Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.Плевен,
12.11.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 14.10.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при участието на секретаря Г.Н., като разгледа докладваното
от съдия Видолова гр.д.№ 4086 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.
42 ал. 2 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Г.Х.Д., Г.В.Г. и Х.В.Д.
против Д.В.И. ***, в която се твърди, че ищците са собственици на земеделски
земи – 3 бр. ниви в землището на с. Горна Митрополия, получени в наследство от В.
Г.Д., б.ж. на гр. София. Сочи се, че на 18.03.2009г., ищцата Г.Х.Д. е сключила договор за аренда на посочените
земеделски земи с ответника за седем години. За сключване на договора е
упълномощила ответника с изрично пълномощно, нотариално заверено на
26.01.2009г. Ищците твърдят, че със същото пълномощно ответника е сключил нов
договор за аренда на земеделски земи на 02.09.2013г. Твърдят, че такова
съгласие за сключване на нов договор не е изразявал никой от тях. Твърдят, че
договора за аренда от 2013 г. е нищожен поради липса на съгласие и липса на
представителна власт. Молят съда да прогласи нищожността на договор за аренда
от 02.09.2013г., № 173, том шести, рег. 5144 от 2013г. на нотариус **.
Претендират разноски.
Ответникът оспорва
иска, счита, че той е допустим, но неоснователен, т.к. е имал представителна
власт. Посочва, че е имал пълномощно от 2009г. с доста широк кръг от права,
представителната му власт не е била прекратена и пълномощното не е било
оттеглено. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното: Ищците са съсобственици на 3 бр. земеделски земи, останали
в наследство от В. Г.Д., б.ж. на гр. София, поч. на
26.08.2002г., находящи се в землището на с. **, имоти
№№ 132012, 135006, и 143004. Между
страните по делото е било налице арендно
правоотношение, по договор сключен само от съсобственика Г.Х.Д., при който
ищците са били в качеството на арендодатели, а
ответника - арендатор, и същевременно
пълномощник на Г.Х.Д., сключваща арендния договор. В
пълномощното, без дата, заверено нотариално на 26.01.2009г., е указано изрично,
че Г.Х.Д. упълномощава Д.В.И. със следните права: да я представлява пред
нотариус с район на действие РС Плевен, като от нейно име “сключва за срок от
7/седем/ год. договори за наем или аренда“ на процесните
недвижими имоти, като „свободно договаря всички клаузи на договорите,
включително срокове и дължими наемна цена или арендни
вноски“. По силата на това пълномощно, договаряйки сам със себе си, ответникът
е сключил договор за аренда от 18.03.2009г., който е със срок седем стопански
години, считано от 01.10.2008г. до 01.10.2015г. На 02.09.2013г., отново на базата на същото
пълномощно, ответникът е договарял сам със себе си и е сключил последващ договор за аренда на същите земи, отново със срок
за 7 години, считано от 01.10.2015г. до 01.10.2022г. Доказателства и твърдения,
че пълномощното е оттеглено в който и да било момент до устните състезания, не
са сочени.
Спорен по делото е въпросът – имал ли е ответника
представителна власт за сключване на договора от 02.09.2013г. или не е имал, и
договорът е недействителен на това основание?
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните изводи: Разпоредбата на чл. 42 ал. 2 от ЗЗД предвижда, че
лицето, от името на което е сключен договор без
представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата
форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. С
предявения иск е оспорен сключения от ответника сам със себе си договор за
аренда от 03.09.2013г., т.е. заявено е, че никой от собствениците на имотите не
желае да потвърди тази сделка. Пълномощното от една от ищците - Г.Х.Д.,
послужило за сключване на договора, няма дата, но има нотариална заверка на
подписа на упълномощителя, поради което съдът приема
за достоверна дата на пълномощното, съгл. разпоредбата на чл. 181 ал. 1 от ГПК
- датата на нотариалната заверка от нот. ** –
26.01.2009г. Съдът, разглеждайки съдържанието на пълномощното и тълкувайки
волята на страните, съгл. изискванията на чл. 20 от ЗЗД – изхождайки от връзката
между уговорките в пълномощното, намира, че уговорката от 7 години, направена в
него, касае срока на пълномощното, и че страните, уговаряйки по този начин
правата на пълномощника, са имали предвид че пълномощника има право да сключва
в рамките на 7 години договори за наем или аренда, при каквито прецени клаузи,
срокове, цена и вноски. Противното разбиране – че има право да сключи договори за
по 7 години, неограничено като брой във времето, се оборва от обстоятелството,
че на пълномощника е дадено, в същия абзац на пълномощното, право да договаря
свободно сроковете на договорите, т.е не би могло едновременно да се уговори да
се сключват точно договори за срок от 7 години, и също така да се уговори
свободно договаряне на срокове. Доколкото пълномощното касае договор за наем
или аренда на земеделска земя, то следва да се има предвид, че понятието
„години“ в случая не съвпада с календарната година, а със стопанската година, а
съгласно определението на §2 т.3 от ДР на ЗАЗ: "стопанска година" е
времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.
Същото е дадено в рамките на стопанската 2008/2009г., и с него е сключен
договор, обхващащ именно тази година, поради което тя следва да се брои за
първа от дадените 7 години. Последната, седма, стопанска година от пълномощното
е стоп. 2014/2015г. Въпреки че пълномощникът е сключил договор сам със себе си
още през 2013г. – година, която е в рамките на даденото му седемгодишно
пълномощно, то срокът на този договор обхваща стопански години, за които той
вече не е имал представителна власт да договаря, първата от които е стопанската
2015/2016г. Поради горното, съдът намира, че независимо от годината, през която
е сключен договора, като се има предвид срока, в който той действа, уговорките
в него се явяват сключени без представителна власт. Пълномощникът е излязъл
извън рамките на своите правомощия, дадени му от представителя на ищците - Г.Х.Д.,
т.к., независимо, че те са широки и общи, все пак, те са ограничени до 7
стопански години, а сроковете на договорите, които пълномощника е имал право да
сключва, въпреки че е можел свободно да договаря, все пак е следвало да бъдат
съобразени с общия срок на пълномощното.
Горното налага извода, че искът за
прогласяване на относителна недействителност на договора за аренда от
02.09.2013г., поради липса на представителна власт при неговото сключване /въпреки
че това не представлява липса на съгласие, както се твърди от ищеца, съгл.
Решение № 113 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1677/2010 г., IV г. о., ГК, пост. по реда на чл. 290 ал. 2 от ГПК /, се явява
основателен и следва да бъде уважен на осн. чл. 42
ал. 2 от ЗЗД.
При този изход на делото, съдът следва да разгледа
претенцията на ищците за разноски, като в случая ответникът следва да бъде
осъден да заплати на всички ищци разноските за ДТ в размер на 90.18лв., а само
на ищцата Г.Х.Д. – и адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.
Воден от горното съдът,
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за
недействителен по отношение на Г.Х.Д.,
ЕГН **********, Г.В.Г. ЕГН **********, и Х.В.Д.
ЕГН **********, и тримата от гр. София, чрез адв. С.Н. от ПлАК, Договор за
аренда от 02.09.2013г.,
№ 173, том
шести, рег. 5144 от 2013г. на нотариус **, вписан в Службата по вписвания гр.
Плевен като акт№ 185, т.16, д. 4739/13г., сключен между Г.Х.Д., чрез
пълномощник Д.В.И., и Д.В.И., ЕГН **********
***, за имоти №№ 132012, 135006, и 143004, находящи се в землището на
с. **, на осн.
чл. 42 ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.В.И., ЕГН
********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Д., ЕГН **********, Г.В.Г. ЕГН **********,
и Х.В.Д. ЕГН **********, и тримата от гр. София, представлявани от адв. С.Н. от ПлАК, разноски по
производството за ДТ в размер на 90.18лв.
ОСЪЖДА Д.В.И., ЕГН
********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Д., ЕГН **********, от гр. София, представлявана
от адв. С.Н. от ПлАК,
разноски по производството за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.
Решението може да се обжалва пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: