Р Е Ш Е Н И Е
град София, 12.01.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор …….....… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№11476 по
описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение от 11.08.2020г., постановено по гр.дело №33350/2018г.
по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Е.М. Ш., с ЕГН **********, дължи н. "А.з.С.н.В." ЕАД, с ЕИК
*****, сумата от 1797.65 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №2313341 от 22.05.2015г.,
сключен с "И.А.М."
АД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца на 01.01.2016г. с приложение
№1 към рамков договор за цесия от 16.11.2010г.,
ведно със законната лихва за периода от 30.08.2017г. до изплащане на вземането,
сумата от 178.03 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2015г. до
27.11.2015г., както и сумата от 377.86 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
06.06.2015г. до 30.08.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. дело №59992/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав. С решението са отхвърлени предявените от "А.з.С.н.В."
ЕАД, с ЕИК *****, срещу Е.М. Ш., с ЕГН **********, установителни
искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за сумата от 45.00 лв., представляваща такса
разходи за извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 1185.35 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 19.06.2015г. до
27.11.2015г.. С
решението е осъдена Е.М. Ш., с ЕГН **********, да заплати н. "А.з.С.н.В." ЕАД, с ЕИК *****, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 79.91 лв., представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата от 677.12 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Постъпила е въззивна
жалба от ответницата - Е.М. Ш., с ЕГН **********, чрез назначен особен
представител адв.С.Ц., с която се обжалва решение от 11.08.2020г., постановено по гр.дело №33350/2018г. по описа на СРС,
І Г.О., 31-ви състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта на
присъдените в тежест на ответницата разноски. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на съдебен
акт в обжалваната част, като постановен в нарушение на материалния закон и при
неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че длъжникът е бил надлежно уведомен
за извършената цесия. Поддържа се, че в
исковото производство уведомлението за извършената цесия не е надлежно връчено
на длъжника, поради
което само на това основание предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен. Отделно от това се твърди още, че
сключеният договор за паричен
заем №2313341 от 22.05.2015г. с "И.А.М." АД е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от
ЗЗП и при условията на евентуалност се релевира възражение за недействителност
на договора на основание чл.22 от ЗПК. По изложените аргументи моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните
части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД като неоснователни
и недоказани.
Въззиваемата страна
- "А.з.С.н.В."
ЕАД, с ЕИК *****, чрез процесуален представител юрк.П.Б., депозира писмен отговор, в който взема становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че първоинстанционното
решение в обжалваните части е законосъобразно, съдът е обсъдил всички
релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал
правилен извод, че процесният договор за паричен заем №2313341 от 22.05.2015г., сключен с "И.А.М." АД е валиден, спазени са
изискванията на ЗПК, поради което заявените претенции на ищеца за заплащане на
непогасена главница, договорна
лихва и обезщетение
за забава са основателни и правилно са уважени с обжалваното
решение. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и направени разноски по делото. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени
са от "А.з.С.н.В."
ЕАД, с ЕИК *****, срещу Е.М. Ш., с ЕГН **********, при условията на
обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.86,
ал.1 ЗЗД, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
вр. чл.99 от ЗЗД.
С оглед
предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи постановеното
първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД.
Постановеното първоинстанционно
решение в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД като
необжалвано е влязло в сила.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и от събраните доказателства се установява, че между "И.А.М." АД –
заемодател и Е.М. Ш. -
заемополучател е бил сключен договор
за паричен заем №2313341 от 22.05.2015г., съгласно който заемодателят е предоставил на
заемополучателя сумата от 2000
лв., като е уговорено, че заемателят дължи връщането на сума в общ размер на
2222,64 лв. на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 82,32 лв.. В чл.3, ал.1 от договора е посочено, че с
подписването на договора страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем
на заемополучателя, като същият заявява, че желае да погаси
изцяло задължението си по договор за паричен заем №2260133 в размер от 817,71 лв.. В чл.3, ал.2 от договора е посочено, че страните
правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а
именно от заемната сума по този договор заемодателят прихваща задължението на заемополучателя, посочено в чл.3, ал.1 от договора. Уговореният краен срок за плащане на сумата
по заема е 27.11.2015г..
От приетите по делото като
неоспорени доказателства се установява още, че с рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 16.11.2010г. и приложение №1 към него от
01.01.2016г. "И.А.М." АД е
прехвърлило н. "А.з.С.н.В." ООД
вземания, като от Приложение №1 е видно, че в предмета на договора за цесия е включено вземане за главница по договор за заем,
с посочване на три имена на длъжник
- Е.М. Ш. и ЕГН.
В конкретния случай не е спорно още
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.
дело №59992/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, въззиваемият
- ищец- "А.з.С.н.В."
ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК на 30.08.2017г.
и е постановена на 06.09.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК срещу Е.М. Ш. за заплащане
на сумите, посочени в заявлението. Длъжникът - Е.М. Ш. е уведомен за издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът с разпореждане от 22.04.2018г. е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в изпълнение на които са
предявени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за сумите, посочени в заповедта на изпълнение, по който е образувано настоящото
производство.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по
същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването
му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което
същото се явява неправилно, поради следните съображения:
В настоящия случай съдът
приема за безспорно установено обстоятелството по
делото, че между "И.А.М." АД, като заемодател
и Е.М. Ш. като
заемополучател, е бил сключен договор
за паричен заем №2313341 от 22.05.2015г., вземането по който е прехвърлено от заемодателя - "И.А.М." АД с
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
и приложение №1 към него от 01.01.2016г, на ищеца - "А.з.С.н.В." ЕАД, като е представено и потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от
предишния кредитор -
"И.А.М."
АД, поради което настоящият състав приема, че условието за прехвърляне на
вземанията се е сбъднало и договорът за цесия е
породил правни последици. Прехвърлянето
на вземане /цесията/ е договор, с който кредиторът на едно вземане /цедент/ го
прехвърля на трето лице /цесионер/. Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на
трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие
- съобщаване на длъжника за цесията -чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД. За
да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента - чл.99, ал.3 ЗЗД. Без да
е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед
на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента
и на цесионера. Прехвърлянето на вземането има действие за всички трети лица от
момента, в който съобщението бъде получено от длъжника - чл.99, ал.4 ЗЗД. Непротиворечива е съдебната практика, че
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето
на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от
предишния кредитор - от цедента и че правно релевантно за действието на цесията
спрямо длъжника е единствено съобщаването й извършено от цедента, но не и от
цесионера - новия кредитор; момента, от който цесионерът е материалноправно
легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника, съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД е
момента, от който цесията поражда действие спрямо длъжника - датата на
уведомлението до длъжника, извършено от цедента. Ако към исковата молба по иск
на цесионера срещу длъжника, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл.99, ал.3,
пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл.99, ал.4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. /В
този смисъл е съдебната практика на ВКС -решение №123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ІІ Т.О. и решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на
І Т.О./.
Спорът пред настоящата
въззивна инстанция, определен от наведените с въззивната жалба оплаквания, е
концентриран върху това дали цесията е породила действие по отношение на
ответника - длъжник с оглед
установеното в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД императивно
изискване за съобщаването й на последния, за да има обвързващ и за него ефект.
В процесния случай по делото е представено пълномощно, по силата на което
цедента е упълномощил цесионера за уведомяване на длъжника за извършената цесия
по чл.99, ал.3 ЗЗД. Съдът
приема, че по силата на принципа на свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията,
като такова упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
От друга страна, при отсъствието на специални изисквания в закона за начина на
уведомяване на длъжника за цесията, съобщението до него следва да се приеме за
надлежно и когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като
приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение
на цедираното вземане. Като факт от значение за спорното право, настъпил във
висящия процес, извършеното по този начин уведомление от цедента до длъжника
следва да се съобрази от съда при разглеждане на исковата претенция на цесионера
срещу длъжника съгласно правилото на чл.235, ал.3 ГПК. Ето
защо, а и по аргумент за по-силното основание, извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионера от страна на цедента да уведоми длъжника,
представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията. В този смисъл е
постановената от ВКС по реда на чл.290 ГПК практика,
обективирана в решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. по
описа на II Т.О., решение №78/09.07.2014г. по т.д.
№2352/2013г. по описа на II Т.О., решение №3/16.04.2014г. по т.д.
№1711/2013г. по описа на I Т.О. Като споделя и прилага цитираната съдебна практика настоящата въззивна инстанция приема, че
изходящото от цедента, чрез неговия пълномощник,
уведомление за извършената цесия, представено с исковата молба на ищеца-
цесионер и достигнало до ответника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. В
настоящия случай обаче, съдът приема, че приложеното към исковата молба на
ищеца - цесионер уведомление за извършена цесия
не е достигнало до ответника с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея на назначения на ответника по делото особен представител
адв.С.Ц.. Безспорно същото е връчено на адв.С.Ц., в качеството й на назначен особен представител на
ответника по делото по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. В
случая връчването на уведомлението за цесията, като приложение към исковата
молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане на
ответника, чрез назначения му от съда особен представител по делото, не
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането да е породило действие и за длъжника на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Съдът приема, че в процесния случай
ответникът по делото не е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като
съобщението за това е достигнало до знанието единствено на неговия особен
представител адв.С.Ц., като тук аргументите се черпят от
особената фигура на особения представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. В
съдебно производство, в което на ответника-длъжник е назначен особен
представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК,
длъжникът не се представлява от надлежно упълномощен от него адвокат -пълномощник, който би могъл да доведе до
знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително
знанието за извършената цесия. Връчването на уведомлението за цесия на особен
представител на ответника по делото не би могло да се приравни, нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия
от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за
цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Представителната власт на особения представител спрямо ответника по делото,
произтича от акт на съда, с който е назначен същия, като приложение намират
правилата на разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК,
която се свързва с общото правило на чл.29, ал.3 ГПК - /в
този смисъл и мотивите на т.6 на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК, ВКС/,
която представителна власт е ограничена, арг. чл.29, ал.5 от ГПК,
което води до извода, че особеният представител на ответника по делото не
притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение.
По изложените съображения и с
оглед на обстоятелството, че в процесния случай цесията на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД не
е породила своето действие спрямо длъжника, въззивният съд намира, че ищецът не
е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу
ответника, тъй като последният не дължи да престира на него, а на стария
кредитор. С оглед на което и само на посоченото основание предявените установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени,
като неоснователни и недоказани.
При така изложените
съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по
съществото на спора, първоинстанционното решение в обжалваните части, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено, включително и в частта относно възложените в тежест на ответника разноски, като постановено в нарушение н.материалния
закон и вместо това да бъде постановено решение, с което предявените установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД, следва да
бъдат отхвърлени,
като неоснователни и недоказани.
При този изход на спора, на
въззиваемата страна-ищец, разноски за въззивното производство не се дължат.
Такива не се дължат и на въззивника- ответник. На следващо място, съдът приема, че на основание чл.77 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 85.95 лв., дължима държавна такса
за въззивно обжалване, с оглед обстоятелството, че ответникът е представляван
по делото от особен представител, подал въззивната жалба.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 11.08.2020г., постановено по гр.дело №33350/2018г. по описа
на СРС, І Г.О., 31-ви състав, в ЧАСТТА, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като е признато за установено,
че ответницата - Е.М. Ш., с ЕГН **********, дължи на ищеца - "А.з.С.н.В."
ЕАД, с ЕИК *****, сумата от
1797.65 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем
№2313341 от 22.05.2015г., сключен с "И.А.М." АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца н.01.01.2016г.
с приложение №1 към рамков договор за цесия от 16.11.2010г., ведно със
законната лихва за периода от 30.08.2017г. до изплащане на вземането, сумата от
178.03 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 05.06.2015г. до 27.11.2015г., както и сумата от 377.86 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.06.2015г. до 30.08.2017г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.
дело №59992/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, както и в ЧАСТТА, в
която е осъдена Е.М. Ш., с ЕГН **********, да заплати н. "А.з.С.на В." ЕАД, с ЕИК *****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 79.91 лв., представляваща
разноски в заповедното производство, както и сумата от 677.12 лв., представляваща
разноски в исковото производство,
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А.з.С.на В." ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес н.управление:***, офис №4; срещу Е.М. Ш., с ЕГН **********,***; при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1797.65 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №2313341 от 22.05.2015г.,
сключен с "И.А.М."
АД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца на 01.01.2016г. с приложение
№1 към рамков договор за цесия от 16.11.2010г., ведно
със законната лихва за периода от 30.08.2017г. до изплащане на вземането,
сумата от 178.03 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 05.06.2015г. до 27.11.2015г., както и сумата от 377.86 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.06.2015г. до 30.08.2017г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.
дело №59992/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА "А.з.С.на
В." ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, офис №4; да заплати по сметка на СГС,
на основание чл.77 от ГПК сумата от 85.95 лв. /осемдесет и пет лева и 95 ст./, представляваща дължима държавна такса по
подадената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на
младши съдия Ивелина Симеонова,
член на III - В
въззивен състав по в. гр. д. № 11476 по описа на СГС за 2020 г.
Не споделям изводите на мнозинството от съдебния състав, че
уведомлението за цесия не може да бъде съобщено на длъжника чрез назначения му
особен представител.
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99
ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК /в
посочения смисъл - решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12 /2009 г. на ВКС, ІІ
ТО; решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I ТО; решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II ТО; решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 46/25.05.2017
г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I ТО и др./
Уведомяване в тази хипотеза може да се извърши и чрез
връчване на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника,
приравнено на лично такова. Връчването на
книжата по делото, включително и на уведомлението за цесията, не
касае строго лични субективни права на длъжника и няма пречка това действие да
се извърши за него от особен представител. Ограниченията на представителната власт на особения
представител произтичат от чл. 29, ал. 5 ГПК -
особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично
пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.
Съгласно чл.
34, ал. 2 и ал.
3
ГПК,
изрично пълномощно е необходимо за предявяване на искове за гражданско
състояние, включително брачни искове, за сключване на спогодба, за намаляване,
оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за
получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи
разпореждане с предмета на делото. Получаване на уведомлението
за цесия не е сред изброените действия, за извършването на които е
налице ограничение на представителната власт на особения представител.
Действително, уведомлението за цесия е материалноправно изявление, но
в практиката се приема, че особеният представител може да получава изявления с
материалноправни последици – извод в този смисъл може да се направи и от
приетото в решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о.,
както и от определение № 72/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г. на ВКС, I т.
о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение по гр. д. №
1220/2019 г. на Окръжен съд Бургас, като ВКС е посочил, че в синхрон с
установената съдебна практика съставът на Окръжен съд Бургас е приел, че е
допустимо изявлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
адресирано до длъжника, да бъде прието от особения му представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.
Особеният представител има всички права като пълномощник, ангажиран лично от
страната, той може да прави материалноправни възражения срещу вземането,
предмет на делото - правопрепятстващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
поради което и не следва на особения представител да се отрече
правото и да приема изявления от кредитора, отразяващи се на субективното
материално право. Да се приеме обратното би означавало да се поставят страните
по делото в неравнопоставено положение, което не е целта на законодателя при
уреждане фигурата на особения представител.
По тези съображения намирам, че изходящото от цедента уведомление,
представено с исковата молба на ищеца и достигнало до ответника с връчването на
съдебните книжа на назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, съставлява надлежно съобщаване на цесията, с което осъщественото прехвърляне на
вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Младши съдия
(Ивелина Симеонова)