Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение от 26.05.2010 год. по гр.д. № ....по описа за 20109 год. Великотърновският районен съд е прекратил с развод сключения с Акт № 8 на 27.05.2000 год. граждански брак между Д. П. М. и С. С. М. ,двамата с постоянен адрес гр.П. Т.,ул.”В.Д.”,№ 6,В.А,.3 поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, на основание чл.49,ал.1 от СК по вина на двамата съпрузи.Постановил е след развода жената да носи предбрачното си фамилно име –И.Предоставил е упражнаването на родителските права по отношение на детето П. Д. М. ,родена на 06.09.2002 год. на бащата Д. П. М.,като за майката е определил режим на лични отношения с детето П. веднъж на два месеца за почивните дни,през ваканциите Коледна и Великденска,както и един месец през лятото,когато бащата не е в платен годишен отпуск.Осъдил е С. С. М. да заплаща на Д. П. М.,в качеството му на баща и законен представител на детето Пресияна месечна издръжка в размер на 100 лв.,считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.Предоставил е ползването на семейното жилище находящо се в гр.П.Т.,ул.”В.Д.”,№ 6,В.А,ап.3 на ответника Д. П. М..Осъдил е С. М. да заплети по с/ка на ВТРС ДТ в размер на 164 лв.Осъдил е Д. М. да заплати ДТ в размер на 20 лв. Против решението е постъпила въззивна жалба от адвокат Р. М. –ВТАК,пълномощник на ищцата С. С. М..Жали се решението в частта за вината,като счита,че няма вина за разстройството на брака и в частта,в която съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо роденото от брака на страните П.,родена на 06.09.2002 год. на бащата Д. М..Опредил е режим на лични отношения на майката и детето както следва :веднъж на два месеца за почивните дни,през ваканциите-Коледна и Великденска,както и един месец през лятото,когато бащата не е в платен годишен отпуск.Осъдил е С. М. да заплаща на Д. М. като баща и законен представител на малолетната П. месечна издръжка по 100 лв.,считано от влизане в сила на съдебното решение ,до настъпване на законови пречки за изменение или прекратяване.Осъдил е С. М. да заплати по с/ка на ВТРС ДТ в размер на 164 лв.Релевира следните оплаквания:По делото не било спорно ,че бракът на съпрузите бил дълбоко и непоправимо разстроен,но по вина на ответника.По делото било установено лекомисленото отношение на ответника и нежеланието му да се грижи и издържа семейството си,което принудило ищцата да поеме изцяло финансовите семейни задължения,в т.ч. за детето.Нежеланието на ответника да полага траен труд и да осигурява финансова издръжка на съпрузите,довели до разкъсването на брачната връзка.Налице било дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника,т.к. последния разрушил освен доверието на съпругата си,така и връзката им и общите грижи за семейството.Същият не само е разпилял безотговорно любовта им,но превърнал съпругата си в „средство” за осигуряване на финансовата издръжка на семейството.Счита,че съдът не е прецизирал изводите си и е игнорирал важното обстоятелство,че в отношенията между страните по делото като съпрузи не намира отражение визираното в чл.14 от СК съдържание на съпружеските отношения.Съдът не интерпретирал правилно дадените свидетелски показания.Всички,включително и тези на ответника заявили,че ищцата е била винаги уважителна към съпруга си и неговите близки,че е много добра майка и съпруга и се ползва с изключително добро име и авторитет в обществото,както и че никой от тях не знае тя да е давала повод на съпруга си да прояви към нея каквото и да е отрицателно поведение.По наведените оплаквания за неправилност на решението в частта,в която е предоставил упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете на страните Пресияна на бащата.След като съдът приел,че ищцата има много добри родителски качества и че желае да полага грижи за малолетното дете,че и двете страни имали съответните морални качества и умения за възпитание,странно било кое е го е мотивирало да приеме,че бащата има по –добри родителски качества от майката,за да му предостави родителските права по отношение на дъщеря им П.Същевременно след като посочил,че ищцата поддържала постоянна,всекидневна връзка с дъщеря си,че ищцата редовно изпраща пари за издръжка на семейството,че е добра майка,без каквито и да било убедителни аргументи съдът приема,че родителските права следвало да бъдат предоставени на бащата.На следващо място не споделят изводи‗е на съда,че е в интерес на детето родителските права да бъдат предоставени на бащата,с когото детето живее през последните две години.Счита,че при доказани високи качества на ищцата като майка,решението на съда не само е неправилно,но и в пълно противоречие с принципите на справедливост и охраняване интересите на детето.Неправилни били изводите на съда,че промяната в местоживеенето на детето и заминаването му във Великобритания при майката,би се отразило негативно на крехката детска психика.Неприемлив бил извода на съда,че по делото нямало данни,че детето ще учи в паралелка с изучаване на български език,както и че детето е в първи клас и не владее добре английски.В случая било важно,че детето,при това момиче на крехка възраст следва да бъде при своята майка,която би му дала най- добрите грижи,възпитание и отношение.Неприемлив бил извода на съда,че детето се чувствало по –добре в досегашната си среда в гр.П.Т.,отколкото би се чувствало в Англия.Напротив по делото липсвали доказателства,че детето не се чувствало добре в Англия при майка си.Съдът не отчел обстоятелството,че ответникът,но винаги с майка си полагал грижи за детето през последната година и това не го прави родител,който може да даде най-доброто възпитание ,грижи и любов на малката П.,от която тя определено има нужда.Счита,че съдът неправилно предоставил упражняването на родителските права на бащата и по този начин определил един крайно неправилен,но и несправедлив режим на лични отношения на майката с детето,както и в частта за присъдената издръжка. Моли въззивния съд да постанови решение,с което да бъде отменено решението на първата инстанция,да бъде решен спора по същество,като постанови вината за развода да е на съпруга .Да предостави упражняването на родителските права спрямо малолетната П. на майката С. М.,като за бащата Д. М. да бъде определен режим на лични контакти с детето по празничните дни-Коледа или Нова година ,и един месец през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск,при предварително писмено съгласуване с майката.Да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 100 лв.,считано от предявяване на исковата молба,до настъпване за причини за нейното прекратяване или промяна.Да бъде осъден ответника да заплати направените по делото разноски. Въз въззивната инстанция жалбата се поддържа от упълномощения адвокат. В законовия срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Д. М..В съдебно заседание въззиваемият се представлява от упълномощения адвокат. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция нови доказателства не са представени. Производство по чл.318,предл.1 и сл ГПК ,във вр.чл.49 от СК. По наведените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта ,в която съдът е постановил,че развода е по вина на двамата съпрузи. От събраните по делото доказателства се установява,че с времето между съпрузите е настъпило отчуждение,което се задълбочило с раздялата им.Съгласно практиката на съдилищата и тази на ВКС не се смята за фактическа раздяла разделянето на съпрузите,когато единият от тях е заминал на работа на друго място и най-вече в чужбина.В настоящия случай след завръщането си в България през лятото на 2009 год. съпрузите са се разделили и от тогава съдът приема,че са във фактическа раздяла.Стигнали са õо изводи,че не могат да живеят като семейство и са обмисляли да прекратят брака си по взаимно съгласие.Въззивният съд намира,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на барака на съпрузите е на двамата,защото вместо да потърсят начини да изгладят настъпилото отчуждение по между им ,всеки от тях заживял свой собствен живот,съпругата в Англия,съпруга в България.Липсват доказателства някой от съпрузите да е настоявал за запазване на брака.По тази причина съдът намира за неоснователен наведения довод във въззивната жалба,че поведението на съпруга,който не желаел да се грижи за семейството е причина за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения и че негова е вината за развода.Изводът на настоящия състав на въззивната инстанция е,че вината за настъпилия разрив в брачните отношения на съпрузите ,за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на двамата съпрузи по съображения изложени по –горе.До този извод е стигнал и първоинстанционния съд ,поради което настоящият съд споделя мотивите му. По направените оплаквания за неправилност на решението в частта,в която съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните –П. на бащата.Въззивният съд намира,че решението в тази част е неправилно по следните съображения. Страните имат дете П.,малолетна,родена на 6.09.2002 год.И двамата родители желаят съдът да им предостави упражняването на родителските права.Събраните по делото доказателства сочат,че и двамата родители имат добри родителски качества.Съдът намира,че интересите на детето налагат упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката,която е доказала ,че е по активната от двамата родители.Отгледала е и възпитавала детето.Същата е изключително добра майка,която може да се справя сама с родителските си задължения.В тази насока са събраните по делото доказателства.За за осигури финансовото обезпечаване на семейството ,майката,която е с медицинско образование заминава да работи в Англия.Когато съпрузите решават семейството да се събере в Англия майката наема жилище ,в което има самостоятелна стая за детето.Записва малката Пресияна на училище.Тези действия на ищцата сочат,че същата е отговорна майка,която се стреми да създаде на детето си добра среда и бъдеще.В тази насока съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка М. М.,колежка и съквартирантка на ищцата в Англия и приема за доказано ,че ищцата е много грижовна майка ,която всеки ден се обажда не детето или по телефона или по скайпа.Майката е много уважавана в работата и се ползва с добро име./ така показанията на свидетелката и представените писмени доказателства на л.19 от делото в първата инст./.Успяла е да създаде за детето си дом ,в който да има самостоятелна стая за него,обзаведен съвременно./л.28 от делото/.Събраните доказателства сочат,че в жилището в гр.П.Т. за детето няма самостоятелна стая.Същото е принудено да обитава една стая с баща си,т.к. в останалите живеят бабата и лелята на детето.Съдът не приема изнесеното в социалния доклад ,че детето спи в една стая с баща си,т.к. се страхувало да спи само.Настоящата инстанция прави извод,че детето обитава с баща си една стая/ жилището се състои от две спални ,хол,трапезария и кухня /,поради липса на сомостоятелна за детето.На следващо място счита,че не е редно едно момиченце ,макар и на осем години да спи в една стая с баща си.”Майката е най- важният човек в живота на детето и то е тясно свързано с нея.Връзката с майката му дава ласка,нежност,топлина и обич.Дава му чувство на сигурност в самото себе си ,стимулира неговото развитие и го прави по –устойчиво”. Това е заключението на съдебно-психологическата експертиза изготвена от вещото лице Т. Е. –детски психолог.Съдът кредитира изцяло констатациите на вещото лице ,които са в насока,че прекъсването на връзката дете – майка е отворило емоционална празнина в душата на детето.Тази празнина се компенсира донякъде от бащата и бабата,но няма как да бъде запълнена изцяло.Детето е момиченца на осем години.На тази възраст детето има по –голяма нужда от майка си ,която с оглед на пола и възрастта ще му е по –голяма подкрепа.Майката е по –пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол ,особено когато са в предпубертетна или пубертетна възраст.В тази насока е Постановление № 1/1974 год.на Пленума на ВС.относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняванÕто на родителските права.Няма пречка упражняването да бъде предоставено на бащата,ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата.Разпитаните свидетели,дори тези на ответника характеризират ищцата като изключително грижовна и отговорна майка.Съдът не споделя изводите на първата инстанция,че детето не бивало да се отделя от средата ,в която живее.Детето трябва да бъде при майката,която е в състояние да му осигури по –добри възможности за живот и развитие.Майката е финансово обезпечена,с възможности за развитие в работата /показания на св.М.,с постоянни доказани доходи,която всеки месец изпраща на детето по 250 лв. издръжка.Бащата въпреки указанията на първата инстанция не е представил доказателства за доходите си и съдът не може да направи извод какви са финансовите му възможности като земеделски производител ,поради което приема,че финансовите възможности на майката са по-големи от тези на бащата.След като финансовите възможности на майката са по –големи от тези на бащата,то тя в по –голяма степен ще задоволява потребностите на малолетната П.. Изложеното налага извод ,че упражняването на родителските права спрямо осем годишната дъщеря на страните следва да бъде предоставено на майката. На бащата следва да бъде предоставен режим на лични контакти с детето ,както следва : бащата да взема детето по празничните дни-Коледа или Нова година ,и един месец през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск,при предварително писмено съгласуване с майката.Така определения режим е различен от стандартния,в случаите,в които родителите живеят наблизо,налага се от голямата разстояние на живеене,но няма пречка при споразумение бащата да вижда детето и през останалото време.Бащата не е представил доказателства за доходите си,но съдът с оглед разпоредбата на чл.162 ГПК приема,че за издръжка на малолетната Пресияна може да отделя от доходите си сума в размер на 100 лв. месечно.Издръжката се дължи от влизане на решението в сила ,до настъпване на законови причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва. При този изход на делото въззиваемият Д. М. следва да заплати ДТ по допускане на развода в размер на 25 лв.и ДТ върху определената издръжка в размер на 144 лв.На основание чл.78 ГПК следва да заплати на въззивницата – ищца направените разноски в размер на 800 лв.,съобразно уважената част . На основание чл.280 решението подлежи на касационно обжалване. Въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция досежно предоставянето на родителските права,в тази част решението следва да бъде отменено и постановено друго уважаващо жалбата и исковата претенция.Следва да бъде отменено и решението в частта за ДТ и разноски. Водим от горното въззивният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 26.05.2010 год. по гр.д. № ....по описа за 2009 год. на ВТРС в частта за предоставяне на родителските права ,режим на лични контакти,издръжка и ДТ,вместо което постановява: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето П. Д. М. ,родена на 06.09.2002 год. на майката С. С. М. с ЕГН – *,като за бащата определя режим на лични контакти както следва : бащата Д. П. М. взема детето по празничните дни-Коледа или Нова година ,и един месец през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск,при предварително писмено съгласуване с майката. ОСЪЖДА бащата Д. П. М.,с ЕГН - * да заплаща на С. С. М. ,като майка и законна представителка на малолетното дете Пресияна месечна издръжка в размер на 100 лв.,считано от влизане в сила на решението,ведно със законната лихва върху главницата,до настъпване на законни причини за изменяване или прекратяването й. ОСЪЖДА Д. П. М. да заплати ДТ в размер на 169 лв. ОСЪЖДА Д. П. М. да заплати на С. С. М. разноски в размер на 800 лв. ОСТАВЯ в сила решението в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |