№ 14927
гр. София, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110102349 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е по искова молба на Ц. Н. Д. (ищец) срещу М. П. М. (ответница).
Ищецът твърди, че е приносител на валиден по форма и съдържание запис на заповед
за сумата 14 400 лева, издаден от ответницата на 05. 04. 2017 г. и с падеж 05. 04. 2018 г.
Заявява, че е изгубил правата си по записа на заповед поради погасяването им по давност
съобразно чл. 531, ал. 1 от Търговския закон ТЗ), но от друга страна изтичането на
менителничната погасителна давност има за последица неоснователното обогатяване на
ответницата за сметка на обедняването на ищеца. Иска от съда да осъди ответницата да му
заплати сумата 14 400 лева, с която неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва
от предявяването на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва иска като
недопустим поради настъпил преклузивен срок. Оспорва като неоснователно и
необосновано твърдението на ищеца за имуществено разместване. Освен това излага
доводи, че дори и да може да се приеме че е налице имуществено разместване, то е
настъпило по вина на кредитора, неупражнил навреме правото си да предяви правата си по
съдебен ред. Предвид неоснователността на главния иск, оспорва като неоснователен и
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен.
Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен е осъдителен иск за менителнично неоснователно обогатяване с правно
основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, ведно със законовата лихва от деня на предявяването на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ищеца е да докаже издаването на валиден запис на заповед от
ответницата за сумата 14 400 лева, че е изгубил исковете си по записа на заповед поради
изтичането на погасителна давност, както и че ответницата се е обогатила със сумата 14 400
лева в негова вреда.
1
От представения по делото запис на заповед (л. 7) се установява, че същият е издаден
на 05. 04. 2016 г., като издателят М. П. М. се е задължила да заплати на Ц. Н. Д. сумата в
размер на 14 400 лева., като е уговорен падеж на плащане 05. 04. 2017 г. В откритото
съдебно заседание ответницата заяви, че не оспорва валидността и действителността на
представения запис на заповед, а единствено неговата относимост по настоящия спор. Съдът
приема, че представеният запис на заповед е валиден, доколкото същият е издаден в
предвидената от закона форма и съдържа реквизитите на чл. 535 ТЗ, в това число и
необходимите.
Съгласно чл. 534 ТЗ, когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек
изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за
запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са
се обогатили в негова вреда. Правото по чл. 534 ТЗ възниква само при положение, че всички
права на приносителя по ценната книга са преклудирани или/и погасени по давност, като то
има субсидиарен характер спрямо останалите произтичащите от менителничния ефект
права. Прескрибиран менителничен ефект е този, който е покрит с давност, а
преюдицираният – този, по който не са извършени действия по запазване правата по него.
Преюдицирането или прескрибирането на ефекта имат за последица погасяване на
менителничното задължение и отпадане менителничната отговорност на издателя и на
платеца.
В настоящия случай ищецът се легитимира чрез държането на ценната книга като
кредитор на вземане за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ.
Съгласно чл. 531, ал. 1 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с
тригодишна давност от падежа. Доколкото падежът на процесния запис на заповед е на 05.
04. 2017 г., прекият менителничен иск срещу издателя се е погасил по давност на 05. 04.
2020 г. Съществен елемент от фактическия състав на правото по чл. 534 ТЗ е наличието на
обогатяване на издателя на записа на заповед, за сметка на обедняването на приносителя на
преюдициран, респ. прескрибиран менителничен ефект.
В случая претенцията на ищеца се основава на това, че не може да увеличи
имуществото си по ефекта, защото вземането му е прескрибирано и не може да бъде
осребрено. Съгласно принципите в минителничното право това е достатъчно основание за
настъпило неоснователно обогатяване. Институтът на неоснователното обогатяване в
гражданското право включва искове за връщане на получено без основание, на отпаднало
основание или неосъществено основание, което предполага, че между страните е имало
разменена имуществена престация. В гражданското право не се допуска при възмезден
договор да се иска връщане на получената от едната страна имуществена престация, защото
насрещната страна е пропуснала да осъществи своето имуществено право в срока на
погасителната давност. В менителничното право е допуснато отклонение от принципа на
гражданското право, а именно, че изтеклата погасителна давност е пречка да се осъществи
принудително имуществената престация. Обратно, специалният иск по чл. 534 ТЗ за
неоснователно обогатяване, принадлежи на приносителите на запис на заповед, или
менителница, чиито менителнични искове са погасени по давност /прескрибирани
менителнични ефекти/, или не са извършили необходимите действия за запазване на правата
си по тях /преюдицирани менителнични ефекти/, и това право на иск възниква само и
единствено от момента на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед, или
чека – чл. 534, ал. 2 ТЗ. Искът ще бъде основателен само ако приносителят на
менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността на реализира менителничните си
имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да
се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така, защото вземането по ценната книга е
прескрибирано или преюдицирано и не може да се осребри дължимата сума. Обогатяването
за издателя на процесния запис на заповед ще се състои в това, че той не намалява пасивите
2
в имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението.
От горното следва, че искът по чл. 534 ТЗ, макар и да е иск за неоснователно
обогатяване, се различава съществено от исковете по чл. 55 – 59 ЗЗД, и за установяване на
основателността му не трябва да се изследва въпроса имало ли е размяна на имуществени
блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма, и този извод се налага
от специфичността на менителничните правоотношения. Да се търси неоснователно
получена имуществена облага при липса на начално основание, отпаднало основание или
неосъществено основание в производство по иск по чл. 534 ТЗ, означава да се обезсмисли
съществуването на самия иск и да се приеме априори неговата неоснователност. ( в този
смисъл решение № 42 от 07. 04. 2009 г. по т. дело № 453/2008 г., ІІ т. о. на ВКС).
С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че искът за сумата предмет на
представения по делото запис на заповед в размер на 14 400 лв. следва да бъде уважен
изцяло, а като законна последица от уважаването му следва да бъде присъдена и законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на вземането.
По разноските. При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
разноски има единствено ищецът. Ищецът е сторил разноски в размер на 1000,00 лв.
адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, както и за държавна
такса в размер на 576,00 лв., поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати
разноски в размер на 1576,00 лв.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на основание чл. 534, ал.
1 от Търговския закон в полза на Ц. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата в размер на
14 400 лв., представляваща сума, с която ответницата М. П. М. като издател на запис на
заповед от 05. 04. 2016 г. неоснователно се е обогатила във вреда на ищеца Ц. Н. Д..
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, с ... да заплати на основание чл.78, ал. 1 от
ГПК на Ц. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ... сумата в размер на 1576,00 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3