№ 238
гр. гр.Несебър, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101282 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В. И К.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител -
гл.юрк. Д.З. против АЛ. Н. ОС., гражданин на Руската Федерация, роден на
**********г., с Булстат *** и Т. АН. ОС., гражданка на Руската Федерация, родена на
**********г., с Булстат ***, двамата с адрес в РБългария: гр. ***
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на „В. и К.” ЕАД и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в
режим на етажна собственост с адрес гр. *** със заведена партида в базата данни с аб.
№ ***. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, ответниците притежават качеството
„потребители“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
1
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че
съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите
да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко
отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в
чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответниците е следвало да
заплатят задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44
от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били
издадени фактура № ********** от 25.09.2018г. на стойност 46,64 лв. и фактура №
********** от 26.08.2019г. на стойност 49,69 лв., сумите по които не били заплатени в
30-дневен срок, считано от издаването им. Излага се, че върху тези суми ответниците
дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на
исковата претенция в общ размер на 16,28 лв., считано от 26.10.2018г. до датата на
подаване на исковата молба, както и лихвата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди АЛ. Н. ОС. и Т. АН. ОС., да заплатят на „ВиК” ЕАД, сумата общо в
размер на 70,27 лева /седемдесет лева и двадесет и седем стотинки/, дължима разделно
в квоти от по 1/2 от всеки от ответниците, по издадени фактури за периода от
25.09.2018г.-26.08.2019г., с отчетен период по фактури 11.08.2017г.-09.08.2019г.,
сумата общо в размер на 16,28 лева /шестнадесет лева и двадесет и осем стотинки/,
дължима разделно в квоти от по 1/2 от всеки от ответниците, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 26.10.2018г.
до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба - 04.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението. Представят писмени доказателства. Претендират присъждането на
заплатените по делото разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на
ответниците особен представител - адв.И.Х. К. от АК-Бургас, с който на първо място
2
прави възражение за местна подсъдност и се моли делото да бъде изпратено по
подсъдност на Районен съд – Бургас, на основание чл.107 от ГПК – по седалище на
ищцовото дружество. Независимо от това, особеният представител на ответниците
оспорва съдържанието на представената с исковата молба справка, отпечатана с
информационна система „Сиела“, както и неофициалната справка от Имотния регистър
за процесния имот, като оспорва и качеството на ответниците, като собственици на
процесния имот, респ. качеството им на клиенти и потребители на услугите на ищеца.
На следващо място предявените искове се оспорват по основание и размер. Заявява се,
че исковете са допустими, но неоснователени. Оспорват се твърдените в исковата
молба обстоятелства, както и представените писмени доказателства. Оспорва се
качеството на ответниците като потребител на услугите на ищеца, както и наличието
на облигационна връзка между тях. Сочи се, че ответниците не са сключвали договори
с ищеца, нито са подавали заявления или други документи, не са ползвали услугите на
дружеството, на тях не са им доставяни твърдените и фактурирани от ищеца
количества вода и други услуги. Сочи се, че по делото не са представени Общите
условия или ако са представени, то не са връчени на ответниците. Оспорват се
представените с исковата молба фактури, тъй като не носят подписите на никоя от
страните по делото, вкл. на ответниците. Сочи се, че при невръчени фактури не е
настъпил падеж за погасяване на главницата и поради това не се дължат нито
главницата, нито лихвата. На следващо място се оспорва съдържанието на фактурите.
Оспорва се в процесния имот да е монтиран изправен водомер. Твърди се, че е налице
забава на кредитора по отношение на отчитането и фактурирането на евентуалното
потребление. Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност. Отправя
се искане за произнасяне по служебно констатирани неравноправни клаузи в общите
условия и да ги приеме за нищожни. Оспорват се количествата доставена вода и
цената, на която са фактурирани. Оспорват се и приложените към исковата молба
решения на КЕВР. На следващо място при условията на евентуалност се твърди, че
ответниците са правили регулярни плащания на задълженията си към ищеца и че
издадените фактури са били заплатени своевременно. Предвид гореизложеното се
моли съда да отхвърли предявените искове. Прави се искане за допускане на
съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в съдебно заседание
поддържа изцяло заявените претенции против ответника. Оспорват отговора на
исковата молба. Представят ниви писмени доказателства и ангажират гласни такива,
както и съдебно-техническа, и съдебно-счетоводна експертизи. Молят исковите
претенции да бъдат уважени и да им се присъдят заплатените по делото разноски.
Назначеният на ответните страни особен представител в съдебно заседание
поддържа отговора на исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана по размер.
3
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответниците, т.е. да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността
си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект,
представляващ - Апартамент, находящ се на адрес: гр. *** На следващо място следва
да докаже, че през процесният период ответниците са имали качеството потребители
по смисъла на Общите условия, тъй като са били собственици на имота и партидата
към ищцовото дружество се е водила на тяхно име. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга. Тежестта на
доказване е указана на страните с Определение № 253 от 25.02.2022г., постановено по
настоящото дело /л.52-54 вкл./.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.
198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане
на територията на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответниците са собственици на
водоснабдения имот – Апартамент № 3, находящ се в на адрес гр. ***, са
представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
20, том XII, рег. № 11224, дело № 2193 от 2013г. на Нотариус с рег. № 208г. на НК с
район на действие РС-Несебър /л. 73 - 74 вкл./ и справка от Служба по вписвания /л.
11/. Като собственици ответниците притежават качеството потребител на ВиК услуги.
За това свидетелства и представеното от ищеца заявление за откриване на ВиК
партида, подадено от ответника А.О. /л. 60/.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
4
ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор - „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. По
делото са представени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор "В. и К." ЕАД - гр. Бургас /л.61-72 вкл./, приети с
Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Компас" на
29.08.2014г. и на интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
каквито съгласно чл.2 от Общите условия са ответниците в настоящото производство.
В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител
на ответниците, че Общите условия не били връчени на ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г.
допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство /л.7/, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № ***, с титуляр А.Н. О.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1375/430) са правени
следните отчитания: за периода 11.08.2017г. - 18.09.2018г., при което водомерът бил
„видян“ от служител на ищцовото дружество и за периода 11.09.2018г. - 09.08.2019г.,
при което показанията от измервателното устройство са дадени от клиента. С оглед на
гореизложеното се установява, че до водоснабдения имот, находящ се в гр. *** с
абонатен № ***, е доставено фактурираното количество вода.
Гореизложеното се потвърждава и от показанията на свид. П., която от месец
март 2020г. се занимава с отчитането на кв. Черно море се установява, че А.О.
5
притежава партида в кв. Черно море в сграда 3, ет. 3, ап. 3. Същата сочи, че общият
водомер се намира на задната страна на сградата. Потвърждава, че практиката на
водния оператор е отчитането да става с мобилни устройства е отчитането да става с
мобилни устройства, чрез сканиране на баркода на съответния водомер.
Съдът намира за неоснователно и направеното от особения представител на
ответните страни оспорване на представените по делото фактури, тъй като не носели
подписите на никоя от страните по делото, вкл. на ответниците. Очевидно за
процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от
съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Отразеното в справката и фактурите се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и следва да се кредитира от съда. Както се
установява от представената по делото справка-извлечение отчитането е осъществено
от служител на „ВиК” ЕАД, който лично е видял водомера и е снел показанията на
мобилното устройство /л.7/, а вторият път показанията са били дадени лично от
клиента. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
От заключението на изгответната по делото съдебно-икономическа експертиза
/л. 117 - 123 вкл./ се установява, че общата стойност на неплатените задължения по
двете процесни фактури с № ********** от 25.09.2018г. и № ********** от
26.08.2019г. съставлява главницата по делото и е в размер на 70,27 лева. Последното
налага извода, че посочените количества били остойностени за посочените периоди.
Неоснователно е и оспорването на ответната страна, свързано с изправността на
водомера. По делото няма никакви доказателства да е възниквал спор или ответникът
да е подавал заявление, свързано с изправността по смисъла на чл. 33 и чл. 34 от
Наредба № 4/2004г. От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза /л. 84 - 94 вкл./ се установява, че при посещение на процесния обект,
представляващ жилищна сграда 3, ет. 3, ап.3, вещото лице е констатирало, че водомера
е монтиран в санитарния възел на апартамента. Вещото лице е извършило проверка в
програмата на ищцовото дружество и е установило, че няма регистрирана повреда на
измервателното устройство, което означава, че водомера измерва с необходимата
точност преминалия през него флуид. Експертът е констатирал, че измервателното
устройство се отчита електронно от служителите на ищцовото дружество, които са
снабдени с индустриални мобилни компютри. Установява, че отчитането става като
служителя на водния оператор сканира баркода и така индикира, че състоянието на
отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“, визуално отчита
6
измервателното устройство и ръчно нанася данните в компютъра. С това се завършва
отчитането, при условие, че е видян от инкасатора. При неосигурен достъп до
измервателното устройство, инкасатора набира на мобилния компютър режим
„служебно отчитане“. Предвидена е и възможност клиента сам да представи данните
от измервателното устройство по уговорен начин, при което се записва „от клиента“.
Експертът сочи, че всички данни, които веднъж са нанесени в мобилния компютър, не
могат да се променят от инкасатора и подлежат на електронно трансфериране в
програмата на водния оператор. Вещото лице установява, че представената справка-
извлечение е достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет на
абоната за определения период. Електронния карнет е изготвен от програмата на
водния оператор и се зарежда автоматично от трансфера на данните от промишления
мобилен компютър, с което е отчетено съответното измервателно устройство. При този
вид електронно отчитане не е необходимо, а и е невъзможно, поставянето на подпис на
абоната. В паметта на мобилния компютър са съхранени данните на съответния абонат
- адресни данни, колко са водомерите, техния вид, номера на електронния карнет и
страницата на абоната, отчетните данни от водомерите за период до 6 месеца, както и
служебно се записват деня, месеца и часа на направените отчети. Чрез сканиране на
баркода, може да се направи справка относно заплащането на консумираните водни
количества по месеци от абоната. Вещото лице установява, че са спазени изискванията
за разпределението на тези количества по чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4. Експертът сочи,
че за поддържане на програмата на „ВиК“ ЕАД има назначени програмисти, които
следят за работата на програмата, както и да обогатяват база данните с всички
новопостъпи документи, така че съответните под програми, които използват база
данните да имат винаги актуална информация и при това положение е невъзможно да
се издаде документ със сгрешени данни. Констатира, че всички цени в издадените
фактури, отговарят на одобрените цени за съответния период с Решение на КЕВР № Ц-
20/30.11.2017г., Решение на КЕВР № Ц-34/15.12.2017г. и Решение на КЕВР № Ц-
20/28.12.2018г.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за цялостно плащане
на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за
главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в
претендирания размер общо в размер на 70,27 лева, ведно със законната лихва върху
тази част, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.10.2018г. до
датата на подаване на исковата молба - 04.10.2021г., възлизащи общо в размер на 16,28
лева.
7
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответниците за настъпила давност за главница и претендираната лихва.
Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя
на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява
правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за
вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна
вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за
вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД се погасяват с
изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на
всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
“ВиК” Бургас/. Както се установи от събраните по делото доказателства, дружеството е
издало фактура № ********** от 25.09.2018г. и фактура № ********** от 26.08.2019г.
за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги.
След изтичането на срока по чл. 31, ал. 2 от Общите условия, абоната -
потребител изпада в забава. Видно от данните по делото, исковата молба е подадена от
ищеца на 04.10.2021г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок,
вземането му спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна вода по
фактура № ********** от 25.09.2018г. на стойност 46,64 лева и фактура № **********
от 26.08.2019г. на стойност 49,69 лева и претендираните за този период лихва не
следва да се счита за погасено по давност, тъй като не е изтекъл тригодишния
давностен срок за предявяване на вземането. След като ответната страна се позовава на
изтекла в негова полза погасителна давност, то тя е длъжна да установи с допустимите
от ГПК доказателства наличието на този положителни за нея факти, от който извлича
изгодни за себе си правни последици. Простото възражение на ответника, че е изтекла
погасителната давност за съдебно установяване на вземането на кредитора, без да са
изложени в допълнение каквито и да било конкретни факти и обстоятелства относно
датата на която е настъпила изискуемостта на вземането срещу тях, и без това да е
установено по надлежния ред, не може да се приеме за основателно и въз основа на
него да се приеме, че вземането не съществува като погасено по давност. В този смисъл
съдът намира, че вземането на ищеца по издадената фактури е установено по
основание и размер, включително по отношение на начислената мораторна лихва за
забава, тъй като същата започва да тече от датата на настъпване на изискуемостта по
най-старата фактура, която в случая е издадена на 25.09.2018г., а исковата претенция е
заведена на 04.10.2021г.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковата молба за основателна и
доказана, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
8
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 900 лева /деветстотин лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 150 лева, депозит за съдебно-техническа
експертиза - 300 лева, депозит за съдебно-икономическа експертиза - 250 лева,
юрисконсултско възнаграждение - 100 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛ. Н. ОС., гражданин на Руската Федерация, роден на
**********г., с Булстат ***, с адрес в РБългария: гр. ***, ап. 3 да заплати на „В. И К.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 35,13 лева /тридесет и пет лева и
тринадесет стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект
с адрес: гр. ***, ап. 3, с абонатен № ***, дължима по издадени фактури за периода от
25.09.2018г. - 26.08.2019г., с отчетен период по фактури 11.08.2017г. - 09.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 04.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата в размер на 8,14 лева /осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 26.10.2018г.
до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Т. АН. ОС., гражданка на Руската Федерация, родена на
**********г., с Булстат ***, с адрес в РБългария: гр. ***, ап. 3 да заплати на „В. И К.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 35,13 лева /тридесет и пет лева и
тринадесет стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект
с адрес: гр. ***, ап. 3, с абонатен № ***, дължима по издадени фактури за периода от
25.09.2018г. - 26.08.2019г., с отчетен период по фактури 11.08.2017г. - 09.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 04.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата в размер на 8,14 лева /осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 26.10.2018г.
до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА АЛ. Н. ОС., гражданин на Руската Федерация, роден на
**********г., с Булстат ***, с адрес в РБългария: гр. ***, ап. 3 да заплати на „В. И К.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 450 лева /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща заплатени по делото разноски.
ОСЪЖДА Т. АН. ОС., гражданка на Руската Федерация, родена на
9
**********г., с Булстат ***, с адрес в РБългария: гр. ***, ап. 3 да заплати на „В. И К.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 450 лева /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10