Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№
Гр.Плевен 04.02.2019г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
наказателен състав,в публично заседание на двадесет и втори януари, две хиляди
и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
СЕКРЕТАР : А. Д.
ПРОКУРОР: АННА БАРАКОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Мариан Иванов В.Ч.Н.Д №1095/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение от 20.11.2018г. по ЧНД № 2721/2018г., Районен съд-гр.Плевен, на основание чл.25
ал.1 ,вр. с чл.23 ал.1 от НК, определил
на осъдения И.М.Х.- ЕГН **********, общо най-тежко наказание, между наложените
му по НОХД № 2370/ 2018г., НОХД № 2081/2018 г. и
НОХД №2082/2018г. и трите по описа на РС- Плевен, в размер на 3 години лишаване
от свобода, което да изтърпи при строг
режим.
Районният съд приложил разпоредбата
на чл.24 НК, увеличил общото най- тежко наказанието с 1 година, като така
определеното общо наказание в размер на 4 години
лишаване от свобода, постановил
да се изтърпи при строг режим.Приспаднал на основание чл.25 ал.2 от НК,
фактически изтърпяното наказание към 20.11.2018г.рново, в размер на 9 месеца и 5 дни.
Срещу така постановеното определение
е подадена въззивна жалба от адвокат Ю.А.-***- служебен защитник на осъдения И.Х..С
нея се възразява срещу приложението на
чл.24 НК.Счита се, че определението е неправилно, несправедливо и необосновано.Като
аргументи се сочат, че осъденият е млад човек с психични проблеми и проблемно
детство, пострадалите предизвиквали агресията у него и следва да се лекува,
заради агресивните си прояви.Излага като доводи, че осъденият не е опасен
престъпник и не е извършил деяния с висока степен на обществена опасност.Прави
се искане за отмяна на обжалваното определение в частта, с която на основание
чл.24 от НК е увеличено определеното общо наказание с една година.
В съдебното здаседание пред
въззивния съд, адвокат Ю.А. поддържа изложеното в жалбата. Акцентира, че
осъденият следва да се лекува, а не да му се налага необосновано тежко
наказание, както и , че пострадалите са предизвикали агресията у него.Отново се
иска отмяна на обжалваното определение, в частта по приложението на чл.24 от НК.
Осъденият поддържа становището на
защитника си.
Прокурорът счита,че определението на
съда е правилно и законосъобразно.По тношение на твърдяното от защитата за
несправидливост на увеличеното общо най-тежко наказание, сочи доводи, че е
налице упорита престъпна дейност, описана в справката за съдимост, както и, че
едно от престъпленията , за който е бил осъден , е извършено при условията на
опасен рецидив.Счита, че е налица висока обществена опасност, като налаганите
на осъдения до момента минимални наказания, не са оказали въздействие към
превъзпитанието му.ото общо наказание е справедливо, с оглед личността на
осъдения, неговата обществена опасност и деянието ,което е извършил.Пледира да
се потвърди изцяло определението на първоинстанционния съд.
Плевенския окръжен съд като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото , намира следното:
Жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От приложените актуална справка за
съдимост е видно, че И.М.Х. е осъждан многократно.Наказанията по влезлите в
сила съдебни актове, за които не му е определяно общо наказание са :
1.Определение
по споразумение, по НОХД №2081/2018 г. на Районен съд - Плевен ,влязло в сила
на 23.08.2018 г., с което за деяние извършено на 13.02.2018г., на основание
чл.131а, пр.2, вр. с чл.131, ал.1,т4 и т.12, вр. с чл129, ал.2, вр. с ал.1, вр.
с чл.29,ал.1, б.“а“ и „б“, вр. с чл.55, ал.1,т.1 от НК в размер на 3 години Лишаване от свобода, при
първоначален строг режим.
2.
Определение по споразумение, поНОХД №2082/2018 г.на Районен съд – Плевен, влязло в сила на 23.08.2018 г., с което за деяние
извършено на 06.02.2018г., на основание чл. 131, ал.1,т.4 и т.12,, вр. с
чл.130,ал.1, вр. с чл.54 от НК, му е наложено
наказание в размер на 1 година Лишаване от свобода при първоначален строг режим.
3.
Определение по споразумение, по НОХД № 2370/2018 г. на РС - Плевен, влязло сила на 13.11.2018 г.,
с което за деяние извършено на 17.01.2016г., на основание чл. 131, ал.1,т12,
вр. с чл.130,ал.1 и чл.54 от НК, му е наложено наказание в размер на 6 месеца Лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изтърпяване.
С
определение по ЧНД №2167/2018г. на РС-гр.Плевен, влязло в сила на 19.10.2018г.,
на осъденият И. Х. е било определено общо най-тежко наказание между наложените
му по НОХД №2081/2018 г. и поНОХД №2082/2018 г.на Районен съд – Плевен, в размер на три години
лишаване от свобода, при строг режим.Това определено общо най-тежко наказание,
осъденият търпи към момента, с начало 07.09.2018г.
При
така изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да се
определи едно общо най-тежко наказание, между наложените му наказания, по описаните три влезли в сила съдебни актове.Деянията са
извършени в реална съвкупност, в период от време преди да е имало влязъл в сила
съдебен акт- определение по споразумение, за което и да е от тях.Това е видно
от справката за съдимост.
При
това положение правилно съда на основание чл.25, ал.1 , вр. с чл.23, ал.1 от НК, е определилнай-тежкото от тях, по НОХД № №2081/2018 г. на Районен съд -
Плевен ,в размер на три години лишаване
от свобода, при първоначален строг режим.
На
основание чл.24 от НК, определеното наказание
е увеличено с една година и така фактически, общото най-тежко наказание, което
съдът постановил да се изтърпи при строг режим,станало в размер на четири
години лишаване от свобода. Съобразно справката от затвора –гр. Плевен, правилно на основание чл.25, ал.2 от НК, е
приспадато фактически изтърпяното от осъдения И.Х..
С
жалбата от служебния защитник, не се оспорва основателността за определяне на
общото наказание съобразно чл.25 и чл.23 от НК, размера и режима на изтърпяване.Възразява се срещу
приложението на чл.24 от НК и съответно увеличеното общо най-тежко наказание с
1 година лишаване от свобода.
Във връзка с възраженията
по приложението на чл.24 от НК, въззивния съд намира, че изводите на първоинстанционният
съд са правилни, обосновани и законосъобразни.
Решаващият съд правилно и
основателно е приел, вземайки предвид чл.36 от НК,че следва да се увеличи
определеното общо наказание с една година, като И.Х., следва да изтърпи общо
наказание от четири години, при строг режим.Първоинстонционният съд се е обосновал,
че и трите наложени му наказания са за нанесени телестни повреди на различни
лица в това число и жена, което определя
осъдения като личност с висока
обществена опасност и без задръжки, по отношение личността на гражданите, кокто
и висока обществена опасност на извършените деяния.Видно и от предходните
описани в справката за съдимост, под №5 и 6, че са били също за престъпления
против личността.Престъплението по предходно наложено му и изтърпяно наказание,
е за причиненена телесна повреда на С. А.
на 72 години.Престъплението по наложеното му наказание по НОХД №2081/2018г. е
за причиняване на телестни повреди, по хулигански подбуди, на по-вече от едно
лице и при условията на опасен рецидив.
Определеното за изтърпяване общо
наказание от четири години, не е завишено и несправедливо. Първоинстанционният
съд не го е увеличил съобразно предложението на прокурора в пълният възможен
размер с една втора.Налице е усложнена престъпна дейност започнала от 2009г. и
установени трайни престъпни навици.И.Х. е осъждан преди това многократно за различни
престъпления по чл.354а, ал.3,чл.254а, чл.194,ал.1, както и за престъпления по
чл.131,ал.12, вр. с чл.130,ал.1 от НК.Многократните осъждания и налаганите му
до момента сравнително минимални по размер наказания, явно не са оказали
превъзпитаващ и поправящ ефект върху него, което действително обуславя и
високата му обществена опасност.Последните деяния, по влезлите в сила съдебни
актове, предмет на последното производството по чл.306 от НПК, са извършени, за
кратък период от време и в сравнително
кратък период от освобождаването му от затвора по последното изтърпяно наказание лишаване от свобода на 05.10.2016г.
/ №5 от справката за съдимост/. В този смисъл доводите за снизхождение,
изложени от служебния защитник, са несъстоятелни и неоснователни.
При увеличаване на наказанието са
спазени изискванията на закона, а именно: увеличението да не надминава с една
втора от определеното общо наказание, да
не надминава сбора от отделните наказания за отделните престъпления, нито
максималния размер на наказанието предвиден за съответния вид наказание.
Предвид горното, въззивният съд намира
постановеното определение за правилно и законосъобразно, а жалбата за
неоснователна.
По изложените съображения съдът,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.11.2018г. по ЧНД № 2721/2018г. на Районен съд- гр.Плевен.
Решението е окончателно и не подлежи
жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: