РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Перник, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500396 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ ЕИК: *********, ***, представлявано от Д. Д. - зам. Управител, чрез: М. М. -
юрисконсулт срещу решение № 338 от 30.03.2023 г. по гр.д. № 29/2023 г. по описа на
Районен съд - Перник, ГО, 7 състав. В жалбата се твърди, че посоченото решение е
неправилно по същество, тъй като процесната такса ангажимент в размер от 297.50 лева е
уговорена на стр.1, раздел „Параметри и условия“, ред 5, както и в клаузата на чл.2 от
договор № *** година. В последната ясно е разписано, че Кредитополучателят заплаща
такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора
при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този
документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при
усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“
от общия размер на кредита.
Според жалбоподателите стойността, целта и начина на удържане на таксата
ангажимент са изрично описани и в част III, т. 4 от Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити (представен по делото с исковата
молба). Същият носи подписа на ищеца и му е предоставен преди сключване на процесното
1
кредитно споразумение. Кредитополучателят е бил предварително уведомен за всички
разноски, включително за таксата ангажимент, по евентуалния кредит като е имал
възможност за преценка дали да встъпи в кредитното правоотношение при предложените му
условия или да потърси заем от друга кредитна институция.
Напълно необоснован бил извода на първоинстанционния съд, че таксата
ангажимент е в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК. При систематичното тълкуване на
посочената разпоредба, във връзка с чл.19 от ЗПК може да се направи изводът, че
усвояването на кредита е действие по предоставяне на заемната сума в разпоредителната
власт на кредитополучателя. Управление на кредита са действия на банката по
администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по кредита. В този
смисъл е и константната съдебна практика, която последователно приема, че действия по
усвояване и управление са такива свързани с оценка на кредитоспособността и риска,
подготовка на документи, разкриване на банкова сметка, превод на договорената сума по
банкова сметка и последващото й ползване (теглене, трансакции). Очевидно фиксирането на
договорения лихвен процент не е от категорията на гореизброените действия, а
представлява допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, която се предоставя
от кредитора на потребителя. Тази допълнителна услуга гарантира на кредитополучателя
непроменлив размер на погасителните вноски и сигурност на плащанията, но представлява
риск за кредитора, от когото ще бъдат понесени възможните промени на финансовите
пазарни условия. Поради това напълно обосновано е посоченото задължение да се поема от
кредитната институция срещу определено възнаграждение.
С оглед гореизложените обстоятелства се моли възивния съд да се произнесе с
решение, с което да отмени решение № 338 от 30.03.2023 г. по гр.д. № 29/2023 г. по описа на
Районен съд - Перник, ГО, 7 състав в частта, с която „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България КЧТ е осъден да заплати на Р. З. М. сумата от 297.50 лева- „такса
ангажимент" по сключения между страните договор за потребителски паричен кредит № ***
г., ведно със законна лихва върху тази сума и съответните съдебни и деловодни разноски в
размер от 34 лева.
На основание чл.78. ал.8 от ГПК, се моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски, включително минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
От въззиваемия Р. М. е постъпил отговор на въззивната жалба. В същия се сочи,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди
изцяло.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
2
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба ограничава окръжния съд до преглед на атакуваното решение
за неговата правилност и законосъобразност в частта с която е осъдил ответника да заплати
на ищеца сумата съставляваща „такса ангажимент“.
Фактите по делото не са спорни между страните. След собствен анализ на
събраните по делото доказателства въззивната инстанция достигна до аналогична на
приетата от районния съд фактическа обстановка, поради което не се налага нейното
детайлно преповтаряне. Достатъчно е да се отбележи, че настоящият състав приема същата,
като своя.
В процесуалната си дейност първия съд не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Видно от постановеното протоколно определение от
28.03.23 г. докладчика в районната инстанция пълно и подробно е разпределил
доказателствената тежест, като е указал на всяка от страните кои факти подлежат на
доказване от нея, включително и твърдените с въззивната жалба такива. Съставен е и
проектодоклад.
Правилно и законосъобразно е и обжалваното решение по същество с оглед на
изложените в него мотиви. Верен е решаващия извод на районния съд, че с уговаряне на
т.нар. такса ангажимент е постигнато недопустимо заобикаляне на изрично уредена в закона
забрана за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В тази част на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща изцяло
към мотивите на районния съд.
Съгласно чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не и такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от чл.2 от
договора за кредит таксата ангажимент се заплаща от кредитополучателя, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по см. на § 1, т.5 от ЗПК при
съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Тъй като определянето на
лихвения процент, включително дали е фиксиран или не, е свързано с условията на
договора, то следва да се приеме, че касае усвояването на кредита. На основание чл.10а, ал.2
от ЗПК обаче кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояването на кредита. Т.е. в настоящия случай, кредиторът не предоставя
допълнителна услуга на длъжника по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, а като изисква
заплащане на разглежданата такса, той реално заобикаля забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
По тези съображения клаузата от процесния договор за потребителски кредит в частта
относно еднократната такса ангажимент в размер на 297.50 лв. е нищожна на основание
чл.21, ал.1 във вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна,
3
респективно, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и
като такова, следва да бъда потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя не се присъждат разноски.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 338 от 30.03.2023 г. по гр.д. № 29/2023
г. по описа на Районен съд - Перник
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4