. По отношение на останалите болнични листове, след първия,
сочи, че не били налице обективни предпоставки за назначаване на посочения в тях режим,
както и че всички болнични листове, след първия, били издадени в нарушение на
действащите нормативни разпоредби. Ето защо моли да бъде прието по делото, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца, довело до вредоносния резултат, поради което се моли
да бъде приложена разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ и отговорността на ответника за
настъпилата злополука да бъде намалена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на член 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
За безспорни между страните в производството са обявени обстоятелствата относно
на трудово правоотношение между страните в периода, в който е настъпила злополуката,
както и настъпването на трудова злополука. С Разпореждане № ********г. на длъжностно
лице при ТП-НОИ Пловдив на основание член 60, ал. 1 от КСО декларираната от
работодателя злополука на 20.10.2021г., е приета за трудова злополука по смисъла на чл.
55, ал. 2 от КСО. По делото липсват данни разпореждането да е обжалвано от
заинтересованите лица в законоустановения срок. Със Заповед № ********* год. на
управителя на „МС ДЪРВООБРАБОТВАНЕ“ ЕООД трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на основание член 71, ал. 1 КТ.
Съгласно представената длъжностна х-ка за длъжността *************е посочено, че
лицето управлява и контролира ******* От служебна бележка № ***************г.,
носеща подписа на ищеца, е видно, че на ищеца е проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве в предприятието на 17.09.2021г. Представени са и инструкция за
безопасна работа при експлоатация на линия за производство на пелети, утвърдена от
управителя на ответниковото дружество, която в член 37 установява почистването и
поддръжката на пакетиращата машина да се осъществява при изключена от електромрежата
машина, а във представените вътрешни правила по безопасност и здраве при работа е
прието в чл. 1.14 да не се почиства или отстранява повреда по машината по време на работа,
като също така е разпоредено задължително инструктиране и обучение на работниците по
4
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като инструктажът
се извършва само от упълномощени лица, преминали курс на обучение по безопасност и
здраве на работа.
От заповед № *********се установява кой е служителят, който ще провежда
инструктажите по безопасност на труда, като е определено това да бъде А. Т. Представя се и
заповед № *******г., с която е наредено провеждането на начален, на работното място,
периодичен и извънреден инструктаж от лицето А. В. В заповедта е посочено, че началният,
периодичният и извънредния инструктаж следва да се документират в книгата за
инструктаж. Според заповедта периодичния инструктаж се прави един път в годината.
От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
злополуката ищецът е получил фрактура на средната фаланга на 3-ти пръст, като на лицето е
била назначена и проведена консервативна терапия – гипсова имобилизация, която е
предписана за 30 дни, но е свалена на 40 ден и съответно последваща рехабилитация.
Вещото лице отбелязва, че при добро стечение на обстоятелствата такава увреда се
възстановява за 2-3 месеца, но в случая с ищеца възстановителният период е удължен,
поради по-продължителната имобилизация и краткотрайно проведената рехабилитация.
Отчетени са и предразположението на лицето и активността при участието в този процес.
Експертът счита, че лечението следва да продължи с дълга рехабилитация в специализирани
заведения. При извършен преглед на ищеца вещото лице констатира наличие на оток,
засягащ основно горната интрефарангиална става, ограничение на движенията на същия
пръст, затруднено сгъване на 3-ти пръст и намаляване на силата на захвата.
Представени са писмени доказателства за извършена рехабилитация в условията на
извънболнична и болнична помощ, последната в МБПЛ ********* ЕООД, по клинична
пътека. В представените амб. листове след сваляне на гипсовата имобилизация е отбелязано,
че ищецът не може да прави юмручен захват. След болничното лечение пациентът е изписан
с подобрен функционален капацитет, редуциране на субективната симптоматика и
подобряване обема на двиения в ІІІ и ІV пръсти на лявата ръка. Като назначения са дадени
физиотерапия два пъти годишно и хондропротекторна терапия на 6 месеца, с препоръка че
ищецът е неподходящ за физическо натоварване на лява ръка и еднотипни движения.
Представят се болнични листове за временна нетрудоспособност за периода 15.10.2021г. –
17.01.2022г.
От показанията на свидетеля С. М., съпруга на ищеца, се установява, че след
инцидента мъжът й носил гипсова шина 40 дена, през което време му помагала да се облича
и къпе. След като свалил гипса започнал рехабилитация, а в къщи правил физиотерапия с
топка. Казва, че имал болки, като не можел да свива хубаво пръстите си на лявата ръка, пиел
и болкоуспокояващи.
Според показанията на свидетеля С. М., дъщеря на ищеца, след инцидента когато бил
с шината на ръката се налагало да се грижат за него, а ръката му била с оток. В момента
баща й не можел да държи тежки неща, изспускал ги, като ръката му визуално изглеждала
променена.
5
Съгласно показанията на св. Р., който работи в същото дружество като отговорник за
пакетиране и експедиране на дървесни пелети, в предприятието има само една пакетираща
машина, на която работи ищеца. Върху машината имало обозначителна табела, която стои
срещу оператора на машината и му напомня забраната да извършва каквото й да е
почистване при работещ режим. От записите на камерата установил, че ищеца е пострадал,
след като се навежда и бърка с ръка в челюстите на машината. Обяснява как работи
машината – на цикли, като затварянето на челюстите на машината е около една секунда,
Изслушана е СТЕ с в.л. М., от която се установява, че при извършения оглед на
пакетиращата машина няма поставени предпазни устройства, които да осуетят достъпа до
движещите й се части. Липсва всякакво обезопасяване, като защитни ограждения, екрани,
капаци, вари и пр. Челюстите на машината се загряват до 400 градуса, които също не са
обезопасени, а машината за пълнене не отговаряла на нормативните изисквания за
безопасност, но имала работен стоп-бутон и авариен стоп-бутон.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на член 200 от КТ работодателят отговаря имуществено за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществените
вреди. От събраните по делото доказателства се установява, че при съществуването на
трудово правоотношение с ответника, ищецът е претърпял трудова злополука, която е
довела до временна неработоспособност. Злополуката е квалифицирана като трудова със
стабилен административен акт – разпореждане на НОИ № ********г., който не е оспорен от
страните по съответния ред. Отговорността на работодателя е обективна, доколкото законът
му е възложил риска от настъпване на вреди за работника или служителя при изпълнение на
трудовите му функции. По реда на член 201, ал. 2 КТ тази отговорност може да бъде
намалена само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. извършил е определени
действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда,
предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е
надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения.
С оглед на събраните доказателства съдът намира, че в процесния случай е налице
съпричиняване от страна на пострадалия ищец. Това се подкрепя от твърденията на ищеца в
исковата молба, че злополуката е настъпила при опит да почисти челюстите на
пакетиращата машина при работен режим. В случая видно от служебната бележка,
подписана от ищеца, а и от свид. показания на Райчев се установява, че ищецът е бил
инструктиран за работа с пакетиращата машина. От приложените инструкции също се
установява, че пакетиращата машина се почиства след спирането й. Възражението на ищеца,
че не бил инструктиран е недоказано, доколкото служебната бележка за извършен
инструктаж е подписана от ищеца. Отделно от това св. Райчев е казал, че на машината, на
6
която ищецът работи е поставена обозначителна табела, която указва, че нейното
почистване се осъществява при изключването й от ел. захранването.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът се е поставил в ситуация на повишен
риск, застрашавайки живота и здравето си, преимуществено в резултат на собственото си
поведение.
Действията му сочат на висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили в
резултат на проявената от него груба небрежност, изразяваща се в нарушаването на основни
правила за безопасна работа, пренебрегването на изрични забрани, за които ищецът е бил
инструктиран и представляващи неполагане на грижата, която би положил и най-
небрежният човек при изпълнение на тази работа. Предвид тези съображения, съдът приема,
че от страна на пострадалия е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер на
50%.
На следващо място съдът намира, че непровеждането или неправилното провеждане
на рехабилитацията и лечението на увреждането от ищеца е неотносим факт към
регламентираното в чл. 201, ал. 2 КТ съпричиняване от страна на работника под формата на
груба небрежност, тъй като касае не съпричиняването на самия деликт, а евентуално
усложнение или забавяне в оздравителния процес, целящ да излекува увреждането на
здравето, причинено от трудовата злополука. Ето защо като неоснователно следва да се
прецени наведеното от ответното предприятие в противен смисъл възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Следва да се отбележи, обаче, че
доколкото посоченото поведение на ищеца е рефлектирало върху обема на причинените от
увреждането болки и страдания, то същото е взето предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените в резултат на
трудова злополука вреди следва да намери съответно приложение разпоредбата на член 52
ЗЗД, съобразно която обезщетението следва да бъде определено с оглед принципа на
справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика, понятието
"справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричното им изражение, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда преценката във всеки конкретен случай какъв да бъде
справедливият размер на това обезщетение. Целта на обезщетението не е да се поправят
вредите, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да се
компенсират отрицателните, неприятните
емоции, в това число и чрез самия факт на осъждане на ответника. При определяне на
размера на паричната репарация, съдът взема предвид последиците от злополуката, а
именно продължилата във времето временна нетрудоспособност на ищеца и това, че все още
захватът на ръката му не е напълно възстановен. При определяне на паричното обезщетение
7
следва да се изходи освен от характера на неимуществените вреди, интензитета им, така и от
жизнения стандарт в страната като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда. При отчитане на спецификата на конкретния случай, настоящият
състав счита, че справедливият размер на обезщетението, който съответства на принципа
на член 52 ЗЗД е в размер на 4 000 лева. Съобразно приетото от съда съпричиняване от 50 %
от страна на пострадалия този действителен размер на неимуществените вреди, претърпени
от ищеца, следва да бъде намален с 50 % до сумата от 2000 лева и до който искът е
основателен.
С оглед изложеното съдът приема, че искът следва да се уважи за сумата от 2 000
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 4 000 следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание член 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 463,03 лева, представляваща сторените в производството разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
На адв. А. В. С. на осн. член 38, ал. 2 от ЗАдв ще се присъди адв. възнаграждение в
размер на 250 лева.
На основание член 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПРС сумата от 80 лева лева, представляваща дължима държавна такса, 90 лева
възнаграждение на вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза и 75 лева
възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МС ДЪРВООБРАБОТВАНЕ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. ******** да заплати на С. И. С., ЕГН **********, на основание член 200,
ал. 1 от КТ, сумата от 2000 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на
14.10.2021г., за която трудова злополука е издадено разпореждане № ********** на ТП на
НОИ Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.10.2021 год. до
окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от
4000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН ********** да заплати на „МС ДЪРВООБРАБОТВАНЕ“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, сумата от 463,03 лева,
представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенцията.
ОСЪЖДА МС ДЪРВООБРАБОТВАНЕ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. *******да заплати на адв. А. В. С. на осн. член 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв адв. възнаграждение в размер на 250 лева.
8
ОСЪЖДА „МС ДЪРВООБРАБОТВАНЕ“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес
на управление: гр. ****** да заплати на ПРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от
общо 245 лева държавна такса и разноски.
Решението може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9