№ 186/12.3.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.адм. дело № 54 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационна жалба на Н.Н. Азис с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против решение № 573/11.10.2018г.,
постановено по адм. дело № 293/2018 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
С подадената от Н.Н. Азис жалба се обжалва решението, с която е отхвърлен
предявеният от него иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" и Министерство на правосъдието за обезщетяване на причинени
му неимуществени вреди, в резултат на лишаване на ищеца от необходимия му обем
ежедневна физическа и спортна активност. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново такова, с което предявеният иск за неимуществени вреди да
бъде уважен в съответствие с установения от закона критерий.
В съдебно заседание касаторът се представлява от назначения му служебен
защитник адв. У. ***, който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
подадената касационна жалба. Счита решението на административния съд за
правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд - Пазарджик се е развило по
исковата молба на Н.Н. Азис, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против ГД „ИН“
и Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр.
с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в които
изтърпявал наказание в Арест –Хасково, Затвора – Пазарджик, Затвора – Стара
Загора и Затвора – Пловдив. Предявен е иск против Министерство на правосъдието
в размер на 10 000 лева за период от 24.06.2006 г.– 01.06.2009 г. ведно със законната
лихва върху нея, считано от 24.06.2006 г. до окончателното й изплащане и сума,
както и иск срещу ГД „ИН“ в размер на 40 000 лева за период от 01.06.2009 г.–
16.03.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.06.2009 г. до
окончателното й изплащане. Претърпените неимуществени вреди е основал на
поставянето му в неблагоприятни условия, а именно не са му осигурили ежедневна
физическа и спортна активност.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът
е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск
за сума в размер на 10 000 лева против Министерство на правосъдието, ведно със
законната лихва считано от 24.06.2006 г. и е отхвърлил предявения иск в размер
на 40 000 лева против ГД „ИН“, ведно със законната лихва считано от
01.06.2009 г.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че в посочените периоди на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ ищецът затворническата
администрация на съответните затвори е осигурявала възможности за физическа и
спортна активност на ищеца. Като липсата /установена е частична такава/ на
физическа и спортна активност не представлява нечовешко или унизително
отношение.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая липсват незаконосъобразни действия или
бездействия от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца, а
още по-малко на такива, които да са довели до унизително отношение, пораждащо чувство
на скованост, болки, яд, липса на желание за живот, нерви и т.н. по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИЗНС, поради което съдът счита, че не е налице първата предпоставка
за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
С оглед на което, настоящата касационна инстанция намира, за правилни
направените изводи в оспореното решение за недоказани твърдения от ищеца за претърпени
от него неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен
отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на
събраните по делото доказателства. Несъгласието на страната с изводите на съда
не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания
орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е
приел за доказани твърдени в исковата молба факти.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна,
условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая такова неизпълнение на законови задължения /липса на физическа
и спортна активност/ не е установена, предвид на което съдът правилно е приел,
че не налице претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението. Съдът намира за правилни и направените изводи за приложението
на института на погасителната давност в оспореното решение.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски,
поради което настоящата касационна инстанция не следва да се произнася в тази
част.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 573/11.10.2018г., постановено по адм. дело №
293/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/