№ 697
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330200860 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 604869-F608544 от
08.10.2021г. издадено от М. М. П. - С., на длъжност *** ТД НАП-Пловдив, с
което на „Й. 2013“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.„Свети Климент“ № 16, на основание чл.182, ал.1
от ЗДДС е наложена административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1 000 лв. (хиляда лева), за нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във
вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, а наложеното административно наказание е явно
несправедливо, като се излагат аргументи по съществото на спора и се
предлага наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Н. поддържа
жалбата и взема становище, като също предлага наказателното постановление
да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответната страна - ТД НАП – гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт С. оспорва жалбата, като взема становище по
1
същество и сочи като неоснователни възраженията на жалбоподателя,
предлага жалбата да бъдат оставена без уважение, а наказателното
постановление – потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 18.01.2022г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ТД НАП – гр.Пловдив на 27.01.2022г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството – жалбоподател „Й. 2013“ ЕООД, ЕИК:********* било
регистрирано по ЗДДС лице, като било получател по фактури за доставка на
цигари, издадени от „ТАБАКО ТРЕЙД БУРГАС“ ООД, ЕИК:*********, по
които дружеството – жалбоподател ползвало данъчен кредит по смисъла на
чл.72, ал.2 от ЗДДС.
Във връзка с горното, „ТАБАКО ТРЕЙД БУРГАС“ ООД издало
кредитно известие № **********/28.09.2020г. с предмет – цигари с данъчна
основа общо в размер на „минус“ 3580,39 лева и ДДС - „минус“ 716,08 лева.
Така издаденото кредитно известие № **********/28.09.2020г. не било
отразено с отрицателен /минусов/ знак в дневника за покупките и в резултата
по справка-декларация, подадени от „Й. 2013“ ЕООД, ЕИК:********* за
данъчен период м.09.2020г., което довело до деклариране на ДДС за внасяне в
по-малък размер със сумата от 716,08 лева.
Горното кредитно известие намерило отражение в дневника за
2
покупките и в справка-декларация на „Й. 2013“ ЕООД, ЕИК:*********
подадени в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 16004584125/15.02.2021г., за
данъчен период м.01.2021г..
Същото било установено от свидетеля М. СТ. АБ. – в качеството и на
*** ТД на НАП – гр.Пловдив на на неустановена дата, в хода на проверка,
възложена и с Резолюция № П-1600162000323-ОРП-001/05.01.2021г.
С оглед на горното, на 09.04.2021г., свидетелят М. СТ. АБ. съставила
АУАН № F608544/09.04.2021г. срещу „Й. 2013“ ЕООД, ЕИК:*********, за
нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС, който
АУАН бил съставен в присъствието на и подписан от *** на дружеството –
М. Н. И.. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел М. СТ. АБ.. Същата помни случая,
като описва начина на извършване на проверката и сторените при същата
констатации. Съдът намира същите показания за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради които ги кредитира изцяло. От същите се установява
начина на констатиране твърдяното като извършено нарушение, фактите по
същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства, а именно – заверени копия от кредитно
известие № **********/28.09.2020г. – от които се установява факта на
съставяне същото и неговото съдържание, Справка – декларация за ДДС на
„Й. 2013“ ЕООД с вх.№ 16004460358/14.10.2020г. от което се установява, че в
последната не намерило отражение кредитно известие №
**********/28.09.2020г., Резолюция № П-1600162000323-ОРП-
001/05.01.2021г. - от която се установява момента на започване на проверката.
Следва да се посочи, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не е спорна между страните, по същество не се
оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени
3
от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия,
съгласно представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на
изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като за втория
следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД, то
съставените АУАН и съответно – издаденото въз основа последния НП не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административнонаказателното производство, както и
ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
I.В нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН – относно съставения
АУАН, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в същите два акта липсва описание
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено.
В случая, в наказателното постановление и АУАН липсва посочване на
всички съставомерни за твърдяното нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във
вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС обстоятелства.
Така, съгласно чл.124, ал.5 от ЗДДС – „Независимо от ал. 4,
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни
известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени,
включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон.“. От същото е видно, че задължението за отразяване на
кредитните известия в дневника за покупки по смисъла на чл.124, ал.5 от
ЗДДС следва от факта на получаване от адресата на кредитно известие, а не
само от факта на издаване такова кредитно известие от друг субект.
Извод в друг от горния смисъл не се следва от посоченото в същата
разпоредба на чл.124, ал.5 от ЗДДС, че кредитното известие се отразява в
„дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени“. Видно е,
че тук законодателят е уредил обичайния случай, при който кредитното
известие е получено от адресата в срок, позволяващ то да бъде включено в
дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено. Последното
обаче по никакъв начин не налага заключението, че за регистрираното лице
съществува задължението да отрази в дневника за покупки кредитни
известия, които не е получило, който факт на получаване остава изрично
предвиден в състава на чл.124, ал.5 от ЗДДС. Ето защо въпросът дали
кредитното известие е получено от адресата в срок, позволяващ то да бъде
4
включено в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено, е
чисто фактически такъв и касае обективната възможност за изпълнение
задължението по чл.124, ал.5 от ЗДДС от регистрираното лице.
Изрично следва да се подчерта, че въпросът за получаването на
кредитното известие от регистрираното лице няма никакво отношение към
субективната страна на нарушението, включително и към спецификата на
обективната и безотговорна вина на юридическото лице. Въпросът за
кредитното известие касае обективната страна на деянието, защото само
след като получи кредитното известие, за регистрираното лице се
поражда задължението да го отрази в дневника за покупки за данъчния
период, включително и през за данъчния период, през който е издадено.
Въпреки това, за да бъде изследвано горното, включително и чисто
фактическия въпрос дали кредитното известие е получено от задълженото
лице в срок, позволяващ то да бъде включено в дневника за покупки за
данъчния период, през който е издадено, съответно – извършено ли е
нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС, то следва
преди всичко да съществува твърдение за това, че кредитното известие е
получено от адресата. Такова твърдение не съществува в настоящото
наказателно постановление, както и АУАН.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата
на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се
преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения,
доколкото липсата на посочване всички съставомерни по твърдяното деяние
факти, както и нарушената закова разпоредба в АУАН, лишава лицето,
сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и съответно - от
възможността да организира защитата си.
Следва да се посочи, че застъпеното от настоящия състав на съда
становище относно значението на обективния факт на получаване кредитното
известие от адресата, в светлината на разглежданото нарушение, е широко
застъпено в съдебната практика на съдилищата, в който смисъл например
могат да се посочи практика на административните съдилища от всички
съдебни райони- Решение № 147 от 20.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 128 / 2021
г. на Административен съд - Кърджали, Решение от 21.06.2021 г. по к. адм. н.
5
д. № 10139 / 2021 г. на Административен съд - Велико Търново, Решение №
2531 от 30.11.2015 г. по н. д. № 2953/2015 г. на Административен съд - Варна,
Решение № 351 от 24.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 198 / 2020 г. на X състав на
Административен съд - Пазарджик, Решение № 7770 от 07.12.2016 г. по
адм.д. № 9024/2016 г. на Административен съд – София.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Предвид изначалната липса на твърдение в наказателното
постановление за всички съставомерни относно нарушението по на чл.182,
ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС признаци, а именно – доколкото
не се сочи, че кредитното известие е получено от адресата, то за съдът не
съществува възможност да изследва въпросът, дали в конкретния случай, по
същество се установява извършено от „Й. 2013“ ЕООД.
II.Отделното от горното и на самостоятелно основание, в случая не
може да бъде установено спазването на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН
срок за съставяне на АУАН от момента на откриване на нарушителя.
Така съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН – не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя.
В конкретния случай се констатира, че нарушението и съответно –
нарушителя се установени от компетентния да състави АУАН орган –
свидетеля А. в хода на проверка, възложена и с Резолюция № П-
1600162000323-ОРП-001/05.01.2021г. - съгласно отразеното в наказателното
постановление, както и същата Резолюция - приложената по делото. Въпреки
това, по делото не може да бъде установено и въззиваемата страна не сочи
доказателства кога след датата на започване проверката е установено
въпросното нарушение. Същото не може да бъде установено и в хода на
съдебното следствие, доколкото свидетеля А. не помни това.
Същевременно АУАН № F608544/09.04.2021г. е съставен на
09.04.2021г. или след повече от три месеца от 05.01.2021г. .
Ето защо и доколкото в случая не може да бъде установена конкретната
дата на откриване нарушителя след тази на започване проверката – то
6
възможно е първата да е както преди по-малко, така и преди повече от три
месеца от откриване на нарушителя.
При това следва да се подчертае, че спазване императивната разпоредба
на чл.34, ал.1 от ЗАНН не може да се установява въз основа на
предположение. Същевременно – изцяло в тежест на въззиваемата страна е да
установи спазване горното, ето защо и предвид разпределение
доказателствената тежест съдът следва да приеме, че срокът по чл.34, ал.1 от
ЗАНН не е спазен.
Последното съществено процесуално нарушение мотивира отмяната на
обжалваното наказателно постановление на самостоятелно основание.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 300 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и
съдействие /лист 13 от делото/. Следва още да се съобрази, че същия размер
на уговореното възнаграждение е в минимален такъв по смисъла на чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет, предвид което и не може да бъда намален.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 604869-F608544 от
08.10.2021г. издадено от М. М. П. - С., на длъжност *** ТД НАП-Пловдив, с
което на „Й. 2013“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.„Свети Климент“ № 16, на основание чл.182, ал.1
7
от ЗДДС е наложена административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1 000 лв. (хиляда лева), за нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във
вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД НАП-Пловдив да ЗАПЛАТИ на „Й. 2013“ ЕООД,
ЕИК:********* сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8