№ 587
гр. ***, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110107608 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от К. П. Д. с ЕГН
********** против срещу „***“ ЕООД, с ЕИК *** искове с пр. осн. чл. 200
КТ за осъждането му да заплати сумата 90 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от
настъпила на 20.08.2022 г. трудова злополука, ведно със законна лихва от
20.08.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 874,12 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатени
медицински консумативи, болничен престой и лекарства вследствие
настъпила на 20.08.2022 г. трудова злополука.
Ищецът твърди, че е работил в „***” ЕООД, ЕИК ***, с месторабота
"***” - Света троица. Твърди, че е изпълнявал длъжността шофьор, доставчик
на непълно работно време - 4 часа, съгласно трудов договор № 118/07.06.2022
г. В длъжностната му характеристика било записано, че „пренася пратката по
най-кратния и безопасен маршрут по възможно най-бързия начин”.
Посочва се, че на 20.08.2022 г. в гр. ***, по време на работа, ищецът
претърпял пътнотранспортно произшествие със служебен автомобил
собственост на „***” ЕООД. При настъпилото ПТП К. получил множество
травми и наранявания вследствие на които същият бил приет за лечение на
20.08.2022 г. в УМБАЛСД „Н.И. Пирогов” ЕАД и бил изписан за домашно
лечение на 19.10.2022 г.
Навеждат се твърдения, че била извършена операция на 20.08.2022 г.,
при която била отстранена слезката му, а на 17.10.2022 г. бил поставен
канюлиран винт във връзка настъпила вследствие на ПТП-то, тежка травма на
1
опорно двигателния апарат със счупване на таза, изразяващо се в счупване на
двете крила на кръстната кост, счупване на десния ацетабулум с горно и
долно крило на дясната пубисна кост.
Излага се, че с Разпореждане № 32143/24.11.2022 г, на ТП *** - град на
НОИ било прието, че декларираната злополука с вх. № 925/19.10.2022 г. от
осигурителя „***” ЕООД, настъпила по отношение на ищеца, била призната
за трудова на осн. чл. 55, ал. I от КСО.
Посочва се, че ищецът е на 34 г. и вследствие претърпяната трудова
злополука е бил в кома в продължение на 42 дни. Последният е женен и има
дъщеря, която в същия период е навършила 7 години и е бил първия й учебен
ден, на който ищецът не могъл да присъства, вследствие на което се
почувствал изключително зле, тъй като е пропуснал толкова важни дни от
живота на детето си.
Твърди се, че в резултат на настъпилата трудова злополука, получените
травми довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота.
При тези данни претендира осъждането на ответника включително и за
разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба, ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е бил негов
служител към 20.08.2022 г., на длъжността шофьор, доставчик на непълен
работно време, за която му е предоставена длъжностна характеристика,
включваща естеството на трудовата му функция, като в деня на назначаването
му е проведен инструктаж. Не оспорва, че в деня на трудовата злополука
ищецът осъществявал доставка на хранителни продукти със служебен
автомобил. Сочи се, че поради движение със скорост, несъобразена със
състоянието на пътя-мокър асфалт, ищецът реализира ПТП като
самокатастрофирал в метален стълб на пешеходна светофарна уредба, поради
което му е съставен АУАН № АД-***/20.08.2022г. от служители на „ОПП“ –
СДВР. Твърди, че в случая по безспорен начин се установява, че
настъпването на въпросното ПТП е причинено единствено в резултат на
поведението на пострадалия, който е извършил тежко нарушение на
правилата за движение по пътищата, поради което ответникът прави
възражение за умишлено причиняване на увреждането от ищеца по чл.201,
ал.1 от КТ, при условията на евентуалност - и възражение за съпричиняване
по чл.201, ал.2 от КТ.
По изложените съображения ответникът счита, че предявените искове
за имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени изцяло,
както и акцесорната претенция за законна лихва от датата на трудовата
злополука до окончателното плащане, като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
2
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените доказателствени материали
се установява, че към датата на процесната злополука (20.08.2022г.) между
страните е съществувало трудово правоотношение, учредено по силата на
Трудов договор № 118/07.06.2022 г., като ищецът е заемал длъжност
„шофьор, доставчик“ / л. 31/. Процесната злополука е призната за трудова с
Разпореждане № 32143 от 24.11.2022г. на НОИ, ТП- *** град.
По делото е прието съдебно медицинско удостоверение № 489/2022г.
(л.6), което установява, че ищецът при инцидента от 20.08.2022г. е получил
тежка съчетана травма довела до постоянно разстройство на здравето, опасно
за живота.
От приетата по делото Епикриза на К. Д., издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ (л.15-22) се установява, че ищецът е бил приет за лечение на
20.08.2022г., и е бил изписан на 12.10.2022г., като по време на престоя са
извършени оперативни процедури на хранопровод, стомах и дуоденум с
голям и много голям обем и сложност.
От Епикриза издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ (л.23-24) се
установява, че ищецът е бил приет за лечение на 12.10.2022г. и бил изписан за
лечение на 19.10.2022г., като по време на престоя са извършени оперативни
процедури с много голям обем на сложност на таза, тазобедрената и
колянната става.
От фискален бон № 0115062/31.10.2022г. се установява, че са закупени
лекарствени продукти, а именно „Акутил“ 60 капсули на стойност 48,09 лв.
/л.33/.
От фискален бон № 019297/27.10.2022г. се установява, че са закупени
лекарствени продукти, а именно „Clexane sol. For. Inj 60mg.“ на стойност
44,60 лв. /л.33/.
От фискален бон № 019296/27.10.2022г. се установява, че са закупени
лекарствени продукти, а именно „Bevit forte“ на стойност 50,55 лв. /л.33/.
От фискален бон № 0105884/04.09.2022г. се установява, че са закупени
памперси за възрастни, влажни кърпички, Hartman molicare на стойност 24,24
лв. /л.34/.
От фискален бон №075553/15.09.2022г. се установява, че са закупени
памперси за възрастни, влажни кърпички Бебелан, чаршаф за възрастни, на
стойност 15,57 лв. /л.34/.
От фискален бон № 080617/07.010.2022г. се установява, че са закупени
памперси за възрастни, чаршаф за възрастни на стойност 12,58 лв. /л.34/.
От фискален бон № 0060562/19.10.2022г. се установява, че са закупени
лекарствени продукти, а именно „Clexane sol. For. Inj 60mg.“ и етилов спирт
3
на стойност 47,10 лв. /л.34/.
От фискален бон №076330/19.09.2022г. се установява, че са закупени
памперси за възрастни, влажни кърпички Бебелан, чаршаф за възрастни, на
стойност 15,57 лв. /л.35/.
От фискален бон №077531/24.09.2022г. се установява, че са закупени
памперси за възрастни, влажни кърпички Бебелан, чаршаф за възрастни, на
стойност 15,57 лв. /л.35/.
От фискален бон №074672/11.09.2022г. се установява, че са закупени
памперси за възрастни, влажни кърпички „Бебелан“, чаршаф за възрастни, и
предпазна маска на стойност 16,37 лв. /л.35/.
От приетата по делото фактура № ***0/19.10.2019г. се установява, че
стойността на конюлиран винт 7.3 мм от титан е на стойност 388,50 лв. /л.36/.
От приложения по делото АУАН № *** от 10.08.2022г., се установява,
че ищецът К. Д. при управление на л.а. марка „***“, с рег. № ***, по ул.
„***“, с посока на движение от ул. „***“, към бул. „ ***“ и в района на
кръстовището с ул. „***“, поради движение със скорост несъобразена със
състоянието на пътя (мокър асфалт) става причина и реализира ПТП, като се
отклонява вдясно по посока на движението и самокатастрофира в метален
стълб на пешеходна светофарна уредба.
От приложеното по делото Наказателно постановление № 22-4332-
023298 от 16.11.2022г. се установява, че на ищеца е наложена глоба в размер
на 200 лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 20,ал.2 ЗДВП вр. с
чл. 179, ал.2, пр.1 ЗДВП, а именно че водачът не е избрал скоростта на
движението на л.а., която да е съобразена с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, вследствие
на което е реализирано ПТП.
За установяване на претърпените от ищеца имуществени вреди и
причинно - следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на
основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ, изготвена от вещо лице доц. д-р Н.
А. С., неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като
обективно, компетентно дадено. От заключението се установява, че в
следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука, ищецът е получил
ТЕЖКА СЪЧЕТАНА ТРАВМА НА ТЯЛОТО, включваща следните
травматични увреждания:
ЧЕРЕПНО-МОЗЪЧНА травма - счупване на челната кост на черепа
отляво; контузия на мозъка - челно-базално отляво.
ТЕЖКА ГРЪДНО-КОРЕМНА ТРАВМА - Счупване на седем ребра
отляво /от 6-то до 12-то ребра/; Пневмоторакс отляво; контузия на белия
дроб. Разкъсване на диафрагмата отляво с травматично навлизане на стомаха,
слезката и левия бъбрек в гръдната кухина; Разкъсване на слезката -
оперативно отстраняване /спленектомия/; Контузия на левия бъбрек и
задстомашната жлеза; Лезия на опоръка на тънко черво-оперативно обшиване
4
/серозиране/; Кръвоизлив в коремната кухина;
ТЕЖКА ТРАВМА НА ТАЗА ОТДЯСНО - счупване на двете крила на
кръстната кост на таза: Счупване на дясната главулечна ямка на таза;
Счупване на двата клона на дясната лонна /срамна/ кост на таза.
ТРАВМА НА ПОЯСНИЛ ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ - счупване на
напречния израстък на третия поясен гръбначен прешлен /Л3/.
Вещото лице посочва, че установените травматични увреждания са
получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети с голяма
кинетична енергия и в комплекс по своята локализация и морфология
съответстват да са получени по време и начин при процесното ПТП - травма
на водач в купето на автомобила при първоначален удар на автомобила в
процесния метален стълб в областта на шофьорската врата.
Вещото лице посочва, че сумарният оздравителен период на телесната
повреда е около 12 /дванадесет/ месеца /имайки предвид и консолидирането
на травмата на опорно-двигателния апарат/, което не изключва появата на
търпима болка в областта на десния крак и за по-дълъг период - при
физическо натоварване и промяна на времето /студено и влажно/, като през
целия оздравителен период, Д. е търпял болки и страдания, по-значителни
през първите 9 /девет/ месеца.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита
същото за обективно, обосновано и кореспондиращо с приетия по делото
доказателствен материал.
За претърпени от ищеца неимуществени вреди е допуснат свидетеля
С.И. Д.а – съпруга на ищеца. Свид. Д.а си спомня, че за инцидента разбрала
след като й се обадили по телефона. Сочи, че ищецът лежат петдесет и
няколко дни в болница. Претърпял няколко операции, една от който била на
крака, в който му сложили винт, без който нямало да може да се придвижва.
Била засегната и ръката, в която нямал чувствителност. Споделя, че след
изписването от болницата Д. се възстановявал около 5-6 месеца. През това
време ходел на рехабилитации. Спомня си, че помагала на съпруга си да се
облича и съблича, тъй като изпитвал затруднения при движението на
крайниците си. Сочи, че съпругът й освен физически, не се чувствал добре
емоционално и психически, тъй й споделял, че му тежал фактът, че бил
пропуснал рождения ден на дъщеря си, както и първият й учебен ден.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля С.И. Д.а, включително и
след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на
свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични възприятия и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
5
убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от правна страна следното:
За да бъде ангажирана имуществената отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител неимуществени и имуществени вреди, трябва да бъдат
установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
следните материалноправни предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда,
водеща до неблагоприятни последици за ищеца – болки и страдания, както и
разлика в полученото трудово възнаграждение и обезщетение за временна
неработоспособност и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и
причинените вреди, т. е. същите да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда
възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или
друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200,
ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е
обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на
пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено
самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при
тази форма на вината ( в чл. 201, ал. 2 КТ е използван терминът „груба
небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Фактът на настъпилото увреждане и че същото е настъпило при
изпълнение на трудовите задължения на ищеца в ответното дружество се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени
доказателствени средства, а именно: Разпореждане № 32143 от 24.11.2022г.
на НОИ, ТП- *** град, от което се установява, че процесната злополука,
настъпила на 20.08.2022г., е призната за трудова. Относно характера на
злополуката е постановено разпореждане на административен орган – ТП на
НОИ, в специално производство, инициирано именно от ищеца, като
административният акт, с който производството е приключило е подлежал на
обжалване от страните по настоящето производство и следователно по
аргумент от чл.17, ал.2 ГПК гражданският съд не може да осъществява косвен
контрол за материалната му законосъобразност. С оглед настоящият съдебен
състав приема, че не съществува каквото и да било съмнение, че случилото се
на дата 20.08.2022г. е с характер на трудова злополука.
От изложеното следва, че всички юридически факти, включени в
хипотезиса на чл. 200, ал. 1 КТ, бяха установени в настоящото производство,
поради което бе установено, че работодателят дължи обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди на работника, вследствие на
реализираната трудова злополука.
6
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди:
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност
на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която
работодателят дължи на работника като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът
следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните
изживявания на пострадалия, характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето и др., ръководейки се от обществения
критерий за справедливост към момента на възникването на правото на
обезщетение, в която насока са и разясненията, дадени в т. II от ППВС №
4/1968 г.
В настоящия случай, към момента на настъпване на трудовата
злополука, ищецът е бил в работоспособна възраст ( на 34 години ), без
придружаващи заболявания. По делото бе изяснено, че вследствие на
настъпилия трудов инцидент е настъпила тежка съчетана травма на тялото,
включваща следните травматични увреждания: ЧЕРЕПНО-МОЗЪЧНА травма
- счупване на челната кост на черепа отляво; контузия на мозъка - челно-
базално отляво;ТЕЖКА ГРЪДНО-КОРЕМНА ТРАВМА - Счупване на седем
ребра отляво /от 6-то до 12-то ребра/; Пневмоторакс отляво; контузия на
белия дроб. Разкъсване на диафрагмата отляво с травматично навлизане на
стомаха, слезката и левия бъбрек в гръдната кухина; Разкъсване на слезката -
оперативно отстраняване /спленектомия/; Контузия на левия бъбрек и
задстомашната жлеза; Лезия на опоръка на тънко черво-оперативно обшиване
/серозиране/; Кръвоизлив в коремната кухина; ТЕЖКА ТРАВМА НА ТАЗА
ОТДЯСНО - счупване на двете крила на кръстната кост на таза: Счупване на
дясната главулечна ямка на таза; Счупване на двата клона на дясната лонна
/срамна/ кост на таза; ТРАВМА НА ПОЯСНИЛ ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ -
счупване на напречния израстък на третия поясен гръбначен прешлен /Л3/.
След операциите, ищецът е бил в невъзможност да полага труд и да
осъществява дори рутинни ежедневни дейности- не е можел да се обслужва
самостоятелно без чужда помощ. Вещото лице по допуснатата СМЕ пояснява,
че сумарният оздравителен период на телесната повреда е около 12
/дванадесет/ месеца /имайки предвид и консолидирането на травмата на
опорно-двигателния апарат/, което не изключва появата на търпима болка в
областта на десния крак и за по-дълъг период - при физическо натоварване и
промяна на времето /студено и влажно/, като през целия оздравителен период,
Д. е търпял болки и страдания, по-значителни през първите 9 /девет/ месеца.
Причиненото травматично увреждане се отразило и на емоционалното
състояние на ищеца, което се изяснява от показанията на свид. Д.а.
Изложеното физическо състояние, съчетано с преживените психически
травми от ищеца, изразяващи се в чувство на малоценност и безпомощност по
7
време на възстановителния период, налагат извод, че предявеният иск за
неимуществени вреди се явява основателен до размер на обезщетението от
40 000 лева, като за разликата до пълно предявения размер, съдът намира за
недоказан.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди
Същият е доказан по основание, но до размера на сумата от 678,74 лв.
Разходите сторени с фискален бон № 0115062/31.10.2022г.; фискален бон №
019297/27.10.2022г.; фискален бон № 019296/27.10.2022г.; фискален бон
№075553/15.09.2022г.; фискален бон № 080617/07.010.2022г.; фискален бон
№ 0060562/19.10.2022г.; фискален бон №076330/19.09.2022г.; фискален бон
№077531/24.09.2022г.; фискален бон №074672/11.09.2022г.; фактура №
***0/19.10.2019г., се намират се в пряка връзка със злополуката и подлежат
на заплащане от ответника.
Останалите закупени стоки, представляващи хранителни продукти, за
които са представени касови бонове на л.38-39 не следва да бъдат взети
предвид, доколкото същите не са във връзка с лечението на причинените от
процесното ПТП увреждания и не представляват претърпяна имуществена
вреда, която е необходим разход, допринасящ за възстановяването на ищеца.
Така искът за имуществени вреди е доказан до размера за сумата от
678,74 лв.
Въпреки изложеното, съдът счита, че работодателят установи своето
възражение за проявена груба небрежност от страна на работника – К. Д..
Същата се изразява в неполагане на дължимата грижа, която се следва от
човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от
работника пълна липса на старание и внимание, и пренебрегване на правила и
правила за безопасност, произтичащи от ЗДвП. Така, несъмнено по делото се
установи, че на ищеца е съставен АУАН № *** от 10.08.2022г., за това че
при управление на л.а. марка „***“, с рег. № ***, по ул. „***“, с посока на
движение от ул. „***“, към бул. „ ***“ и в района на кръстовището с ул.
„***“, поради движение със скорост несъобразена със състоянието на пътя
(мокър асфалт) става причина и реализира ПТП, като се отклонил вдясно по
посока на движението и самокатастрофирал в метален стълб на пешеходна
светофарна уредба.
Въз основа на издадения АУАН е съставено Наказателно постановление
№ 22-4332-023298 от 16.11.2022г. от което се установява, че на ищеца е
наложена глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 20, ал.2 ЗДВП вр. с чл. 179, ал.2, пр.1 ЗДВП, а именно че за това, че не
е избрал скорост на движение с управлявания от него лек автомобил, която да
е съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, в следствие на което е
реализирал процесното ПТП.
Посоченото поведение на ищеца, освен, че противоречи на житейска
логика, е в пълно противоречие и с нормите ЗДвП, в частност разпоредбата на
8
чл. 20, ал.2 от закона, която предписва задължение на всеки водач на МПС да
избира подходяща скорост на движени, съобразена с пътната обстановка. В
тази връзка, съдът счита, че със своето поведение - управлявайки лек
автомобил несъобразявайки скоростта на движение с конкретната пътна
обстановка, ищецът не е положил дължимата грижа да запази своето здраве и
безопасност, която и най-небрежният човек, заемащ съответната длъжност,
би положил.
От изложеното следва, че работникът, проявявайки груба небрежност е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Поради тази причина
съдът счита, че така определеното обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди следва на основание чл. 201 ал.2 КТ да бъде
редуцирано поради допусната груба небрежност от страна на работника.
Съдът счита, че обезщетението за заплащане на имуществени и
неимуществени вреди следва да бъде намалено с 50 %, като на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди и 339,37 лв. представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди. Сумата се дължи от
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 20.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата ( във
връзка с момента, от които се дължи лихва- решение № 217/25.07.2013 г. по
гр. д. № 1038/2012 г. на IV г. о. на ВКС).
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
Видно от договор за правна защита и съдействие в хипотезата на чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗА е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ размерът на възнаграждението е 2230,37 лв., който се
определя от съда според уважената част от исковете, което следва да се
заплати на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на
основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и
сумата в размер на 813,58 лева, представляваща дължима държавна такса, в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд *** и 78,33
лева - разноски по допуснатата СМЕ, съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. П. Д. с ЕГН
**********, по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 20 000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна
трудова злополука на 20.08.2022 г., ведно със законна лихва от 20.08.2022 г.
до окончателното изплащане и сумата от 339,37 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатени медицински
консумативи и лекарства вследствие на настъпила на 20.08.2022 г. трудова
злополука, ведно със законна лихва от 20.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, за разликата над 20 000 лева до пълния претендирани размер от 90 000
лева, както и иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, за разликата над 339,37 лева до пълния претендиран размер от 874,12
лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА на адв. С. Б.-И., сума в размер на 2230,37 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 813,58 лв. - дължима държавна
такса, и сумата от 78,33 лв. – депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10