№ 12651
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110124804 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от „Д-О.З. ЕАД срещу
А.П.И.“, с която е предявен осъдителен иск с с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2712,32 лева, представляваща незаплатено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” по щета
№44011312025609, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 12.05.2022 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 17.09.2020 г., на републикански
път ПП 1-6 на км. 78+300, в посока на движение гр. Радомир водачът на лек автомобил
„Мецедес ГЛЕ 350 Д”, с рег. № №, преминава през несигнализирана и необезопасена
отворена шахта на пътното платно, в резултат на което било реализирано пътнотранспортно
произшествие. Мястото на произшрствието е посетено от органите на МВР, които са
съставили Протокол за ПТП № 1730524 от 17.09.2020 г. след което увреденият автомобил е
транспортиран с пътна помощ. Вследствие на процесното ПТП са причинени вреди на лек
автомобил „Мецедес ГЛЕ 350 Д”, с рег. № №, за който към 17.09.2020 г. е имало сключена
имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в полица №440119133000057, при ищеца.
Въз основа на сключената имуществена застраховка ищецът твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2598,68 лева като са сторени и разходи за
използване услугите на пътна помощ в размер на 116,64 лева. Основава предявения иск
срещу ответника на предвиденото в чл. 3, ал. 2, чл. 8, ал. 2, чл. 19, ал. 1, чл. 30, ал. 1 от
Закона за пътищата и в чл. 47 и чл. 48, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
пътищата задължение да осъществява дейност по управление, изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът А.П.И.” не е депозирал такъв. В
съдебно заседание моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
1
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: наличието на валидно
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, както и изплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахования.
Ищецът следва да установи и елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени на пострадалия, същите да са
причинени от лице/лица, на които ответната агенция е възложила някаква работа, вредите да
са причинени при или по повод тази работа. Вината на съответния служител/и се презумира
до доказване на противното, което е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да
докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения,
които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи
соченото от него поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
От представената комбинирана застрахователна полица №440119133000057 от
26.09.2019 г. се установява, че е била сключена застраховка „Каско +” за увредения
автомобил, валидна към датата на ПТП. Предвид това съдът намира, че към датата на
произшествието е било налице валидно застрахователно правоотношение между
собственика на увредения автомобил и ищеца, което е покривало съответния риск за
причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява от приет като доказателство по делото
констативен протокол за ПТП №1730524 от 17.09.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор
при РУ – гр. Перник и се потвърждава от приетото от съда и страните, като обективно и
пълно заключение на съдебно автотехническата експертиза. От сочените доказателсва се
установява, че на 17.09.2020 г. около 21:30 часа водачът на лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ
350 Д 4 матик“ с рег. №№, движейки се по републикански път I-6 в посока от град Перник
+300
към град Радомир в района на км 78 попада в необозначена, необезопасена и
несигнализирана отворена шахта на пътното платно, в резултат на което било реализирано
пътнотранспортно произшествие. Отразено е в констативния протокол за ПТП, че видимите
щети по автомобила са задна лява гума с джанта. Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила извършените
от и пред полицейския служител действия, както и направените от него констатации, които
почиват на непосредствените му възприятия. В тази връзка полицейският служител пряко е
констатирал процесната шахта на пътното платно, както и състоянието на процесния
автомобил, който е бил на място, поради което има обвързваща доказателствена сила
относно тези факти, а именно съществуването на необезопасена и несигнализирана отворена
шахта на пътното платно на републикански път I-6 в посока от град Перник към град
+300
Радомир в района на км 78. В същото време ответникът не установява различен
механизъм на произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все
обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо възраженията на ответника за липса на доказателства за сочения от ищеца
механизъм съдът намира за неоснователни.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от
ищеца вреди - увреждане на задна лява гума и джанта - са в пряка причинно - следствена
връзка с попадането на застрахования автомобил в шахта, възприета като видима такива на
местопроизшествието от контролния орган, поради което и съдът приема за доказана по
делото причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението
на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му
експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по „Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4 матик“ с рег.
№№ при ищеца е била заведена щета с 44011312025609 от 18.09.2020 г., по която след
направени опис и оценка на щетите е определено застрахователното обезщетение в размер
на 2589,68 лева, платено на правоимащото лице на 15.10.2020 г. и на 29.10.2020 г. видно от
2
приобщените платежни нареждания за извършени групови плащания.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е осъществило
произшествието е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и
поддържа от ответната агенция. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за
пътищата регламентира собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на
правото на собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществяват от А.П.И.”. Следователно А.П.И.” като собственик на републиканските
пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по
искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са положили дължимата грижа
да обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и
настъпването на вредоносни последици от нея. Установената отворена шахта по пътното
платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй
като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото
не се твърди, а и не се установи, че тази шахта е била обезопасена с нарочен пътен знак,
който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от
чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП.
Налице е бездействие на служителите на ответната агенция, натоварени със задължението да
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават
безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Не е спорно, че с регресна покана от 28.05.2021 г. ищецът е предявил извънсъдебната
си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответната агенция, която
не е възстановила изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на констатираните
увреждания по лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4 матик“ с рег. №№ изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2837,45 лева. Ищцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение в размер на 2580,68 лева (2090,77 + 489,91), която
сума е в по–нисък размер от установения дължим такъв за възстановяване на уврежданията,
поради което следва да му се присъди в цялост. В полза на ищеца следва да се присъдят и
претендираните ликвидационни разходи за определяне на щетата в размер на 15,00 лева.
При това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена до сумата
2595,68 лева за заплатено обезщетение за възстановяване на уврежданията по лек автомобил
„Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4 матик“ с рег. №№
По отношение на разходите, сторени от ищеца, за репатриране на автомобила
посредством заключнието на САТЕ се установи, че процесният автомобил фабрично не е
бил оборудван с резервна гума и компресор с пяна и при настъпилите увреждания при
процесното ПТП не е можело да се придвижва на собствен ход като е трябвало да бъде
репатриран до сервиз за отстраняване на щетите. Възражението на ответното дружество за
недължимост на същите не намира подкрепа в представените и действащи между страните
3
общи условия. Според чл. 4 застрахователят осигурява на застрахования да ползва пътна
помощ до 300 км. Същевременно обаче по делото не са представени доказателства за
осигурена пътна помощ , както и за сторените за нея разходи непосредствено след
произшествието. Липсват доказателства и за изминатото разстояние и стойността на
километър пробег, поради което регресната претенция за вземането за репатрак следва да се
отхвърли като недоказана.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
В полза на ищеца съразмерно на уважената част от иска следва да се присъди сумата
872,81 лева за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, чиито
размер е съобразен с предвидените минимални размери съгласно НМРАВ, поради което
възражението на ответника за прекомерност е неоснователно.
На ответника следва да се присъдят разходи за юрисконсултско възнаграждение което
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр .чл. 25 Наредба за заплащане на правната
помощ, съдът определя в размер на 100 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от
исковете му се следва сумата от 4,30 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.П.И.“, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на „Д-О.З.“ ЕАД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2595,68 лева,
представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско +” по щета №44011312025609, и ликвидационни разноски за неговото
определяне, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.05.2022 г., до
окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 868,51
лева – разноски по делото по компенсация като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2595,68
лева до пълния предявен размер 2712,32 лева като неоснователен и недоказан.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4