РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 04.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	КАЛИНА АНАСТАСОВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Вяра Баева,

като разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 5618 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „А.“ АДСИЦ срещу Решение №21/18.09.2017 по гр. дело № 57706/2012 г. на Софийския районен съд, 30. състав, с което е отхвърлен иска на ищеца за признаване за установено по отношение на „А.Б.“ ЕООД, че последното дължи на въззивника сумите от 2 015, 23 лева – неплатен наем за стопанската 2009/2010 г. по договор за наем на земеделска земя № 10687/01.10.2019 г.; 6 721, 56 лева – неплатен наем за стопанската 2009/2010 г. по договор за наем на земеделска земя № 10688/01.10.2019 г.; 2 507, 96 лева – неплатен наем за стопанската 2009/2010 г. по договор за наем на земеделска земя № 10689/01.10.2019 г.; 2 507, 96 лева– неплатен наем за стопанската 2009/2010 г. по договор за наем на земеделска земя № 10689/01.10.2019 г.; 315, 30 лева – неплатен наем за стопанската 2009/2010 г. по договор за наем на земеделска земя № 10690/01.10.2019 г.; 648, 91 лева – неплатен наем за стопанската 2009/2010 г. по договор за наем на земеделска земя № 10691/01.10.2019 г.; 783, 89 лева – неплатен наем за стопанската 2009/2010 г. по договор за наем на земеделска земя № 10692/01.10.2019 г.; 2 834, 90 лева – неплатен наем за стопанската 2009/2010 г. по договор за наем на земеделска земя № 10693/01.10.2019 г.; 7 678, 66 лева – неплатен наем за стопанската 2009/2010 г. по договор за наем на земеделска земя № 10694/01.10.2019 г., както и 2 886, 02 лева – законна лихва за забава за плащане на горните суми в периода 28.04.2011 г. – 04.07.2012 г. – задължения по заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 32069/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 30. състав.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че не е доказано посочените по-горе договори да са сключени от представител на „А.Б.“ ЕООД. Сочи се, че по делото е представен договор за заем на друг имот, който не е предмет на делото, сключен от П.Ц.А.(лицето, което е подписало процесните договори с №№ 10687- 10694) като пълномощник на „А.Б.“ ЕООД и това било удостоверено от нотариус към 02.07.2010 г., а било отбелязано, че същият е представил пълномощно от 28.07.2009 г., т.е. че е имал представителна власт за дружеството. Сочи се, че задълженията са били с определен падеж, а и въззивникът бил изпратил покана за плащане до въззиваемото дружество. С получаването на тази покана въззиваемият бил узнал за сделките и затова следвало да се приема, че ги е потвърдил мълчаливо по реда на чл. 301 ТЗ. Сочи се, че въззиваемото дружество не било оспорило извършената сделка, така че със сигурност е налице потвърждение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата страна –  „А.Б.“ ЕООД, с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че правилно първоинстанционния съд бил приел, че договорите, описани в иска на въззивника – „А.“ АДСИЦ, са сключени от лице без представителна власт, както и че тълкуването на чл. 301 ТЗ, дадено във въззивната жалба е неправилно. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

В съдебното заседание страните изпращат представители и поддържат доводите от въззивната жалба и отговора, както и претенциите си за разноски.

Първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че описаните от въззивника – „А.“ АДСИЦ, договори за наем на земеделска земя от 01.10.2009 г. са сключени от името на въззиваемото дружество „А.Б.“ ЕООД от лицето П.Ц.А.. Съдът е установил, че същото лице е посочено като пълномощник на въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД, в договор за аренда от 02.07.2010 г., в който е отразено, че П.А.е упълномощен с пълномощно с рег. № 5067/28.07.2009 г. на нотариус И.Л.. Софийският районен съд е приел също така, че по договорите са издадени фактура от 12.10.2010 г. и покана за плащане, като въззивникът твърди, че същите са били изпратени с обратни разписки. Съдът е приел, че не е доказано сключване на договор между страните, тъй като не е доказана представителната власт на П.Ц.А.за сключване на процесните договори от името на въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД. Съдът е посочил, че в договорите – предмет на иска, не е посочено от кой факт е възникнала представителната власт на П.А., а в представения друг договор е посочено, че лицето е пълномощник, но липсват каквито и да било данни за неговата представителна власт. Съдът освен това е приел, че представените две обратни разписки не са годни да докажат, че въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД, е получило именно описаните от въззивника „А.“ АДСИЦ фактура и покана за плащане, тъй като в обратните разписки не е описан вида на представения документ, нито е налице посочване на име и длъжност на получателя на съобщението. Поради това съдът е приел, че не е установено представител на въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД, да е узнал за сключените договори, поради което е неприложима и презумпцията за потвърждаване от търговеца на сделки, извършени от негово име без представителна власт (чл. 301 ТЗ). Поради това съдът е отхвърлил предявените искове.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо в обжалваната част.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните не е спорно, че на 01.10.2010 г. представител на въззивника – „А.“ АДСИЦ, е сключил осем договора за наем на земеделски земи при описана в исковата молба и въззивната жалба наемна цена по всеки от тях, с лицето П.Ц.А., който е действал, представяйки се за пълномощник на въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД. Спорно е дали П.А.действително е бил пълномощник на дружеството, както и дали същото е узнало за сключените сделки от издадени от въззивника фактура и покана за плащане.

По първия въпрос – за установяване на представителна власт на П.Ц.А.към момента на сключване на договорите, ищецът посочва, че при сключване на друга сделка между негов представител и П.А.нотариус е установил, че същият е имал издадено от въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД, пълномощно с нотариална заверка на подписа от дата, преди датата на сключване на договорите от 01.10.2009 г. – 28.07.2009 г.

Правилни са обаче разсъжденията на първоинстанционния съд, че наличието на пълномощно на едно лице, издадено от търговско дружество, не доказва представителна власт на пълномощника да извършва всякакви сделки от името на това дружество. С оглед правилата на чл. 44 ЗЗД във връзка с чл. 20 ЗЗД обемът на представителната власт, предоставена чрез издадено пълномощно, се определя от неговото съдържание, както е прието и в тълкувателната практика на Върховния касационен съд (ВКС) – Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС по някои въпроси на представителството. Следователно, когато едно лице твърди, че е договаряло с пълномощник на друго лице, в негова тежест е да докаже представителната власт на това лице, тъй като извлича благоприятни последици от този факт (чл. 154, ал. 1 ГПК), като доказването следва да е пълно и главно – т.е. следва да се установи и обемът на учредената представителна власт, чрез установяване на съдържанието на изпълнителната сделка (ако е налице доброволно представителство).

Обстоятелството, че П.А.е имал издадено от въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД, пълномощно, не е годно само по себе си да установи дали това пълномощно е включвало и право на това лице да сключва сделки за наем на земеделска земя, с кои лица и при какви условия е имало право да сключва тези сделки и т.н. По делото не са ангажирани доказателства за съдържанието на пълномощното с нотариална заверка с рег. № 5067/28.07.2009 г. на нотариус И.Л. с рег. № 339. В тежест на ищеца е било ангажирането на такива, като за документите с нотариална заверка е възможно да се извърши проверка при нотариуса за тяхното съдържание. Такава не е била поискана от въззивника и следователно същият не е установил изгодния за себе си факт, за който носи тежест на доказване.

Поради това е правилен изводът на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано, че П.А.е бил упълномощен от въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД, да сключи посочените в исковата молба осем договора за наем на земеделски земи от 01.10.2009 г. от името на дружеството.

По отношение на второто твърдение на въззивника „А.“ АДСИЦ – че представител на въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД, е узнал за съдържанието на сключените на 01.10.2009 г. договори за наем на земеделски земи, настоящият съдебен състав намира, че ангажираните доказателства също не установяват узнаване на сделките от въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД преди получаване на препис от исковата молба и доказателствата към нея.

Най-напред от представените от въззивника – „А.“ АДСИЦ, доказателства по делото – договор за аренда на земеделска земя от 02.07.2010 г. (на лист 39 – 42 от първоинстанционното дело), съдът прави извод, че между страните са налице други търговски отношения с предмет предоставяне на земеделски земи за ползване. Във връзка с това представената по делото покана за изпълнение от 18.04.2011 г. (на лист 24 от първоинстанционното дело), с която въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД, е поканено да плати на въззивника „договорените наем за стопанската 2009 – 2010 г.“ по „договори за наем/аренда на земеделска земя от 01.10.2009 г.“ би могло да доведе до извод, че с получаване на поканата представител на въззиваемото дружество е узнал за процесните договори за наем. Този извод би бил верен единствено в случай, че писмото е било получено от представител на въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД.

Във втория документ, с който се твърди, че въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД, е узнало за процесните договори – представената по делото фактура № 741/12.10.2010 г. (на лист 22 от първоинстанционното дело), която не носи подпис на представител на въззиваемата страна – „А.Б.“ ЕООД, четири от наемните договори са индивидуализирани конкретно – с посочване на количеството наета земеделска земя, поради което получаването на фактурата от органен представител на въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД, би довело до узнаване за съществуването на договора и принципно би установило приложимост на презумпцията за одобряване на действия от името на търговец от лице без представителна власт (чл. 301 ТЗ).

По делото обаче не са налице убедителни доказателства, че фактурата и поканата са получени от въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД. Представените по делото два броя обратни разписки от 27.04.2011 г. (на лист 23 и 24 от първоинстанционното дело), с които се твърди, че двата документа са били пратени на въззиваемия са получени, не съдържат описание на пратките, които се съдържат в тях. При отчитане на доказаните други търговски отношения между двете дружества тези пратки не доказват, че са изпратени документи именно във връзка с процесните осем договора. Основателно е и възражението в отговора на исковата молба, че тези обратни разписки не съдържат данни за името на получилото ги лице, което е подписано с подпис в стилизирана графична форма (параф) и не може да се направи извод за самоличността и връзката му с въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД.  Освен това пратките не са изпратени до регистрирания в Търговския регистър (съгласно справка на лист 21 от първоинстанционното дело от 05.12.2012 г. и служебно извършена от съда справка) адрес на управление на въззиваемото дружество към 2011 г. – София, ул. „******, комплекс „Мирамонте“, къща V-3, ап. 10, а до друг адрес: Враца, ул. „******.

Поради това няма доказателства за връчване на поканата на представител на въззиваемото дружество. По делото не се ангажирани и други доказателства за узнаване на издадената фактура от представител на въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД (например счетоводни справки за осчетоводяване на фактурата), поради което следва да се приеме, че такова не е доказано.

С оглед на изложеното не се установява от представените по делото доказателства въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД, или негов представител да са получили документи, от които да са узнали за сключените от името на дружеството с въззивника „А.“ АДСИЦ осем договора от 01.10.2009 г. Поради това не е установено възникване на облигационно отношение между страните по делото и не е доказан валиден източник на задължение.

Следователно първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете, е правилно и следва да се потвърди.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото първоинстанционното решение се потвърждава изцяло, същото не следва да бъде изменяно и в частта за разноските.

Пред въззивната инстанция въззиваемото дружество – „А.Б.“ ЕООД, не е доказало извършване на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Предявените искове са търговски – по спор между две търговски дружества, с цена под 20 000 лева всеки, поради което настоящото решение не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №21/18.09.2017 по гр. дело № 57706/2012 г. на Софийския районен съд, 30. състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.