№ 304
гр. Ямбол, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500376 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. А. В., ЕГН********** гр. Ямбол, жк "******", чрез
адв.М. А. от АК-Ямбол против Решение №138/01.04.2022 г. по гр.д. №2208/2021 г. по описа
на РС-Ямбол, в частта, с която въззивникът е осъден на осн. чл.500, ал.1, т.3 КЗ да заплати
на "ЗАД ОЗК-Застраховане", ЕИК121265177, представлявано от изпълнителните директори
***** и ****** сумата от 1547, 25 лв., представляваща заплатеното от "ЗАД
ОЗКЗастраховане"АД застрахователно обезщетение на И.И.С. за претърпени от него
имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 14.10.2020 г., причинени от
въззивника, който напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях било
задължително по закон, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба 19.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. С
посочения съдебен акт на осн. чл.78, ал.1 ГПК в тежест на въззивника са възложени
извършените от въззиваемото дружество съдебно-деловодни разноски пред първата
инстанция в размер на 791, 89 лв.
Във въззивната жалба се поддържа становище за неправилност и необоснованост на
атакуваното първоинстанционно решение. Формираните по същество възражения са с
материалноправна насоченост, целяща да опровергае възприетата от първостепенния съд
хипотеза по чл.500, ал.1, т.3 КЗ, при която районният съд е възприел наличие на
правопораждащите предпоставки за възникване на регресната отговорност спрямо
1
въззивника. Ползващата тази позиция аргументация е сведена в коментар на разпоредбите
на чл.123, ал.1 ЗДВП и на чл.125, ал.1, т.7 ЗДВП в аспекта на фактическите твърдения на
въззивника и се основава на селективен анализ на доказателствени източници, събрани по
делото. Твърди се, че между участниците в ПТП не е имало спор относно това, кой е
виновен за настъпване на ПТП, предвид което и след като въззивникът е спрял на мястото и
се е уверил, че другият участник не видимо увреден, е потеглил за работа. Извършен е
доказателствен анализ на фрагменти от показанията на св.Г.Г. и св. Д.К., които според
жалбоподателя са в пряка информираща връзка с поддържаната теза, че въззивникът не е
имал неправилно или незаконно поведение, съставляващо основание на осъдителния
регресен иск. В заключение се настоява ЯОС да отмени обжалваното решение в очертаната
във въззивната жалба негова част и да присъди в полза на въззивника извършените пред
двете съдебни инстанции съдебно-деловодни
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество "ЗАД
ОЗКЗастраховане" АД, чрез пълномощника адв. С. С., в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба с оглед правилността и съгласуваността с
доказателствения материал на формираните от ЯРС фактически изводи и тяхната точна
правна оценка.На възраженията в жалбата противопоставя съждение за доказаност на
исковата претенция с правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ , чийто фактически състав
намира доказателствена опора в събраните писмени и гласни доказателствени източници. В
подкрепа на позицията си привежда анализ на разпоредбите на чл.123, ал.1 ЗДВП и чл.125,
т.7 ЗДВП, формиращ базата на поддържаната в отговора констатация,че напускането на
мястото на ПТП в ситуация с настъпили единствено имуществени вреди преди пристигане
на контролните органи е правопораждащо регресната отговорност основание на напусналия
местопроизшествието виновен водач. Утвърждава като правилен възприетият от първата
инстанция извод за липсата на постигнато съгласие относно вината за реализирането на ПТП
поради преждевременно напускане на местопроизшествието от въззивника Б. А.. В тази
насока е извършена доказателствена интерпретация на елементи от показанията на св.
И.С.,св.Г., които в перспективата на заложената в отговора контрааргументация информират
относно обстоятелството, че Б. А. не е слизал от автомобила си и мигновено е напуснал
мястото на индицдента преди пристигане на контролните органи от МВР. В заключение се
настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение, съпътствано с формулирано
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Доказателствени искания страните не са направили.
Постъпила е й частна въззивна жалба вх.№10009/12.07.2022 г. от ЗАД ОЗК-
Застраховане АД чрез пълномощника адв. Г. Х. против Определение №1250/21.06.2022 г. по
гр.д.№2208/2021 г. по описа на ЯРС, с което е оставена без уважение молба на "ЗАД
ОЗКЗастраховане" АД, депозирана чрез пълномощника адв.С. С. за изменение на решението
в частта за разноските, включваща искане за присъждане на направени от въззиваемото
дружество съдебно-деловодни разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д.
№1920/2021 г. по описа на ЯРС в размер на 400 лв.
2
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор по частната въззивна жалба от
Б. А. В..
В о.с.з.въззивникът В. се представлява от редовно преупълномощената адв.А.Д., която
заявява позиция,че поддържа въззивната жалба и настоява за постановяване на решение, с
което да се отмени атакувания първоинстанционен съдебен акт по изложените в жалбата
съображения.
В о.с.з. въззиваемата страна не изпраща законен или процесуален представител.В писмено
становище №5581/25.11.2022 г. се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение с оглед подробно развитите в писмения отговор съображения. Отправя се
претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски във въззивното производство с
оглед представените със Становище вх.№5315/14.11.2022 г. писмени доказателства за
реалното им извършване.
След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства ЯОС
достигна до следните фактически изводи:
ЯРС, съпоставяйки контрадикторните становища на страните по релевантните фактически
отношения е приел за безусловно и несъмнено установено, че на 14.10.2020 г. е настъпило
ПТП на републикански път III-5304, км.5 между МПС управлявано от И.И.С. и МПС,
управлявано от въззивника Б. А. В., страна по валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "ГО" със ЗАД "ОЗК Застраховане" АД. В приложен от ищеца -въззиваема
страна Протокол за ПТП №1617696 е отбелязано, че въззивника Б. В. като водач на л.а.
марка "******" рег.№****** се е движил на недостатъчна дистанция от движещия се пред
него участник в ПТП И.С., водач на МПС ******" с рег.№*****, в резултат на което го
блъска в задната част, което от своя страна е обусловило сблъсък на управляваното от С.
МПС с движещото се пред него ППС. В обсъждания протокол за ПТП е отбелязано, че са
настъпили материални щети -деформация и счупване в предна дясна част на л.а. на
въззивника В. и деформация и счупване в предна и задна част на управлявания от св.С. л.а.
В протокола за ПТП е инкорпорирана и информация, че Б. В. като водач на л.а. марка
"******" рег.№****** е употребил алкохол над допустимото , а именно 1.2,като му е
издаден талон за кръвна проба, а другият участник в движението И.С. не бил с констатирана
алкохолна употреба. Приобщен е и акт за установяване на административно нарушение
серия GA №322851, с който е квалифицирано извършено от Б. А. В. по чл.5, л.3, т.1 ЗДВП
нарушение, изразяващо се в управление на л.а. марка "******" рег.№****** на път РП 3-
5304, км 5 към с.Окоп с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, а именно 3, 07
на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Alcotest Dreger 7410 plus.
Във вр. с настъпилите материални щети, собственика на увреденото МПС , л.а. марка
"*****" с рег. №***** е отправил писмено уведомление за щета вх. №101/15.10.2020г. към
застрахователя на водача деликвент -Б. А. В., за обезщетеняване на претърпените
имуществени вреди, във вр.с което бил заведена щета №0410-860-0024-2020. Извършен е
опис и техническа експертиза по щета, №041086000242020, като след проведен оглед на
увреденото МПС л.а. марка "*****" с рег. №***** са констатирани множество увреди -
3
предна броня, преден капак, преден десен фар, преден десен калник, рамка предно стъкло
,задна броня и др. , във вр. с което в изготвена от вещо лице техническа експертиза е
формирана заключителна констатация ,че възстановяването на увреденото МПС е
нецелесъобразно с оглед наличието на тотална щета. При условията на чл.22, ал.2 от
Методиката към НЗЗ-24 и наличието на запазени части е определено обезщетение в размер
на 75% от действителната стойност, чиято парична стойност възлиза на 1547, 25 лв.
Сред ангажираните от ищцовото дружество писмени доказателства е и приложено банково
бордеро №3021680/09.04.2021 г.,отразяващо извършено от ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД
плащане на увреденото лице И.И.С. на сума в размер 1547, 25 лв.
От приложения препис на застрахователна полица, по несъмнен и безпротиворечив начин,
се извежда, че автомобилът, управляван от въззивника Б. В. е имал валидно сключен
договор за застраховка 'Гражданска отговорност" на автомобилистите при въззиваемото
дружество, чийто срок на действие обхваща настъпилото на 14.10.2020 г. застрахователно
събитие.
Представено е от въззиваемото дружество писмо УРИ813 000-7069 2/03.11.2020 г. от
ст.инспектор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Ямбол, в което се предоставя
информация относно настъпило ПТП на 14.10.2020 г. на територията на Общ.Тунджа,
обл.Ямбол, път 3-5304, км.5, според която показателите на изпробвания за употреба на
алкохол с техническо средство "Алкотест дрегер 7410+" водач на л.а. "******" рег.№******
Б. В. са 3,07 на хиляда, като водачът не е дал кръвна проба. Посочено е, че във вр. със
съставения акт за установяване на административно нарушение серия GA №322851 не е
издавано наказателно постановление, както и че по случая е образувано ДП №208/2020 г.
по описа на РУ-Тунджа при ОДМВР-Ямбол.
От въззивника В. е приложено Постановление за прекратяване на наказателно производство
изх.№4535/2020 г. по ДП №208/2020 г. по описа на РУ-Тунджа на осн. чл.243, ал.1, т.1,
вр.чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 НПК.
По делото първостепенният съд е изслушал САТЕ, която е кредитирал като обективна и
компетентно изготвена, съдържаща максимално точни и качествено научно обосновани
отговори по формулираните въпроси. В съдържателен план изслушаната по делото авто-
техническа експертиза е източник на конкретна и логически последователна информация,
активно подпомагаща процеса по обективното и пълноценно изясняване механизма на
причиняване на процесното ПТП-а именно, че автотранспортното произшествие е
причинено на 14.10.2020 г. около 15:30 ч. на път III-5304 в участъка с. Кукорево -с. Окоп
около 5 км, като по пътя са се движили л.а. ******" с № ****** с водач И.С. , а пред него в
дясната лента за движение се е движил колесен трактор с прикачен към него инвентар ДК
№*******. Очертано е, че в същата дясна лета за движение се е движил и л.а. "******"
№*******, управляван от Б. В., който предприел маневра изпреварване на попътно движещи
се автобуси и прибирайки се в лентата си за движение, застига и удря л.а. "****." След
удара между двата автомобила л.а. "****" се удря в прикачения инвентар на колесния
трактор. Конкретизирано е, че за автомобил "Опел" ударът е в предна дясна част, а за
4
автомобил "****" ударът е изразен в предна дясна и задна лява части. Определен е
причинно-следственият механизъм за настъпилите множество материални увреди по л.а.
******" /задна броня, задна врата, заден ляв калник, задна лява греда, заден ляв подкалник,
ляв стоп, спукана задна рама, изкъртена бутилка на АГУ/, криви ауспуси, заден десен
калник, предна броня,преден капак, предно стъкло, преден десен фар, преден десен халоген,
усукана дясна колона, усукана дясна рама, счупено казанче за чистачки , спукан радиатор на
климатик/, които могат да се получат и в конкретния случай се дължат на ПТП между
л.а."******" №******* с водач Б. А. В., л.а. ******" №***** с водач И.И.С. и колесен
трактор с прикачен към него инвентар с № *******.В заключение е формулиран
специализираният извод, че нанесените материални щети на л.а. ******" с ДК №*****
възлизат на 1573, 46 лв., като вещото лице е съобразило изрично,че т.к. стойността на
средставата по възстановяване на автомобила до неговата техническа изправност надхвърля
75% , възстановяването му е технически и икономически неизгодно. Вещото лице
формулирало ясен отговор, поясняващ,че заплатеното застрахователно обезщетение е в
рамките на средните пазарни цени към момента на възникване на ПТП, а размерът на
претендираните ликвидационни разходи е в рамките на обичайно дължимите размери към
момента на ПТП.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпитите на св. И.С., който установява, че
управлявал л.а. в посока с.Окоп, когато около 500 м. преди разклона видял в средното
огледало,автомобил, който се врязал в управляваното от св.С. МПС, при което водачът на
л.а. ******" се ударил в трактора пред него, като ударът бил локализиран отзад-в левия
калник и отпред в десния калник- дисковите брани на трактора. При спирането св.С. не е
можел да си отвори лявата врата, излязъл е от дясната. Възпроизвежда непосредствено
придобита и съхранена в спомените си информация, че докато е телефонирал на 112,
водачът на автомобила, който го е ударил в задната част, е потеглил и св.С. е съобщил това
обстоятелство на жената,приела сигнала на тел.112,а именно че въззивникът възнамерява да
бяга. Посочва,че след автопроизшествието, притежаваното от него МПС не е било в
състояние да бъде приведено в движение, както и че при пристигане на контролните органи
от МВР, водачът на л.а. "******" вече е бил напуснал произшествието, а също и че преди да
замине, последният съобщил,че бърза за работа за "Палфингер".
В свидетелския разказ на св.Д.К., мл.автоконтрольор в Сектор "Пътна Полиция", се
откроява конкретна релевантна за изследваните факти и обстоятелства информация, а
именно, че заедно с колегата си С.М. са посетили сигнал за ПТП на 14.10.2020 г., като на
място установили единствено л.а. "****" и селскостопанска машина -колесен трактор с
прикачен инвентар. Възпроизвежда опосредствано придобита информация от впечатленията
на водача на л.а. "****" за механизма на ПТП, като последният бил ударен от
преждевременно напусналия произшествието л.а. "******" и от удара се изнесъл напред и
врязал в прикачения инвентар на трактора. По -нататък показанията на свидетеля
възпроизвеждат преки възприятия относно проведено от тяхна страна изпробване за алкохол
на заварените на мястото на инцидента участници в ПТП с техническо средство дрегер, при
5
което пробите били отрицателни. След това контролиращите органи се насочили към
с.Тенево, Палфингер, за да установят третия участник в ПТП-то, като на портала началник-
смяна и охрана ги уведомил, че при влизане на работното място лицето е изпробвано с техен
дрегер за алкохол и е отчетена положителна проба. В показанията е уточнено,че лицето е
било изпробвано лично от тях с техническо средство дрегер, което е отчело наличие на
алкохол над 1,2 промила,като непосредствено след това заедно са посетили Спешен център
гр.Ямбол за даване на кръвна проба, като лицето е отказало пред дежурния
лекар.Свидетелят уточнява, че лицето /въззивника/ е бил със забавен говор и реакции, както
и че измежду установените субекти, участници в ПТП не е имало пострадали лица.
По своите информационно-съдържателни характеристики и доказателствена насоченост
показанията на св.С.М., мл.автоконтрольор пресъздават напълно еднородна и
потвърждаваща информацията в показанията на св.Д.К. за заварените на мястото на
произшествието само двама от общо тримата участника в ПТП-водача на л.а. "****" и на
трактора с прикачен инвентар на път 3-54 между с.Кукорево и с.Окоп; относно
последващите действия по изпробване на водачите за алкохол с техническо средство дрегер;
относно проведеното издирване и установяване на водача на л.а. "******" в работното му
място в Палфингер в с.Тенево и изпробването му с техническо средство, което отчело
количество около 3 на хиляда, относно последващото му придружаване до спешен център,
където водачът е отказал да даде кръвна проба и съставянето на АУАН.
Приобщени са и гласните доказателства от разпита на св. Г.Г., който съобщава за участието
си в ПТП като водач на трактор на пътя от гр.Ямбол към с.Каравелово, като посочва, че се е
движил с около 20 км/ч, като тракторът му бил с прикачен инвентар и железни валяци и в
хода на движение усетил удар, след което в огледалото за задно виждане забелязал кола
ударена в лявата страна на валяците на трактора, след което продължил 20-30 м напред и
отбил вдясно. Посочва, че в този момент установил, че двама мъже, водачите на
л.автомобили зад трактора разговарят помежду си и единият от тях, който е управлявал
МПС, ударило л.а. "****", врязан в трактора, привел автомобила си в движение и тръгнал
по посока Елхово, като впоследствие от водача на л.а."****" разбрал, че първият е обяснил
,че бърза за работа. Твърди,че не си спомня да е имало наранявания по водача на л.а."****".
При така изяснените фактически положения първоинстанционният съд е приел от правна
страна за недоказано твърдението Б. А. В. при настъпване на процесното ПТП да е
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата законова норма, както и при напускане на мястото на инцидента виновно да се
е отклонил от проверка за алкохол, респ. за недоказаност на исковата претенция с правна
квалификация по чл.500, ал.1, т.1 КЗ. ЯРС в обсега на правно-оценъчната си дейност е
формирал мотивирано становище, че с поведението си въззивникът Б. В. е нарушил
задължението си, лимитирано в нормата на чл.123, ал.,1 т.1 ЗДВП, като в качеството на
водач на МПС и участник в ПТП е бил длъжен, без да създава опасност за останалите
участници в движението по пътя да спре, за да установи последиците от произшествието,
както и да остане на място до идването на службите за контрол на МВР. С оглед
6
неизпълнение на индивидуализираното от ЯРС задължение от страна на въззивника ЯРС е
приел за доказана исковата претенция на застрахователя по чл.500, ал.1, т.3 КЗ в рамките на
доказания и претендиран размер от 1547, 25 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция, стриктно
съблюдавайки процесуалните изисквания на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК формира следните
правни изводи:
Въззивната жалба, депозирана от въззивника Б. А. В.- ответник в първоинстанционното
производство е процесуално допустима като подададена в преклузивния срок по чл.259, ал.1
ГПК от легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед изхода на спора по гр.д.
№2208/2021 г. по описа на РС-Ямбол. Съгласно процесуалния регламент на чл. 269 от ГПК
и разясненията, очертани в ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС,
въззивният съд извършва проверка на правилността на атакуваното решение в контекста на
формулираните в жалбата оплаквания, а в пределите на служебните контролни правомощия
на въззивната инстанция попадат валидността на решението, неговата допустимост в
обжалваната част, както и съгласуваността му с императивните норми на материалния
закон. В съответствие с тези свои правомощия въззивният съд прецени, че оспорваното
решение е валидно,допустимо в обжалваната част, а по същество и правилно при следните
съображения:
Предявените за разглеждане пред първостепенния съд обективно кумулативно съединени
искови претенции, видно от очертания с исковата молба петитум и описаните обстоятелства,
от които произтича твърдяното правопораждащо основание са такива с правна
квалификация по чл.500, ал.1, т.1, предл.1 и т.3 КЗ. Решението се атакува пред настоящата
въззивна инстанция единствено в частта му относно произнасянето на ЯРС по иска,
квалифициран по чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
Материалноправното съдържание на повдигнатите с въззивната жалба възражения,
задействали въззивния инстанционен контрол, целят преоценка на законосъобразността и
обосноваността на възприетото в оспорваното решение разрешение – за наличие
правопораждащото регресната отговорност на въззивника основание по чл.500, ал.1, т.3 КЗ,
намираща фактическа и правно-нормативна опора в необоснованата и неправилна
интерпретация на разпоредбите на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.125, ал.1,т.7 ЗДвП, в полза на
което становище се излага аргументация, черпеща основанията си от оплаквания за
незадоволителен доказателствен анализ.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите чл.500, ал.1 и ал.2 КЗ представлява право на застрахователя да получи
от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако
е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право
на застрахователя срещу застрахования не е част от застрахователното правоотношение, а
възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата
правна уредба основания. Регресното право, чиято иманентна специфика касае
освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования възниква тогава,
7
когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към
застрахования/ на основания, посочени в закона – при управление на МПС под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества ; отказ да се подложи, или
виновно отклоняване от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
умишлено предизвикване на пътнотранспортното произшествие или предизвикването му по
време на извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс, и др. То
възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва
наличието на основанията по чл.500, ал.1 и ал.2 КЗ /умисъл, алкохол, и др. / именно с този
момент. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с
действащите към него момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП,
ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за
застраховането, относими към управление на застрахованото МПС. /виж Решение № 20 от
2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК/.
В случая сред безпорните и ненуждаещи се от доказване фактически отношения, правилно
първостепенният съд е отделил въпросите относно механизма на ПТП и настъпване на
щетите, с оглед представения протокол за ПТП, съставен на място от пристигнали
служители, потвърждаващата причинно-следствената връзка между осъщественото ПТП и
настъпилите щети кредитирана САТЕ, съвкупно и поотделно оценените гласни
доказателства и позициите на противопоставените по спора страни. Тези доказателства в
тяхната взаимовръзка установяват безпротиворечиво конкретната фактическа обстановка и
механизма на настъпване на щетите. Не е спорно и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между ЗАД "ОЗК-
Застраховане" АД и Б. В., наличието на образувана щета при въззиваемото дружество по
писмено уведомление на собственика на увреденото при ПТП МПС, както и изплащането в
негова полза от страна на ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД на сума в размер на 1547, 25 лв. -
застрахователно обезщетение, т.е. лишени от спорни моменти и противоречия са
компнонентите на деликтната отговорност водача Б. В..
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в
този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Съгласно нормативното
предписание на чл. 125, ал.1, т.7 ЗДВП службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него.Съгласно правилото на чл. 123, ал.1 т.1, предл.1 ЗДвП, водачът на пътно
8
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Комплекснатото правно-нормативно съотношение на цит. разпоредби от
специалния нормативен източник запълват бланкетната рамка на чл.500, ал.1, т.3 КЗ,
лимитираща основанията за възникване на регресната отговорност към застрахователя.
Доколкото по делото се установи, че щетите са само с имуществен характер, приложение
намира и разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП, според която когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, водачът е длъжен: да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието; ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така
че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП; ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В случая като относими към въпроса, дали между участниците в ПТП, сред които
въззивника Б. В. и увредения св.И.С., е имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, по линия на гласните доказателствени източници са единствено показанията на свид.
И.С. и на св.Г.Г.. В гласните доказателствени източници, приобщени от разпита на св.И.С.
се разкриват единствено сведения, чиято съдържателно-информационна ориентираност
изяснява,че непосредствено след инцидента, докато св.С. телефонирал на 112, водачът на
автомобила, който го е ударил, /въззивника В./ е потеглил и е преустановил връзката си с
автопроизшествието с устното обяснение, че бърза за работа и работи в Пилфингер.
Задълбоченото и всеобхватно проучване на всички доказателства и доказателствени
източници, тяхното обмисляне във взаимната им връзка и обусловеност не променя
фактологията, представена с този доказателствен източник. На този фон показанията на св.
Г., по отношение анализа на чието съдържание във въззивната жалба е изразено субективно
несъгласие, утвърждаващо персоналната гледна точка към недооценката на тези показания,
но не и конкретните измерения на тази недооценка, от гледище на техния нисък
информативен потенциал, ЯОС намира тези гласни данни за логически съгласувани и
утвърждаващи фактическата теза в показанията на св.С.. В гласните данни, получени от
разпита на св.Г., макар и в неопределена светлина, се споменава, че другите двама участника
в ПТП /Св.С. и св. В./ са разговаряли помежду си, но за краткотрайността на този разговор
може да се изведе опосредстван извод от съобщеното от свидетеля Г.,че докато излезе от
трактора и се присъедини към тях, водачът, ударил автомобила, врязан в трактора ,
изпреварил двете ППС и продължил в посока Елхово. И двамата свидетели Г. и С. останали
на място на инцидента за изчакване на контролните органи, като не съобщават да е имало
постигната уговорка с другия водач, удостоверена в надлежно съставен двустранен
констативен протокол за ПТП съгл.изискването на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП
Предвид това и щом в случая не е попълнен двустранен констативен протокол за ПТП, а е
9
съставен Протокол за ПТП от полицейски служител, който ценен като елемент от
фактическата и логическа верига на доказателства, ведно с еднопосочното съдържание на
показанията на двамата мл.автоконтролори, извършили проверка на възникналото ПТП,
категорично отричащи на мястото на инцидента да е бил заварен Б. В. и пресъздаващи
рационално и детайлно последващите мероприятия по издирването и тестването му с дрегер
на работното му място, образуват единна и непрекъсваема верига от факти, обуславящи
законосъобразно и аргументирано извода, че няма как да се приеме, че между двамата
водачи на л.а. "****" И.С. и въззивника В. е било налице съгласие относно обстоятелствата,
свързани с ПТП. Ето защо въззивният съд намира за обосновано становището, че в случая
посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е
било задължително съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" и чл. 125, т. 7 ЗДвП. В контекста на
изложеното ЯОС счита, че въззивникът следва да понесе неблагоприятните последици от
неизпълнението на доказателствената тежест да установи правоизключващите си
възражения, дистанциращи установената фактология от нормативната рамка на чл.123, ал.1,
т.1 и т.3, б. "в" и чл.125, т.7 ЗДвП. Същият не проведе установяване при условия на пълно и
главно доказване на добросъвестно изпълнение на визираните в цит. разпоредби
задължения, респ. не установи, че между участниците в автотранспортния инцидент е
имало постигнато съгласие по см. чл.123, ал.1, т.3, б. "б" ЗДвП относно обстоятелствата,
свързани с него, кореспондиращо и опредметено в надлежно попълнен двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
Наличието, респ. – липсата на съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието
може да се установи само, ако всеки участник изпълни законовите си задължения, в т. ч. да
спре и да установи, както и да съдейства за установяване на последиците от него. След като
единият от водачите, въззивникът В. е действал недобросъвестно и е осъществил състава на
административно нарушение, произволно и без извинителното основание, регулирано в
чл.500, ал.1, т.3 КЗ е преустановил връкзата си с местопроизшествието, същият не би могъл
да претендира благоприятни за себе си последици, изключващи регресната му отговорност
спрямо застрахователя. Напускането на мястото на ПТП от ответника-въззивник, е довело
като последица до невъзможност да се установи, дали между него и собственика на л.а.
автомобил ******" И.С. е налице съгласие или разногласие по въпроса за обстоятелствата от
пътното произшествие. Така установяването им е следвало да се извърши от службите за
контрол на Министерството на вътрешните работи в нормативната алтернатива на чл.125,
ал.1, т.7 ЗДвП, чрез посещаване мястото на пътнотранспортното произшествие. В този
смисъл е опредметената съдебна практика в Решение № 271 от 30.06.2022 г. на ОС - Плевен
по в. гр. д. № 319/2022 г., Решение № 172 от 7.06.2022 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. №
195/2022 г., Решение № 71 от 3.02.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1179/2021 г. ,
Решение № 1029 от 31.10.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1106/2022 г. и др.
Следователно от събраните по делото доказателства по един безспорен и несъмнен начин се
установява, че въззивникът В. като водач на лек автомобил със своето действие е
осъществил деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, обезщетението за нанесените от който
10
имуществени вреди е изплатено на увреденото лице от застрахователя ЗАД "ОЗК
Застраховане"АД в качеството му на застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, като въззивникът е напуснал мястото на настъпването на
ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, при положение че
посещаването му от тях е било задължително по закон, без да е имал призната в закона
неотложна причина за това отклоняващо от повелителните законови норми поведение. Ето
защо и на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за въззиваемото дружество е възникнало регресно
вземане срещу него в размер на претендираната сума от 1547, 25 лв., която е в по-малък
размер от размера на имуществените вреди към момента на настъпването им, изчислен в
кредитираното САТЕ-1573, 46 лв. Въз основа на изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че е осъществено предвиденото в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ основание за
възникване на правото на регрес на " ЗАД "ОЗК Застраховане"АД ищец по обратния иск да
получи от виновния водач /ответник по обратния иск/ Б. А. В. претендираната сума в размер
1547, 25 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение на пострадалия И.С. в
размер на 1547, 25 лв., ведно със законната лихва,считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ЯОС намира за основателна частната въззивна жалба вх.№10009/12.07.2022 г. от ЗАД ОЗК-
Застраховане АД по следните съображения: Съгласно ТР 6/2012 от 6 ноември 2013 г.
ОСГТК: "Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в
защита на правните последици от решението." С оглед депозираните писмени доказателства
от въззиваемото дружество за сторени в обезпечителния процес разноски, инкорпорирани в
договор за правна защита и съдействие №58/15.04.2021 г. и платежно наредждане, изд. от
Общинска банка Bord009931907/18.06.2021 г. за плащане на сумата от 360 лв. по договор за
правна защита и съдействие,платежно нареждане от Общинска банка
№4230782/18.06.2021г., отразяващо заплащане на държавна такса за обезпечение на бъдещ
иск в размер на 40 лв., които писмени доказателства за извършени разходи кореспондират с
представените Определение №606/28.06.2021 г., постановено по ч.гр.д.№1920/2021 г. по
описа на ЯРС за допускане на обезпечение на бъдещ иск на ЗАД "ОЗК Застраховане"АД
срещу Б. А. В. и Обезпечителна заповед №5/28.06.2021 г. в своята съвкупност обуславят
основателност на претенцията за присъждане в полза на въззиваемото дружество на
съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв. за воденото обезпечително производство по
ч.гр.д.№ 1920/2021 г. по описа на ЯРС. В този смисъл атакуваното с частната въззивна
жалба Определение №1250/21.06.2021 г. , постановено по гр.д.№2208/2021 г. по описа на
ЯРС следва да бъде отменено като неправилно.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция и в унисон със своевременното искане
за присъждане на съдебно -деловодни разноски в полза на въззиваемото дружество,
придружено с доказателства за реалното им извършване, инкорпорирани в Договор за
11
правна защита и съдействие №489/01.11.2022 г.,ведно с преводно нареждане от 07.11.2022г.
за заплатен адвокатски хонорар, Удостоверение за регистрация по ДДС,платежно нареждане
за заплатена държавна такса в размер на 15 лв. за частната жалба, в тежест на въззивника Б.
В. следва да бъдат възложени сторените във въззивното производство от ЗАД "ОЗК -
Застраховане"АД разноски в размер на 425 лв.
Водим от изложеното ЯОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №138/01.04.2022 г., постановено по гр.д.№2208/2021 г. по
описа на РС-Ямбол в частта му, с която на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ Б. А. В.
ЕГН********** е осъден да заплати на " ЗАД ОЗК -Застраховане"АД, ЕИК121265177, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул."******* представлявано заедно от
изпълнителните директори ***** и ****** сумата от 1547, 25 лв., представляваща платеното
от " ЗАД ОЗК -Застраховане"АД на И.И.С. застрахователно обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 14.10.2020 г., причинени от Б. А.
В., който напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол за
движение по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях било
задължително по закон, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба-19.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОТМЕНЯ Определение №1250/21.06.2021 г. , постановено по гр.д.№2208/2021 г. по описа
на РС-Ямбол, с което е оставена без уважение молбата " ЗАД ОЗК -Застраховане"АД по
чл.248, ал.1 ГПК за изменение на Решение №138/01.04.2022 г., постановено по гр.д.
№2208/2021 г. по описа на РС-Ямбол в частта му за разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. А. В. ЕГН********** да заплати на " ЗАД ОЗК -Застраховане"АД,
ЕИК121265177 сумата от 400 лв., представляваща направени в обезпечително производство
по ч.гр.д.№ 1920/2021 г. по описа на ЯРС разноски.
ОСЪЖДА Б. А. В. ЕГН********** да заплати на " ЗАД ОЗК -Застраховане"АД,
ЕИК121265177 сумата от 425 лв. -разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280, ал.3, т.1, предл.1-во
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13