РЕШЕНИЕ
№ 2997
гр. Пловдив, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330119844 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД, от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ****** Х. против П. В. Н., ЕГН **********,
гр. *******, ул. *******, ап. *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 170,84 лв., - стойността на топлинната енергия за периода 01.09.2018-30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -20.10.2021 г. до окончателното й
изплащане,обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за
периода 01.11.2018-19.10.2021 г., в размер на 14.56 лв. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е енергийно предприятие и притежава лицензия по
чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия
на гр. Пловдив. Продажбата на топлинна енергия на клиенти се осъществява при публично
известни общи условия. Дружеството е доставило до сградата, в която ответникът
притежава недвижим имот топлинна енергия, а *********** като топлинен счетоводител е
разпределил за имота на ответника БГВ-126,75 лв. Начислена е услуга за дялово
разпределение -44,09 лв. За събиране на вземането е подадено заявление по чл. 410 ГПК-ч.
г. д. 16518/2021 г.
В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от ответника, в който се оспорва иска.
Липсва реално отчитане на потребеното количество енергия. Абонатната станция на адреса
не отговаря на изискванията. Не ползва топла вода доставяна от ищеца.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
1
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения договор от 13.04.1998 г.; справка от АВ-********(лист 11 от делото) е
видно, че през 1997 г. ответницата е придобила собствеността върху процесния имот –
апартамент, за който се притендира вземането за главница и към момента на предявяване на
иска няма промяна на това обстоятелство.
От приложените писмени документи)лист 34-40 от делото) е видно, че ответника е
собственик на процесния имот в заявения период и сградата, в която се намира същия е
присъединена към топлофикационната мрежа на ищеца.
От представените писмени доказателства-препис-извлечение от сметка (лист 7 от делото),
справка за доставена топлинна енергия(лист 6 от делото); е видно, че за периода 01.09.2018-
30.04.2021 г. на ответника е определено задължение за недвижим жилищен имот находящ се
в гр. ********, ул. ****** № **, ап. *** в размер от 170,84 лв. с ДДС формирано от БГВ-
126,75 лв. и услуга разпределение-44,09 лв.
От изготвеното заключение от 13.06.2022 г.по извършената СТЕ е видно, че в процесния
период към сградата, в която се намира имота на ответника не е подава ТЕ за отопление.
Подавана е само ТЕ за битово горещо водоснабдяване. Топлинния счетоводител не е
разпределял ТЕ отдадена от сградната инсталация. В имота има монтиран 1 водомер за БГВ.
Не е осигуряван редовен достъп до водомера, за отчет, поради което е начислявано
служебно потребено количество вода по 140 л на денонощие за един човек.
От изготвеното заключение от 22.06.2022 г. по извършената ССЕ е видно, че задължението
на ответника за процесния период за БГВ са 126,75 лв. с ДДС и за дялово разпределение-
44,09 лв.
От приложеното гр. д. 16518/2021 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение
ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № 9377/07.11.2021 г.,срещу която в срок е
постъпило възражение от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради постъпилото възражение срещу заповедта, съдът намира, че е налице правен интерес
от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна
на заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Не се оспорва, че ответника е
собственик на процесния имот в заявения период, следователно се явява потребител на
предоставяни от ищеца услуги за апартамент, намиращ се в сграда-етажна собственост,
която е топлоснабдена с вертикална отоплителна инсталация. Предвид това, същия е клиент
на топлинна енергия по смисъла на закона, доколкото съгласно цитираната разпоредба
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на
закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване, без да е необходимо сключването на индивидуален договор за покупко-
2
продажба между тях. В разпоредбата на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна
енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия,
като по делото не е спорно обстоятелството, че общите условия за продажба на ТЕ за битови
нужди на ищцовото дружество са били одобрени и публикувани по предвидения в закона
ред, както и че техните условия не са оспорени от ответника, предвид на което
предвидените в тях правила относно продажбата на ТЕ обвързват валидно страните в
настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от
сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се
разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти по проект. По делото се установява, че начисленото задължение на ответника е
формирано от ТЕ за БГВ, която е разпределена служебно от топлинния счетоводител и такса
за разпределение. Предвид липсата на ангажирани доказателства от страна на ищеца за
възникване на предпоставки за служебно начисляване на потребена топла вода и отчет на
показания на монтирания в имота водомер при наличие на възражение от ответника, че тази
услуга не се ползва съдът намира, за недоказано пораждането на притендираното
задължение за нейната стойност, както по основание, така и по размер. В тази връзка
недоказано се явява и начисляването на такса за услуга по разпределение на ТЕ за БГВ.
Недължимостта на главното вземане е пречка за определяне дължимост и на обезщетение за
забавеното му плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че иска е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.
На ответника следва да се присъдят притендираните такива в размер от 450 лв. за
адвокатско възнаграждение съобразно приложени доказателства.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ****** Х. против П. В. Н.,
ЕГН **********, гр. *******, ул. *******, ап. *** иск за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 170,84 лв., (сто и седемдесет лева и 84 ст.)- стойността
на топлинната енергия за периода 01.09.2018-30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
20.10.2021 г. до окончателното й изплащане, обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва, за периода 01.11.2018-19.10.2021 г., в размер на
14.56 лв.(четиринадесет лева и 56 ст.), за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д.
16518/2021 г. на ПРС.
3
ОСЪЖДА "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес гр,
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, да заплати на П. В. Н., ЕГН **********, гр. *******,
ул. *******, ап. *** сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) разноски за
настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п./___________
4