Решение по дело №376/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1042
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 19 април 2021 г.)
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20197040700376
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     1042                         04.08.2020                                        гр.Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на осми юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                              Председател: Атанаска Атанасова

при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 376 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по повод исковата молба на Е.П.П. с ЕГН**********, с адрес: ***, против Университет „Проф. д-р Асен Златаров“- гр. Бургас, представляван от ректора проф. д-р Магдалена Миткова, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищцата сумата от общо 2000 лева, от които 1000 лева- обезщетение за неимуществени вреди и 1000 лева- обезщетение за имуществени вреди.

         В исковата молба се твърди, че ищцата Е.П. заема академична длъжност в Университет „Проф. Асен Златаров“- гр. Бургас и притежава необходимата квалификация да води лекции по задължителни учебни дисциплини в бакалавърска и магистърска степени. Твърди се, че в проведено на 10.10.2018 г. заседание на Катедрения съвет в катедра „Педагогика и методика на обучението“ същата е поискала да и́ бъдат гласувани лекционни курсове по изготвени от нея учебни програми в качеството и́ на доцент, като е представила на присъстващите уведомление, придружено с документи за необходимата академична квалификация. По направеното искане не било проведено гласуване, поради изявление от ръководителя на катедрата, че по информация от ректора на университета П. ще бъде „подадена“ на 15.10.2018 г. като гл.асистент и няма право да води задължителни лекционни курсове. В резултат на направеното от ръководителя на катедрата изказване било отнето правото на ищцата да бъде гласувана за ръководител на лекционни курсове, без да е настъпила промяна в академичната и́ длъжност.

         На 12.10.2018 г. ищцата депозирала заявление с вх. № 3351 до ректора на университета, с искане да бъдат информирани членовете на катедрата и ръководителя на магистърската програма относно непроменения и́ статут на доцент. Представила и доклад с вх. № 3366 от 15.10.2018 г., ведно с писмо от директора на дирекция „Висше образование“ на МОН. С отговор изх. № 3389 от 18.10.2018 г. ректорът я уведомил, че заеманата от нея академична длъжност е актуализирана още към 30.10.2017 г.

         Ищцата Е.П. твърди още, че на 17.12.2018 г. по време на публична работна среща е било проявено към нея грубо и неетично отношение от лицето Н. Калоянова, представител на Факултета по обществени науки (ФОН) за достъп до Националния център за информация и документация (НАЦИД), с думите „Специално на теб ще ти вкарам в системата само толкова статии/точки, колкото са предвидени за главен асистент“, с което били уронени престижът и доброто и́ име. Поради възникнали съмнения за невярно подаване на информация до МОН, П. представила доклад с вх. № 4067 от 21.12.2018 г. до ректора, с който поискала да и́ бъде предоставена информация относно правомощията на оторизираните представители на ФОН за достъп до регистъра НАЦИД, но искането не било удовлетворено. Депозирала също няколко заявления, с които поискала да бъдат коригирани данните, тъй като са въведени въз основа на невлязлата в сила заповед РД-259/29.09.2017 г., която счита за нищожен административен акт.

         В изпълнение на дадени указания, с молби от 18.03.2019 г. и 15.05.2019 г. ищцата уточнява, че вредите са настъпили от незаконосъобразни действия и бездействия на следните длъжностни лица: ръководител на катедра, декан и заместник-декан във ФОН към Университет „Проф. Асен Златаров“. Уточнява, че претендира вреди от следните действия/бездействия на същите:

- непоставяне на гласуване за водене на лекционни курсове;

- неотносими отговори на депозирани заявления и доклади;

- промяна в длъжността на официалната страница на университета;

- липса на отговори от страна на ректора на множество молби и питания;

- неинформиране от страна на ректора на членовете на катедрата за реалния статут на ищцата;

- отказ на ректора на информира членовете на катедрата за реалния академичен статут на ищцата, поради който статут, в случай, че би бил потвърден от ректора, катедрата щеше да има право да възложи пълни лекционни курсове като наднормени/наднормативни часове;

- неотносими отговори от ректора на депозирани заявления и доклади, поради които ищцата не е могла да увери членовете на катедрата в непроменения си академичен статут на доцент, респ. да и́ бъдат възложени лекционни курсове като наднормени/наднормативни часове;

- промяна в длъжността на официалната страница на университета;

- промяна на длъжността в изпитните протоколи.

   В срока по чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор от ответната страна, с който е заявено становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди се, че е проведен конкурс за доцент по професионално направление 1.2 „Педагогика“, научна специалност 05.07.01, приключил с издаване на заповед № РД-280/14.11.2014 г. на ректора, с която е утвърден изборът на ищцата Е.П.. Тази заповед е обжалвана от друг участник в конкурса и е отменена от съда с влязло в сила съдебно решение по адм.дело № 77/2015 г. на Административен съд- Бургас, оставено в сила с решение по адм.дело № 13048/2015 г. по описа на ВАС, поради което не е налице приключила процедура за избор на доцент и ищцата не е хабилитирано лице.

   В с.з. на 08.07.2020 г. е прието изменение на исковата претенция за имуществени вреди, като същата се счита предявена за сумата от 4 900 лева.

   В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск. Представя доказателства. Моли за присъждане на претендираните суми и направените по делото разноски.

   Пълномощникът на ответната страна излага становище за неоснователност на претенцията и моли за нейното отхвърляне. Представя доказателства.

   Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на исковата претенция. Не сочи доказателства.

   С определение № 3025 от 26.02.2020 г. по адм.дело № 10969/2019 г. на Върховния административен съд на Република България е отменено постановеното по настоящото дело определение № 1043 от 23.05.2019 г. за прекратяване на производството и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на отменителното определение е прието, че незаконосъобразните действия и бездействия са ясно посочени в молбата от 18.03.2019 г. и за втори път са уточнени с молбата от 15.05.2019 г. Прието е също така, че е въпрос по съществото на спора доколко сочените като незаконосъобразни действия и бездействия са реализирани във връзка с осъществявана административна дейност, като са дадени указания исковите претенции да бъдат разгледани по същество.

   Съдът, след като се запозна с приложените по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

   С решение от 11.11.2014 г., взето от Факултетния съвет на Факултета по обществени науки при Университет „Проф. д-р Асен Златаров“- Бургас, ищцата Е.П., заемаща длъжност главен асистент, е избрана на академична длъжност „доцент“ в направление 1.2. Педагогика по научна специалност 05 07 01 „Теория на възпитанието и дидактика“ (Андрагогика и методи на възпитателната работа). Изборът е утвърден със заповед № РД-280 от 14.11.2014 г. на ректора на учебното заведение, след което на ищцата са възложени лекционни курсове, видно от приложените сведения и от справките на л. 92, л. 93, л. 97, л. 98, л. 104, л. 107, л. 110, л. 113 и л. 116. С влязло в сила решение № 1318/31.07.2015 г. по адм.дело № 77/2015 г. на Административен съд- Бургас, оставено в сила с решение № 4947/20.04.2017 г. по адм.дело № 13048/2015 г. по описа на ВАС, решението на Факултетния съвет е отменено, по жалба на друг участник в конкурса- Радка Мирчева Стаматова. Въз основа на съдебното решение, на основание чл. 301 от АПК е издадена Заповед № РД-259/29.09.2017 г. на ректора на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, с която е отменена заповед № РД-280 от 14.11.2014 г. за утвърждаване избора на ищцата и същата е преназначена на длъжност гл.асистент в катедра „Педагогика и методика на обучението“, т.е. на длъжността, заемана от нея преди приемане на отмененото решение на Факултетния съвет. Жалбата на П. срещу тази заповед е оставена без разглеждане с решение № 4722/01.04.2019 г. по адм.дело № 11934/2018 г. по описа на ВАС.

   През учебната 2018 г./2019 г. ищцата Е.П. заема длъжност главен асистент в катедра „Педагогика и методика на обучението“ в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и на същата са възложени лекции по дисциплините „Методи на възпитателната работа“, „Теория на възпитанието“, „Андрагогия“, изучавани от студенти в други специалности- „Социална педагогика“ и „ПНУП“, които не се обучават за придобиване на професионална квалификация „учител“ (удостоверение № 1628/08.04.2019 г.- на л. 56). На 10.10.2018 г., в проведено заседание на катедра „Педагогика и методика на обучението“ (протокол на л. 53 и сл.), е предоставен от същата набор от документи в уверение на това, че е годна да води лекционни курсове по задължителни учебни дисциплини, и е направено искане да и́ бъде предоставена дисциплината „Теория на възпитанието“. Искането е обсъдено от членовете на катедрата и е констатирано, че П. е назначена на длъжност главен асистент, поради което не могат да и́ бъдат възлагани лекционни курсове по задължителни дисциплини. Прието е, че разпределението на часовете и лекционните курсове остават във вида, в който са подадени от ръководителя на катедрата. На същата дата е депозирано от П. заявление (на л. 8 от делото) до ръководителя на Катедра „Педагогика и методика на обучението“, съдържащо твърдения, че „въз основа на заеманата по право административна длъжност „доцент“ е годна да провежда лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степени за придобиване на професионална квалификация „учител“, в съответствие с чл. 6, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания“.

   На 12.10.2018 г. е депозирано от П. заявление до ректора на университета с вх. № 3351, в което е изложено, че заповед № РД-259/29.09.2017 г., с която е отменена заповед № РД-280/14.11.2014 г. за утвърждаване избора и́ за доцент по направление 1.2- Педагогика по научна специалност 050701 „Теория на възпитанието и дидактика“ (Андрагогика и методика на възпитателната работа), е оспорена пред съда, но съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което заповед № РД-259/2017 г. не поражда правните си последици и тя продължава да заема длъжността доцент.

   На 15.10.2018 г. е депозиран доклад от П. до ректора на университета и ръководителя на катедрата, с оплакване за незачитане от колегите и́ на правото да води лекционен курс по задължителна учебна дисциплина „Възпитателни технологии в детската градина и началното училище“. В него е посочено, че същата счита отхвърлянето и́ от списъка на хабилитираните преподаватели и произтичащото от това гласуване за незаконосъобразно, като противоречащо на ЗРАСРБ и АПК. Направено е искане да бъдат информирани съставът на катедрата и ръководителят на магистърската програма относно непроменения и́ статут на доцент, за да бъде проведен отново законен избор на ръководител на лекционен курс по посочената дисциплина, като е отправено предупреждение, че в противен случай ще бъде предявен иск за вреди. Аналогични искания са направени и на 16.01.2019 г. със заявление вх. № 348 от същата дата.

   По повод заявленията от 12.10.2018 г. и от 15.10.2018 г. П. е уведомена от ректора проф. д-р Магдалена Миткова с писмо изх. № 3389/18.10.2018 г., че промяната в заеманата от нея академична длъжност главен асистент е актуализирана към 30.10.2017 г., както и че регистърът на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен доктор, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България, се води и поддържа от Министерството на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД). Към писмото е приложено извлечение от регистъра, касаещо ищцата, в което е отразено, че същата е с образователна и научна степен „доктор“, съгласно протокол № 3 от 26.02.2009 г., с научна степен кандидат на науките, съгласно протокол № 10/06.11.1980 г.

   На 21.12.2018 г. е депозиран от ищцата доклад, с който е информиран ректорът на университета за проведена на 17.12.2018 г. среща на катедрата и изразено от друго лице становище относно броя статии/точки, изискуеми за ниво „доцент“. Направено е искане да бъде предоставена на същата информация относно правомощията на оторизираните представители на ФОН за достъп до регистъра на НАЦИД и ректорът да „въздържи“ посоченото лице (доц. Калоянова) да коригира по свое усмотрение данните, предадени от ищцата в срок, както и да бъде предоставена на последната заповед, с която се нарежда да бъдат променени данните в попълнените и подписани от ищцата документи, в случай че такава е налична. В отговор ищцата е уведомена от ректора, че промяната в заеманата академична длъжност „главен асистент“ е актуализирана в НАЦИД към 30.10.2017 г.

   На 16.01.2019 г. е депозирано от ищцата ново заявление с вх. № 346, в което е посочено, че същата не е удовлетворена от получените отговори и е направено искане да бъде уведомена дали доц. Н. Калоянова е длъжностно лице, определено със заповед на изпълнителния директор на НАЦИД, както и да и́ бъде предоставено копие от акта, с който е разпоредено да се подаде информация в НАЦИД за промяна в длъжността от „доцент“ в „главен асистент“. Със заявление от същата дата с вх. № 347 е уведомен ректорът, че на официалната страница на университета до 09.10.2018 г. е налична информация за доцент д-р Е.П., а към 14.01.2019 г. не е налице тази информация. Направено е искане бъде уведомена последната кога е извършена промяна на официалната страница на университета и да бъде разпоредено на ръководителя на ЕИЦ и на УИЦ да коригират информацията. По делото няма данни тези искания да са изпълнени.

   При тези фактически данни съдът намира за неоснователни заявените искови претенции. Съображенията:

   За да се уважат исковите претенции е необходимо да се установи кумулативна наличност на визираните в разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на исковата претенция.

   Според настоящия съдебен състав в случая не е налице първата от предпоставките на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност.

С нормите на чл. 26, ал. 9, т. 1 и чл. 26д от ЗВО са възложени на посочените от ищцата длъжностни лица (ръководител на катедра, декан и зам.-декан) организационни и представителни функции. Те не са в кръга на лимитативно изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗВО органи на управление на висшето училище и извършваната от тях дейност не е изпълнително-разпоредителна. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗВО орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище е академичният съвет, който определя образователната политика на висшето училище и контролира нейното изпълнение (т. 1) и утвърждава учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени (т. 5). При изготвяне и одобряване на учебните планове академичният съвет не действа като административен орган, а като орган на самоуправлението, което съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВО се изразява в самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав и самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове. Дори да се приеме, че възлагането на лекционни курсове е административна дейност, то тя не може да бъде осъществена от катедрения съвет, пред който е депозирано искането на П. за възлагане на лекционен курс по задължителни дисциплини.

Ищцата не отговаря на изискванията за възлагане на лекционни курсове по задължителни учебни дисциплини. Според нормата на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“, лекционните курсове за задължителните учебни дисциплини се провеждат от хабилитирани в съответната област на висше образование преподаватели, а съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗВО длъжностите на научно-преподавателския състав за хабилитирани преподаватели във висшите училища са доцент и професор. На основание чл. 55, ал. 1 от ППЗРАСРБ академичната длъжност „доцент“ се заема въз основа на конкурс и избор. Процедурата приключва с решение на факултетния съвет и това е актът, от който произтичат права за избрания участник. От данните по делото е видно, че решението от 11.11.2014 г. на ФС на Факултета по обществени науки при Университет „Проф. д-р Асен Златаров“- Бургас, с което ищцата Е.П. е избрана на академична длъжност „доцент“, е отменено с влязло в сила решение № 1318/31.07.2015 г. по адм.дело № 77/2015 г. на Административен съд- Бургас, потвърдено с решение № 4947/20.04.2017 г. по адм.дело № 13048/2015 г. по описа на ВАС. Поради отмяната на акта, от който ищцата черпи права, към момента на депозиране на искането и́ за възлагане на лекционен курс по задължителни дисциплини тя не притежава изискуемото качество „хабилитиран преподавател“. Следователно, не са незаконосъобразни сочените от нея действия/бездействия на ръководителя на катедра, декана и зам.-декана, а именно: непоставяне на гласуване за водене на лекционни курсове; промяна в длъжността на официалната страница на университета; отказ на ректора да информира членовете на катедрата за реалния академичен статут на ищцата; промяна на длъжността в изпитните протоколи. Ирелевантно е обстоятелството, че към момента на внасяне на искането в катедрения съвет не е влязла в сила заповедта на ректора, с която е отменена заповедта за утвърждаване на избора и ищцата преназначена на заеманата по-рано длъжност „главен асистент“. Правата за избрания в процедурата участник произтичат от решението на факултетния съвет, а не от заповедта за утвърждаване на избора, която е вътрешно-ведомствен акт на ректора в качеството му на работодател и не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Доколкото не са изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“, ищцата не би могла да реализира ползите, за чието пропускане претендира обезщетение.

На следващо място, разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Такава зависимост в конкретния случай не може да съществува, доколкото обсъждането от катедрения съвет на направеното от ищцата искане за възлагане на лекционни курсове за задължителни учебни дисциплини не е достатъчно условие за настъпване соченото увеличение на имуществото и́- необходимо е волеизявление на академичния съвет, каквото в случая не е налице. Следователно твърдените имуществени вреди не са в пряка причинна връзка с действията на посочените от ищцата длъжностни лица- ръководител на катедра, декан и зам.-декан, поради което претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени загуби под формата на пропуснати ползи е неоснователна и следва да се отхвърли.

Поради отсъствие на една от установените в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, неоснователна е и исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди от уронване престижа и доброто име на ищцата, вследствие на описаните по-горе действия/бездействия на длъжностни лица при ответника.

С оглед формирания извод за неоснователност на исковите претенции и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в размер на 150 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ОТХВЪРЛЯ иска на Е.П.П. с ЕГН**********, с адрес: ***, против Университет „Проф. д-р Асен Златаров“- гр. Бургас, представляван от ректора проф. д-р М. М., за заплащане на сумата от 4 900 (четири хиляди и деветстотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от действия и бездействия на ръководителя на катедра, декана и заместник-декана във Факултета по обществени науки при Университет „Проф. Асен Златаров“, както следва: „непоставяне на гласуване за водене на лекционни курсове; неотносими отговори на депозирани заявления и доклади; промяна в длъжността на официалната страница на университета; липса на отговори от страна на ректора на множество молби и питания; неинформиране от страна на ректора на членовете на катедрата за реалния статут на ищцата; отказ на ректора да информира членовете на катедрата за реалния академичен статут на ищцата, поради който статут, в случай, че би бил потвърден от ректора, катедрата щеше да има право да възложи пълни лекционни курсове като наднормени/наднормативни часове; неотносими отговори от ректора на депозирани заявления и доклади, поради които ищцата не е могла да увери членовете на катедрата в непроменения си академичен статут на доцент, респ. да и́ бъдат възложени лекционни курсове като наднормени/наднормативни часове; промяна в длъжността на официалната страница на университета; промяна на длъжността в изпитните протоколи“.

ОТХВЪРЛЯ иска на Е.П.П. с ЕГН********** против Университет „Проф. д-р Асен Златаров“- гр. Бургас, представляван от ректора проф. д-р Магдалена Миткова, за заплащане на сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от уронване на престижа и доброто и́ име.

ОСЪЖДА Е.П.П. с ЕГН********** да заплати на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“- гр. Бургас сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

                                                           Съдия: