Р Е Ш Е Н И Е №51
гр.
Шумен, 05.03.2019 г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на пети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2. мл.с. Н. Цветанкова
като
разгледа докладваното от окръжния съдия Т. Димитрова,
в.гр.д. № 64 по описа за 2019 г.
на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 03040/01.02.2019г.
депозирана от ЧСИ с рег. № *от гр. Ш.- длъжник по изп. д. № 2019*0400076 по
описа на ЧСИ с рег. № *, с район на действие ОС - Шумен, срещу действията на
ЧСИ, касаещи наложени запори върху банковите сметки на длъжника и възбрана
върху собствения му недвижим имот - ПИ
52132.18.904 в с. Н., общ. Ш., както и срещу размера на приетия по делото адвокатски
хонорар, обективиран в поканата за доброволно изпълнение. Сочи, че признатия
адвокатски хонорар от 1 656.00 лева е прекомерен и моли съда да го намали
до минималния му предвиден размер по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата,
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200.00 лева и в случая процесуалното
представителство на адв. Б. се свеждало само до образуване на изпълнителното
дело и обективирано искане в същата молба да се запорират сметките в случай, че
бъдат установени такива, като възнаграждението, което можело да се претендира от
длъжника е само 200.00 лева. Сочи, че дори и да се приемело, че има извършване
на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични вземания, дължимото
адвокатско възнаграждение при материален интерес от 32 713.63 лева,
възлизало на 755.70 лева. По отношение на запорите, счита, че е налице явна
несъразмерност на обезпечителните мерки, както и на предприетите изпълнителни
способи. Твърди, че с налагането на запорите по банковите му сметки и
възбраната върху имота се е достигнало до обезпечение в размер, значително
надвишаващ обезпечителния интерес. Запора бил наложен върху всичките му
вземания, в качеството му на ЧСИ, представляващи такси по ТТР към ЗЧСИ по
всички висящи и бъдещи изпълнителни дела, с което били създадени предпоставка
за усвояване на суми, непредставляващи негови вземания и риск от изпълнение върху
средства на трети лица. Отделно от това твърди, че е нарушена и нормата на чл.
507 от ГПК, тъй като ПДИ му е връчена чак на 28.01.2019г., заедно със запорно
съобщение от 22.01.2019г., като счита, че ЧСИ е предприел действия по връчване
на ПДИ чак след 22.01.2019г. т.е налице е бездействие в рамките на 12 дни.
Предвид изложеното, моли съда да отмени действията на ЧСИ по изпълнителното
дело, изразяващи се в запор на всички левови и валутни банкови сметки в ПИБ АД,
Сосиете Женерал Експресбанк и ЦКБ, както и възбрана върху собствения му
недвижим имот. По отношение на разноските, за адвокатско възнаграждение, моли
същите да бъдат намалени до размера предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г., а
именно – 200.00 лева, както и да му бъдат присъдени направените разноски за
настоящото производство.
Ответните страни по жалбата, са депозирали
възражение, в което излагат становище за недопустимост на жалбата, алтернативно
за неоснователност на същата. Твърдят, че делото не е приключило и на този етап
не можело да се направи преценка за последващите действия на процесуалния
представител, с оглед събиране на цялата сума по представения изпълнителен лист
и признатия адвокатски хонорар бил съобразен с извършената работа. Излагат, че
с молба от 01.02.2019г., предвид представеното определение на ВКС за спиране на
производството по изпълнителното дело, след внесена парична гаранция в размер
на 24 590.00 лева от длъжника ЧСИ ,
са поискали да бъдат вдигнати всички наложени запори по банковите сметки, както
и наложената възбрана, поради което считат жалбата в тази й част за
неоснователна. Сочат, че не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 507 от ГПК, доколкото длъжника многократно е търсен на адреса на кантората му, но не е
бил открит за да му бъде връчена ПДИ и в случая следвало да намери приложение
правилото, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение. С оглед всичко изложено, молят съда да остави жалбата без
разглеждане по отношение на възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, алтернативно да я отхвърли като неоснователна по всички оплаквания,
както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 360.00
лева – адвокатски хонорар с вкл. ДДС.
В писменото си становище по чл. 436, ал. 3 от ГПК,
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия, както и доводи за недопустимост
на жалбата, в частта й за наложените запори, предвид факта, че това действие не
подлежи на обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 2 от ГПК, още повече, че не са
налагани запори върху специалните сметки на длъжника. По отношение на
твърдяната прекомерност на адвокатския хонорар, твърди, че същата е
несъстоятелна, тъй като длъжникът не е възразил за прекомерност пред ЧСИ, а
направо е депозирал жалба пред ОС – Шумен, като независимо от това, с оглед
изложеното в жалбата, с протокол от 06.02.2019г. е коригирала приетия
първоначален хонорар от 1 656.00 лева с вкл. ДДС, като го е намалила до минималния му предвиден
размер по Наредбата, в размер на 1146.84 лева с вкл. ДДС, поради което жалбата
в тази й част оставала безпредметна. Излага, че е неоснователно искането за
намаляване на адвокатския хонорар до размер от 200.00 лева, предвид факта, че
по делото не е налице доброволно плащане, а процесуалното поведение на длъжника
не предполага и скорошно приключване на производството по делото, предвид
наличие на висящо производство пред ВКС по оспорване на решението на АС –
Варна. Моли съда да остави жалбата без разглеждане и без уважение.
Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна
с оплакванията изнесени в жалбата и с материалите по делото, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, но е частично допустима, само по отношение на
обжалването на разноските по изпълнението.
Съобразно
разпоредбата на чл. 435, ал.2
от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и
лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител. Други
възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като
незаконосъобразни от страна на длъжника не са предвидени. Сред изброените, не са действията на съдебния
изпълнител по налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника, възбрана върху недвижим имот, както и редовността по
връчването на ПДИ. Съгласно чл.442а от ГПК, длъжникът може да възрази, че
наложените обезпечения са несъразмерни с размера на задължението, съответно да
поиска от ЧСИ вдигането им. Според съдебната практика обаче е недопустимо
такова възражение да се въвежда направо пред съда, с въззивна жалба по чл.435
от ГПК, ако преди това не е било заявено пред съответния СИ и от негова страна
не е постановен отказ да го уважи, както е в настоящия случай. Що се отнася до
възражението за несеквестируемост на имуществото на длъжника, срещу което е
насочено изпълнение, то може да бъде заявено с жалба срещу съда, но само по
отношение на съществуващо принудително изпълнение или наложени обезпечения,
каквито към момента не са налице, тъй като, видно от материалите по делото,
наложените запори и възбрана са били вдигнати с постановление на ЧСИ от
01.02.2019г., по молба н взискателя. Ето защо, съдът счита, че в частта й,
касаеща действията на съдебния изпълнител по
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, възбрана върху недвижим имот и редовността по връчването на ПДИ, жалбата се явява процесуално недопустима, поради липса на предмет и право на обжалване, и не следва да
се разглежда по същество.
По отношение на постановените разноски, съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да
обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските. Поканата за
доброволно изпълнение съдържа становището на съдебния изпълнител относно
дължимите в изпълнителното производство разноски и в съдебната практика се
приема, че това е постановлението касаещо разноските, поради което в тази й
част, съдът намира жалбата за процесуално допустима, и следва да я разгледа по
същество.
Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следното:
От материалите по делото е видно, че в тежест на
длъжника в изпратената до него ПДИ е определен адвокатски хонорар в размер на 1656.00
лева с вкл. ДДС, по
представен договор за правна защита и съдействие. След депозиране на настоящата
жалба, ЧСИ е приела, че, съдържащо се в нея искане за намаляване на приетия
адвокатски хонорар поради прекомерност, е такова по реда на чл. 248 от ГПК и с
протокол от 06.02.2019г. е коригирала първоначално приетия адвокатски хонорар,
като го е намалила от 1656.00 лева с вкл. ДДС до размера от 1146.84 лева с вкл.
ДДС, какъвто е минималния му размер съгласно чл. 10, ал. т. 1 и т. 2 във вр.
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С депозираната жалба е направено искане същия да бъде намален
до размера от 200.00 лева, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.
10, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
възнаграждението за образуването на изпълнително дело
е 200.00 лева, а според
т. 2 на същата разпоредба за водене на изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания –
½ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 , т.е. определя
се на база стойността на задължението. При задължение от 32 713.63 лева минималният размер на адвокатския
хонорар за образуване и водене на изпълнителното дело с цел удовлетворяване на
паричното вземане е в размер на 1146.84 лева с вкл. ДДС. За да се намали
изплатеното от страната адвокатско възнаграждение, с каквото искане в настоящия
случай е сезиран съда, то следва да се съобразят както фактическата, така и
правната сложност на делото и участието на адвоката в него. От материалите по
представеното изпълнително дело не може да се направи извод, че предприетите от
процесуалния представител на взискателите
изпълнителни действия се свеждат само и единствено до образуването на
изпълнителното дело. Делото е висящо, задължението не е погасено, нито в срока
за доброволно изпълнение, нито към настоящия момент и не може да се приеме, че
предприетите от адвоката действия с цел удовлетворяване на вземането на
доверителите му са елементарни от правна и фактическа страна, поради което, съдът намира,
че няма основание да се приложи чл. 78, ал. 5 от ГПК и да се присъди по - нисък
размер на разноските за адвокатско възнаграждение направени от взискателите
в изпълнителното производство, при положение, че и същите, след намаляването им от ЧСИ с протокола от 06.02.2019г., са в предвидения
по Наредбата минимален размер и не са прекомерни.
Предвид
гореизложеното, жалбата срещу действията на съдебния изпълнител изразяващи се в налагане на запор на банковите сметки на длъжника, налагане
на възбрана върху недвижим имот и връчване на ПДИ, следва да се остави без
разглеждане, като недопустима, а в останалата й част, с която се оспорват разноските по изпълнението за адвокатско
възнаграждение на взискателите, като неоснователна, следва да се
остави без уважение.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право
на разноски в настоящото производство имат взискателите Н.М.Д. и Е.П.Д.. Налице е действително осъществено процесуално представителство на
взискателите от адв. Б. Б. *** в настоящото производство, поради което и
искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар е основателно и
претендираните такива в размер на 360.00 лв. с вкл. ДДС, следва да бъдат
присъдени.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника ЧСИ с рег. №
*от гр. Ш.срещу действията на ЧСИ с рег. № *, с район на действие ОС - Шумен, по
изп. д. № 2019*0400076 в частта й касаеща наложените запори върху
банковите сметки на длъжника, възбрана върху собствения му недвижим имот и
връчването на ПДИ, като процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалбата на
длъжника ЧСИ с рег. № *от гр. Ш.срещу действията на ЧСИ с рег. № *, с район на действие
ОС - Шумен, по изп. д. № 2019*0400076 по отношение на определените разноски за
взискателите за адвокатски хонорар в размер на 1146.84 лева с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА ЧСИ с рег. № *от гр. Ш...да заплати на Н.М.Д. с ЕГН ********** и Е.П.Д. с
ЕГН ********** *** направените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева с
вкл. ДДС.
Решението в частта, с която
жалбата е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред АС –
Варна, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. В останалата му
част на, осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на ЧСИ с рег. № *, с район на действие ОС – Шумен, по
горепосоченото изпълнително дело.
Председател: Членове: 1. 2.