Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Враца 04.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен
съд, IV наказателен състав
в публично заседание на 23.11.2020 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря
Ц.Цекова и като разгледа докладваното от съдията НАХД №972 по описа за 2020г. На ВРС, въз
основа на закона и доказателствата
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1795 – ВР/20 от 11.09.2020г. на Началник Сектор БДС при ОД на
МВР-Враца, с което на Г.Б.Ч.,***,
с ЕГН **********, на основание чл.81 ал.2 т.2
от Закона за българските лични документи/ЗБЛД/, е наложено административно
наказание – ГЛОБА
в размер на 40/четиридесет/лева, за извършено
нарушение на чл.7
ал.1 от ЗБЛД, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред ВАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Г.Б.Ч.,***,
с ЕГН **********, е обжалвал НП №1795 – ВР/20 от
11.09.2020г. на Началник Сектор БДС при ОД на МВР-Враца, с което на основание
чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД му
е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 40/четиридесет/лева, за извършено нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД. В жалбата и
в съдебно заседание се иска отмяната на НП.
Ответникът
по делото чрез началник Сектор „БДС” при ОД на МВР–Враца, Боян Тасков ангажира
становище в подкрепа на издаденото НП.
Производството
по делото е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Жалбоподателя Г.Б.Ч. *** констатирал че личната му карта е счупена за това на
следващият ден - на 04.09.2020г. около 12.00 часа, жалбоподателя се явил в сградата
на ОДМВР-Враца, находяща се в гр.Враца на ул.“ Поп Косто
Буюклийски“ № 10, в сектор БДС и декларирал този факт с искане да му
бъде издадена нова лична карта. Във връзка с извършването на услугата,
жалбоподателя попълнил Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, в която посочил, че личната му карта е повредена.
Св.Г.Д.Н., на длъжност технолог -
администратор сектор БДС констатирала, че макар и личната карта на
жалбоподателя да изтичала през 2023г., то същата била повредена, счупена и с
липсващи парченца от нея, за това в присъствието на свидетелката Т.А.В. и жалбоподателя,
му съставила Акт за административно
нарушение № 1795 от 04.09.2020г. за
това, че на 04.09.2020 г. около 12.00 ч., в гр.Враца, ул.“Поп Косто Буюклийски“
№10, в сектор БДС при ОД на МВР-Враца, при извършена проверка е установено, че
лицето не е опазило от повреда лична карта №********* изд. на 02.08.2013г. от
МВР-Враца, с което жалбоподателя е извършил нарушение на чл.7 ал.1 от Закона за българските лични документи. АУАН е предявен на
жалбоподателя и същият го подписал лично, като в графа възражения вписал:„Имам възражения.
Картата се е счупила на място, на което е отслабена още при направата и`! Моля
да не бъда глобяван.“
Въз основа на така съставения акт, при
идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена
разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗБЛД, на 11.09.2020г.
е издадено атакуваното Наказателно Постановление №1795 – ВР/20 от
11.09.2020г. на Началник Сектор БДС при ОД на МВР-Враца, с което на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД
на жалбоподателя Ч. е наложена глоба в размер на 40.00 лв.
Така изложената фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетелки Г.Д.Н. и Т.А.В., първата от които актосъставител, а втората свидетел по АУАН,
който съдът кредитира, както и от писмените доказателства приложени по делото жалба,
Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, Заповед №8121з-493/01.09.2014г. на Министъра на МВР, Заповед 8121 з
- 818/09.07.2015г., на Министъра на МВР, Заповед 8121 з - 423/15.03.2017г. на Министъра
на МВР.
Съдът намира жалбата за подадена в срока, предвиден в
чл.59, ал.2 ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
От показанията на свидетелите Г.Д.Н. и Т.А.В., безспорно се установява обстоятелството, че в
попълнената по чл.17 ал.1 от Правилника декларация, жалбоподателя Ч. лично е
декларирал, че личната му карта е повредена. В унисон с така посочените
показания е и писмената доказателствена маса и най-вече приложената по делото
декларация по чл.17 ал.1 от Правилника, която самият жалбоподател е попълнил
лично. Съдът кредитира горепосочения доказателствен материал, като счита, че
същият е непротиворечив по отношение на фактите, подлежащи на доказване. При
това настоящата инстанция намира за безпредметно излагането на по-подробен
поотделно и съвкупен анализ на доказателствената маса.
От заповедите на Министъра на МВР, се установява, че
АУАН и НП са съставени от оправомощени лица.
АУАН е съставен при спазване на предвидена по
чл.40 от ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното
нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и
точно е описана правната квалификация, както и кой текст от кой закон е
нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява
правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира
защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание
на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете
по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН
Изследвайки материално-правната
законосъобразност на НП, съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа
страна се установява, че в попълнена собственоръчно от жалбоподателя Г.Б.Ч. декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи,
жалбоподателя е посочил, че личната му карта е повредена. В същото време и доколкото
не са ангажирани каквито и да е други доказателства, установяващи начина на
повреждането на личната карта и доколкото доказването на това обстоятелство е в негова
тежест, то и съдът приема, че тезата на жалбоподателя че увредата на личният
документ се дължи на производствен дефект, а не на негово лично действие остава
единствено защитна такава и не следва да послужи като основание за отмяна на
НП. При така изложеното настоящата инстанция счита, че жалбоподателя е
осъществил от обективна страна нарушението по чл.7, ал.1 ЗБЛД, съгласно която
норма "Гражданите, притежатели на
български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или
загубване."
Предвид събраната
по делото доказателствена маса и съобразявайки фактологията около извършеното
нарушение, съдът приема, че от субективна страна жалбоподателя е извършил
деянието непредпазливо – същият е бил длъжен и е могъл да опази личният си документ от повреждане.
Правилно е приложението и на санкционната норма на чл.81 ал.2 т.2
от ЗБЛД , като съгласно действащата редакция на разпоредбата
на лицето, което "изгуби, повреди
или унищожи български личен документ" се налага глоба в размер от 30
до 200 лв. В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран именно защото е увредил
личната си карта. С оглед заложените от законодателя параметри на приложимата
санкционна норма, определената на жалбоподателя глоба в размер от 40 лева е в
размер близък до предвидения от законодателя минимум.
Затова
и съдът ПОТВЪРДИ НП
№1795 – ВР/20 от 11.09.2020г. на Началник Сектор БДС при
ОД на МВР-Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
При
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: