Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
Гр.София, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19 състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Стефанова търговско дело № 2419 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 625
и сл. от ТЗ
Производството е по реда на
чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на “Д.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.П., за откриване на производство по несъстоятелност по отношение същото
дружество, поради неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост в условията на кумулативност.
Молителят твърди, че дружеството не може да изпълни свои изискуеми и безспорни
парични задължения, както и да посреща текущите си задължения, свързани с търговската
му дейност, а именно изискуемо парично задължение към НАП в размер на 97 757,11 лева.
Моли да бъде открито производство по
несъстоятелност на дружеството при условията на чл.632 ТЗ, тъй като дружеството
няма парични средства, ликвидни активи и налично имущество, което да осребри за
покриване на началните разноски и разходите по несъстоятелността.
Представя писмени доказателства.
По делото не е изслушана съдебно-икономическа експертиза, поради невнасяне
от молителя на определения от съда депозит. Молителят е заявил, че дружеството
не разполага с парични средства и е в невъзможност да заплати възнаграждение на
вещо лице за изготвяне на експертизата.
Изследването на финансово
състояние на длъжника и изчисляването на показателите на ликвидност е извършено
от съда.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От НАП е представена Справка за общите
задължения на “Д.“ ЕООД към 18.01.2021г., според която задълженията, плащанията
по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, са в размер на 100 760,54
лева, от които 84 710,34 лева – главница и 16 050,20 лева – лихви. Съгласно
справката няма наложени обезпечителни мерки върху имуществото на дружеството и
няма започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК.
Приложени
са и заверени копия от годишните данъчни декларации на дружеството, подадени на
основание чл. 92 от ЗКПО за годините 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.
Молителят
е представил по делото счетоводните баланси за 2016г., 2017г., 2018г. и към
30.11.2020г., както и годишния финансов отчет за 2019г.
Постъпила е справка от Агенцията
по вписванията, че за периода 01.01.1998г. - 12.01.2021г. не са установени
вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на дружеството “Д.“ ЕООД ***.
От писмо на МВР, СДВР,
Отдел„Пътна полиция“ се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 12.01.2021г.
на името на “Д.“ ЕООД няма данни
за регистрирани пътни превозни средства.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства съдът приема за установено наличието на неизпълнение на изискуеми
публични парични задължения към ТД на НАП.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
В разглеждания случай
молителят поддържа наличие на основание за откриване на производство по
несъстоятелност, изразяващо се, както в неплатежоспособност, така и в наличие
на състояние на свръхзадлъжнялост. Възможно е откриване на
производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната
дата. При
наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако
съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението.
Състоянието на
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ал.1 от ТЗ трябва да е налице към
момента на приключване на устните състезания по делото, но изискването за
трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово
– икономически анализ на дейността на длъжника в един достатъчно продължителен
период назад във времето.
Състоянието на неплатежоспобност на “Д.“ ЕООД се установява при анализа на финансовото
състояние на длъжника и източниците му на приходи.
От икономическите показатели,
водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с
невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Съобразно различните икономически и финансови
показатели, съдът изхожда от следното:
Текущите /краткотрайни/ активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период /1 година/, участват еднократно в производствения процес
и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване на краткосрочните, съответно текущите,
задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано
с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Текущите активи се разделят в 3-ри групи:
материални запаси, вземания и налични парични средства, като групите освен по
вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна
точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и
то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на
текущите активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се
формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
текущи активи към текущите пасиви, докато при другите коефициенти на ликвидност
се включват само определена група или сбор от няколко групи текущи активи, но
не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за
обща ликвидност се изразява в това, че от текущите активи се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
текущите вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е
най-динамичен.
Съдът следва да прецени
коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, с оглед
възприетите референтни стойности и какво
е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника
като обективно състояние.
Съдът намира, че
отразената стойност на краткосрочните задължения в баланса към 30.11.2020г. не
съответства на последователността на осчетоводяването на тези задължения в
предходните години. За 2018г. краткосрочните задължения възлизат на 45 000 лева. През 2019г. , съгласно
баланса към 31.12.2019г., задълженията с
падеж до 1 година са били в размер на 66 000 лева, от които към персонала
- 2 000 лева и осигурителни задължения - 64 000 лева. Установява се,
че в баланса към 30.11.2020г. като краткосрочни задължения е посочена сумата от
2000 лева, но задълженията от 64 000 лева са преместени в графа „над 1
година”. При положение, че през 2019 г. осигурителните задължения от
64 000 лева са били дължими в срок до 1 година, то не намира обосновка
отразяването им през 2020 г. с падеж по- дълъг от 1 година. Осчетоводените към
30.11.2020г. осигурителните задължения
са в размер на 78 000 лева като в баланса към 30.11.2020г. същите са
посочени в графата дължими над 1 година. Въз основа на изложеното по-горе съдът
счита, че към 30.11.2020 г. сумата от 78 000 лева отразява именно
краткосрочните задължения на дружеството.
Стойностите на конкретните показатели, изчислени
служебно от съда и като се вземе предвид вариантът, при който за 2020 г.
краткосрочните задължения са 78 000 лв., са следните:
|
Ликвидност |
2016 г. |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
Към 30.11.2020г. |
Референтна стойност |
|
Коефициент на обща ликвидност |
10,6 |
2 |
1 |
0,48 |
0 |
1-3 |
|
Коефициент на бърза ликвидност |
10,6 |
2 |
1,04 |
0,48 |
0 |
0,8-1 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
1 |
2 |
1 |
0,48 |
0 |
>0,4 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
1 |
2 |
1 |
0,48 |
0 |
>0,2 |
Резултатите от тези изчисления показват,
че коефициентите на ликвидност към 31.12.2016г., 31.12.2017г. и 31.12.2018г. са
в границите на референтите стойности, докато към 2019г. коефициентът на общата
ликвидност е под възприетия минимум.
Всички показатели за
финансовото състояние на молителя по горепосочените коефициенти са влошени през
последните няколко години, след 31.12.2018г.
Свързан с показателя ликвидност е и показателя
финансова автономност – съотношението на собствен и привлечен капитал, с
възприета референтна стойност 0,33, като
през 2018 година същият е с нулева стойност, а от 2019 година с отрицателна
стойност, дружеството е зависимо от кредиторите си .
Осчетоводените от “Д.“ ЕООД задължения
към 30.11.2020г. възлизат на 78 000 лева и представляват осигурителни
задължения към НАП с публичен характер.
Видно от справката за
общите задължения към НАП, най- старите неплатени изискуеми задължения са за
здравни осигуровки и данък общ доход, дължими за 2017г.
Размерът на публичните
задължения не могат да бъдат покрити от наличните парични средства на
дружеството, имуществото и/или вземанията му, каквито активи въобще липсват.
За периода от 2019г. до 30.11.2020г.
общата балансова стойност на притежаваните от дружеството краткотрайни активи
не са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Налице е
тенденция молителят да не може да обслужва краткосрочните си задължение по
търговски сделки.
В баланса към 31.12.2019г. е отразено, че дружеството
разполага с касова наличност от 32 000 лева. Според изготвения към
30.11.2020г. баланс дружеството няма никакви парични средства /стойността е
нула/. В декларация, входирана по делото на 08.03.2021г., молителят посочва, че
не са налице средства като касова наличност, а от 01.12.2020 г. всички трудови
договори са прекратени и дружеството е прекратило дейност.
През 2016г. и 2017г. дружеството е реализирало
печалба от дейността си, през 2018г. приходите са равни на разходите, докато за
2019г. и 2020г. отчита отрицателен финансов резултат.
Всичко изложено очертава
извод, че молителят е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на
паричните си задължения, чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни
активи. Следва да се приеме за установено състояние на неплатежоспособност, по
смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ, което изисква съдът да определи началната дата на
това състояние.
Съдът счита, че като
начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2019г., която представлява израз на трайното и
обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си.
За разлика от
неплатежоспособността, свръхзадължеността е основание за откриване на
производство по несъстоятелност само за определена категория търговци, изрично
визирани в нормата на чл.607а ал.2 от ТЗ - търговски дружества, които
осъществяват търговска дейност под формата на дружество с ограничена
отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.
Молителят е сред кръга
на визираните в чл.607а ал.2 от ТЗ търговци.
Според легалната
дефиниция на чл.742 от ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено, когато
неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Преценката за наличие или липса на свръхзадълженост се извършва чрез
съпоставяне на общия размер на съществуващите към твърдяната начална дата на
свръхзадълженост парични задължения на търговеца, със стойността на имуществото му (като
съвкупност от имуществените дълготрайни и краткотрайни активи) към същия
момент.
Към 31.12.2018г. съотношението имущество/парични задължения
е единица.
Към 31.12.2019г.
паричните задълженията са 66 000
лева, докато имуществото възлиза на 32 000 лева, т.е. имуществото
на дружеството е обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, като
към същата дата дружеството е и неплатежоспособно. Паричните задължения към
30.11.2020 г. са в размер на 78 000 лева, а материалните активи са 0
/нула/, т.е. състоянието на свръхзадълженост не е преодоляно и е налице и към
момента.
При тези данни, съдът
приема, че е налице основание за обявяване и на свръхзадължеността на молителя,
наред с неплатежоспособността. Както вече се посочи по-горе, производството по
несъстоятелност може да бъде открито и на двете основания, само ако съвпада
началната дата, т.е ако към един и същи момент са налице предпоставките и на
неплатежоспособността и на свръхзадължеността. В случая това изискване е
налице, доколкото двете състояния са били факт към 31.12.2019г.
По делото, както от
твърденията на молителя, така и събраните доказателства, се установява, че
дружеството-молител не разполага с парични средства или бързоликвидни
материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството по
несъстоятелността. Въпреки изричното указание на съда, дадено на основание чл.
629б ТЗ с определение от 31.03.2021г., да бъдат привнесени начални разноски в производството в размер на 4
000 лева, такива не са заплатени в дадения двуседмичен срок.
При тези данни съдът
намира, че производството по несъстоятелност по отношение на “Д.“ ЕООД следва да бъде открито при условията на чл.632
ал.1 от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване на
неплатежоспособността и свръхзадължеността на молителя, определяне на началната
й дата, откриване на производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение,
чрез налагане на запор и възбрана, обявяване на дружеството в несъстоятелност,
прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството по
делото.
С оглед на това, че производството е
образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна
такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не
е събрана предварително. Поради изложеното съдът с настоящото решение следва да
осъди “Д.“ ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като
съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се
събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Воден от горното и на
основание чл. 632, ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на “Д.“ ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и определя
начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността- 31.12.2019г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на “Д.“ ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “Д.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
НАЛАГА обща възбрана и запор върху
имуществото на търговско дружество “Д.“ ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на
дейността на търговско дружество – “Д.“ ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
СПИРА производството по несъстоятелност на
търговско дружество “Д.“ ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, открито в рамките на т.д.
№ 2419/ 2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-19 състав.
УКАЗВА на молителя и кредиторите, че в
случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде
възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ- ако длъжникът или
кредитор удостовери, че е налице достатъчно имущество и ако депозира
сумата от 4000 лева за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ, то
същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на търговско
дружество “Д.“ ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА “Д.“ ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване
на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на
основание чл. 620, ал. 1,
изр. 2 ТЗ следва да се събере от
масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
Решението може да се обжалва в 7-дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд,
включително и от трети лица, съобразно предпоставките на чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
Агенцията по вписванията за вписване му в търговския регистър на
основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга при СГС, ТО.
Делото да се докладва при постъпване на
молба за възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане
на една година от датата на вписване на решението в Търговския регистър.
СЪДИЯ
: