№ 23
гр. Кубрат, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20243320200085 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувавно е по жалба на П. Г. П. с ЕГН ********** с адрес: ***
против Наказателно постановление (НП) № 23-0290-000403/18.10.2023 г.
издадено от Началник РУ в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с МЗ
№ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20.00 лева за извършено административно нарушение на чл. 98, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се твърди, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено при съществени
процесуални нарушения и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява.
Депозирал е писмено становище от упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата с наведените в нея основания свързани с
материалната незаконосъобразност на издаденото НП.
Въззиваемата страна – Началникът на РУ Кубрат при ОДМВР –
Разград, чрез процесуален представител юрк.М. ангажира писмено
становище, че НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
1
потвърдено.
РП – Разград, ТО – Кубрат, редовно призовани, не изпращат
представител в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбата.
След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа следното:
От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на
св. М. – полицейски инспектор в РУ Кубрат се установява, че на 13.06.2023 г.
лицето С. В. И. от гр. Кубрат, живущ на ул. „Дунав“ № 4 е подал жалба до
кмета на Община Кубрат срещу съседа си П. Г. П., който неправилно
паркирал личния си автомобил на улицата пред дома му. С писмо Община
Кубрат препратила жалбата по компетентност в РУ Кубрат. Началникът на
РУ Кубрат възложил на свидетеля извършване на проверка по жалбата, който
посетил посочената улица на 26.06.2023 г. и установил, че автомобилът на П.
П. „Пежо 307“ с рег. № *** би паркиран пред дома му максимално в дясно на
платното за движение, като не създава опасност или пречка за движението. В
този смисъл е и докладната записка, приложена на л. 16 от делото. Поради
това свидетелят съставил на П. П. протокол за предупреждение на основание
чл. 65, ал. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 94, ал. 3, чл. 98, ал. 1 и ал. 2 на ЗДвП. На
13.07.2023 г. е била подадена жалба до директора на ОДМВР Разград от С. В.
И., живущ в ***, касаеща същия казус, като с резолюция на директора на
ОДМВР Разград е възложено на началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Разград да изготви становище относно подадената от И. жалба.
Изготвено е било становище от началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР
Разград, като материалите са били изпратени на Началника на РУ Кубрат за
вземане на отношение. Началникът на РУ Кубрат възложил материалите от
проверката и полученото становище на св. М.. Въз основа на изготвеното
становище от началника на сектор „Пътна полиция“ свидетелят М. съставил
на 14.09.2023 г. АУАН № 450 на П. Г. П., като му повдигнал обвинение, че на
26.06.2023 г. е извършил административно нарушение на разпоредбата на чл.
98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Срещу така съставения акт П. депозирал в законовия срок възражение,
което било разгледано от Началник Група „ОП“ при РУ Кубрат и прието, че
АУАН е съставен правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по АНП документи Началникът на РУ Кубрат
2
издал процесното НП № 23-0290-000403/18.10.2023 г., за това, че „на
26.06.2023 г. около 11:00 часа в ***, П. е паркирал собствения си лек
автомобил „Пежо 307“ с рег. № *** на място, където превозното средство
създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал“, с което нарушил чл. 98, ал.
1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП му наложил
наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Изложената фактическа обстановка, се установява безспорно от
приетите писмени доказателства, находящи се в приобщената
административнонаказателна преписка и представени в хода на
производството, както и от показанията на разпитания свидетел М. М.
полицейски инспектор в РУ Кубрат.
Приложените към АНП три снимки, за които се сочи, че са били
съставени при установяване на нарушението съдът не кредитира, тъй като не
са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени
средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Същите не са събрани по реда
на чл. 284 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В АУАН липсва отбелязване
същите да са били направени при установяване на нарушението, съответно да
са били предявени на страната – жалбоподателя и присъстващите свидетели
при съставянето на АУАН.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок и от легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния
преклузивен срок предвиден в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица.
Относно съдържанието на АУАН и НП съдът намери, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице.
В АУАН и НП не се съдържа надлежно описание на нарушението, а
именно не са обективирани фактите, които сочат какво конкретно нарушение
3
се твърди, че е осъществил въззивника. Същото съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила по см. на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и по
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като води до ограничаване правото на защита
на наказваното лице да разбере за какво нарушение се ангажира
административнонаказателната му отговорност, а от друга страна поставят в
невъзможност съда да формира еднозначен извод относно процесуалната и
материална законосъобразност на издаденото НП.
Нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предписва, че престоят и
паркирането са забранени на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в
движението пътен знак или сигнал. Диспозитива на конкретната разпоредба
запретява определено поведение чрез посочване резултата от същото, а
именно – създаването на пречки, опасност за движението, респ. закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал. Конкретните
обективни признаци на деянието, обуславящи причинната връзка между
същото и настъпилия резултат обаче, следва да бъдат отразени в
обстоятелствената част както на АУАН, така и в НП, за да бъде гарантирана
възможността на нарушителя да реализира ефективно правото си на защита.
Доколкото в процесните АУАН и НП е визирано единствено твърдението, че
П. е паркирал лекия си автомобил с рег. № *** на място, където „създава
опасност или е пречка за движението, или закрива от другите участници
пътен знак или сигнал“, без да е посочено какви са конкретните проявления
на тази пречка, респ. опасност, съдът намира, че правото на защита на лицето
е било ограничено и по посочения начин е опорочено административно
наказателното производство.
Декларативно е посочено, че МПС създава пречка или опасност за
движението, закрива пътен знак или сигнал, без да са описани факти за това,
не става ясно въз основа на какви обстоятелства е прието, че е извършено
нарушението, след като АНО е посочил в докладната записка, че на
26.06.2023 г. паркираният на ул. „Дунав“ № 6 автомобил не е създавал
опасност за движението по улицата.
Административнонаказващият орган не е изпълнил изискванията на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН да прецени всички обстоятелства и доказателства в
административнонаказателната преписка свързани със законосъобразността
4
на издадения акт.
Предвид гореизложеното НП като издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс. Предвид изхода на делото, в тежест на въззиваемата дирекция следва
да се възложи сума в размер на 600.00 лева, представляваща направени от
жалбоподателя разноски за адвокат.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0290-000403/18.10.2023 г.
на Началник РУ в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-
1632/02.12.2021 г., с което на П. Г. П. с ЕГН ********** с адрес: ***, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20.00 лева за извършено административно нарушение на
чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Разград да заплати на П. Г. П. с ЕГН
**********, с адрес: *** сумата 600.00 лева (шестстотин лева, нула ст.),
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5