Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Враца, 08.06.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА,
ГО, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Г. като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 230
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни
искове по чл. 439 ГПК.
Ищецът Г.М.Г. чрез адв. И.М. ***, е предявил срещу „ОТП Факторинг
България" ЕАД искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че:
1.Г.М.Г. не дължи на „ОТП Факторинг" ЕАД сумите по изпълнителен лист
от 12.03.2013г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №
812/11.03.2013г. по ч.гр.д. № 1060/2013г. на PC-Враца в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за вземания, произтичащи от Договор за
издаване на кредитна карта от 04.07.2007г., а именно: 9976,30 лева за главница,
ведно със законната лихва от 24.01.2013г., 3889,87 лева за договорна лихва за
периода 20.07.2010г,- 23.01.2013г., както и санкционна лихва в размер на
1086,97 лева за периода 23.11.2010г.-23.01.2013г., поради погасяването на
вземанията по давност преди образуването на изпълнителното производство за
събирането им, а именно - изп. д. № 1472/2018г. на ЧСИ № 860 – В. М.;
2.при условията на евентуалност спрямо исковете по т. 1, че Г.М.Г. не дължи
на „ОТП Факторинг" ЕАД сумите по изпълнителен лист от 12.03.2013г.,
издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 812/11.03.2013г. по
ч.гр.д. № 1060/2013г. на PC-Враца в полза на „Банка ДСК" ЕАД за вземания, произтичащи от Договор
за издаване на кредитна карта от 04.07.2007г., а именно: 3889,87 лева за
договорна лихва за периода 20.07.2010г.23.01.2013г., 1086,97 лева за периода
23.11.2010г.-23.01.2013г., както и законна лихва върху главницата от 9976,30
лева за периода 24.01,2013г.-01.10.2015г. в размер на 2849,24 лева, поради
неизпълнение на задълженията и ограниченията на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, тъй като към
момента на образуване на изп.д. № 1472/2018г. на ЧСИ № 860 – В. М., длъжникът
не бил уведомен за цесията и взискателят не разполагал с правна легитимация,
както и че законът не допускал прехвърлянето на такова вземане;
3.при условията на евентуалност спрямо исковете по т. 1 и т. 2, че Г.М.Г.
не дължи на „ОТП Факторинг" ЕАД сумите по изпълнителен лист от
12.03.2013г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 812/11.03.2013г.
по ч.гр.д. № 1060/2013г. на PC-Враца в полза на „Банка ДСК" ЕАД за вземания, произтичащи от Договор
за издаване на кредитна карта от 04.07.2007г., а именно: 3889,87 лева за
договорна лихва за периода 20.07.2010г,- 23.01.2013г., 1086,97 лева за периода
23.11.2010г.-23.01.2013г., както и законна лихва върху главницата от 9976,30
лева за периода 24.01.2013г.-01.10.2015г. в размер на 2849,24 лева, тъй като,
ако се приемело, че с образуването на изп. д. № 9500/2013г. на ЧСИ 838 – М. Б.,
давността била спряла, то вземанията за тези суми се били погасили по давност
преди образуването на изп. д. № 1472/2018г. на ЧСИ № 860 – В. М.
Основателността на исковете си обосновава с обстоятелството, че в полза на
„Банка ДСК" ЕАД била издадена Заповед за незабавно изпълнение №
812/11.03.2013г. по ч.гр.д. № 1060/2013г. на PC-Враца в полза на „Банка ДСК" ЕАД за вземания срещу ищеца по Договор
за кредитна карта от 04.07.2007г., а именно: 9976,30 лева за главница, ведно
със законната лихва от 24.01.2013г., 3889,87 лева за договорна лихва за периода
20.07.2010г.-23.01.2013г., както и санкционна лихва в размер на 1086,97 лева за
периода 23.11.2010г.-23.01.2013г., както и деловодни разноски. На 12.03.2013г.
за тях бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано
изп.д. № 9500/2013г. на ЧСИ № 838 – М. Б. По същото единствено била изпратена
покана за доброволно изпълнение, т.е. делото следвало да се счита за прекратено
по силата на закона най-късно на 18.12.2015г., а реално делото било прекратено
с постановление от 15.07.2018г. Издаването на заповед за изпълнение не спирало
давността, поради което тя започвала да тече от 23.01.2011г., когато според
банката вземането било изискуемо. Давността за главницата била изтекла на
23.01.2016г. за главницата и на 23,11.2014г. за лихвите. По издадения
изпълнителен лист обаче било образувано ново изпълнително дело № 1472/2018г. на
ЧСИ № 860 – В. М., по което ищецът получил покана за доброволно изпълнение, но
вече с взискател „ОТП Факторинг България" ЕАД. Сочи се, че давността, дори
да се приеме, че е прекъсната с образуването на изпълнително дело № 9500/2013г.
на ЧСИ № 838 – М. Б., пак била изтекла за някои от вземанията (за лихвите), тъй
като новото изпълнително дело било образувано през м.10.2018г. Предполага, че
банката е цедирала вземането на ответника, като излага съображения, че подобна
цесия не била допустима и реално водела до заобикаляне на закона. С молба, вх.
№ 5195983/29.11.2018г. на СРС, заявява, че оттегля исковете си спрямо „Банка
ДСК" ЕАД. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Банка ДСК" ЕАД чрез юрк. К.
М. е депозирал отговор на исковата молба, вх. № 5005043/14.01.2019 г. на СРС, с
който сочи, че с оглед оттеглянето на исковете, производството срещу
дружеството следва да бъде прекратено. Подробно обосновава становище за
неоснователност на исковете, като сочи, че вземанията са цедирани на другия
ответник и той се явява легитимиран да отговаря по тях.
С влязло в законна сила определение № 65843/14.03.2019 г. по гр. дело №
74360/2018 г. по описа на СРС, производството по делото по отношение на
ответника „Банка ДСК" ЕАД е прекратено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ОТП Факторинг България" ЕАД
чрез юрк. К. К. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 5003350/09.01.2019г.
на СРС. Оспорва исковете срещу себе си като неоснователни. Твърди, че по изп.д.
№ 9500/2013г. на ЧСИ № 838 – М. Б. били предприети изпълнителни действия, като
на същия били възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, били наложени запори върху
банковите сметки на ответника, вписана възбрана върху негов недвижим имот, върху МПС. Последното валидно
изпълнително действие било от 12.05.2014 г. и оттогава започвала да тече нова
погасителна давност - петгодишна за главницата и тригодишна за лихвите.
Продължавало начисляването на законна лихва върху главницата. Твърди, че във
връзка с образуването на изп.д. № 1472/2018 г. на ЧСИ № 860 – В. М. давността
била прекъсната на 09.10.2018г., а от 12.05.2014г. дотогава давността не била
изтекла. Законната лихва за периода 09.10.2015г.- 09.10.2018г. не била погасена
по давност, а по новото изпълнително дело са били поискани и предприети
изпълнителни действия. Като неоснователни се оценяват останалите наведени от
ищеца аргументи за недължимост на процесните вземания, включително по
евентуално съединените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на
страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от приложеното към
настоящото дело ч. гр. дело № 1060/2013 г. по описа на РС Враца, че в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД е издадена Заповед № 812 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ от 11.03.2013 г., както и изпълнителен лист от
12.03.2013 г. за сумите от: 9976,30
лв. - главница,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.01.2013г. до окончателното изплащане,
договорна лихва в размер на 3889,87 лв. за периода от 20.07.2010 г. до
23.01.2013г., санкционна лихва в размер на 1086,97лв. за периода от 23.11.2010 г. до 23.01.2013 г., деловодни разноски в размер
на 299,06 лв. държавна такса и 350,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е образувал изпълнително дело № 9500/2013 г. по
описа на ЧСИ М. Б. с район на действие СГС, копие от книжата по което са
приложени към настоящото дело. От същите се установява, че съдебният изпълнител
е извършил имуществено проучване на длъжника.
Първото предприето срещу длъжника
изпълнително действие е с изх. № 16318/20.08.2013 г. по описа на съдебния
изпълнител и касае налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на Г.М.Г.
*** /л. 17 от приложеното копие на изпълнително дело/. Видно е от направеното
отбелязване върху постановлението, че същото е вписано в Служба по вписванията
гр. София.
От данните по приложеното
изпълнително дело се установява, че на 18.12.2013 г. ЧСИ М. Б. е наложил запор
върху разкритите сметки, ценни книги, парични знаци и банкови касети, във
всички търговски банки в страната /л. 22 – л. 65 от изпълнителното дело/.
Със запорно съобщение с изх. номер
от 12.05.2014 г., постъпило при адресата – Столична дирекция на вътрешните
работи КАТ – Пътна полиция на 14.05.2014 г., ЧСИ Бъзински е наложил запор върху
притежавания от Г.М.Г. мотоциклет „Ямаха“ 1100 /л. 78 от изпълнителното дело/.
С разпореждане на съдебния
изпълнител от 24.11.2015 г., след като е съобразил депозирана молба, с която е
уведомен за извършена цесия, като взискател в изпълнителното производство е
конституиран ответникът в настоящото производство „ОТП Факторинг България“ ЕАД
/л. 88 от изпълнителното дело/. Към депозираната от новоконституирания
взискател молба по изпълнителното дело е приложена разписка от „Български пощи“
ЕАД, от която се установява, че уведомлението за цесия до длъжника не е реално
връчено, като е отбелязано, че същият се е преместил на друг адрес.
С оглед депозирана при съдебния
изпълнител молба, на 25.07.2018 г. последният е разпоредил връщане на
оригиналния изпълнителен лист на кредитора - „ОТП Факторинг България“ ЕАД /л.
104 от изпълнителното дело/.
С постановление от 25.07.2018 г. изпълнителното
производство по ИД № 9500/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б. е прекратено.
Постановлението е влязло в законна сила на 19.09.2018 г.
С молба до ЧСИ В. М. с район на
действие СГС, „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискало образуването на ново
изпълнително дело срещу ищеца във връзка с процесното вземане и предприемането
на конкретни изпълнителни действия. С разпореждане от 09.10.2018 г. при ЧСИ М.
е образувано изпълнително дело № 1472/2018 г. /л. 37 от изпълнително дело
1472/2018 г. по описа на ЧСИ В. М./.
На 10.10.2018 г. съдебният
изпълнител е наложила запор върху всички вземания на длъжника от банката, в
това число - банкови сметки, банкови касети и открити акредитиви, в четири
търговски банки в страната /л. 22 – л. 65 от изпълнителното дело/.
На 17.10.2018 г. ЧСИ М. е предприела
последващо изпълнително действие, а именно – налагане на запор върху
дружествените дялове на длъжника Г.М.Г. от капитала на „Саганет“ ЕООД, „Джубокс
Мюзик Риалити“ ООД и „Митуеб“ ООД /л. 94 – л. 107 от изпълнителното дело/.
Със запорно съобщение от 16.11.2018
г. съдебният изпълнител е наложила запор върху всички вземания на длъжника,
които последният има от „Седем - Осми“ АД /л. 159 от изпълнителното дело/.
На 21.11.2018 г. съдебният
изпълнител е адресирал молба до съдия по вписванията гр. София за налагане на
възбрана върху притежаван от Г.М.Г. ***, като длъжникът е уведомен за
предприетото изпълнително действие със съобщение, връчено му на 29.01.2019 г.
/л. 170 – л. 172 от изпълнителното дело/.
Със запорно съобщение от 10.12.2018
г. ЧСИ В. М. е наложила запор върху всички вземания на длъжника от „Обединена
българска банка“ АД, в това число - банкови сметки, банкови касети и открити
акредитиви /л. 180 от изпълнителното дело/. С отговор, изходиран от третото
лице на 12.12.2018 г., банката уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът не е
клиент на банката /л. 198 от изпълнителното дело/.
С оглед издадена от СРС по гр. дело
№ 74360/2018 г. обезпечителна заповед, с разпореждане на ЧСИ М. от 14.12.2018
г. изпълнително дело № 1472/2018 г. е спряно /л. 187 от изпълнителното дело/.
По делото е прието заключение по
допусната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което размерът на начислената
законна лихва върху главницата от 9976,30 лв. за периода от 24.01.2013 г. до
08.10.2015 г. е в размер на 2743,86 лв., а размерът на начислената законна
лихва върху главницата за периода от 09.10.2015 г. до 09.10.2018 г. е в размер
на 3040,98 лв.
От приетия договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 21.04.2015 г. и приложението към него, се установява, че
„Банка ДСК“ ЕАД, в качеството си на цедент, е прехвърлило на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното вземане.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.
По допустимостта на исковете:
Спорен между
страните е въпросът дали предявеният иск е допустим. Във връзка с направеното
възражение за недопустимост на исковата молба, съдът намира следното:
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена заповед за
изпълнение се осъществява чрез подаване на възражение
по реда на чл.414, ал.1 ГПК. След подаване на възражението кредиторът може да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 или
чл.415, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК, когато не е
подадено възражение в срок срещу издадената заповед за изпълнение, същата влиза
в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху
заповедта. Заповедите за изпълнение подлежат на принудително изпълнение /чл.
404, т. 1 ГПК/. В случая е налице влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. дело № 1060/2013 г. по описа на РС Враца, въз
основа на която е издаден процесният изпълнителен лист и е образувано
изпълнително производство въз основа на изпълнително основание, което се ползва със стабилитет. С влизане в сила на заповедта се преклудират
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, освен ако не са налице специалните хипотези на чл.424 и чл.439 ГПК.
В първата хипотеза по чл.424 ГПК оспорването на вземането след влизане в сила
на заповедта за изпълнение е допустимо при наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане
на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Във втората хипотеза на чл.439 ГПК се предвижда
защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни
действия въз основа на изпълнителното основание, като тази защита може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. С оглед посоченото по-горе, че заповедите за изпълнение влизат в сила и се ползват със стабилитет, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл.237 ГПК /отм./, разпоредбата
на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда – в този
смисъл е константната практика на съдилищата, в т. ч. напр. Решение № 297/19.10.2018 г. по в. гр. дело №
430/2018 г. по описа на ОС Враца.
В
разглеждания случай изложеният в исковата молба факт /изтекъл период на
погасителна давност/, на който е основан искът, е от категорията на
предвидените в чл. 439 ГПК новонастъпили факти, поради което производството по
делото следва да бъде разгледано по същество.
По основателността на предявените искове:
С
предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът
отрича претендираното от „ОТП Факторинг България“ ЕАД материално право. В
тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на
отричаното от него право, а в тежест на ответника е при условията на пълно и
пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода
от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за
спиране или прекъсване течението на давността.
За основателността на
предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на
вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който
период не е бил спиран или прекъсван.
Не се спори между
страните, а и от приетите по делото доказателства се установява, че същите са
страни по образувано изпълнително дело № 9500/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б. и
изпълнително дело № 1472/2018 по описа на ЧСИ В. М. – и двете образувани въз
основа на изпълнителен лист от 12.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 1060/2013 г.
по описа на РС Враца в полза на “Банка ДСК” ЕАД.
Неснователно е
направеното от ищеца възражение, че извършената цесия на процесното вземане не
го обвързва, тъй като не му е съобщена по реда на чл. 99 ЗЗД. С отговора на
исковата молба е представено копие от уведомлението за извършена цесия, което е
връчено на ищеца, поради което
следва да се счита, че същият е уведомен за извършената цесия. Независимо от
горното обаче следва да се отбележи, че длъжникът може да прави възражение във
връзка с ненадлежното му уведомяване за извършената цесия, само в случай че
твърди да е погасил задължението си спрямо първоначалния кредитор. Такова
твърдение от страна на ищеца Г.М.Г. не е релевирано.
Гражданският процесуален кодекс урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице
данни след издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за
установяване съществуването на процесното вземане, поради което се налага
изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била
прекъсна с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК. Ако длъжникът не подаде
възражение срещу заповедта за изпълнение в срок, тя придобива характеристика на
изпълнително основание, но с нея не се разрешава спор между страните и
вземанията не се установяват със сила на пресъдено нещо. Производството по чл. 410
и сл. ГПК има за цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се
разрешават спорове относно граждански права. Съдът в това производство признава
права, но това не става въз основа на пълна проверка на фактическия състав, а
само въз основа твърденията на заявителя. Извод, основан на ограничената
проверка по чл.411 ГПК, не може да се ползва със сила на пресъдено нещо. Ето
защо съдът намира, че е неудачно да се прави сравнение между съдебно решение и
влязла в сила заповед за изпълнение, съответно по аналогия да се прилага
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, която е стриктна, и по отношение вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение, макар и тя да е влязла в сила. В смисъл, че влязлата в сила заповед за
изпълнение се ползва с изпълнителна сила, а със сила на пресъдено нещо – едва
решението по иска по чл. 422 ГПК, са и мотивите към т. 9 от Тълкувателно
решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява, само
доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни
изпълнителни способи. Ето защо може да се направи извод, че давността по време
на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
В коментираното
тълкувателно решение, съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група от действия
в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Като такива са
посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Категорично неверни и
несъответстващи с установената по делото фактическа обстановка са твърденията
на ищеца, ще по изп. дело № 9500/2013 г. по описа на ЧСИ Бъзински и по изп.
дело № 1472/2018 г. по описа на ЧСИ Матова не са предприемани никакви
изпълнителни действия.
Видно е от приетите по
делото книжа от изпълнително дело № 9500/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б., че
първото предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие е с изх. №
16318/20.08.2013 г. по описа на съдебния изпълнител и касае налагането на
възбрана върху недвижим имот, собственост на Г.М.Г. *** /л. 17 от приложеното
копие на изпълнително дело/. Видно е от направеното отбелязване върху постановлението,
че същото е вписано в Служба по вписванията гр. София. Съдът намира, че с
налагането на възбрана върху недвижимия имот, давността за процесните суми се
смята за прекъсната, като от тази дата е започнала да тече нова 5-годишна
погасителна давност.
От приложените към
изпълнителните дела книжа се установи, че изпълнителни действия за събиране на
процесните суми след това са извършвани: на 18.12.2013 г. /налагане на запор
върху разкритите сметки, ценни книги, парични знаци и банкови касети, във
всички търговски банки в страната от ЧСИ Б./; на 14.05.2014 г., /налагане на запор
върху притежавания от Г.М.Г. мотоциклет „Ямаха“ 1100 от ЧСИ Бъзински/. Всяко
едно от така предприетите действие е довело до прекъсване на погасителната
давност и започване на нова 5-годишна такава.
Изпълнителни действия са
предприети и по второто образувано изпълнително дело № 1472/2018 по описа на
ЧСИ М.: на 10.10.2018 г. съдебният изпълнител е наложила запор върху всички
вземания на длъжника от банката, в това число - банкови сметки, банкови касети
и открити акредитиви, в четири търговски банки в страната; на 17.10.2018 г. ЧСИ
М. е предприела последващо изпълнително действие, а именно – налагане на запор
върху дружествените дялове на длъжника Г.М.Г. от капитала на „Саганет“ ЕООД,
„Джубокс Мюзик Риалити“ ООД и „Митуеб“ ООД; със запорно съобщение от 16.11.2018
г. съдебният изпълнител е наложила запор върху всички вземания на длъжника,
които последният има от „Седем - Осми“ АД; на 21.11.2018 г. съдебният
изпълнител е адресирал молба до съдия по вписванията гр. София за налагане на
възбрана върху притежаван от Г.М.Г. ***. Всяко едно от така предприетите
действия е довело до ново прекъсване на давността.
Поради изложените
съображения съдът счита, че предявените отрицателни установителни искове за
недължимост на процесните суми са неоснователни на всяко едно от посочените от
ищеца основания – както на главното, така и на евентуално заявените, поради
което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на
делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в
размер на 220,00 лева, от които: 120,00 лв. възнаграждение за вещо лице и
100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г.М.Г., ЕГН ********** против
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* искове по чл. 439 ГПК за признаване
за установено, че ищецът Г.М.Г. не дължи на ответника „ОТП Факторинг България“
ЕАД сумите, както следва:
1.
че Г.М.Г. не дължи на „ОТП Факторинг България" ЕАД сумите по изпълнителен
лист от 12.03.2013г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №
812/11.03.2013г. по ч.гр.д. № 1060/2013г. на PC-Враца в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД за вземания, произтичащи от Договор за издаване на кредитна карта от
04.07.2007г., а именно: 9976,30 лева за главница, ведно със законната лихва от
24.01.2013г., 3889,87 лева за договорна лихва за периода 20.07.2010г,-
23.01.2013г., както и санкционна лихва в размер на 1086,97 лева за периода
23.11.2010г.-23.01.2013г., поради погасяването на вземанията по давност преди
образуването на изпълнителното производство за събирането им, а именно - изп.
д. № 1472/2018г. на ЧСИ № 860 – В. М.;
2.
че Г.М.Г. не дължи на „ОТП Факторинг България" ЕАД сумите по изпълнителен
лист от 12.03.2013г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №
812/11.03.2013г. по ч.гр.д. № 1060/2013г. на PC-Враца в полза на „Банка
ДСК" ЕАД за вземания, произтичащи от Договор за издаване на кредитна карта
от 04.07.2007г., а именно: 3889,87 лева за договорна лихва за периода
20.07.2010 г. до 23.01.2013г., 1086,97 лева за периода
23.11.2010г.-23.01.2013г., както и законна лихва върху главницата от 9976,30
лева за периода 24.01,2013г.-01.10.2015г. в размер на 2849,24 лева, поради
неизпълнение на задълженията и ограниченията на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, тъй като към
момента на образуване на изп.д. № 1472/2018г. на ЧСИ № 860 – В. М., длъжникът
не бил уведомен за цесията и взискателят не разполагал с правна легитимация,
както и че законът не допускал прехвърлянето на такова вземане;
3.
че Г.М.Г. не дължи на „ОТП Факторинг" ЕАД сумите по изпълнителен лист от
12.03.2013 г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №
812/11.03.2013г. по ч.гр.д. № 1060/2013г. на PC-Враца в полза на „Банка
ДСК" ЕАД за вземания, произтичащи от Договор за издаване на кредитна карта
от 04.07.2007г., а именно: 3889,87 лева за договорна лихва за периода
20.07.2010г,- 23.01.2013г., 1086,97 лева за периода 23.11.2010г.-23.01.2013г.,
както и законна лихва върху главницата от 9976,30 лева за периода
24.01.2013г.-01.10.2015г. в размер на 2849,24 лева, тъй като, ако се приемело,
че с образуването на изп. д. № 9500/2013г. на ЧСИ 838 – М. Б., давността била
спряла, то вземанията за тези суми се били погасили по давност преди
образуването на изп. д. № 1472/2018г. на ЧСИ № 860 – В. М.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Г.М.Г.,
ЕГН ********** да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 220,00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: