Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /17.05.2019 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на
секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 219/2018 г. по описа на съда
Производството е
по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД
Предявен е от Национална потребителска кооперация на
слепите в България срещу „Е. – Врагова, Р. С-ИЕ“ СД иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за
приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в общ размер на сумата от 1192,46 лв., представляваща незаплатена наем за м. ноември и
декември 2015 г. и м. Януари, Февруари, Юни, Юли, Август и Септември 2016 г.
дължими по договор за наем от 26.10.2015 г., на търговски обект ЦКП с площ 18
кв.м. находящ се в гр. Панагюрище, сключен между страните по делото, сумата в
размер на 346,57 лв. – дължими
консумативни разходи за периода м. януари 2016 г. до м. октомври 2016 г, сумата
в размер на 282,46лв. – обезщетение
за забава дължимо на основание чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 360 лв. дължима неустойка на основание
чл. 25 от договора за наем, сумата в размер на 991,28 лв. дължима неустойка на основание чл. 26 от договора за наем, както и сумата в размер на.,
за които суми е издадена Заповед № 874 от 29.12.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 1247/2017 г. по описа на Районен съд-
Панагюрище, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 874 от 29.12.2017 г. по ч.гр.д № 1247/2017 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище.
В исковата молба,
уточнена с молба от 08.06.2018 г. се твърди, че на 01.11.2015 г. между
Национална потребителска кооперация на слепите в България и „Е. – Врагов, Р.
С-ИЕ“ СД е сключен договор за наем на помещение, находящо се в гр. Панагюрище,
Централен кооперативен пазар. Излага се, че ответникът се е задължил да заплаща
месечен наем в размер на 150 лв. с ДДС, както и консумативи до 5 дни след датата на уведомяване от
наемодателя. Посочва се, че поради системното неизпълнение на задълженията от
страна на наемателя, на основание чл. 22 т. б от договора същият бил прекратен
считана от 21.09.2016г., на която дата е върнато държането на обекта. Излага
се, че сумата от 1539,03 лв. е сбор от неплатени суми за наем за месеците
Ноември и Декември 2015 г., Януари, Февруари, Юни, Юли, Август и Септември 2016
г., както и консумативни разходи за месеците Януари, Април, Май, Юли, Август,
Септември и Октомври 2016 г. Частта от неплатените наеми възлиза на 1192,46
лв., съответно тази за неплатени консумативи е 346,57. Посочва, че
консумативите представляват: за м. Януари-
използвана вода за периода от 19.11.2015 г. до 16.12.2015 г. на стойност
2,24 лв. с ДДС; за месец Април 2016 г., използвана ел. енергия за периода от
18.02.2016 г. до 18.03.2016 г. на стойност 35,34 лв. с прибавен акциз на
стойност 0,31 лв., плюс такса битови отпадъци на стойност 49,32 лв. или общо
102,47 лв. с ДДС; . месец Май 2016 г. използвана ел. енергия за периода от
19.03.2016 г. до 18.04.2016 г. на стойност 34,57 лв., акциз на стойност 0,29
лв., плюс използвана вода за периода 21.03.2016 г.г. - 19.04.2016 г. на
стойност 1,45 лв. или общо 44,08 лв. с ДДС; за месец Юли 2016 г., използвана
ел. енергия за периода от 19.05.2016 г. до 18.06.2016 г. на стойност 39,86 лв.,
акциз на стойност 0,36 лв., плюс използвана вода за периода 19.05.2016 г. -
20.06.2016 г. на стойност 1,45,лв или общо 50,51 лв. с ДДС; месец Юли 2016 г.,
използвана ел. енергия за периода от 19.05.2016 г. до 18.06.2016 г. на стойност
39,86 лв., акциз на стойност 0,36 лв., плюс използвана вода за периода
19.05.2016 г. - 20.06.2016 г. на стойност 1,45,лв или общо 50,51 лв. с ДДС; за
месец Август 2016 г., използвана ел. енергия за периода от 19.06.2016 г. до
18.07.2016 г. на стойност 39,22 лв., акциз на стойност 0,35 лв. или общо 47,99
лв. с ДДС; за месец Септември 2016 г., използвана ел. енергия за периода от
19.07.2016 г. до 18.08.2016 г. на стойност 38,67 лв., акциз на стойност 0,35
лв., плюс използвана вода за периода 01.08.2016 г. - 23.08.2016 г. на стойност
1,80,лв или общо 49,49 лв. с ДДС; за месец Октомври 2016 г., използвана ел.
енергия за периода.от 19.08.2016 г. до 18.09.2016 г. на стойност 40,70 лв.,
акциз на стойност 0,37 лв. или общо 49,79 лв. с ДДС. Посочва се, че въпреки отправени покани и до
настоящия момент не са изпълнени от ответника задълженията по процесния
договор. Отправено е искане за приемане за установено между страните, че
ответника дължи на ищеца сумата в общ размер от 3172, 77 лв.
В срока по чл.
131 ГПК от ответника е подаден отговор на исковата молба, в който се навеждат
твърдения за неоснователност на предявения иск. Прави се възражение за
прекомерност на неустойката по чл. 25 от договора за наем. Излагат се доводи,
че на 20.01.2016 г. между страните по спора е сключено допълнително
споразумение към договора за наем от 26.10.2015г., по силата на което
наемодателят е извършил ремонтни дейности, чиято стойност е в размер на 570,94
лв. Във връзка с което е направено
възражение за прихващане с посочената сума.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Районен съд –
Панагюрище е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 232 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са
предявени в законоустановения месечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от надлежна
страна – заявител в заповедното производство срещу длъжник упражнил в срок
правото си да подаде възражение по см. на чл. 414 ГПК, поради което
производството е допустимо.
С определение от
о.с.з. проведено по делото на 29.10.2018 г. е обявен за окончателен
проекто-доклада изготвен по делото, с който за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните е прието съществуването на действителен договор за
наем между страните по спора, както и факта, че наемодателят е предоставил
държането на обекта по договора за наем в състояние, годно за обичайното или
уговореното употребление – т. е. без недостатъци, както и че през процесния
период е осигурил спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора
от наемателя.
По делото са
представени фактури издадени от НПК на слепите в България за периода от
21.12.2015 г. до 14.12.2017 г., с които са фактурирани задължения по отношение
на ответника СД «Е.Р.с. за заплащане на месечна наемна цена по договора за
наем, както и за консумативи за вода и електрическа енергия. Посочените фактури
находящи се на л. 12 до л. 26 от делото са подписани единствено от издателя –
ищец по делото.
По делото са
приложени и приети като доказателства три броя писма от ищеца до ответника, с
които към последния е отправена покана за доброволно заплащане на задълженията
по договора за наем, като по делото липсват доказателства поканите за
изпълнение да са сведени до знанието на ответника.
По делото е
представено и прието като доказателство допълнително споразумение от 20.01.2016
г към договор за наем от 26.10.2015 г., подписано от наемодателя и наемателя и
съгласно което страните са постигнали съгласие, че от наемателя са извършени
ремонтни работи на стойност 570,94 лв., които са приети от наемодателя. С
посочения анекс освен това страните са постигнали съгласие разходите направени
за ремонтни дейности да бъдат заплатени от наемодателя на наемателя след заплащане
на дължимите до 20.01.2016 г. наемни цени.
По делото е
представена и приета като доказателство фактура № ********* от 20.04.2016 г.
издадена от «ВиК-П» ЕООД гр. Панагюрище за адрес: гр. Панагюрище, новия пазар 1
за потребление за периода от 21.03.2016 г. до 19.04.2016 г., която фактура е
заплатена от ищеца на 09.05.2016 г. видно от представено по делото платежно
нареждане л. 112.
По делото е
представена и приета като доказателство фактура № ********** от 21.06.2016 г.
издадена от «ВиК-П» ЕООД гр. Панагюрище за адрес: гр. Панагюрище, новия пазар 1
за потребление за периода от 19.05.2016 г. до 20.06.2016 г., която фактура е
заплатена от ищеца на 06.07.2016 г. видно от представено по делото платежно
нареждане л. 114.
По делото е
представена и приета като доказателство фактура № 00041835885 от 24.08.2016 г.
издадена от «ВиК-П» ЕООД гр. Панагюрищеза адрес: гр. Панагюрище, новия пазар 1
за потребление за периода от 01.08.2016 г. до 23.08.2016 г., която фактура е
заплатена от ищеца на 07.09.2016 г. видно от представено по делото платежно
нареждане л. 116.
По делото е
представена и приета като доказателство фактура № ********** от 31.03.2016 г.
издадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за абонат номер ********** с
адрес Нов пазар гр. Панагюрище за потребление за периода от 10.02.2016г до 09.03.2016
г., която фактура е заплатена от ищеца на 05.04.2016 г. видно от представено по
делото извлечение от банкова сметка ***. 120 от делото.
По делото е
представена и приета като доказателство фактура № ********** от 30.04.2016 г.
издадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за абонат номер ********** с
адрес Нов пазар гр. Панагюрище за потребление за периода от 03.03.2016г до
02.04.2016 г., която фактура е заплатена от ищеца на 10.05.2016 г. видно от
представено по делото извлечение от банкова сметка ***. 126 (гръб) от делото.
По делото е
представена и приета като доказателство фактура № ********** от 30.06.2016 г.
издадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за абонат номер ********** с
адрес Нов пазар гр. Панагюрище за потребление за периода от 04.05.2016г до
02.06.2016 г., която фактура е заплатена от ищеца на 05.07.2016 г. видно от
представено по делото извлечение от банкова сметка ***. 134 от делото.
По делото е
представена и приета като доказателство фактура № ********** от 31.07.2016 г.
издадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за абонат номер ********** с
адрес Нов пазар гр. Панагюрище за потребление за периода от
03.06.2016-30.06.2016г., както и за периода от 01.07.2016г до 02.07.2016 г.,
която фактура е заплатена от ищеца на 05.08.2016 г. видно от представено по
делото извлечение от банкова сметка ***. 140 от делото.
По делото е
представена и приета като доказателство фактура № ********** от 31.08.2016 г.
издадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за абонат номер ********** с
адрес Нов пазар гр. Панагюрище за потребление за периода от
03.07.2016-02.08.2016г., както и за 03.08.2016 г., която фактура е заплатена от
ищеца на 08.09.2016 г. видно от представено по делото извлечение от банкова
сметка ***. 144 от делото.
По делото е
представена и приета като доказателство фактура № ********** от 30.09.2016 г.
издадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за абонат номер ********** с
адрес Нов пазар гр. Панагюрище за потребление за периода от 04.08.2016-02.09.2016г.,
както и за периода 03.09.2016 г., която фактура е заплатена от ищеца на
04.10.2016 г. видно от представено по делото извлечение от банкова сметка ***.
148 от делото.
По делото са
представени 6 бр. Известия за доставяне на писма изпратени от ищеца до
ответника съдържащи справка за задължения, фактури за консумативи и наеми,
чиито подписи за получател бяха оспорени своевременно от ответника.
По делото е
допусната и изслушана съдебно почеркова експертиза изготвена от вещото лице С.А..
Вещото лице в своето заключение е посочило, че подписите в графи «подпис на
получател» върху обратните разписки- обекти на експертизата вероятно не са
положени от Л.В.. При изслушването си е о.с.з. вещото лице заявява, че В. има
относително стабилен писмен двигателен навик, което предполага, че следва да се
подписва по един и същ начин, а в представените обратни разписки липсват
елементи от подписа й. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът дава
вяра на заключението на вещото лице, доколкото със същото се дават обосновани
отговори на всички поставени задачи, като вещото лице подробно и аргументирано
обясни и в о.с.з. начина по който е стигнал до заключението.
При така
релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за наем, по силата на което ищецът се е задължил да
предостави на наемателя за временно ползване обекта на договора за наем, а ответникът
– да заплаща месечни наемни възнаграждения в уговорения размер и текущите
консумативни разноски, свързани с ползването на вещта и 2) наемодателят да е
предоставил държането на обекта на наема в състояние, годно за обичайното или
уговореното употребление – т. е. без недостатъци, както и че през процесния
период е осигурил спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора
от наемателя 3) наемодателят да е заплатил текущите консумативни разноски
свързани с ползването на веща- разходи за ел. енергия и вода. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца-наемодател. По направеното
възражение за прихващане на ответника принадлежи доказателствената тежест за
установяване, че действително е възникнало задължение за ищеца да заплати
посочените от ответника ремонтни дейности, както и че същото е с настъпил
падеж.
По отношение на
претенцията за заплащане на наемната цена за периода Ноември и Декември 2015
г., Януари, Февруари, Юни, Юли, Август и Септември 2016 г. в размер на 1192,46
лв
Между страните
по делото е обявено за безспорно, че между тях е съществувало наемно
правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника търговски
обект, находящ се в гр. Панагюрище, ЦКП, с площ от 18 кв.м. за срок от
01.11.2015 г. безсрочно срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена
в размер на 150 лв. месечно, за което е представен и договор за наем от
26.10.2015 г. сключен между страните.
Разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. В конкретния случай страните са уговорили наемната цена по
договора за наем да е дължима до 5то число на текущия месец, арг. чл. 21 от
договора. В този ред на мисли задължението за наем се явява срочно такова и
същото става изискуемо месечно на 5то число на всеки месец, поради което не е
необходима покана от страна на наемодателя до наемателя за заплащане на
наемната цена, за да възникне задължението за заплащане на наем или за да стане
то изискуемо. Предвид изложеното без правно значение се явява обстоятелството
дали издадените от наемодателя фактури, с които е фактуриран месечния наем са
подписани от ответника, дали са осчетоводени от него и дали са доведени до
неговото знание. От представен по делото приемно-предавателен протокол от
21.09.2016 г. се установява, че процесния магазин предмет на договора за наем е
предаден от наемателя на наемодателя, което обстоятелство е предпоставка за
възникване задължението на наемателя за заплащане на уговорената наемна цена. Ето
защо основателна се явява претенцията за заплащане на месечен наем за периода
на действие на договора за наем, а именно за периода от 01.11.2015 г. до
21.09.2016 г.
Разпоредбата на
чл. 154 ГПК предвижда, че всяка страна следва да докаже фактите, на които
основава своите искания или възражения. В срока за отговор на исковата молба
ответника не твърди да е заплатил каквато и да е част от дължимите месечни
наеми, съответно не са представени, нито събрани доказателства в тази насока.
Поради което и неоснователно се явява възражението на ответника, че ищецът носи
доказателствената тежест да докаже, че претендираните от него месечни наеми не
са заплатени, тъй като ищецът носи доказателствената тежест да докаже единствено
наличието на облигационна връзка между страните по договора за наем и
изпълнението на задълженията му по него. Ответникът следва да докаже точното
изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена, в случай че се твърди
такова изпълнение, какъвто не е настоящия случай.
Предвид
гореизложеното и на основание принципа за диспозитивно начало в гражданския
процес, доколкото се претендира заплащане на наемна цена за изрично посочени от
наемодателя месеци, то основателна и доказана се явява претенцията за заплащане
на дължимите месечни наемни цени за периода ноември, декември 2015 г. и Януари, Февруари, Юни, Юли, Август и Септември
2016 г. в общ размер на 1192,46 лв.
По отношение на
претенцията за заплащане на консумативни разходи за периода от м. януари 2016
г. до м. октомври 2016 г. размер на 346,57 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21 от сключения между страните договор за наем, същите са
постигнали съгласие наемателят да заплаща консумативните разходи относно имота
предмет на договора. Уговорено е тяхното заплащане да се извършва в срок до 5
дни от датата на уведомяване от страна на наемодателя за дължимостта им. По
делото са представени и приети като доказателства фактури издадени от „ВиК-П“
ЕООД гр. Панагюрище и „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД за начислени консумативни
разходи за обекта предмет на договора за наем за периода от м. март 2016 г. до
03 септември 2016 г., които консумативни разходи за електроенергия и вода
възлизат на общата сума от 234 лв. За посочените разходи са представени и
надлежни документи за заплащането им от наемодателя. Като за останалите
претендирани консумативни разходи до размера от 346,57 лв. не са представени доказателства
както за начислението им от дружествата, така и за заплащането им от
наемодателя.
Относно изискуемостта
на задължението за заплащане на консумативните разходи, настоящия съдебен
състав приема следното: Страните по делото в договора за наем са предвидили
същите да са дължими 5 дни след уведомяване на наемателя от наемодателя. В
исковата молба се твърди, че ответникът е уведомен за задължението му за
заплащане на претендираните консумативни разходи преди предявяване на иска, за
което са представени известия за доставяне, които документи са оспорени
своевременно от ответника (оспорена е тяхната автентичност по отношение на
подписа за приел). Предвид направеното оспорване е открито производство по чл.
193 ГПК и е допусната и приета без възражения на страните съдебно почеркова
експертиза, от заключението на която се установява, че подписът положен за
приел на 6 бр. документи – известия за доставяне не е положен от лицето сочен
за негов автор. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че документите
предмет на експертизата нямат доказателствена стойност и не ги кредитира при изграждането
на фактическите и правните си изводи. Предвид изложеното от представените по
делото доказателства не се установява фактът твърдян от ищеца за уведомяване на
ответника за задължението му за заплащане на консумативните разходи, респ.
настъпване изискуемост на претендираната сума.
Следва обаче да
се посочи, че решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или
защото го погасяват - например ищецът придобива спорното право след
предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото,
ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция
/първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както
го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Специфичните особености на
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно изискването за
идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, не налагат
извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението
по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на
иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Искове за установяване на съществуването на
права към минал момент са допустими само в изрично предвидените от закона
случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична разпоредба,
предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява съществуването на
вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Поради това съдът в производството по реда на чл. 422, ал.1 ГПК не
е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението
(така и в т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. №8/2017 г.
на ОСГТК, ВКС). В конкретния случай с получаване на заповедта за изпълнение на
парично задължение издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1247/2017 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище ответникът е бил уведомен за задължението си
за заплащане на консумативните разходи, респ. задължението е станало изискуемо.
Ето защо
претенцията за заплащане на консумативни разходи за периода от м. януари 2016
г. до м. октомври 2016 г. се явява основателна и доказано до размера на сумата
от 234 лв. като за разликата до претендирания размер в размер на 346,57 лв.
претенцията следва да се отхвърли.
По отношение на
неустойка в размер на 360 лв. претендирана на основание чл. 25 от договора и
неустойката в размер на 991,28 лв. претендирана на основание чл. 26 о т
договора:
Както бе
посочено по-горе разпоредбата на ЗЗД предвижда свобода на договаряне между
страните. В конкретния случай, страните в раздел IV
от процесния договор са предвидили отговорности и санкции при неизпълнения на
задълженията по договора. Разпоредбата на
чл. 25 от договора предвижда заплащане на неустойка в размер на 20 % от
годишния размер на наемната цена при неизпълнение на задълженията на всяка от
страните по договора водеща до прекратяване на действието му. Разпоредбата на
чл. 22 от договора, пък от своя страна, предвижда договора да се прекратява при
закъснение или забавено плащане на всяка от дължимите месечни наемни вноски.
От друга страна
разпоредбата на чл. 26 от договора предвижда, че при неизпълнение на
задължението за заплащане на наемната цена в сроковете по договора наемателят
заплаща неустойка в размер на 0,1% за всеки просрочен ден определен върху
дължимата наемна цена.
От изложеното
следва да се направи изводът, че при неизпълнение на едно и също задължение от
страна на наемателя- незаплащане на наемната цена в срок е предвидено
заплащането на два вида неустойки – тази по чл. 25 и тази по чл. 26 от договора.
Съгласно чл. 20 ЗЗД
при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат
трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка
едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността -
какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед
постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия
поражда за нея и как може да се упражняват те (така в Решение № 505 от
03.01.2013 г. постановено по гр.д. № 1476/2011
г. по описа на IV г.о. ВКС, Решение №117 от 28.08.2013 г. постановено по гр.д.
№ 215/2012 г. по описа на IV г.о. ВКС). В конкретния случай, тълкувайки
съдържанието на договора настоящият съдебен състав счита, че уговорената
неустойка по чл. 25 и чл. 26 от договора са в съотношение на евентуалност, т.е.
изправната страна наемодател може да търси от наемателя неустойката по чл. 25
от договора при прекратяване на същия поради виновно неизпълнение на
задължението за заплащане на наемната цена, а тази по чл. 26 може да бъде
претендирана при забавено или неточно (в количествено отношение) изпълнение на
задължението за заплащане на наемна цена, тогава когато това неизпълнение не е
довело до прекратяване на договора, респ. наемодателят не е упражнил
потеставиното си право за прекратяването му. Да се приеме, че неизпълнението от
наемателя на задължението за заплащане на наемната цена води дължимост
кумулативно и двете уговорени по договора неустойки би означавало, че за едно и
също неизпълнение на задължение по договора (нарушение на договорни разпоредби)
се налага два пъти санкция. В конкретния случай, наемодателят се е възползвал
от правото си и е прекратил договора за наем, поради което дължима се явява
неустойка по чл. 25 от договора.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че направеното от ответника възражение за
прекомерност на неустойката по см. на чл.92, ал. 2 ЗЗД не следва да се обсъжда,
доколкото в конкретния случай страните по договора за юридически лица-
търговци, техните отношения се уреждат от разпоредбите на търговския закон, които
намират субсидирно приложение. Разпоредбата на чл. 309 ТЗ, която предвижда, че
не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по сделка,
сключена между търговци.
Ето защо
настоящия съдебен състав счита, че основателна се явява претенцията за
заплащане единствено на сумата в размер на 360 лв. представлява неустойка по
чл. 25 от процесния договор за наем, като искането за приемане за установено на
дължимостта на сумата в размер на 991,28 лв., неустойка по чл. 26 от договора
следва да се отхвърли.
По отношение на
възражението за прихващане
Действително от
представеното по делото допълнително споразумение се установява, че ищецът
наемодател дължи на ответника наемател заплащане на направените разходи за
ремонтни дейности на процесния търговски обект предмет на договора за наем,
които разходи са в размер на 570,94 лв. В споразумението страните са постигнали
съгласие също така, изискуемостта на това задължение да възниква едва след
заплащане от наемателя на дължимите до януари месец наеми, т.е. изискуемостта
на задължението на наемодателя е обвързано от поведение на наемателя- кредитор
по задължението за заплащане на ремонтите разходи. По делото не се представи
доказателства за изпълнение от страна на наемателя на задължението му за
заплащане на наема за м. ноември, декември 2015 г., както и за м. януари 2016
г. (дължимите наеми към 20.01.2016 г. – дата на подписване на споразумението).
Ето защо доколкото не се установи настъпила изискуемост на вземането, с което
ответникът иска да прихване, въпреки изрично дадените от съда указания в тази
насока по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, то възражението за прихващане се явява
неоснователно.
По иска за
заплащане на лихва по чл. 86 ЗЗД
При неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата ( арг. чл. 86, ал. 1 ЗЗД), който се определя съобразно
правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът
изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение
– от деня, в който бъде поканен от кредитора. В настоящия случай по отношение на задължението за заплащане на
наемната цена длъжникът наемател изпада в забава на 5то число всеки месец, за
който е дължим наема, т.е. за претендираните наемни цени обезщетението за
забава определено по реда на чл. 162 ГПК възлиза на сумата от 228,75 лв.,
изчислено за периода на забава за всеки месечен наем- от 6-то число на
съответния месец до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 20.12.2017
г.(п.кл.). Не се дължи обезщетение за забава извън законната лихва по отношение
на претенцията за консумативни разходи, тъй като както бе посочено по-горе
тяхната изискуемост е настъпила в хода на процеса. Ето защо частично
основателен се предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Досежно искането
за присъждане на законна лихва от дата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 21.12.2017 г.
до окончателното заплащане на сумата, настоящият съдебен състав счита, че
същото е основателно поради следните съображения:
Законната лихва
представлява законна последица от предявяване на иска, поради което тя е
дължима от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Изключение представлява правилото на
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно което искът за съществуване
на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. В конкретния случай видно от данните по делото искът по чл. 422 ГПК е подаден в законоустановения едномесечен
срок, поради дължи присъждане на законна лихва от 21.12.2017 г.- дата на
подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата (п.кл.).
По отношение на
разноските
При този изход
на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна
инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното
производство, които са в размер на 63,46лв. – заплатена държавна такса, като
съобразно уважената част от исковете в размер на 2015,21 лв. от претендирани
3172,77 лв. в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер на 40,30 лв.Относно разноските пред настоящата инстанция
и предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в полза на
ищеца да се присъдят разноски в размер на 40,30 лв. – представляващи заплатена
държавна такса, доколкото същите са своевременно поискани и са представени
доказателства, че същите са надлежно сторени. Не следва да се присъжда в полза
на ищеца юрисконсултско възнаграждение, доколкото от данните по делото се
установява, че всички процесуални действия са извършени от представляващия
ищеца, а не от юрисконсулт на трудов договор .
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва по съразмерност с отхвърлената част от исковете ( отхвърлени- 1157,56 лв. от претендирани 3172,77 лв.) на
ответника да се присъдят сторените в исковото производство разноски, които се
претендират в размер на 500 лв., като са представени доказателства, че същите
са реално сторени (л.102 от делото). Ето защо ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 182,42 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 232 ЗЗД във вр. с чл. 92 ЗЗД и във вр с чл. 86 86 ЗЗД, по отношение
на СД „Е.Р.с.“ ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, че Национална
потребителна кооперация на слепите в България ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:*** е носител на парично вземане в размер на сумата от 1192,46 лв., представляваща незаплатена
наем за м. ноември и декември 2015 г. и м. Януари, Февруари, Юни, Юли, Август и
Септември 2016 г. дължими по договор за наем от 26.10.2015 г., на търговски
обект ЦКП с площ 18 кв.м. находящ се в гр. Панагюрище, сключен между страните
по делото, сумата в размер на 228,75 лв.
– обезщетение за забава дължимо на основание чл. 86 ЗЗД за всеки месечен наем
за периода от 05.11.2015 г. до 20.12.2017 г. (дата на подаване на исковата
молба в съда), сумата в размер на 234 лв.
– дължими консумативни разходи за периода м. януари 2016 г. до м. октомври 2016
г., както и сумата в размер на 360 лв.
дължима неустойка на основание чл. 25 от
договора за наем, за които суми е издадена Заповед № 874 от 29.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1247/2017 г. по описа на Районен
съд- Панагюрище,
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от СД „Е.Р.с.“ ЕИК: ********* срещу Национална потребителна кооперация на слепите в България ЕИК:
********* за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 228,75
лв. до претендирания размер от 282,46 лв. или за сумата от 53,71 - обезщетение за забава дължимо на основание чл. 86 ЗЗД,
както и за разликата над 234 лв. до размера до претендирания размер на 346,57
или за сумата в размер на 112,57 лв. - консумативни
разходи, както и сумата от 991,28 лв. – неустойка по чл. 26 от
договора.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СД „Е.Р.с.“ ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Национална
потребителна кооперация на слепите в България ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:***, сторените разноски в заповедното производство в
размер на 40,30 лв., както и
разноски направени в исковото производство в размер на 40,30 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Национална потребителна кооперация на
слепите в България ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на СД „Е.Р.с.“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
сторените в исковото производство в размер на 182,42 лв.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: