№ 163
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Снежана Бакалова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500020 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалби на двете страни срещу Решение от 24.09.2021 г.
по гр. д. № 1049/2020 по описа на СГС – I -8 състав.
Подадена е въззивна жалба на Е. Л. К. чрез пълномощник адв. И. Ю.
САК против решението в отхвърлителната му част, в която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателката –ищца иск по чл.432 ал.1 КЗ против ЗАД
„Далл Богг : Живот и здраве“АД за неимуществени вреди над присъдения
размер от 5 320лв до претендирания от 70 320лв. Поддържат се оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната му част с доводи, че приетият от
съда размер от общо 35 000лв е твърде занижен и не отговаря на критериите
по чл. 52 ЗЗД с изложени в тази връзка съображения. Изтъква се, че
жалбоподателката –ищца е претърпяла изключително тежки травми, които не
са били съобразени, и че състоянието й продължава да е невъзстановено и
към момента предвид необходимостта от поредно хоспитализиране, заради
атонична рана, която не заздравява и в тази връзка се представят писмени
доказателства. Твърди се процесуално нарушение на съда, довело до
неизясняване на фактите по делото поради отказ да се допусне съдебно-
1
психологична експертиза, въпреки че е относима към спора и е била
своевременно поискана още с исковата молба. Изтъкват се още доводи против
определения от съда размер на обезщетението, който освен на действително
търпените вреди, не съответствал и на обществено-икономическите условия
на живот към релевантния момент, в каквато насока се цитира съдебна
практика. Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му
отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с което
се уважи иска в пълния претендиран размер.
В срок е постъпил отговор от въззиваемото дружество –ответник ЗАД
„Далл Богг : Живот и здраве“АД, с който се оспорва жалбата и се иска
потвърждаване на решението в обжалваната му част. Твърди се, че
присъдената по решението на СГС сума с лихви и разноски е заплатена.
Представя доказателства за плащане от 28.10.2021г.
В откритото с.з. въззивницата, чрез представителя си по пълномощие
адв. Ю. поддържа жалбата си. Претендира разноски по представен списък.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, като
чрез писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
решението. Твърди, че е заплатила присъдените суми по
първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата за въззивната
инстанция и моли да бъде намелено до минималния размер.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема
следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушани
заключение на вещи лица пред двете инстанции се установява следното от
фактическа страна:
На 07.05.2019г., около 18.00 часа, лек автомобил „Ауди А6" с peг. №
*********, управляван от К. М., се е движил по ул. „Хаджи мано Стоянов“ с
посока на движение към кръстовището с бул. „Ломско шосе". Скоростта му
на движение в района на кръстовището е била не по-висока от 15 км/ч. Не са
били налице препятствия, които да ограничават видимостта. В същото време,
пешеходката Е. Л. К. се е движила по тротоара на бул. „Ломско шосе" с
2
посока на движение към кръстовището с ул. „Хаджи Мано Стоянов" и е
предприела пресичане на пътното платно по ул. „Хаджи Мано Стоянов,
отдясно наляво, спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Мястото
на пресичането е било кръстовището на двете улици. Траекториите на
движение на пешеходката и лекия автомобил се пресичат и настъпва пътно-
транспортно произшествие по между им. Контактът е осъществен с предната
лява част на лекия автомобил - челно-странично в зоната на левия фар и
предния ляв калник за автомобила в тялото на пешеходката. От удара, тялото
на пешеходката бива отхвърлено напред и вляво от автомобила и пада на
асфалтовата настилка. В резултат на удара са причинени наранявания по
тялото на пешеходката.
Причина за настъпването на процесното ПТП, видно от заключеното на
изслушаната съдебно-техническа експертиза е поведението на водача на
лекия автомобил, който не е възприел своевременно пешеходката и не е
предприел обективно възможно спиране.
Видно от заключението на вещото лице д-р Б., изслушано пред
първоинстанционния съд, вследствие на претърпяната пътно-транспортна
злополука ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на
лявата теменна област на главата и хематом на лявото око; открита фрактура
на костите на дясната подбедрица; билокуларна (двойна) фрактура на костите
на лявата подбедрица (фрактура на тибиалното плато и фрактура на големия
пищял в долната му част); контузия и хематом на лявата шийна област и
контузия с хематом на лявото бедро.
Получената открита фрактура на костите на дясната подбедрица е
причинила трайно затруднение на движенията на десния долен карйник за
срок от осем месеца. Получената двойна фрактура на костите на лявата
подбедрица е причинила трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок от една година. Претърпените мекотъканни увреждания
(контузии и хематоми) в областта на главата, шийната област и лявото бедро
са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота и са
преминали напълно за срок до 2 седмици.
Пострадалата е била оперирана по спешност, под обща анестезия са
били извършени оперативни действия: открито наместване на фрактурите на
дясната подбедрица и стабилизирането им с метална плака и
3
винтове. Отчетена е била първична инфекция в зоната на откритата фрактура.
След стабилизиране на общото състояние, пострадалата е била изписана от
болницата на 15.05.2019г. и лечението й е продължило амбулаторно, като в
дома си тя не е можела да се обслужва сама и е била на легло, видно от
събраните гласни доказателства.
В периода от 20.05.2019г. до 27.05.2019г. ищцата е претърпяла нова
операция - външният фиксатор е бил свален от лявата подбедрица,
импресията на тибиалното плато е била коригирана, а фрактурата фиксирана с
метална плака и винтове, след което лечението е продължило
медикаментозно. На 05.09.2019г. е била извършена пункция на лявата колянна
става на пострадалата. Поради влошаване локалния статус на раната на
дясната подбедрица и превръщането и в атонична рана с нарушено
кръвоснабдяване, ищцата е провеждала периодични прегледи в
ортопедичен кабинет. На 03.02.2020г. оперативно е била отстранена
металната плака и винтовете от зарасналата фрактура на лявото тибиално
плато. На 06.07.2020г. оперативно е била отстранена металната плака и
винтовете от зарасналата фрактура на десния голям пищял. Общо лечебният и
възстановителен период на всички увреждания при ищцата е продължил 1
година. По време на лечението, пострадалата е търпяла - болки и страдания,
като най-интензивни те са били през първите 2-3 месеца непосредствено след
злополуката и проведените ортопедични операции и множествени превръзки.
Интензивни са били болките през първите 2 месеца по време на проведената
рехабилитация на двата долни крайника, за да се преодолее контрактурата на
съседните на фрактурите стави. Извън посочените периоди, ищцата е търпяла
само спорадични болки при преумора на долните крайници и най-вече при
рязка промяна на климата - при студено и влажно време.
През първите 4-5 месеца ищцата е имала необходимост от чужда
помощ при обслужването си. Не е можела да се предвижва с помощни
средства. В началото на 5-ия месец ищцата е започнала натоварване на десния
си крак, а левият крак е започнала да натоварва към 8-ия месец.
На 15.12.2020г. вещото лице е извършило преглед на пострадалата като
е констатирало, че счупените кости са зараснали окончателно с малка
остатъчна деформация в областта на глезенната става, но и с козметични
белези. Движенията на лявата колянна става са с 15 градуса намален обем на
4
екстензия, а при флексия – намален обем с 10 градуса. Костите на дясната
подбедирца са зараснали окончателно. Движенията на дясната колянна става
са в норма. В нормален обем и сила са движенията и в дясната глезенна става.
Ищцата се предвижва самостоятелно без помощни средства.
Възстановителния период при ищцата е бил в рамките на нормата
съобразно вида на фрактурите на двете подбедрици и възрастта на
пострадалата.
Пред настоящата инстанция е допуснато и изслушано допълнително
заключение на вещото лице д-р Б., въз основа на представени доказателства
за допълнително лечение по време на производството и въз основа на
извършен нов преглед на ищцата, като е констатирано, че по време на
лечебният и възстановителен период ищцата е получила гнойно усложнение
на раната на дясната подбедрица. Още непосредствено след злополуката в
медицинската документация е отбелязано настъпването на ранен
инфекциозен процес. Продължителното лечение на раната с превръзки и
подмяната на металната синтеза с друг вид е довело до обостряне на болките
и за около 1 месец след всяка една от извършените оперативните
интервенции.
При актуалния преглед на ищцата е установено, че на дясната
подбедрица по вътрешната страна има остатъчен белег, който е с дължина 14-
15см. и ширина 1см. от извършената костна операция и от развилия се гноен
процес. Счупените кости на лявата подбедрица са зараснали окончателно с
малка остатъчна деформация областта под лявото коляно. В областта на
десния вътрешен глезен има зараснала фистула от където е изтичала
гноевидна материя. Сега фистулата е зараснала и няма секреция, но дългият
кожен белег е зараснал към костта.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-психологична
експертиза, изготвена от вещото лице А. А. се установява, че в краткосрочен
план след ПТП, ищцата е изпитала шок, ужас, болки и страдания в резултат
на процесното събитие. В дългосрочен план – налице е трайно нарушение на
психичното и емоционалното й състояние, изразяващо се в богата тревожно-
депресивна симптоматика, промяна в личността, поведението и обичайния
начин на живот. В проведеното експертно изследване са регистрирани
множество посттравматични стресови симптоми, като за поставянето на
5
диагнозата „постравматично стресово разстройство“ е необходимо да се
извърши клинична оценка от специалист- психиатър. Проведената от Е. К.
психиатрична консултация определя състоянието й като „смесено тревожно-
депресивно разстройство“.С оглед на възрастта й и на наличието на известни
когнитивни нарушения (нарушения на паметта), както и на продължителния
период, който вече е отминал от момента на процесното събитие, прогнозата
за нейното спонтанно възстановяване не е твърде оптимистична, ако не се
проследява и лекува състоянието й от специалист -психиатър.
От показанията на свид . А. Л., сестра на ищцата, се установява, че по
време на лечението, пострадалата изпитвала силни болки и приемала
различни медикаменти, а свидетелката съдействала лично за да може да се
осъществи консултация с психиатър. По- късно, пострадалата се оплаквала от
безсъние и се страхувала да пресича. Според впечатленията на свидетелката,
в последно време пострадалата се поуспокоила.
Не се спори между страните, че гражданската отговорност на водача на
лек автомобил марка „Ауди“ А6, рег. № № ********* е била застрахована
при ответника по валидна застраховка към момента на ПТП.
Ищцата е отправила претенцията от 25.06.2019г. до ответника е с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди и за имуществени вреди.
На 06.02.2020г. ответникът е превел по банковата сметка на
ищцата сумата от общо 34 501, 62 лева, посочвайки изрично в отговора на
исковата молба, че сумата включва обезщетение за претендираните
имуществени вреди в пълен размер на 4 821, 62 лева, както и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 29 680 лева.
С въззивната жалба са представени доказателства, че на ищцата е
преведена и сумата 5 789 лв. на 28.10.2021г., от които присъдената с
първоинстанционното решение главница – 5 320лв. и 469лв. лихви и
разноски, за които е извършено прихващане.
Въз основа на събраните писмени доказателства следва да бъде
направен извод за основателност на предявените искове с правно основание
чл. 432 ал.1 от КЗ.
Налице са елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма, които ангажират пряката отговорност на застрахователя за вредите
6
претърпени от пострадалата, като пряка и непосредствена последица от
претърпените от нея увреждания. Ответната страна не оспорва по същество
наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране на
отговорността й, като дори е заплатила на ищцата обезщетение в размер на
общо 35 000лв. за търпените от нея неимуществени вреди и в размер на 4 821,
62 лева за имуществени вреди.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно определени
размери на застрахователните обезщетения за претърпените неимуществени
вреди.
При определянето конкретния размер на вредите за ищцата Е. Л. К. са
взети предвид, както конкретните увреждания, които са й причинени, така и
търпените от нея болки и страдания, неудобства, времето за възстановяването
й и трайните последици от уврежданията, които не са преодолени. Взети са
предвид социално-икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Съобразени са и психическото състояние на ищцата по време и след
инцидента и това, че същата е развила смесено тревожно-депресивно
разстройство, но то не е повлияло в значителна степен начина й на живот.
Взета е предвид и съответната съдебна практика. Определеното обезщетение
за претърпените от тази ищца неимуществени вреди в размер на 35 000 лв.,
обаче, не отчита в пълна степен вредите, които тя е търпяла вследствие на
причинените й травми и които са били установени при приключване на
съдебното дирене в първата инстанция. Настоящата инстанция намира
същото за занижено по размер.
Пред настоящата инстанция са събрани и нови писмени доказателства и
е изслушано заключение на вещо лице, от които следва да се направи извод,
че ищцата е търпяла и допълнителни страдания, след вече установените
такива пред първата инстанция от развитието на инфекциозен процес на
раната, която е била получена от откритото счупване на костта на крайника и
че се е наложило допълнително лечение на същата. Наложило се и
допълнително хоспитализиране за периода от 23-31.08.2021г. за лечение на
атоничната рана, която не заздравява. За тези допълнителни болки и
страдания, на ищцата не е определено обезщетение, като настоящата
инстанция намира, че такова следва да бъде определено, като общо
7
дължимото обезщетение за всички неимуществени вреди на ищцата следва да
бъде в общ размер от 50 000лв.
Решението е влязло в сила, в частта, в която е присъдено обезщетение в
размер на 5 320лв., тъй като не е обжалвано в тази част.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно размера на
дължимото обезщетение не се покриват изцяло с тези на СГС, следва да бъде
отменено решението , в частта, в която е отхвърлен предявения иск над
размера от 5 320лв. до 20 320 лв., като вместо това бъде осъден ответника да
заплати на ищцата допълнително сумата 15 000лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса по
сметка на САС в размер на 600лв., както и сумата 258 лв. разноски за
заплатените от бюджета експертизи, съразмерно на уважената част от
жалбата.
При този изход на производството на ищцата се дължат разноски,
съразмерно на уважената част от жалбата. Тъй като тя не е направила такива,
а й е оказана безплатна адвокатска защита, следва ответника да заплати на
адв. И. Ю. сумата 980 лв. за адвокатско възнаграждение. Размерът на същото
е изчислен съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й към момента на подаване на въззивната
жалба.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски пред тази
инстанция.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 265881от 24.09.2021 г. по гр. д. № 1049/2020 по
описа на Софийски градски съд, I – 8 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявения от Е. Л. К. срещу ЗАД „Далл Богг „Живот и здраве“ АД иск с
правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ над размера от 5 320 лв. до размера от
20 320лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг „Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
8
София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на Е. Л. К. ЕГН **********
сумата 15 000лв.(петнадесет хиляди лева), представляваща незаплатената част
от дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие телесни увреждания при ПТП от 07.05.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2020г. до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪДЖА ЗАД „Далл Богг „Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати по сметка на Апелативен съд –
София сумата 600лв. държавна такса и сумата 258лв. разноски.
ОСЪДЖА ЗАД „Далл Богг „Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на адвокат И. В. Ю. на
основание чл. 38 ал.2 от ЗА сумата 980 лв. за оказана безплатна адвокатска
защита пред въззивната инстнация.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9