МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА по ВНАХД 4160/2015г. по описа на
СГС,
НО, VІІІ въззивен състав
Производството
е по реда на чл.327 и сл. НПК.
Образувано е по повод постъпил в съда
протест и допълнение към него срещу решение на СРС, НО 104 състав от
23.09.2015г. по НАХД 21 407/14г. по описа на състава (ДП ЗМ№15162/2012 г.
по описа на 06 РУП-МВР, пр.пр. 15162/2011г. по описа на СРП), с което
обвиняемият Г.С.Г. е признат за невиновен по обвинението за извършено от него
престъпление по чл.316 вр. с чл. 309, ал.1 от НК.
В протеста
и допълнението към него се твърди, че съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразен, тъй като съдът неправилно не е дал вяра на заключението,
изготвено от ВЛ К.. Подлага се на критика становището на първия съд, че не се касае за годен документ, след като
същият се представя във фотокопие. Твърди се, че именно обвиняемият се е
ползвал от неистински документ и имал
интерес да го стори, за да не загуби гражданско – правен спор пред БТПП. В
протеста се навежда довод, че не е
необходимо да бъдат събирани доказателства, тъй като делото е изяснено от
фактическа страна. Твърди се, че СРС е приложил неправилно материалния закон,
както и че неправилно е интерпретирал наличните доказателства. Предлага се
постановяването на нова, осъдителна въззивна присъда,
с която обвиняемият да бъде признат за виновен и на основание чл.78а от НК да
му бъде наложено съответно административно наказание „глоба“. След изготвяне на мотивите районният съдия е
разпоредил връчване на съобщение до
страните, като жалбата е била допълнена с писмено изложение, което е било
администрирано съгласно изискванията на чл.321 от НПК.
Срещу протеста не са постъпили възражения.
Настоящият съдебен състав, след като е взел предвид постъпилия
протест и допълнението към него, както и след проверка на въпросите по чл.327
от НПК в свое определение от 26.10.2015г. е счел, че за изясняване на делото от
фактическа страна в производството пред въззивния съд
следва да бъде допуснат до разпит обвиняемия,
както да се допусне тройна почеркова експертиза с
конкретно поставени в определението задачи. Съгласно указанията на съда
техническата експертиза е изследвала обектите, описани подробно в заключението
на ВЛ К. (л.82-л.86, том 1 от ДП), както и обектите, предмет на изследване от
ВЛ К.И. (л.38-л.51 от СП, СРС), копията на договор за консултантски услуги,
съдържащи се на л.212- л.214, том 1 от ДП ( представено от ищеца пред БТПП),
както и копието на договор на
л.218-л.221 , том 1 от ДП), представено от ответника пред БПП). При съпоставка
на посочените писмени доказателства със
сравнителния почерков материал, наличен по
делото, експертизата е следвало да даде отговор дали по посочените обекти на изследване се
съдържат подписи, идентични с подписа на обвиняемия Г.С.Г., както и на управителя
на „Е.М.“ ООД – Н. Д., да се
изследва страница първа от документа на л.218 от том 2 от ДП и стр. 4 от
документа на л.275 от том 2 от ДП, като се даде отговор дали подлежат на иднетификационно
изследване отпечатъците на печатите с обозначение „А.- ЕООД“ и Е.М.“ ООД и ако
подлежат на такова изследване, да се даде отговор дали отпечатъците на
търговските дружества, посочени по-горе,
са положени от един и същи печат. В сроковете по чл.149, ал.3 от НПК е
било изготвено и представено заключение по поставените задачи, което е било
докладвано от съда и във връзка с което е било проведено съдебно следствие пред
въззивния съд.
В производството пред съда прокурорът предлага протестът да бъде уважен и да бъде отменено решението на СРС по мотивите, изложени в него.
Защитата на обвиняемия, осъществена чрез адв.
Б., предлага на съда да приеме, че протестът на СРП е необоснован
и и поради това решението на СРС следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно. Защитата подчертава, че поддържа изразеното вече становище в
пледоариите си пред първоинстанционния
съд с изложени подробни съображения защо
обвиняемият следва да бъде оправдан. Поддържа се становището, че СРС е обсъдил всички доказателства, събрани в
тяхната цялост и поотделно и е стигнал до обоснован извод, че липсват каквито и
да е безспорни доказателства обвиняемият да е извършил престъплението, за което
е бил предаден на съд. Защитата оспорва заключението на приетата в
производството пред въззивния съд тройна експертиза с аргумента, че то
съществено се различава от заключенията на предходните експертизи и поради това
възниква основателно съмнение, в неговата компетнтност.
Поддържа се искането съдът да се довери
на изготвените заключения от ДП и в производството пред СРС. Защитата посочва,
че обвиняемият е дал подробни обяснения пред СРС, които кореспондират със
всички доказателства по делото и няма да какво да добави към тях. Защитата
изразява становище, че копието от договора, представено от обвиняемия, е истинското копие и това обстоятелство може
да се установи въз основа на офертата, приложена
към делото за съдържанието, което е следвало да се придаде на сключения консултантски договор. Защитата
посочва, че материалите, съдържащи се в офертата, кореспондират изцяло с текста на копието на договора, представена от обвиняемия, а не с
оригинала на договора, който е бил представен от ищеца по арбитражното дело, както и от ДФ „З.“. Защитата
се спира на заключението, дадено от експертизата в ДП, за да посочи, че се
установяват разлики в размера на междуредията – точно там, където се съдържа спорния текст в оригинала на договора и това
обстоятелство според защитата дава основание да се приеме, че оригиналът на
договора е този, с който е разполагал обвиняемият, както и че именно този
документ бил обект на подправка.
Защитата предлага да се установи, че договорът бил подготвен като оферта от страна на „Е.М.“,
поради което не е имало никаква пречка в него по-късно да бъдат внесени поправки. В заключение защитата предлага решението на СРС да се потвърди, като правилно
и законосъобразно.
Обвиняемият не се явява в производството пред въззивния съд и не изразява становище.
Съдът, след като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и в пределите на
проверката по чл.314 от НПК намира за установено следното.
СРС е приел от
фактическа страна, че Г.С.Г. е управител на дружеството «А.» ЕООД. През 2008 г.
обвиняемият Г. решил да кандидатства пред ДФ «З.» за получаване на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 121 «Модернизиране на земеделските стопанства» по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. За да бъде
разработен плана, както и за подготвяне
на необходимите документи, обвиняемият Г. осъществил контакт с представители на
дружеството «Е.М.» ООД, което се занимавало с консултиране на фирми във връзка
с изготвяне на проекти за кандидатстване по европейски програми за подпомагане.
По неустановен начин бил съставен проект на договор за консултантски услуги
между двете дружества. Проектът на договора бил изготвен от «Е.М.» ООД, като
след подписването му от страна на управителя на това дружество, били изпратени
в оригинал два екземпляра, от него на «А.» ЕООД за подписване. Договорът бил с
дата 17.07.2008 г., като съгласно неговите клаузи възложителят («А.» ЕООД)
възложил, а изпълнителят («Е.М.» ООД) се задължил да предостави на изпълнителя
консултации с цел разработване на бизнес-план, окомплектоване на пакета от
документи и консултантски услуги за получаване на безвъзмездна финансова помощ
по мярка 121 «Модернизиране на земеделските стопанства» по Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007- 2013 г. В т.2.3 от проектодоговора била
заложена клауза, съгласно която „В случай, че възложителят получи покана за подписване на договор за безвъзмездна помощ, той
дължи да изплати на изпълнителя еднократно възнаграждение за успех в размер на
34000 лв." С такова съдържание на
съответната клауза е бил и екземплярът на договора, който е бил
депозиран и съхраняван в ДФ«З.» ( стр. 3
от мотивите на СРС).
Първоинстанционният
съд е приел за установено, че пълният комплект документи по проекта,
включително и договорът за консултантски услуги били внесени в областната
дирекция на ДФ «З.» в гр.Враца от представител на дружеството - Ц.С.Д., която е
била упълномощена от управителя на «А.» ЕООД Г.С.Г.. Впоследствие проектът бил
одобрен и бил даден срок за изпълнението му, но поради възникването на
затруднения за «А.» ЕООД, свързани с финансирането, управителят Г. решил да се
откаже от неговата реализация. В тази връзка на 21.06.2010 г. било подписано
споразумение с ДФ «З.» за прекратяване на сключения на 30.05.2009 г. договор №
06/121/01450 за отпускане на финансова помощ по мярка „121“.
Доколкото изготвеният от «Е.М.» ООД проект бил одобрен от ДФ «З.»,
представители на това дружество осъществили контакт с «А.» ЕООД, с оглед
изплащане на уговореното възнаграждение по договора за консултантски услуги. «Е.М.»
ООД претендирало тази сума, защото считало, че същата се дължала в случай, че
възложителят получи покана за подписване на договор за безвъзмездна помощ, както
и поради факта, че такава покана била реализирана. Длъжностни лица от «А.» ЕООД обаче заели
позицията, че възнаграждение за консултантската услуга не се дължи, поради което със съответни процесуални
представители от «Е.М.» ООД била
изпратена нотариална покана с искане за
изплащането му. В отговор на поканата «Е.М.»
ООД получило възражение, в което било посочено, че договорът е бил
фалшифициран. Поради това, че «А.» ЕООД не заплатило исканата от «Е.М.» ООД
сума, дружеството – изпълнител по договор за предоставяне на консултантски
услуги, решило да търси правата си по
съответния законов ред и в тази връзка завело дело пред Арбитражния съд при
Българската търговско- промишлена палата. Исковата молба била подадена, чрез адв. Е.И.Д. и заведена с вх.№ 1848/27.07.2010 г., а
образуваното вътрешно арбитражно дело било с № 409/2010 г. на АС при БТПП.
Към изложените от СРС мотиви следва да
се добави, че екземпляр от договора бил предоставен от името на ищеца по арбитражното дело и
същият понастоящем се съдържа на л. 212-л.214 от ДП.
СРС е приел за установено, че от своя
страна управителят на «А.» ЕООД Г.С.Г. наел адв. Л. П.
от САК да представлява дружеството по заведеното срещу него дело пред АС при
БТПП. Същата изготвила отговор на исковата молба, който съгласувала с обвиняемия
Г. и към този отговор приложила писмени доказателства, които й били представени
от самия обвиняем. Едно от тях било и фотокопие от договора за консултантски
услуги от 17.07.2008 г. В това фотокопие
съдържанието в частта относно клаузата на т.2.3 била в следния смисъл „В
случай, че възложителят получи субсидия
по договор за безвъзмездна помощ, той дължи да изплати на изпълнителя
еднократно възнаграждение за успех в размер на 34000 лева.". Така
формулирана, клаузата не отговаряла на съдържанието на договора, съхраняван в
ДФ „З.", където текстът в т.2.3 гласи „В случай, че възложителят получи покана за подписване на договор
за безвъзмездна помощ, той дължи да изплати на изпълнителя еднократно
възнаграждение за успех в размер на 34 000 лв. ".
На 03.11.2010 г. адв.
П. депозирала отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него, едно
от които даденото и от подс. Г. фотокопие от договора
за консултантски услуги в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена
палата, находящ се в гр. С., ул. «*******. След като
разгледал делото, Арбитражният съд постановил решение, с което е осъдил «А.»
ЕООД да заплати на «Е.М.» ООД претендираната от
дружеството ищец парична сума.
Изложената от СРС фактическа обстановка
следва да се допълни само с уточнението, че копието на договора, от което се е
ползвал обвиняемият в образуваното пред Арбитражния съд дело, се съдържа на л.
218-л.221 от ДП.
Така СРС при постановяване на своя
съдебен акт е възприел изцяло фактологията, на която
е било изградено обвинението в постановлението на прокурора по чл.375 от НПК.
Въззивният съд също счита, че тя е правилно установена,
както и че съответства на действителното съдържание на събрания доказателствен материал. Едно от съображенията за
оправдаването на обвиняемия е било свързано с аргумента, че екземплярът от
договора, депозиран в МЗ, не е оформен с негов подпис, както и че това
обстоятелство се установява от заключението, изготвена от НИКК –МВР - л.38-51,
СРС ( ВЛ К.И.). СРС не е обсъдил подробно дадените от обвиняемия обяснения, в
които се твърди, че именно подписан от него екземпляр е бил подаден в ДФЗ,
както и че договорът е бил оформен с негов подпис на всяка страница. На
практика с дадените обяснения, подкрепени от заключението на експертизата,
изготвена от ВЛ при НИКК-МВР се навежда довод за подмяна на договора от
служител на МЗ – ДФЗ, след като вече екземпляр от него е бил депозиран там или
за неговата подмяна от представител на дружеството - Ц.С.Д. преди да бъде
депозиран в ДФЗ. От СРС обаче не е наведена подобна фактическа обстановка.
Напротив, на стр.3 от решението и по повод излагането на фактите по случая е
прието за установено, че още в проектодоговора (в т.2.3 ) била заложена клауза,
съгласно която „В случай, че възложителят получи
покана за подписване на договор за безвъзмездна помощ, той дължи да изплати
на изпълнителя еднократно възнаграждение за успех в размер на 34000
лв."
Въззивният
съд счита, че именно с такова съдържание
е била съответната клауза
в екземпляра на договора още към
момента, в който е бил депозиран, а по –късно –съхраняван в ДФ «З.» до предаването му по делото с
протокол за доброволно предаване. Съдът приема за установено, че със същото
съдържание е бил и екземплярът, който е останал на съхранение при дружеството –
ищец по арбитражното дело - „Е.М.» ООД. Заключението на ПЕ, прието в
материалите по делото в производството пред СРС, е опровергано от заключението
на тройната експертиза, изготвена с участието на вещите лица - Д.Г., Н.Р.Д., Н.В.К. в производството пред въззивния съд. В резултат на това заключение се установи,
че подписът за възложител на екземпярите от договора,
от които са се ползвали представителите на „Е.М.»
ООД, е идентичен с подпис на обвиняемия. Съдът прие с доверие и заключението на почерковата експертиза от досъдебното производство, в
частност на заключение, съдържащо се на л.82-л.86 от ДП, което е установило, че оригиналът на консултантския
договор, депозиран в ДФЗ, е оформен с подпис на обвиняемия срещу текста за
„възложител“, както и с оригинален отпечатък от печата на дружеството, което
той е управлявал и представлявал към инкриминирания период. Експертизата,
изслушана в производството пред СРС, не е имала за задача да изследва за
идентичност отпечатъците от печатите, ползвани от двете дружества, страни по процесния консултантски договор. Ето защо съдът даде вяра
именно на тези заключения, които успоредно с графическото изследване на
подписите, са извършили и техническо изследване на отпечатъците от печатите на
двете дружества.
Ако се приеме хипотетично, че
представител на «А.» ЕООД е подменил екземпляра от сключения вече договор за
консултантски услуги, без съгласието на обвиняемия с друг документ, то това, не би могло да стане
без съдействието на представител от другото дружество, тъй като отпечатъците и
на двете дружества в екземпляра, съхраняван в ДФЗ, съответстват на печатите,
използвани от тях. На второ място, дори и в дадените от обвиняемия обяснения
пред СРС, с уточнението, че същият упражнява правото си да не ги допълва в
производството пред въззивния съд, което е негово
суверенно право, не се твърди лицето, което
е било оправомощено да внесе документите от
името на «А.» ЕООД в ДФЗ, да е било недобросъвестно и да е внесло документи,
различни от тези които е получило от обвиняемия или най-малкото – да е
разполагало с нерегламентиран достъп до печатите на «А.» ЕООД, за да ги подмени
с екземпляр, който не оформен с подпис на управителя на това дружество.
Напълно изключена е и втората хипотеза
на недобросъвестна подмяна или подправка на вече депозиран документ от служител
на ДФЗ, след като вече са внесени там, така че да бъде видоизменен със
съдържание, което не е било изначално включено във волеизявлението на посочения
в него автор. И това е така отново поради наличието на оригинални и истински
отпечатъци от печатите на двете дружества във всички изследвани по делото екземпляри,
включително и на оригинала, предоставен от служител на ДФЗ (л.88 и сл. от ДП). По делото липсват каквито и да е обективни
данни, с които да бъдат оборени обвинителните доказателства, събрани с
експертните изследвания от ДП и от производството пред въззивния
съд. От тази група експертни заключения в съчетан анализ с показанията на св. Н.
Д., се установява, че подписът за „възложител“ в екземпляра от договора,
подаден в ДФЗ, е бил поставен от
обвиняемия. В подкрепа на този извод е и фактът, че проектната документация е била
подадена в ДФЗ от дружеството, което кандидатства по съответната програма, а не
от управител или представител на дружеството – изпълнител по процесния договор за консултантски услуги. Следователно, при подаването на документите в
ДФЗ при МЗ подмяна на отделни части от договора или на целия договор от
служител на „Е.М.» ООД е поначало напълно изключена.
Допълнителен аргумент за установяване
на съдържанието на истинския договор,
депозиран в ДФЗ, е и фактът, че единственото различие в съдържанието на текста между
екземпляра, на който по арбитражното дело се е позовал чрез упълномощения си
процесуален представител обвиняемият в качеството му на управител на «А.» ЕООД
и екземпляра на дружеството – ищец - „Е.М.»
ООД се състои в т.2.3 на стр.1 от
договора, като в екземпляра на ответника по арбитражното дело, т.е. на
обвиняемия условието за заплащане на услугата е възложителят да „получи субсидия по договор за безвъзмедна помощ“, а в екземпляра на ищеца по същото
дело условието е възложителят да „получи
покана за подписване на договор за безвъзмездна помощ“. В останалата част
обаче – и като съдържание, и като шрифт, и като топография на текста съдържанието
на договора (л.88-91 от ДП), предоставен от ДФЗ и този, от който неправомерно се е ползвал обвиняемия
по арбитражното дело (л.218-л.221 от ДП) е едно и също. Следователно, ако
спорът по действителното истинско съдържание на договора се свежда само до т.
2.3. на първа страница от него, не се извежда твърдяната от обвиняемия необходимост
да бъдат подменени всички страници, включително и четвъртата, която съдържа
неговият подпис.
Отделно от това при самостоятелна оценка
на предоставения от ДФЗ екземпляр от договора се установява, че всяка една
страница от него е оформена в горен
десен ъгъл с печатен текст за идентификация с цифрови знаци, които са напълно
идентични, както в своята последователност „**********“, така и с напълно
еднакъв шрифт. В долния десен ъгъл на
всяка една страница от екземпляра на ДФЗ се визуализира печатна напълно идентична поредица от цифрови знаци от първия
до петия цифров знак – „00023“, както и
последователни числа от 5 до 7 на всяка следваща страница от договора при
отбелязване на шестия пореден цифров знак. (л.89-л.91 от ДП). Изложеното
по-горе обосновава извод, че при приемането на документи в ДФЗ същите допълнително
са били обработени технически със средства за допълнителна идентификация както
за установяване поредността на страниците, така за предоставяне на гаранции срещу въздействие или
подмяна на регистрираното вече съдържание. Такава допълнителна обработка не се
констатира в екземплярите, ползвани от двете дружества пред АС при БТПП, поради
което съдът приема за установено, че идентичността на първоначално внесеното в
ДФЗ съдържание на процесния
договор може да се установи и по този признак. Ето защо е важно
обстоятелството, че не се констатира идентичност между екземпляра, съхраняван в
ДФЗ, с екземпляра, от който се е ползвал обвиняемия в хода на образуваното срещу него арбитражно
дело.
Така от обективна страна се установява,
че подписът на обвиняемия, а също и отпечатък от печат на управляваното от него
дружество фигурират, както на екземпляра, предоставен в оригинал от „Е.М.»
ООД (л.272 и сл. от ДП), така и в екземпляра, предоставен в оригинал от
служител на ДФЗ. Обвиняемият упражни правото си да не дава допълнителни
обяснения в производството пред въззивния съд, а от
наличния доказателствен материал не може да се
извлече конкретна фактология, която да опровергае
обвинителните доказателства. Липсват каквито и да е доказателствени
източници за нерегламентирани отношения между представител на „Е.М.»
ООД и служител на ДФЗ, така, че да бъде осигурена подмяна само на първа
страница от процесния договор, след като вече е внесен за разглеждане заедно с
останалата проектна документация. Възражението на защитата, че в изследвания
обект № 1 на тройната ПЕ от ДП (
екземплярът, предоставен от ДФЗ), междубуквените разстояния, когато се отнасят до съчетание
от букви, не са еднакви по размер, е индиция за
фалшификация на договора, след подписването му, не може да бъде споделено.
Наистина, липсата на еднакъв размер в междубуквените
разстояния е обективно установен факт в договора, за който
обвинението твърди, че е истински и отразява действително изразената към
момента на сключването му воля на страните. Този факт обаче самостоятелно не
може да надделее по тежест над останалите
обвинителни доказателства до степен да игнорира тяхното значение, тъй като не
носи информация за времето на създаването на тази конфигурация в съдържанието на договора, а именно – дали е била налице преди да бъде подписан от
страните или след това. Фактът, че в предварително изготвената оферта
дружеството – изпълнител по консултантския договор е предложило възнаграждение
при получаване на субсидия – л.23 от ДП, е напълно ирелевантен.
Истинността на внесения в ДФЗ договор следва да се установява въз основа на
наличието или липсата на обективни находки за подмяна или подправка на
първоначалното му съдържание. Въпросът за съдържанието на преговорния процес между двете дружества е
без значение. Във всички случаи обвиняемият е имал правото да провери лично
съдържанието на точно този екземпляр от договора, който му е бил изпратен от „Е.М.»
ООД за подпис и ако не го е сторил, не би могъл да черпи оправдание за това, че се ползва от порочно съставен документ.
От
разпита на вещите лица в производството пред въззивния
съд се установи, че на лист 218 от делото ( първа страница от екземпляра,
ползван от обвиняемия по арбитражното дело) е наличен отпечатък
на „Е.М.» ООД и че
този отпечатък е годен както за
идентификационно, така и за сравнително изследване. Отделно от това
доказателствата са еднопосочни, че отношенията между дружествата са били финализирани с изготвянето на два еднообразни екземпляра от
процесния договор за консултантски услуги. Съдът
подчертава, че синхронът в доказателствата се отнася до броя на оформените с
подпис екземпляри – два на брой. В обясненията си пред СРС обвиняемият е
посочил, че е представил в ДФЗ именно подписан от него екземпляр. Фактът, че
ищецът е разполагал само с един екземпляр се обосновава от наличието на
идентичност в топографията на първа страница на л.272 от ДП и копието на тази
страница на копието на л.212 от ДП, ползвано от него по арбитражното дело,
потвърдено от разпита на вещите лица в производството пред въззивния
съд. Обратното, представеното от обвиняемия копие по арбитражното дело (л.218 и
сл. от ДП) е с такава топография на
печатите, че напълно липсва идентичност в
точното разположение на печатите спрямо писмения текст, в сравнение с която
и да е от страниците в
екземпляра, предоставен от ДФЗ. Това обстоятелство дава основание за извод, че
копието, от което се е ползвал обвиняемият пред АС при БТПП, се явява трети
екземпляр, отличаващ се със своя
собствена уникална топография на печатите. Възможността да е бил изготвен такъв
обаче с личното участие всяка една от
страните и то преди да бъде внесена
проектната документация за разглеждане в ДФЗ, е напълно отречено от гласните доказателства.
Съвкупната
преценка на доказателствата обосновава извод, че процесният
преправен частен документ е бил изготвен при неустановени обстоятелства и от
неустановено лице, за което от обвиняемия не може да се търси наказателна
отговорност. От обективна страна обаче, копието на отпечатък от печат на „Е.М.»
ООД е било пренесено върху преправеното съдържание на стр. 1 от договора.
Преправеното съдържание е било изцяло в интерес на обвиняемия, а именно, за да
докаже неоснователността на исковата претенция на „Е.М.» ООД пред състава на
Арбитражния съд при БТПП. Така деянието на обвиняемия се явява съставомерно по чл.316 вр. с
чл.309, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Въззивният съд
счете, че от събраните доказателства е установено по несъмнен и безспорен
начин, че на 03.11.2010 г. в гр.С., в условията на посредствено извършителство чрез адв. Л.П. от
САК, обвиняемият съзнателно се е ползвал пред Арбитражния съд при Българската
търговско-промишлена палата от преправен частен документ - договор за
консултантски услуги от 17.07.2008 г. между „А.” ЕООД и „Е.М.” ООД, прилагайки
към подадения отговор на исковата молба по ВАД № 409/2010 г. негов екземпляр с
променено съдържание (в т. 2.3 на представения от дееца договор е посочено, че
„В случай, че възложителят получи субсидия по договор за безвъзмездна помощ,
той дължи да изплати на изпълнителя еднократно възнаграждение за успех в размер
на 34 000 лв. ”), което не отговаряло на действителната договорка между
страните и на съдържанието на оригинала на договора, съхраняван в ДФ „ З. ”,
където текстът в т. 2.3 е „В случай, че възложителят получи покана за
подписване на договор за безвъзмездна помощ, той дължи да изплати на
изпълнителя еднократно възнаграждение за успех в размер на 34 000 лева”, като
деецът използвал инкриминирания документ като доказателство, че не съществува
задължение на управляваното от него дружество да заплати на изпълнителя „Е.М.”
ООД възнаграждение в размер на 34 000 лева.
Не
се споделят правните доводи на първата съдебна инстанция за оправдаването на
обвиняемия по съображението, че процесното фотокопие на договор не съставлява документ. Същото
от обективна страна носи подписа на обвиняемия, а отделно от това е било
оформено и с отпечатък от печат на управляваното от него дружество – страна по
договора. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.
Съдът
констатира, че са налице императивно предвидените предпоставки за
освобождаването на дееца от наказателна отговорност с налагането на глоба по административен ред.
Обвиняемият е неосъждан, а от деянието
не са причинени състовомерни имуществени вреди, които
да подлежат на възстановяване. При определяне на размера на наказанието „глоба“
съдът съобрази, че минималният праг е 1000 лева. В настоящия случай обаче са
налице отегчаващи отговорността обстоятелства, които изискват индивидуализация
на глобата в по-висок размер. Те са свързани с обстоятелството, че деянието
засяга както отношенията на обвиняемия с други стопански субекти, така и
отношенията му с държавна институция, каквато
е МЗ „ДФЗ“. Отделно от това
документът е бил представен, за да предопредели изхода от спор, отнесен пред институция, която поначало
извършва такава дейност, а именно пред Арбитражния съд при БТПП. Следователно
от деянието на обвиняемия е била засегната сигурността на документооборота на
по-високо равнище в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия
вид, бил е застрашен стабилитетът при
удостоверяването на правоотношенията, възникнали между две търговски дружества, както и
нормалното функциониране на други институции, поради което справедливият размер
на глобата според настоящия съдебен състав възлиза на 2000 (две хиляди) лева.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия Г.С.Г. (със
снета самоличност) да заплати разноските по делото в размер на 667, 96 (
шестстотин шестдесет и седем лева) и 96 стотинки, от които сумата от 201, 25
лева – по сметка на СГС, а останалата част от присъдените разноски – по сметка
на СДВР, а на основание чл.190, ал.2 от НПК - да заплати сумата от по
пет лева за служебното издаване на всеки един брой изпълнителен лист.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.