РЕШЕНИЕ
№ 639
гр. Перник, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.а
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720100089 по описа за 2025 година
Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ООД срещу А. Л. Н. за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото
дружество сумата от 898,29 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода,
отведени и пречистени канални води за периода от 18.09.2023 г. до 30.10.2024 г. до
водоснабден имот, находящ се в ********************, за абонатен № *************,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане на вземането и сумата от 54,75 лева,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 06.12.2023 г.
до 03.12.2024 г. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника
била налице облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се
в ********************, за абонатен № *************. Предоставянето на тези услуги се
осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР),
както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя
към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида. Ответната
страна имала качеството на потребители на ВиК услуги и следвало да заплаща стойността на
ползваните услуги.
1
Ответната страна, в срока по чл. 131 ГПК, е подала отговор, чрез назначения й особен
представител адв. М., в който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.
Оспорва се материалноправната легитимация на ответницата, доколкото не е налице
договорно правоотношение между страните. Оспорва се обстоятелството ищецът да е
предоставил водоснабдителни услуги в претендирания размер с необходимото качество.
Обосновава се, че липсват данни за законосъобразно отчитане на услугата съобразно
предвидената процедура.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 198о ЗВ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне
на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално
доставяне на ВиК услуги.
На осн. чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК съдът е обявил на страните, че му е служебно известно,
че с решение ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора – „Водоснабдяване и канализации“ ООД-
Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ /
централен и местен ежедневник/.
По делото са представени посочените общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор.
През исковия период отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, както и Закона за
регулиране на В и К услуги /ЗРВКУ/. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както и § 1, т. 2
от ДР на ЗРВКУ, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне
и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима
както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.
Представена е справка чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 03.12.2024 г. в персоналната партида на ответника
при Агенция по вписванията. От нея е видно, че на 09.03.2011 г. ответницата е придобила
процесния имот чрез покупко-продажба, заедно с друго лице О.П.Н.. Приложената по
делото справка чрез отдалечен достъп представлява възпроизведен на хартия електронен
документ – извлечение от персоналната партида в книгата по чл. 36, ал. 1 ПВ при Служба по
вписванията. Това извлечение не е официален удостоверителен документ по чл. 179 ГПК, но
възпроизвежда въведени в софтуерна програма данни от такива документи при вписването
им по реда на ПВ. Тази техническа дейност се извършва от специализирана администрация
2
в съответната служба по вписвания, поради което извършените записвания притежават
необходимата доказателствена стойност, която да създаде вътрешно убеждение относно
принадлежността на правото на собственост по спорове, по които самото то не е предмет на
иска. Ето защо, настоящият съд дава вяра на съдържанието на обсъдената справка и приема
за установен по делото факта, че ответникът е собственик на процесния имот. Предвид
обстоятелството, че ответницата е собственик на този имот, по силата на посочените
разпоредби между страните е налице договорно правоотношение на доставка на ВиК услуги
и същата отговаря за заплащане стойността на предоставените услуги съгласно чл. 36 СК в
пълен обем.
От заключението на кредитираната от настоящия състав комплексна съдебно-
счетоводна и техническа експертиза – приета по делото като неоспорена от страните, се
установява, че за процесния абонатен номер № ************* за периода от 18.09.2023 г. до
31.10.2024 г. са отчетени общо 238 куб.м. доставена, отведена и пречистена питейна вода,
начислени съобразно предвиденото в Общите условия. Стойността на отчетената питейна
вода за процесния имот е 898,29 лв., а дължимата се лихва 54,75 лв., като до момента на
проверката по това задължение няма погасявания. Вещото лице – техник не е успяло да
посети процесния имот поради неосигурен достъп от страна на ответницата. При проверка в
ищцовото дружество е установило, че в апартамента са монтирани 4 броя водомерни
устройства, като единият от тях е с изтекъл срок на годност през 2020 г., а вторият през 2023
г.. Живущите в апартамента не са пожелали да подменят тези водомери, поради което отдел
„Инкасо“ не отчита водомерните устройства. Начисляваните суми са на „база“ съгласно
разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г., тъй като измервателните устройства не са
преминали проверка, след като е изтекъл 10 – годишния срок. Представени са към
експертизата талон за пломбиране на водомери и приемо –предавателен протокол, като е
отразено поставянето на пломба на един от четирите и са отразени показанията по
останалите три. Докумените са подписани от потребителя, с което свое изявление той
признава верността на показанията на водомерите.
В нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е посочено, че при сгради -
етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител
поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в
общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна
инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните
водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите
части. А чл. 11, ал. 5 от същата Наредба предвижда, че доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Според чл. 34а,
ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., индивидуалните водомери в сгради-
етажна собственост, се проверяват за метрологична годност по искане и за сметка на
3
потребителите, като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Нормата на чл. 34а, ал. 5 предвижда, че
когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В
случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Последната цитирана
разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от Наредбата и по същество предвижда, че при
наличие на непроверен водомер, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена
вода се начислява по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до извършване на проверката посочените
количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател.
В конкретния случай е установено, че за процесния период два от водомерите в
жилището на ответницата са били извън установения срок на метрологична проверка, но
потребителят не е предприел нито действия по тяхната подмяна с нови, нито е организирал
метрологична проверка за презаверяването на годността им. Eто защо и предвид липсата на
насрещно твърдение от ответника, съответно на ангажирани доказателства, че поставените в
имота водомери са били подложен на проверка, респективно, че са били метрологично годни
през процесния период, то следва извода, че са налице гореописаните предпостваки за
служебно начисляване на потребление.
Както нормативната уредба, така и общата рамка на обвързващи потребителя
договорни клаузи, ясно разграничават случаите на липсващ уред, неизправен уред и уред,
който е поставен в имота на ползвателя, но не е доказано, че монтажът и пломбирането му
при приемането за отчет от доставчика са в рамките на първоначалната му проверка или след
маркиране със знак за последваща проверка по реда на чл. 84б, т. 5 от Наредба за средствата
за измерване, които подежат на метрологичен контрол. Дори и да не е изрично уведомен,
потребителят използващ свое измервателно средство не може да черпи права от пасивното
си поведение, несъобразено с изискванията на закон /чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за
измерванията/.
В конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че ищцовото дружество е
имало основание за приложение на правилото на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4.
Предвид изложеното съдът, намира, че се доказа в процеса доставката на ВиК услуги
на претендирана стойност, както отговорността на ответника за заплащането й.
При тези данни при съобразяване на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, както и
заключението на ССЕ, съдът намира, че обезщетението за забава върху главницата за
периода на забавата – 06.12.2023 г. до 03.12.2024 г., възлиза на 54,75 лв., поради което
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва също следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски. Разноските в исковото производство са както следва: за ДТ за разглеждане на иска
4
- 50,00 лева, 400 лева – адвокатско възнаграждение, 400 лева депозит за експертиза и 300
лева – депозит на особен представител или в общ размер 1150 лв.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД А. Л. Н.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сумата от
898,29 / осемстотин деветдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ лева,
представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води
за периода от 18.09.2023 г. до 30.10.2024 г. до водоснабден имот, находящ се в
********************, за абонатен № *************, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане на вземането и сумата от 54,75 /петдесет и четири лева и седемдесет и пет
стотинки/ лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за
периода от 06.12.2023 г. до 03.12.2024 г.
ОСЪЖДА А. Л. Н., ЕГН **********, с адрес ******************** ДА ЗАПЛАТИ
на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 сумата в размер на 1150,00 / хиляда сто и
петдесет/ лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5