Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 12.07.2021
Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На девети юни Година 2021
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 5825 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„К.” ЕООД твърди в искова си молба, че на
13.10.2016 г. между 4. и ответницата бил сключен договор за кредит № **********
по реда на чл. 6 ЗПФУР, който бил оформен съгласно чл. 3, във вр. с чл. 2 ЗЕДЕУУ.
В заявката си ответницата заявила желание да й бъдела отпусната сума от 200
лева и незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатурата.
Кредитът бил отпуснат за 30 дни, с падеж 12.11.2016 г. Сумата била отпусната
чрез Изипей на 13.10.2016 г. Към датата на падежа 12.11.2016 г. ответницата
следвало да плати общо 257.99 лева, от които 200 лева главница, 51.26 лева
такса за експресно разглеждане и 6.73 лева лихва за периода на отпускане на
кредита. На 24.10.2016 г. ответницата подала заявка за отпускане на
допълнителен кредит от 400 лева, който й бил отпуснат на 24.10.2016 г. чрез
Изипей. С настъпване на падежа на договора, ответницата се възползвала от
правата си по т. 11 от общите условия към договора за кредит и поискала да бъде
удължен срока за връщането му, което било допълнителна услуга и срокът за
връщане на кредита бил удължен до 26.12.2016 г. С настъпване на падежа на 26.12.2016
г., отвентицата не била погасила дължимите суми и изпадала в забава, за което
съгласно договора и т.13.2(а) от общите му условия, от 27.12.2016 г. 4.
започнало да начислява наказателна лихва, която била формирана чрез надбавяне
на ОЛП към договорния лихвен процент върху неплатената сума за периода на
просрочието. Изпращани й били и напомнителни писма. На 23.11.2018 г. 4., в
качеството си на цедент, сключило с ищеца, в качеството му на цесионер, договор
за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., с който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си по договор № ********** в общ размер от 1250.04
лева, от които 600 лева главница, 15.25 лева договорна лихва, 129.31 лева такса
експресно разглеждане, 455.48 лева наказателна лихва и 50 лева отписани такси
за събиране, които вземания били посочени подробно в приложение № 1 на цесията,
с чл. 26 и приложенията към която цесионерът бил изрично упълномощен да
уведомява за същата длъжника от името на цедента. С предоставеното пълномощно и
в изпълнение на чл. 99, ал. 3 ЗЗД ищецът й изпратил уведомление за цесията,
което се върнало с отметка „непотърсено". В изпълнение на цесията и чл.
99, ал. 4 ЗЗД, 4. предоставило на ищеца потвърждение за същата. От сключването
на цесията до момента забавата на ответницата продължавала. Искането е да се
осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 600 лева за главница от
невърнат кредит по договора за кредит № **********, със 129.31 лева такса
експресно разглеждане, с 455.48 лева наказателна лихва от 07.07.2017 г. до
22.11.2018 г. и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда
до изплащането й, както и разноските по делото.
Ответницата
С.Г.И., чрез назначеният й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и
преупълномощен от него по чл. 26, ал. 3 ЗПП друг адвокат, оспорва предявените
искове, които моли съда да отхвърли, с възражения и доводи изложени подробно в
подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Тъй
като въпреки задължаването му от съда по чл. 183 и чл. 184, ал. 1, изр. 2 ГПК, по
искане на особения представител на ответницата, ищецът не представи оригиналите
на писмените документи и електронните носители на електронните документи посочени
в исковата му молба, с протоколно определение от 24.03.2021 г. съдът, на
основание чл. 183, изр. 2, във вр. с чл. 184, ал. 1, изр. 2 ГПК, изключи от
доказателствата по делото представените с исковата му молба преписи от същите,
а именно - договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-330/23.11.2018 г. и приложение № 1 към него (извлечение), договор за
кредит № **********/13.10.2016 г. и общи условия към него; договор за кредит №
**********/24.10.2016 г., преводно нареждане от 13.10.2016 г., преводно
нареждане от 24.10.2016 г., приложение № 4 – пълномощно за уведомяване за
цесия, уведомление за цесия, известие за доставяне на писмовна пратка от Б. (л.
96 и 111). А
според ВКС съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в
производството по делото или в това за обезпечаване на доказателства, с
изключение на случая по чл. 232, изр. 2 ГПК, какъвто настоящият не е (Р
69-2020-III
г.о.).
Не
представлява при това положение доказателство в подкрепа на твърденията на
ищеца и заключението на назначената служебно от съда по делото съдебно-икономическа
експертиза, защото е основано именно на тези изключени от съда горепосочени доказателства
по делото и записванията въз основа на тях в счетоводствата на ищеца и
праводателя му 4, при което последните не биха могли да се приемат и за редовно
водени, въз основа на първични счетоводни документи, които да ги оправдават (л.
101). А такива нередовно водени счетоводни книги и записванията в тях не могат да
служат сега като доказателство по делото на ищеца/праводателя му, които са
задължени да ги водят (чл. 55, ал. 2 ТЗ и чл. 182 ГПК). А
други доказателства в подкрепа на предявените по делото искове, ищецът, чиято е
тук доказателствената тежест, не е представил и лисват по делото (чл. 154, ал.
1 ГПК).
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените от него
искове за осъждането на ответницата да му заплати процесните вземания по
договора за кредит, са недоказани още в своето основание, защото, след
изключването на горепосочените доказателства по делото, няма такива, от които
да се установява 4 да е сключвал с и предоставял на ответницата посочения в
исковата молба кредит, нито да е цедирал след това вземанията си по него на
ищеца, за което ответницатта да е и уведомена до приключване на съдебното
дирене (чл. 79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД). Поради това, като неоснователни, предявените
по делото искове следва да се отхвърлят изцяло, без преди това да бъдат
обсъждан и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно.
При
този изход на делото, само ответницата има право да й се присъдят сторените по
делото разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). В същото обаче няма данни тя да е сторил
такива, нито е налице нейно искане за присъждането им, поради което такива не й
се присъждат с настоящото решение (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените от К., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането на С.Г.И., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, да му заплати по банкова сметка ***: ***, сумата
от 600 лева за главница от невърнат кредит по договор за кредит № **********/13.10.2016 г., изменен и допълнен с договор за
кредит № **********/24.10.2016
г., със 129.31 лева такса експресно разглеждане, с 455.48 лева
наказателна лихва от 07.07.2017 г. до 22.11.2018 г., и законна лихва върху главницата
от 06.11.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: