О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил,
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на
двадесет и седми август
през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева
в.ч.гр.д. № 397
по
описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод постъпила частна жалба от „АСМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Монтана, ул. „Гоцо Митов“ №5, представлявано от Управителя К. Й. И., чрез юрисконсулт П. Ц. М., против определение №214 от
С обжалвания съдебен акт
първостепенният съд, на основание чл.415, ал.5 ГПК, е обезсилил заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1049/
Частният жалбоподател намира
обжалваното определение за неправилно. Наведени са оплаквания срещу изводите на
съда относно приложението на разпоредбите на чл. 50, ал.1 -4 от ГПК във връзка
с чл. 47 от ГПК. Възразява се, че ответника по делото е търговско дружество,
поради което за него са приложими правилата на чл. 50 от ГПК. Твърди, че
Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.50, ал.2 ГПК, а не както
неправилно е приел районният съд – при условията на чл.47, ал.1 ГПК, с оглед на
което същата следва да се приема за влязла в сила. Моли обжалваното определение
да бъде отменено и производството по делото продължено за издаване на
изпълнителен лист.
В срока по чл.276, ал.2 ГПК
насрещната страна, уведомена по реда на чл.47 ГПК, не е депозирала отговор по
частната жалба.
Кюстендилският окръжен съд, след
преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Производството по делото е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
от „АСМ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. Гоцо Митов“ № 5,
представлявано от управителя К.
Й.
И.,
подадено от пълномощника юрисконсулт Б. Б., против длъжника „ТРАНС ЛАНД“
ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Рила“ № 8,
представлявано от Е.
Г.
П.,
с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените
в заявлението суми.
С разпореждане № 4708/
Направен е опит за връчване на
така издадената заповед на длъжника, като съобщението е върнато в цялост, с
отбелязване от длъжностното лице по връчване, че адресът на търговското
дружество е посетен общо пет пъти, за период по-дълъг от един месец, като са
отразени конкретните дати и часове на посещаване на адресата. Във върнатото в
цялост съобщение длъжностното лице също така е отразило, че двора и къщата,
където е адреса на търговеца, са необитаеми, като не се откриват табели на
фирмата или управителя на дружеството.
При тези данни, съдът е
разпоредил да се залепи уведомление по реда на чл.47 ГПК с разпореждане от
С разпореждане № 5936/
Разпореждането е връчено на
заявителя на
При така установеното от
фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Частната жалба е допустима,
доколкото е подадена срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен
интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за основателна.
Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд след преценка на
приложените по делото документи и в частност адресираното до длъжника съобщение
за издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
върнато в цялост /лист 25 от ч.гр.д.№2031/2018 г. по описа на КнРС/ приема, че
по отношение на длъжника „ТРАНС ЛАНД“ ООД заповедният съд неправилно е приел,
че реда за връчване е по чл. 47, ал. 5
от ГПК.
В адресираното до длъжника
съобщение, длъжностното лице е отбелязало, че
при посещението на адреса фирма-длъжник с това наименование не е
намерил, както и че къщата и двора изглеждат необитаеми. Анализът на констатацията
на връчителя води до недвусмисления извод, че на този адрес такова лице
/търговско дружество/ няма.
Преценката на съда се изразява в
това да установи дали адресът е този, на който се намира последният вписан в ТР
адрес на управление на дейността на търговеца и дали до този адрес е имало
достъп и приемащо лице.
След като безспорно в случая
адресът, на който е потърсен длъжникът е този, който е вписан в ТР, то за да се
приеме, че проявление намира хипотезата на чл. 50, ал. 4 от ГПК, при която се
предприемат действия по чл. 47, ал. 1 от ГПК, следва връчителят да се увери, че
действително канцеларията на търговеца е на този адрес, но той няма достъп до
нея, или че няма лице, което да се съгласи да приеме съобщението.
В настоящият случай обаче
длъжностното лице е посочило, че данни /табела/ на такава фирма на посетения
адрес няма, което обстоятелство води до приложението на разпоредбата на чл.50,
ал.2 ГПК – лицето е напуснало адреса, посочен в ТР, но не е вписало нов.
Следователно е напълно необосновано провеждането на процедурата по чл. 47, ал.
1 от ГПК, тъй като законодателят е
- 2 -
санкционирал бездействието на търговец, който не е
вписал новия си адрес на управление на дейността, чрез призоваването на такова
лице с указания съдът да приложи съобщенията към делото и да ги счита за
редовно връчени.
При изложените доводи се достига
до извода, че по отношение на длъжника „ТРАНС ЛАНД“ ООД липсват правни
предпоставки за връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК, а това от своя страна, при липса и на
направено в срок възражение, активира разпоредбата на чл. 416 от ГПК и води до
влизане в сила на заповедта за изпълнение спрямо длъжника, респ. отпада задължението
за заявителя да предяви иск за установяване съществуването на вземането си в
едномесечен срок от уведомяването му, като представи пред заповедния съд
доказателства за това.
Изложеното обуславя извод за
незаконосъборазност на обжалваното в настоящото производство определение, по
силата на което е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 1049/
По изложените съображения,
частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение като
незаконосъбразно следва да бъде отменено и делото върнато на заповедния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, Кюстендилският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 214 от
ВРЪЩА делото на Районен съд –
Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: