Р Е
Ш Е Н
И Е
877/23.6.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 17.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното
от районния съдия НАХД № 797 по описа за
2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от П.М.П. в качеството им на представляващи на „Д* П“ ЕООД против Наказателно Постановление № 482752/524831/ 09.12.2019г. на заместник Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което и е наложена „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл. 74, ал.1 Закона за счетоводството /ЗСч/, за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1
вр. чл. 16, ал.1, т.4 от ЗСч. С жалбата се иска
отмяна на постановлението.
Въззивната
страна редовно призована, се явява се лично, като подържа
жалбата и моли НП да бъде отменено,
тъй като са налице основанията
на чл. 28
от ЗАНН поради факта, че декларацията
е подадена в срок.
Въззиваемата страна,
чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите
на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно чл.38 ал.1 т.1 от Закона
за счетоводството в срок до 30 юни на
следващата година търговците по смисъла
на Търговския закон следва чрез
заявление и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет. Такова задължение за
2018г. било налице и по отношение
на „Д* ЕООД, представлявано
от П., като следвало годишния финансов отчет да бъде публикуван
в регистъра до 30.06.2016г.
То обаче не било
изпълнено и годишния финансов отчет за 2018г. на
дружеството не бил публикуван в Търговския регистър. Отчета на дружеството
не бил подаден
според АНО.
На 28.05.2019 въз. П. чрез
обслужваща я счетоводна кантора подала до Агенция по
вписванията Заявление за обявяване на
годишен финансов отчет, както и самият отчет. Била
допусната техническа грешка при изписване
на ЕИК на търговското дружество, но отчета бил
приет
от Агенция по вписванията по името на
търговското дружество.
На
12.11.2019г. св. Д. – инспектор по приходите, в изпълнение на служебните
си задължения, извършила проверка в Търговския регистър, информационните масиви на НАП-Варна
и на Агенцията по вписванията и установила, че за „Депещ- П“ ЕООД до 30.06.2016г. не е публикувало ГФО за 2018г. в Търговския
регистър. Поради това тя изпратила покана
до адреса на дружеството, в която било посочено
че представляващия следва в 7 дневен срок да се
яви в ТД –НАП-Варна за съставяне на
акт за извършено
нарушение по чл.38 ал.1 т.1
от Закона за счетоводството. Поради това св.Д. съставила против
въззивницата акт за установяване на административно нарушение, в който описала констатациите
си и квалифицирала нарушението като такова по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. В срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН били направени и депозирани възражения, по които АНО се е проинесъл но не
уважил.
Въз
основа на акта за установяване
на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло приел
описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.38 ал.1 т.1
от ЗСч. Поради това и на основание
чл.74 ал.1 от ЗСч административно-наказващият орган наложил на въззивницата наказание „Глоба” в размер на 200 лв..
В хода на съдебното
производство бе разпитан св.Д.-актосъставител,
чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени
обективно, безпристрастно и
пълно. От тях се установи,
че нарушението е констатирано при извършена проверка в информационните масиви.
По делото е представено
заявление от 28.05.2019г до Агенция по вписванията за обявяване на годишен финансов
отчет с подател въз.П. като
представящата търговското дружество. Страните не спорят по
този факт.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, които са последователни,взаимно
обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно
наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като неоснователна.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган- от Зам.Директора на ТД на НАП- гр.Варна,
съгласно заповед №
ЗМФ-166/29.02.2016г. на
Министъра на финансите. В хода
на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване
на постановлението и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита
на нарушителя, което е упражнено в цялост с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода
на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на
защита на нарушителя.
Образуваното административно-наказателното
производство е проведено правилно и законосъобразно. Въз основа на акта за
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като
административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в
акта. Принципно правилно е било прието, че е допуснато нарушение по чл.38 ал.1
т.1 от Закона за счетоводството. Но съдът не може да приеме тезата на АНО, че
ГФО не е бил подаден в срок. Напротив отчета е бил подаден повече от месец преди
да изтече предвидения от закона срок, като е Била допусната техническа грешка
от страна на счетоводната фирма обслужваща търговеца при посочването на ЕИК на
дружеството. Не може да се приравни неподаването на отчет с подаването на отчет
с грешно посочен ЕИК. Тази допусната техническа грешка е следвало да бъде
съобщена на търговеца и той да я коригира. Но следва да се посочи, че
наименованието на търговското дружество което е уникално е посочено коректно и
само въз основа на него може да се установи за кое дружество е подаден отчета. Въззивницата е изпълнила задължението си в срок да подаде
до търговския регистър ГФО. Подаване на отчет с грешно посочен ЕИК все още
закона не е възвел като адм. нарушение.
Съгласно чл.146, ал.4 от ТЗ приетият
годишен финансов отчет се представя в търговския регистър. Съгласно чл.137,
ал.1, т.3 ТЗ Общото събрание приема годишния отчет и баланса. Съгласно чл.34,
ал.3, т.1 от ЗСчетоводството Финансовият отчет на
предприятие се подписва от: физическите лица, които управляват и представляват
предприятието
Съгласно 21 от ЗТР длъжностното лице по
регистрацията проверява дали подаденото заявление съответства по форма и ред, и
прочие факти и съгласно чл.22 от ЗТР когато към заявлението на търговеца за
вписване, заличаване или обявяване не са приложени всички документи
длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване
на нередовността. В това число спадат и посочени некоректно данни.
В обобщение въз.П. е изпълнила задължението
си да подаде ГФО в срок, но е била допусната техническа грешка при посочване
ЕИК на търговското дружество, но няма спор подписаното от нея заявление за кое
търговско дружество се отнася. С това си действие тя е изпълнила изискването на
закона в срок до 30.06.2019г. да подаде до Търговския регистър ГФО.
Принципно правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗСч е предвидено налагане на наказание за
този, който е задължен и не публикува
годишен финансов отчет, каквото виновно поведение обаче в случая не е налице.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите
за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите
на общата част на НК, доколкото
в ЗАНН не е предвидено друго.
АНО е следвало да съобрази, че ако
приме, че грешното посочване на ЕИК при подаване
на ГФО е нарушение, то се касае
за „маловажен случай“, поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
В чл.
28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни
случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение
ще му бъде
наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административно-наказателното
производство, уредено в ЗАНН,
като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК”. Прави впечатление обаче, стриктното изпълнение на задълженията в тази насока на
въззивницата, което е видно от приложената
детайлна справка.
Горното води до извода за правилно отношение към законоустановения ред
в страната и визира инцидентна проява, касаеща единствено грешно посочване на ЕИК. Нещо повече, въззивницата е подала ГФО в срок по лична инициатива,
а не поради издаване на АУАН.
Поради това съдът
счита, че процесното НП следва да бъде отменено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 482752/524831/09.12.2019г. на заместник Директор на ТД - НАП гр.Варна ,с което на П.М.П. ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 74, ал.1 Закона за счетоводството /ЗСч/, за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1
вр. чл. 16, ал.1, т.4 от ЗСч.Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщенията от страните, че
решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.