РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Ямбол, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Ж.а
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Ж.а Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242300600288 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. С. С. депозирана,
чрез защитника му адв.Г. Н. Г., против присъда № 95/ 18.06.2024г.постановена по нохд №
993/2023г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С обжалваната присъда подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на **.**.****
г., около 09.00 ч., в с. ******, общ. *****, на ул.“*** **** ****“, в посока за с. ******, общ.
*****, при управление на МПС т.а „**** ****“ с рег. № ******, собственост на Г. Х. Г.,
противозаконно пречил на орган на властта „полицейски инспектор VI степен“ П. Н. П. при
РУ-Стралджа, „младши автоконтрольор I степен“ Д. Р. Р. при РУ-Стралджа и „младши
полицейски инспектор“ Р. К. Ж. при РУ-Стралджа, да изпълнят служебните си задължения,
свързани с извършване на полицейска проверка, като не спрял на подаден сигнал от
полицейските служители сигнал със СТОП палка и съзнателно променил посоката си на
движение.
Както и за виновен в това, че на **.**.**** г., около 09.00 ч., в с. ******, общ. *****, в
бивш стопански двор на ТКЗС, находящ се на ул. *** **** **** *, при управление на МПС -
зърнокомбайн марка „****“, противозаконно пречил на орган на властта „полицейски
инспектор VI степен“ П. Н. П. при РУ-Стралджа, „младши автоконтрольор I степен“ Д. Р. Р.
1
при РУ-Стралджа и „младши полицейски инспектор“ Р. К. Ж. при РУ-Стралджа, да
изпълнят служебните си задължения, свързани с извършване на полицейска проверка, като
не се подчинил на дадените устни указания от „полицейски инспектор VI степен“ П. Н. П.
да изгаси двигателя и преустанови движението на зърнокомбайна, като деянията са
извършени в условията на продължавано престъпление - престъпление по чл.270, ал.1, вр.
чл.26 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лева.
Подсъдимият С. С. С. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на
150.25лв., в приход на републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваната
присъда, изразяващо се на първо място в това, че деянието на подсъдимия следва да се
квалифицира като административно нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП, а не като
престъпление по чл.270 от НК. Сочи се също така, че за извършеното от подсъдимия деяние
има приключила и реализирана административнонаказателна отговорност с НП № **-****-
******/**.**.****г. поради което е недопустимо същия да бъде санкциониран два пъти за
едно и също деяние. На това основание се сочи, че на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК
съдът е следвало да прекрати производството по делото. В тази насока се сочи, че
постановената присъда е в противоречие и с разпоредбата на чл.24, ал.1, т.2-8а и 10 и ал.5 от
НПК. Цитирана е и задължителна съдебна практика ТР №3/22.12.2015г.на ОСНК на ВКС с
която рашаващата съдебна инстанция не се е съобразила. Оспорват се и разпитите на
свидетелите от ДП като се сочи, че същите са с идентично съдържание, което е невъзможно
да се случи при провеждане на действителен, а не формален разпит. Излагат се и доводи за
явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на присъдата и
постановяване нова, с която подсъдимия да бъде изцяло оправдан. Алтернативно се иска
намаляване размера на наложеното наказание.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за
неоснователност на въззивната жалба и прави искане съда да потвърди присъдата на
районния съд като правилна, обоснована и законосъобразна.
В съдебно заседание подсъдимият участва, чрез упълномощения си защитник
адвокат Г., чрез който поддържа въззивната си жалба и се пледира същата да бъде уважена
по подробно изложените в нея съображения.
Окръжен съд- Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, пледоарията на прокурора и защитника на
подсъдимия и доводите в жалбата намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и
интерес да обжалва и в срока по чл.319 НПК, а разгледана по същество същата се явява
неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка въззивната инстанция счита, че
първоинстанционния съд е разгледал делото при стриктно спазване на процесуалните
2
правила.
Приетата фактическа обстановка от районния съд е напълно обоснована и правилна,
тъй като се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, които ценени поотделно и
в тяхната съвкупност са безпротиворечиви.
Правилно е прието, че на **.**.****г.около 9 часа подсъдимият управлявал автомобил
марка „****“, модел „****“ с рег.№ ***** ** в с.******, обл.****, по ул.“** ***“. В
автомобила пътувал св. С. Т..
Преди това служителите на „Охранителна полиция“ към РУ Стралджа свидетелите П.
П. /инспектор/, Р. Ж. /младши инспектор/ и Д. Р. /младши инспектор/ получили информация
от дежурния от ОДЧ, че при придвижването си със служебния полицейски автомобил
„Great Wall“ с рег. № ** **** ** в посока от гр.***** към с.****** е възможно да засекат
микробус с мигранти. Същите били на смяна за времето от 8 часа до 20 часа на **.**.****г.и
изпълнявали служебните си задължения за противодействие на конвенционалната
престъпност съгласно план за провеждане на специализирана полицейска операция. При
влизането в с.****** същите видели приближаващия ги микробус управляван от
подсъдимия, като незабавно отбили служебния полицейски автомобил в дясно. Свидетелите
П. и Р. слезли незабавно от полицейския автомобил, св.Р. подал сигнал със Стоп палка и
едновременно с това с ръце посочил на подсъдимия, да се отбие в дясно от неговата посока
на движение. Вместо да изпълни дадените указания на служителя на полицията
подсъдимият ускорил скоростта и завил надясно в посока към намиращия се наблизо
стопански двор на бившето ТКЗС. Полицейският екип последвал автомобила на
подсъдимия, който влязъл в стопанския двор. След преустановяване на движението
подсъдимият слязъл от автомобила и се развикал на служителите на полицията, че нямат
право да влизат без разрешение в частна собственост, които поискали от подсъдимия да им
предостави документ за самоличност и документите на автомобила, който им заявил, че не
разполага с такива. При извършената справка с ОДЧ, служителите на полицията потвърдили
самоличността на подсъдимия- С. С. С., както и установили, че управлявания от него
автомобил марка „****“, модел „****“ с рег.№ ***** ** няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ и не е преминал ГТП. По време на този разговор са присъствали
и свидетелите С. Т. /който преди това пътувал с подсъдимия/ и С. Л. /представил се за
работник на подсъдимия/. Служителите на Охранителната полиция обяснили на
подсъдимия, че ще му съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДП,
след което св.П. П. се отправил към полицейския автомобил седнал на предна дясна седалка,
св.Р. седял на задната седалка и разговарял с дежурния по ОДЧ и РСОД за получаване на
допълнителна информация с оглед съставянето на АУАН. Св.Ж. седял на шофьорското
място в служебния автомобил. Преди да се качи в автомобила св.П. разпоредил на
подсъдимия да не напуска мястото на проверката, което той не изпълнил, а се качил на
паркирания в близост зърнокомбайн, привел го в движение и го придвижил назад в посока
към спрения полицейски автомобил. Св.П. излязъл от автомобила и разпоредил на
подсъдимия да преустанови движението на зърнокомбайна и да слезе при тях, който не се
3
подчинил и на това разпореждане , а продължил с управлението. Служителят на полицията
св.П. след като се убедил, че подсъдимият не изпълнява и няма намерение да изпълни
полицейското разпореждане извадил служебния пистолет и го насочил нагоре. Подсъдимият
едва тогава спрял зърнокомбайна и позвънил на тел.112, като съобщил, че полицаи са влезли
в негов имот и изваждат пистолет.
Подсъдимият бил задържан със заповед за задържане с рег.№ *****-**/**.**.****г.за
срок от 24 часа. С решение № ***/*.**.****г.постановено по анд № ***/****г.на РС-Ямбол
процесната заповед е отменена на процесуално основание, но с решение № **/*.**.****г.по
канд № **/**г.на АС – Ямбол решението е отменено и е отхвърлена жалбата на С. С..
По отношение на подсъдимият е съставен АУАН и е издадено НП**-****-
******/**.**.****г., затова че на **.**.****г.около 9,15часа в с.******, общ.***** управлява
товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег.№ ***** **,* собственост на Г. Х. Г. без
да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Административното нарушение е
квалифицирано по чл.638 от КЗ и е наложено административно наказание глоба в размер на
400лв.на основание чл.638, ал.3 от КЗ.
С решение № **/**.**.****г.постановено по анд № ***/****г.на РС-Ямбол НП е
отменено поради допуснати процесуални нарушение при съставянето на АУАН- не е посочен
свидетел на отказа на нарушителя С. С. да подпише акта.
По отношение на подсъдимият е съставен втори АУАН и е издадено НП № **-****-
******/**.**.****г., затова че на **.**.****г.около 9,15часа в с.******, общ.***** управлява
товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег.№ ***** **,2 собственост на Г. Х. Г.,
като след подаден ясен сигнал със Стоп палка по образец не спира плавно на указаното
място, както и че не носи СУМПС и талон и автомобилът не е преминал ГТП. Нарушенията
са квалифицирани по чл. 103 от ЗДП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП и по чл.147, ал.1 от ЗДП. За
трите административни нарушения на С. са наложени административни наказания глоби в
размер на 50лв., 10лв. и 20лв.
С решение № **/**.**.****г.постановено по анд № ***/****г.на РС-Ямбол НП е
отменено поради допуснати процесуални нарушение при съставянето на АУАН- не е посочен
свидетел на отказа на нарушителя С. С. да подпише акта.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подс.С. е осъждан два пъти
, но е реабилитиран, поради което се счита за неосъждан.
Същата фактическа обстановка е приета и от районният съд на основание събраните
гласни и писмени доказателства, които са обсъдени и анализирани изключително подробно.
Същите са обсъдени както поотделно така и в съвкупност и поради това, че проверяващия
съд споделя всички доводи и аргументи.
Съдът споделя аргументите, че авторството на деянието е доказано по безспорен и
несъмнен начин от показанията на свидетелите Д. Р., П. П. и Р. Ж., които са
непротиворечиви, последователни и логични. Свидетелите подробно обясняват, че след
като са видели автомобила управляван от подсъдимия решили да го спрат за проверка и за
4
тази цел са спрели полицейския автомобил, след което св.Р. подал ясен и видим сигнал със
Стоп палка на подсъдимия, в качеството на водач на автомобила да спре на указаното от
свидетеля място. Сигнала за спиране е възприет от подсъдимия, тъй като същия след това е
ускорил движението на автомобила, завил рязко надясно и навлязъл в собствения си
стопански двор. Това наложило служителите на полицията да предприемат преследване на
автомобила управляван от подсъдимия до мястото където той е спрял. Доказани са по
безспорен начин и следващите действия на подсъдимия свързани с неизпълнение на
полицейско разпореждане да предостави поисканите документи – СУМПС и документите на
автомобила. След това подсъдимият не само не е изпълнил разпореждането на служителите
на полицията, но се качил и привел в движение намиращия се наблизо зърнокомбайн, за
което свидетелстват и св. Л. и С. Т.. Техните показания не следва да се кредитират в частта
им в която сочат, че подсъдимият не е отказвал да изпълни полицейското разпореждане да
предостави исканите документи за проверка, но описването на поведението и действията на
подсъдимия сочат категорично на това. Свидетелите потвърждават, че в присъствието на
служителите на полицията подсъдимият не е из пълнил разпореждането им, а точно в този
момент решил да започне да си върши работата, като е привел зърнокомбайна в движение, а
св.Т. потвърждава, че докато подсъдимият е управлявал автомобила пред тях е спрял
полицейски автомобил, който след това пристигнал в стопанския двор. Т.е. показанията на
св.Т. се в подкрепа на показанията на П., Ж. и Р., че са били видени от подсъдимия и точно
това за това същия вместо да спре на подадения сигнал със Стоп палка е ускорил
движението на автомобила.
В тази насока решаващия съд правилно е приел обясненията на подсъдимия, че е
изпълнил разпорежданията на полицаите, като негова защитна теза, тъй като същите
противоречат на показанията на посочените по- горе свидетели- П., Ж. и Р.. Същите нямат
лично отношение към подсъдимия, а са изпълнявали служебните си задължения, поради
което показанията им са обективни и следва да се кредитират изцяло.
Районният съд е направил пълен анализ на показанията на свидетелите, който се
споделя от въззивната инстанция и тъй като същите касаят оправдателната част на
присъдата е ненужно да се преповтарят.
Съдът намира доводите във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения
при изготвяне на протоколите за разпит на свидетелите за неоснователни, тъй като всички
свидетели са разпитани на съдебното следствие, на чиито разпит е присъствал подсъдимият
и защитника му.
По изложените съображения районният съд законосъобразно и обосновано е приел, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.270, ал.1 НК, тъй като на **.**.**** г., около 09.00 ч., в с. ******, общ. *****, на ул. „**
***“, в посока за с. ******, общ. *****, и в бившия стопенски двор на ТКЗС при управление
на МПС т.а „**** ****“ с рег. № ******, собственост на Г. Х. Г., противозаконно пречил на
орган на властта „полицейски инспектор VI степен“ П. Н. П. при РУ-Стралджа, „младши
автоконтрольор I степен“ Д. Р. Р. при РУ-Стралджа и „младши полицейски инспектор“ Р. К.
5
Ж. при РУ-Стралджа, да изпълнят служебните си задължения, свързани с извършване на
полицейска проверка на МПС и лице.
От обективна страна формата на изпълнение на престъплението по чл.270, ал.1 от НК
е "противозаконно пречене" на органа на властта да изпълни задълженията си. Начинът на
извършване на деянието поначало се изразява в активно препятстване от дееца на органа на
властта да изпълни задълженията си. В случая изпълнението на престъплението се изразява
в неспиране на подсъдимия на подаденият му сигнал със Стоп палка за спиране, с цел
проверка на водача на МПС, а след това и отказ да предостави исканите документи за
проверка – СУМПС и документи на автомобила. Деянието е осъществено по безспорен и
несъмнен начин, тъй като подсъдимият не само, че не е спрял след подадения му сигнал за
спиране, но е ускорил движението, което е наложило служителите на полицията да го
преследват до стопанския двор, където е продължил по груб и арогантен начин да не
изпълнява нарежданията на служителите на полицията.
Съдът не споделя становището на защитниците на подсъдимия, че деянието
осъществява състав на административно нарушение, а не престъпление. Съдебната практика
е разграничила престъплението по чл.270 от НК от аналогичното му деяние -
административно нарушение по ЗДП, в степента на обществената им опасност. С изразите "
противозаконно пречене на орган на властта" употребен в чл.270 НК, и "отказът да бъде
извършена проверка" на водача" за установяване на ...", по чл.174, ал.3 от ЗДП,
законодателят е подчертал по високата степен на обществена опасност на първото деяние в
сравнение с второто. Законодателят е подчертал по- ниската степен на обществена опасност
на административното нарушение по чл.174 от ЗДП с израза "който откаже да му бъде
извършена проверка", от обективния състав на престъплението по чл.270 от НК, който
изисква поначало активно действие, изразено в препятстване на проверка в "противозаконно
пречене на органа на властта" да изпълни задълженията си. В тази връзка цитираното от
защитника на подсъдимия съдебно решение № **/**.**.****г., постановено по н.д.№
***/****г.на трето наказателно отделение на ВКС потвърждава становището на районния
съд и на въззивната инстанция и респективно не подкрепя доводите на защитника на
подсъдимия във въззивната жалба.
Не се споделя искането на подсъдимия, чрез защитника му за прилагане разпоредбата
на чл.24, ал.1, т.6 и т.8а от НПК, за прекратяване на наказателното производство, тъй като
извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило
административнонаказателно производство. Тълкувателно решение № 3/ 22.12.2015г.на
ОСНК на ВКС, постановено по т.д. №3/2015г.по описа на ВКС не намира приложение за
конкретния казус, тъй като за инкриминираното деяние извършено от подсъдимия няма
приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на
наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ. Това е така, тъй като издаденото НП № **-
****-******/**.**.****г.с налагане на наказания за неспиране при подаден ясен сигнал на
указаното място, както и не носене на СУМПС и талон е отменено с решение №
**/**.**.****г.постановено по анд № ***/****г.на РС-Ямбол НП, поради допуснати
6
процесуални нарушения, т.е. по отношение на инкриминираното деяние няма влязъл в сила
акт.
Съдът споделя изводите на първата инстанция за безспорно установено, че
свидетелите П. П. –полицейски инспектор VI степен, Д. Р. младши автоконтрольор първа
степен и Р. Ж. младши полицейски инспектор- всички към РУ- Стралджа имат качеството на
орган на власт. Вменените им служебни задължения са свързани с опазване на обществения
ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната
територия.
Съдът не споделя единствено квалифицираното на извършеното от подсъдимия
деяние като продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, тъй като действията на
подсъдимия следва да се квалифицират като едно продължено, а не продължавано деяние.
На това основание обжалваната присъда следва да се измени в тази част като се отмени
квалифицирането на престъплението по чл.270, ал.1 от НК като продължавано по чл.26,
ал.1 от НК. Отказът на подсъдимия да спре управлявания от него автомобил при подаден
сигнал със Стоп палка от служител на полицията и последващия отказ да предостави
исканите документи за полицейска проверка не представляват две отделни самостоятелни
престъпления. Налице е едно престъпление противозаконно пречене на орган на власт да
изпълни задълженията си, поради което присъдата следва да бъде изменена като се отмени
нормата на чл.26, ал.1 от НК.
Деянието е осъществено от подсъдимия и от субективна страна, тъй като подсъдимият
е съзнавал обществената опастност на деянието и е искал настъпването на тези
общественоопасни последици.
Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимия:
За да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК за
престъплението по чл.270, ал.1 от НК първоинстанционният съд е направил анализ на
наличните смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които напълно се споделят от
проверяващия съд. Настоящата съдебна инстанция не установи обстоятелства от значение за
индивидуализацията на наказанието на осъдения да са игнорирани, ценени превратно и
неадекватно на обективното им значение. Определеното на подсъдимия наказание по
втората алтернатива, а именно глоба в размер на 2000лв. е съответно на степента на
обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия, поради което съдът
счита, че същото е справедливо и законосъобразно.
Не са налице обаче основания за намаляване размера на наложената глоба, тъй като е
отчетена и високата степен на обществената опасност на извършеното престъпление,
подсъдимият след като е видял подадения му сигнал за спиране със Стоп палка е ускорил
движението, което наложило полицейско преследване. След това същия е продължил с
противозаконното си поведение, като е демонстрирал своето нежелание да изпълни
даденото разпореждане от служителите на полицията. Като смегчаващо вината
обстоятелство следва да се отчете единствено чистото му съдебно минало /същия е осъждан
и реабилитиран/, което е взето предвид за да се определи по- лекото по вид наказание- глоба,
7
а не лишаване от свобода. С така определеното наказание би се постигнала генералната и
специална превенция на закона.
По изложените съображения съдът намира искането във въззивната жалба за
намаляване размера на наложеното наказание за неоснователно.
При възлагане на разноските съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.189, ал.3 от
НК и е осъдил подсъдимия да заплати всички направени разноски на досъдебното
производство за изготвяне на експертизи.
По изложените го- горе съображения обжалваната присъда следва да бъде изменена
относно правната квалификация по чл.26, ал.1 от НК, като се отмени приложението на тази
разпоредба, в останалата част присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва
да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК, Окръжен съд-
Ямбол
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № № 95/ 18.06.2024г.постановена по нохд № 993/2023г.по описа на
Районен съд- Ямбол, в частта относно квалифицирането на деянието, че е извършено в
условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 от НК, като я отменя в тази й част .
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8