№ 223
гр. Шумен, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201273 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0869-001779 от 18.06.2021г. на
Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на В. КР. ХР., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ********** № 35 са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като в жалбата са
изложени съображения за това. В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се
явява лично, явява се упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа
жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП.
Въззиваемата страна редовно призована изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2020г. лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 270ЦДИ“, с рег. № Н18 87ВТ се движел
1
по бул. Симеон Велики в гр. Шумен. Поради движение с превишена скорост автомобилът
бил заснет от АТСС „ARH CAM S1“ в близост до Бензиностанция Петрол. При извършване
на обработка на снимката била извършена служебна проверка, при която било констатирано,
че посоченото моторно превозно средство било със служебно прекратена регистрация по
чл.143, ал.10 от ЗДв.П. Автомобилът бил собственост на Р.Х.Р. от гр. Шумен, но бил със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДв.П при уведомление от ГФ от
29.06.2020г. След като служителите на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен установили
собственика, от негова страна била попълнена декларация, че автомобилът на 16.12.2020г. е
бил управляван от майка му - В. КР. ХР.. Декларация била подадена и от жалбоподателката
В.Х., в която същата потвърдила факта, че е именно тя е управлявала посочения автомобил
на 16.12.2020г. около 10.30 часа. В тази връзка свид. СТ. КР. СТ. съставил срещу
жалбоподателката, Акт за установяване на административно нарушение бланков номер
593118/19, като посочил, че с описаното деяние е нарушила разпоредбата на чл.140, ал.1 от
ЗДв.П. АУАН бил съставен в присъствие на нарушитля и подписан от него без възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. След съставяне на акта
административно-наказателното производство е било прекратено на основание
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била изпратена на Районна прокуратура
– Шумен с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 15.06.2021г. било отказано
образуването на наказателно производство. Въз основа на постановлението за отказ да бъде
образувано наказателно производство и съобразявайки материалите в преписка с вх.№
2160//2021г. по описа на ШРП на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено наказателно
постановление № 21-0869-001779 от 18.06.2021г. на Началник сектор Пътна полиция към
ОД МВР – гр. Шумен, с което на В. КР. ХР., с ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул.
********** № 35 са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание
чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетеля СТ. КР. СТ. -
актосъставител, свиидетеля ИВ. ПЛ. СТ. – свидетел при съставяне на АУАН, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът
намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите С.С. и И.С..
Същите са непротиворечиви, последователни и кореспондират и се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение първо от ЗДв.П по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
2
места.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от
Кодекса за застраховането. Цитираната норма от КЗ сочи, че компетентните органи по
чл.547, ал.1 от КЗ предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни
средства и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била
сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 от кодекса не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност» на автомобилистите", Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да
прекрати регистрацията на моторното превозно средство, което е било направено в
настоящия казус.
Не се спори между страните по делото, че към момента на констатиране на нарушението
автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателката В. КР. ХР., поради което се
налага извода, че управлявайки автомобил със служебно прекратена регистрация /т.е. без
регистрация/ същата е осъществила от обективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми– небрежност и самонадеяност, като при първата
форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат,
но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено
в ЗДв.П, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние– нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДв.П, водачът следва да носи административно наказателната отговорност
по чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДв.П. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС
е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са
уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация, каквото твърдение се излага в жалбата. В настоящия случай, незнанието на
факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се
дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. В този смисъл е
последователната актуална практика на ШАС- КАНД № 14 по описа за 2021г., КАНД № 258
по описа за 2020г., КАНД № 196 по описа на 2019г. и др.
В тази връзка съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата, че не са
били уведомени за служебно прекратената регистрация на автомобила и не са знаели за нея.
Собственикът на процесното МПС е бил напълно наясно, че не е сключвал задължителна
3
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила си. В същото време и
жалбоподателката е била напълно наясно, че управлява автомобил, за който няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към месец декември 2020г..
Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е ясно,
обосновано и доказано, като не са налице сочените от страна на жалбоподателя пороци. Не е
налице нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като видно от приложените писмени
доказателства, НП е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, след влизане в сила на
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.06.2021г.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДв.П, като правилно е издирил и приложил и
съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща наказание за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съдът
намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал и наказанията, като е наложил
на жалбоподателя предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП
санкции в техния минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява ЗДв.П
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на
нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН /в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са
били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност намира, че
4
размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0869-001779 от 18.6.2021г. на
Началник сектор Пътна полиция към ОД МВР – гр. Шумен, с което на В. КР. ХР., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ********** № 35 са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.
ОСЪЖДА В. КР. ХР., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
********** № 35 да заплати на ОД МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27а от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5