Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 15.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VІІ въззивен
състав, в публичното съдебно
заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Красимира Динева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Гюрова ВНЧХД №
5859 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 11.06.2018 г., постановена по НЧХД № 10940/2013
г., по описа на СРС, Наказателно отделение, 106 състав, подсъдимият Е.Х.М. е признат
за виновен в това, чe на 08.03.2012 г., около 05:00
ч., в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „*******, вх. ***, чрез нанасяне на удар
с юмрук в областта на лицето и удари с ръце в областта на главата, е причинил
на П.Х.К., ЕГН **********, следните травматични увреждания - кръвонасядане и охлузване в дясна
слепоочна област, охлузване по вътрешната повърхност на горната устна и сътресение на мозъка, които в съвкупност,
по своя медикобиологичен признак, представляват лека телесна повреда с разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 НК и чл. 129 НК - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 305, ал. 5, пр. 3 НПК вр. чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 лв., като на основание чл. 304 НПК е оправдан за това
инкриминираните телесни увреждания да са причинени чрез нанасянето на удари с
крака в областта на тялото.
Първоинстанционният
съд е уважил предявения от частния тъжител П.Х.К. срещу подсъдимия иск, с
правна квалификация чл. 45 ЗЗД, за сумата от 300 лв., ведно със законната лихва
от 08.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение
за претърпените от деянието неимуществени вреди, като е отхвърлил иска до
пълния предявен размер от 5 000 лв.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски: сумата от 250 лв. -
разноски; сумата от 50 лв. - държавна такса върху уважения граждански иск; сумата от 5 лв. - за издаване на изпълнителен лист и
сумата от 1 400 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение на частния
тъжител.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319,
ал. 1 НПК е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Е.Х.М.
- адв. С.Н., в която се посочва, че обжалваната
присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, а така определеното
наказание е явно несправедливо. Моли се атакуваният акт да бъде отменен, а подсъдимият
да бъде признат за невинен.
В закрито заседание на 11.01.2019 г. въззивният съд по
реда на чл. 327 НПК е преценил, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно
следствие във въззивната инстанция.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия - адв. С.Н.
поддържа, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни фактически и
правни изводи, кредитирайки избирателно и частично показанията на свидетелите В.С.К.а,
Д.М. и С.Д.. Заявява, че районният съд правилно е приел, че поведението на
подсъдимия е провокирано от пострадалия, но не е отчел състоянието на афект, в
което е изпаднал подсъдимият. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде
отменена, а подсъдимият да бъде оправдан.
Повереникът на частния тъжител - адв. К.Д. оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда. Намира, че
фактическата обстановка по делото е напълно изяснена и води до несъмнения
извод, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му престъпление. Поддържа,
че първоинстанционният съд изчерпателно и задълбочено е анализирал
доказателствения материал, както и мотивирано е кредитирал показанията на
едната група свидетели. Посочва, че при определяне на наказанието на подсъдимия
са отчетени всички смекчаващи обстоятелства, като на подсъдимия е наложено
минимално наказание, а гражданският иск е уважен частично.
Частният тъжител П.К. се присъединява към изложеното
от повереника му и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият Е.Х.М., редовно уведомен, не се явява пред
въззивния съд.
Въззивният съдебен състав след оценка на събрания от
първостепенния съд доказателствен материал и след като обсъди доводите в
жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие
с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че
тя е правилна и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.
В производството пред първоинстанционния съд правилно
е изяснена фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на
деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото
доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Въззивният
съд прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е.Х.М. е роден на *** ***, с ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан,
женен, с настоящ адрес:***.
Към 2012 г. частният тъжител П.К. и подсъдимият Е.М.
били съседи в жилищна кооперация, находяща се гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „****. Тъжителят обитавал съвместно с приятелката си -
свидетелката В.С.жилище във вх. *****, собственост на брат
му. В същата кооперация, но в съседния вход - вх. А, живеел подсъдимият М., заедно
със съпругата си, нейната майка - свидетелката А.В.и малолетния им син.
Подсъдимият и частният тъжител били във влошени отношения. В основата на
конфликта било организирането на шумни празненства от подсъдимия придружени със
силна музика.
Вечерта на 07 срещу 08 март 2012 г. частният тъжител
се намирал в жилището си заедно със свидетелите Д.М., С.Д.и В.С.. Посочените
лица слушали силна музика и говорели на висок тон като за пореден път
обезпокоявали живущите в сградата.
Към 03:00 ч. през нощта подсъдимият, изнервен от
поредното празненство, се обадил на тъжителя по телефона с молба да намали
музиката, но тъй като шумът от апартамента на тъжителя продължавал, съпругата
на подсъдимия започнала да чука по общата стена, която разделяла жилищата им. В
отговор тъжителят изпратил съобщение на подсъдимия със съдържание „Ако ще чукаш
като бабичка, по-добре ела“.
Около 05:00 ч., подсъдимият ядосан от обстоятелството,
че музиката продължавала, излязъл от апартамента си и с неустановено по делото
лице се насочил към апартамента на тъжителя. Последният отворил вратата като
без да говори, подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в областта на главата. Подсъдимият
влезнал в жилището и започнал да удря тъжителя с ръце в областта на главата, в
резултат на което същият паднал на земята на пода в жилището си. В този момент
в коридора излязъл свидетелят М., който бил нападнат от придружаващия
подсъдимия мъж. В коридора излезли и намиращите се в хола свидетели Д.и С.,
които видели тъжителя и свидетеля М. да лежат на земята и започнали да викат за
помощ.
Подсъдимият прекратил побоя и заедно с придружаващото
го лице, тъжителя и свидетеля М. излезли на стълбищната площадка пред
апартамента, където продължили да спорят на висок тон. В този момент,
свидетелят Х.М., който живеел на същия етаж се събудил от силните викове. Отваряйки вратата на
апартамента си, на площадката забелязал обърната саксия с разпиляна пръст и видял
частния тъжител, подсъдимия, и неустановено по делото лице, които разговаряли
на висок тон и взаимно се блъскали.
Свидетелят П. Ч., живущ в
кооперацията, многократно се събуждал от силната музика. Към 3:00 ч. отишъл до
апартамента на тъжителя, почукал, но никой не отворил. Тъй като музиката
продължила, по-късно свидетелят отново отишъл до апартамента на тъжителя,
където на площадката видял кръв и обърната саксия. Този път тъжителят му
отворил, като свидетелят забелязал кръв по лицето му. Тъжителят му споделил, че
подсъдимият с няколко човека са нахлули в апартамента и са го набили.
Същия ден тъжителят К. посетил
Катедрата по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет, където при
преглед било установено кръвонасядане и охлузване в дясна слепоочна област и
охлузване по вътрешната повърхност на горна устна.
На 09.03.2012 г. майката на
тъжителя - свидетелката С.К.дошла в София, където се срещнала със сина си и
свидетелите М. и С.. Забелязала, че устната на тъжителя била подута и по нея
имало съсирена кръв, а дясното му око било синьо. Посочените лица й разказали,
че на 07 срещу 08 март са празнували празника в апартамента на тъжителя, като
след известно време на врата се позвънило. Споделили й, че подсъдимият заедно с
непознат мъж връхлетяли в апартамента и започнали да бият тъжителя.
На 10.03.2012 г. тъжителят
почувствал неразположение и посетил специалист невролог, който му поставил
диагноза: състояние след контузия на главата; сътресение на мозъка.
Назначената за нуждите на
наказателното производство съдебномедицинска експертиза установява, че на
тъжителя са причинени следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, довело
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; охлузване и
кръвонасядане в дясна слепоочна област, повърхностно охлузване на лигавицата по
вътрешната повърхност на горна устна, вдясно от срединната линия, които са
причинили болка и страдание. Вещото лице дава заключение, че установените
травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети с
ограничена контактуваща повърхност по механизма на удари с такива, като могат
да се получат по начина и времето съобщени от тъжителя. В разпита си в съдебно
заседание вещото лице заявява, че мозъчното сътресение е констатирано от
специалист-невролог като извършената неврологична консултация е достатъчна за
поставяне на диагнозата „мозъчно сътресение“.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: обясненията на
подсъдимия (частично), показанията на свидетелите С.К., В.С., Д.М., С.Д., П. Ч.,
Х.М. и А.В., съдебно - медицинска експертиза (л.173-175), както
и от писмените доказателства и доказателствени средства, приети по делото: медицинско
направление, два броя фактури, съдебномедицинско удостоверение от 08.03.2012 г.
и допълнение към съдебномедицинско удостоверение от 13.03.2012 г., справка за
съдимост (л. 416).
Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени
противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Фактическите констатации относно авторството, времето,
мястото и причинените на пострадалия телесни увреждания се извеждат по несъмнен
начин от показанията на свидетелите В.С., Д.М. и С.Д., от писмените
доказателства по делото и заключението на приетата по делото експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на посочените
свидетели, като извърши преценката им особено внимателно, съобразявайки
обстоятелството, че същите са близки приятели на тъжителя, а свидетелката С.е била
негова интимна приятелка и като такива биха могли да бъдат заинтересовани от
благоприятен за него изход на делото. Прецизният анализ на тези гласни
доказателствени материали, вътрешната им непротиворечивост и съпоставката им с
останалите доказателства обуслови крайния извод за тяхната достоверност. В тази
връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото
производство, свидетелите дават подробни и прецизни показания, които се
отличават с житейска достоверност и убедителност.
Свидетелите В.С., Д.М. и С.Д. са се намирали в
жилището на тъжителя и са възприели подсъдимия именно като лицето причинило
инкриминираните телесни увреждания на тъжителя. Правилно първоинстанционният
съд е отбелязал, че по делото липсват преки доказателства относно първоначално
нанесения удар с юмрук в областта на лицето на тъжителя след отваряне на
вратата, но такива данни макар и производни се съдържат в показанията на
свидетелите К.и С.. Същевременно всички свидетели заявяват, че когато тъжителят
е отишъл да отвори вратата се е чул шум, който свидетелката С.описва като
„наподобяващ падащ предмет или блъскане“, а свидетелката Д.като „трясък на
шамар“, както и че чувайки шума, свидетелят М. е излязъл от стаята и отишъл в
коридора. Последният посочва, че е видял подсъдимият да нанася тежки удари в
областта на главата на тъжителя с ръка и в корема с крак, като в един момент неустановено
по делото лице ударило и него, паднал, като тъжителят в резултат на ударите също
паднал на земята. Свидетелката С.споделя, че след като със свидетелката Д.излезли
в коридора разпознала подсъдимия (съседа Е.), който с негов приятел нанасяли удари с ръце по
лицето на тъжителя и свидетеля М.. Свидетелката Д.посочва, че излизайки в
коридора е видяла двама по-възрастни мъже, които биели с юмруци и шамари
тъжителя и свидетеля М., като в съдебно заседание посочва подсъдимия като едно
от двете лица. Всички свидетели са категорични, че едно от двете лица в
коридора на жилището на тъжителя е подсъдимият М.. В действителност, в показанията
на свидетелите се съдържа известно разминаване относно обстоятелството кога
тъжителят е паднал на пода, но същото не е от естество да повлияе на
достоверността им. Следва да се отбележи, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че твърденията за нанасяне на удари от страна на подсъдимия в областта
на тялото на тъжителя, съдържащи се в показанията на посочените свидетели, не
следва да се обсъждат доколкото в тъжбата са инкриминирани телесни увреждания в
областта на главата, а и каквито данни отсъстват в медицинската документация по
делото. В обобщение въззивният съд намира, че показанията на свидетелите са в
синхрон и правдивата картина на обстоятелствата, съпътстващи инцидента е
обрисувана именно от тях.
Показанията на посочените по-горе свидетели се
подкрепят и от гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите П. Ч.и
Х.М.. Въпреки, че показанията на последните са производни и същите не са
очевидци на побоя, в заявеното от тях се съдържа информация от значение за делото.
Свидетелят Ч.е видял тъжителя с кръв по лицето малко след инцидента, като
последният му е споделил за нанесения побой от подсъдимия. Свидетелят М.е
възприел блъскане и силни викове на стълбищната площадка между тъжителя,
подсъдимия и неустановено по делото лице.
Изолирани и несъответстващи на събрания по делото
доказателствен материал са обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите В. М.и Б.М.. Противоречието се дължи изцяло на обясненията на
подсъдимия и заетата от него защитна позиция да отрича нанасянето на удари на
тъжителя и причинната връзка между тези удари и телесното увреждане на
пострадалия.
Законодателното разрешение, включващо задължение да се
постанови присъда след анализ на всички събрани доказателства, изисква съдът да
извърши прецизна и правдива оценка на обясненията на подсъдимия. В наказателния
процес обясненията имат специфична функция - от една страна те са средство за
защита на привлечения към углавна отговорност деец, а от друга са доказателствено
средство - източник на факти, изхождащи от лице, стоящо най-близо до
изследваните обстоятелства. Доколкото подсъдимият е най-силно заинтересован от
благоприятен за него изход на делото, обясненията му следва да бъдат преценени
внимателно, на плоскостта на собствената им логическа непротиворечивост и при
съпоставката им с останалия събран доказателствен материал.
Обясненията на подсъдимия съдът кредитира
частично. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тъжителят К.е упражнявал
системен тормоз над своите съседи, организирайки шумни празненства в жилището
си, както и че въпреки многократните забележки същият не е преустановил
поведението си. Законосъобразно първият съд е приел, че именно поради това
обстоятелство е възникнал и процесният конфликт, както и че на отправената
молба за спиране на музиката тъжителят е отговорил с провокативно съобщение. Същевременно
твърдението на подсъдимия, че на инкриминирата дата не е употребил сила спрямо
тъжителя се явява изолирано от останалите доказателства, поради което съдът
намира, че съставлява израз на законоустановеното му право да даде обяснения,
каквито счете за удачни. Настоящият състав споделя становището на районния съд,
че като защитна следва да се окачестви версията за нападение на тъжителя от
страна на трето неустановено лице. Тезата на подсъдимия се опровергава от
показанията на свидетелите В.С., Д.М. и С.Д., които категорично посочват, че
подсъдимият е автор на описаното в тъжбата престъпление. Тезата на подсъдимия
не се подкрепя и от показанията на свидетелите В. М.и Б.М.. Съдът прие за недостоверни показанията на посочените
свидетели в тази част най - напред поради същинските противоречия, които се
съдържат в техния разказ. Докато свидетелят М.заявява, че е бил на гости у
подсъдимия и там се е намирала само съпругата му, свидетелят М.сочи, че е бил
на бизнес среща с подсъдимия и свидетеля М.. В същото време заявеното от
свидетеля М., че заедно с подсъдимия са отишли до апартамента на тъжителя,
където са видели две момчета да се карат
и подсъдимият се е намесил, за да ги разтърве не намира опора в
доказателствения материал по делото. Изолирано е и твърдението на свидетеля
Маринов, че подсъдимият и свидетелят М.са „отишли да се разправят за музиката“.
В тази връзка съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че двамата
свидетели не притежават преки впечатления от процесното събитие и, че не са се
намирали в дома на подсъдимия. В обобщение показанията на свидетелите В. М.и Б.М.,
съдът възприе за повлияни от отношенията им с подсъдимия и желанието им да го
защитят и на тях не даде вяра.
Съдът прие за достоверни и кореспондиращи
с експертизата по делото показанията на свидетелите С.К., В.С.и Д.М. относно
здравословното състояние на тъжителя след деянието. Същите споделят, че след
инцидента тъжителят е изпитвал страх, бил е притеснен и в лошо психическо
състояние. Свидетелката К.споделя, че за период от две седмици тъжителят не е
посещавал лекции, изпитвал е болки в главата и е приемал болкоуспокоителни.
Свидетелката А.В.няма конкретни възприятия
за случая и с показанията си не допринася за установяване на обстоятелството
нанесен ли е побой на пострадалия от подсъдимия, но съдът цени нейните
показания относно наличието на шум и силна музика през процесната нощ.
На съдебно - медицинската експертиза съдът даде вяра,
като прецени, че е обективно и компетентно изготвена и има отношение към
предмета на доказване по делото.
Писмените
доказателства кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и са
относими към главния факт на доказване в производството.
Фактически
констатации за съдимостта на подсъдимия съдът изведе от
приложената по делото справка за съдимост.
При така
установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че с деянието
си подсъдимият Е.Х.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 НК е обосновано и законово издържано. Правните изводи на съда са съобразени с
доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.
От обективна страна на 08.03.2012 г., около 05:00 ч.,
в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Момино венче“ № *****, чрез нанасяне на
удар с юмрук в областта на лицето и удари с ръце в областта на главата,
подсъдимият М. е причинил на пострадалия мозъчно сътресение, охлузване и кръвонасядане в дясна
слепоочна област и повърхностно охлузване на лигавицата по вътрешната
повърхност на горна устна, вдясно от срединната линия, които в своята
съвкупност са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Непосредствен обект на престъпленията против здравето,
в частност телесните повреди са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Телесната повреда представлява противоправно и виновно увеждане на здравето на
друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на
тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка
или страдание.
Изпълнителното деяние може да се осъществи чрез
действие или бездействие и представлява въздействие върху организма на друго
лице, което е от естество да предизвика изменение или промяна във
функционирането му. В конкретния случай действията на подсъдимия са причинили
именно такова въздействие върху организма на тъжителя. По делото безспорно се
установи, че подсъдимият е нанесъл удари с ръце в областта на лицето и главата
на тъжителя. Претърпените от последния увреждания се намират в пряка причинна
връзка с действията на подсъдимия и се квалифицират като лека телесна повреда
по смисъла на чл. чл. 130 ал. 1 НК.
Леката телесна повреда с разстройство на здравето по
чл. 130, ал. 1 НК е налице, когато на пострадалия са причинени анатомични
увреждания или функционални смущения извън тези визирани в чл. 128, ал. 2 и чл.
129, ал. 2 НК. Такива са всички увреждания, които не са завинаги, постоянни,
продължителни, трайни или временно опасни за живота.
От субективна
страна деянието е осъществено от подсъдимия Е.Х.М.
виновно,
с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. В
конкретния случай подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е увреждане на здравето на пострадалия и е искал именно това увреждане.
Като е нанесъл удари в областта на лицето
и в
главата на тъжителя, у подсъдимия е
била налице ясна представа за деянието, увреждащите последици и причинната
връзка между тях, като същевременно е целял именно причиняването на този
вредоносен резултат.
Не е налице и твърдяната от защитата хипотеза на
физиологичен афект. Физиологичният афект представлява състояние на силно
раздразнение, при което съзнанието на лицето е овладяно от чувствата до такава
степен, че възможността му да вземе правилно решение и да ръководи постъпките
си е в значителна степен намалена, без той да е лишен от нея. За да е налице
такова състояние е необходимо същото да
е било предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с
друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Поведението на тъжителя
(изпращането на съобщение с покана за саморазправа) не би могло да се квалифицира под някоя от изброените
хипотези. В конкретния случай по делото
липсват данни подсъдимият да е изпаднал в такова състояние.
По отношение
на наложеното от първоинстанционния съд наказание, настоящият състав приема
следното:
За престъплението по чл. 130, ал. 1 НК законът
предвижда алтернативни наказания „лишаване от свобода“ до две години или
пробация. Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в
настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78а НК за освобождаване
на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност за престъпления от общ характер, предвиденото в закона наказание е „лишаване
от свобода“ до две години или пробация и от престъплението не са настъпили никакви
имуществени вреди. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е освободил
подсъдимия М. от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. При определяне размера на наказанието
първоинстанционният съд е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства и
е определил наказание, което съответства на обществената опасност на деянието и
дееца, както и на подбудите за извършване на деянието. Определянето на
административно наказание „глоба“ в размер именно на 1 000 лв. ще
способства в пълна степен за изпълнение целите на наказанието по чл. 36 НК и
най-вече на специалната превенция спрямо подсъдимия, като ще му покаже
обществената укоримост на неговото деяние и ще го насочи към поправяне и
съблюдаване на нормите на обществения живот.
Относно предявения от тъжителя граждански иск за
претърпени неимуществени вреди от престъплението, настоящият съдебен състав
отново възприема решението на първата инстанция. Съставомерното по чл. 130, ал.
1 НК деяние представлява едновременно престъпление и непозволено увреждане,
поради което се създава възможност за реализиране освен на наказателната, и на
гражданската отговорност на дееца, с правно основание чл. 45 ЗЗД. Налице са всички предпоставки за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия: виновно противоправно
деяние, настъпили вредни последици и пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между деянието и причинените вреди.
Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., на
Пленума на ВС, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки именно
съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД следните
обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б)
претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните психически
изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и периода, през
който ищецът е търпял болки и страдания; г) прогноза за възстановяване и
допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и
др.; д) общественото му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на
последно място социално-икономическите условия в страната. Причиняването на
неимуществените вреди от деликт, стоящи в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка със съответното противоправно поведение, включително
тези, свързани с негативни емоционално-психологически преживявания, подлежат на
пълно и главно доказване по общия ред, а размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да бъде определен въз основа на конкретните за съответния случай
обективно съществуващи обстоятелства.
С оглед посочените правила за определяне на
справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди и след
съвкупен анализ на установените по делото обстоятелства относно претърпените
такива от тъжителя, настоящият съдебен състав намира, че районният съд правилно
е определил размера на дължимото се на тъжителя обезщетение в размер на 2 000
лв., като е съобразил характера и тежестта
на причинените негативни субективни усещания, промяната в емоционалното му състояние,
както възстановителния период (около две седмици).
В този смисъл правилен е и изводът на първия съд, че така
определеното обезщетение следва да бъде намалено, прилагайки разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща възможност за намаляване на обезщетението в
случаите, когато увреденият е допринесъл за настъпване на претърпените от него
вреди. Районният съд е взел предвид, че тъжителят е бил основен фактор за
възникване на конфликта и прерастването му във физическа саморазправа, поради
което е приел, че така определеното обезщетение от 2 000 лв. следва да
бъде намалено до сумата от 300 лв. Поради липсата на въззивна жалба от частния
тъжител и граждански ищец и с оглед забраната за влошаване положението на
подсъдимия определеното от първостепенния съд обезщетение не може да бъде
увеличавано.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, правилно първоинстанционният
съд е възложил разноските по делото на подсъдимия М..
При извършената, на основание чл. 314 НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат
нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид на посочените
съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание
чл. 334‚ т. 6 НПК вр. чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 11.06.2018 г., постановена по НЧХД № 10940/2013 г., по
описа на СРС, Наказателно отделение, 106 състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.